Всяко вещество, което, попаднало в организма, предизвиква образуването на антитела, се нарича антиген. Антигенът се състои от две части: едната е белтъчна и тя именно притежава способността да образува антитела; другата е безбелтъчна и обуславя специфичността на антигена.
Антителата се образуват главно в ретикуло-ендотелната тъкан на слезката, черния дроб, лимфните възли, костния мозък. Според вида на реакцията in vitro антителата се делят на аглутинини, лизини, опсонини, преципитини, комплементосвързващи и др.
Наличието на антитела в организма не означава още болест. Съществуват допълнителни, засега още неизвестни фактори, които при наличие на антитела осъществяват болестни процеси.
Установено е, че собственият белтък на организма може под влияние на различни фактори да се видоизмени така, че да придобие антигенни свойства (да стане чужд). Превръщайки се по такъв начин в автоантиген, той предизвиква образуване на автоантитела. Автоантителата, встъпвайки в реакция с автоантигените, могат да доведат до разрушаване на клетки и по такъв начин се причинява болестно състояние.
По своето действие автоантителата се делят на аглутиниращи, хемолизиращи и сенсибилизиращи. В зависимост от това, при каква температура се получават реакциите автоантигени – автоантитела, последните биват студови ( проявяват действието си при температура +4 градуса C) и топлинни – действат при 37 градуса C.
Антителата могат да бъдат фиксирани на кръвните клетки или да се намират свободно в кръвната плазма. Откриването на свободните антитела е възможно с реакцията на Coombs.
Понастоящем е известно съществуването на много антиеритроцитни антитела, които имат определено значение в патогенезата на хемолитичните анемии. Известни са и антилевкоцитни и антитромбоцитни антитела и се проучва тяхната роля за възникването на левкозите, агранулоцитозите и други патологични състояния.
юни 21