Здравеопазване

Уплътняването и склерозирането на артериите се нарича артеросклероза. В това понятие влизат:
- старческото уплътняване на артериите;
- отлагането на калциеви соли в средната обвивка на артериите от мускулен тип;
- артериолосклерозата, засягаща малките артерии на бъбреците, където склерозирането се предшества от хиалинизиране на съдовата стена;
- атеросклерозата, която засяга най-важните в жизнено отношение артерии – аорта, мозъчните и сърдечните артерии.
Атеросклерозата е много често заболяване. Засяга предимно възрастни хора след 50-годишна възраст. Мъжете боледуват по-често от жените. При жените атеросклерозата настъпва с около 10 години по-късно, отколкото у мъжете. Заболяването е разпространено значително повече в страните на Европа и Северна Америка, отколкото в африканските и азиатските страни.
Етиологията и патогенезата на атеросклерозата са недостатъчно изяснени и спорни и досега. Една от основните и най-приемливи теории е тази на Аничков и Халатов за първичното разтройство на липоидната и по-специално на холестериновата обмяна. Многобройните направени опити показаха, че в първата фаза на развитието на атеросклерозата става инфилтиране на интимата на артериите, най-напред на аортата, с холестерин. По повърхността
на интимата се образуват по-малки или по-големи жълтеникави плаки. По-късно на мястото на тези плаки се развиват т.нар. атероматозни язви. Накрая на мястото на язвата се разраства съединителна тъкан, отлагат се калциеви соли и стената се склерозира и уплътнява. Установено е, че у човека отлагането на холестерин в интимата на аортата започва много рано – дори в детска възраст. Знае се също, че този процес е реверзибилен, т.е. холестериновите плаки могат обратно да се резорбират. Според теорията на Аничков първично при атеросклерозата е хиперхолестеринемията – разтройство на холестериновата обмяна с повишаване на съдържанието на холестерин в кръвта. Вторично е отлагането на холестерина в артериалната стена.
По-късно бе установено, че наред с хиперхолестеринемията при атеросклерозата се намалява съотношението фосфолипиди / холестерин. Смята се, че фосфолипидите препятстват отлагането на холестерина.
Много голямо значение в патогенезата на атеросклерозата играе нервната система. Нервните пренапрежения, водещи до чести съдови спазми и до нарушение на обмяната на веществата, способстват за развитието на болестта. В полза на това говори по-голямото разпространение на атеросклерозата всред умствените работници, градското население и в страните с по-високо жизнено равнище, където животът е свързан с по-големи нервно-психични изисквания.
В патогенезата на атеросклерозата играят роля и смущенията във функцията на някои жлези с вътрешна секреция. Така атеросклерозата се развива рано и протича тежко при микседема(понижена функция на щитовидната жлеза), при диабета и др. При жените атеросклерозата се развива главно след климакса.
Предразполагащи фактори за развитието на атеросклерозата са прехранването, седящият начин на живот, тютюнопушенето(причинява спазми на кръвоносните съдове) и др. Несъмнена роля играе и наследственото предразположение. Атеросклерозата често се среща като фамилна болест у някои семейства.
Атеросклеротичният процес се развива в големите артерии от еластичен тип, особено в аортата, мозъчните, коронарните, бъбречните артерии и големите артерии на крайниците. В началото на болестния процес в интимата на съдовете се отлага холестерин. В резултат на тази инфилтрация в интимата настъпват процеси на дегенерация и се образуват жълтеникаво оцветени плаки. Плаките изпъкват в просвета на съда и го стесняват. В по-нататъшния ход на процеса плаките се разпадат, като образувалата се кашавообразна маса се излива в съда, а на нейно място се образува атероматозна язва. Около язвите се разраства съединителна тъкан, която води до уплътняване на съда. В резултат на атеросклеротичния процес артериите от среден калибър(коронарни, мозъчни) се стесняват. В тях често се развиват тромбози. Аортата и големите артерии, обратно, се разширяват , тъй като изгубили еластичността си, не могат да устоят на високото налягане на изтласкваната от сърцето кръв.
Клиничната картира на атеросклерозата се определя от локализацията и степента на атеросклеротичния процес. Различават се генерализирана форма на атеросклерозата и форми с предимна локализация в определен орган:
- мозъчна атеросклероза – наблюдава се при хора над 50-60 години. Болните се оплакват от виене на свят, главоболие, тежест в главата, лесна умствена умора, отслабване на паметта(особено за близки събития), безсъние или сънливост. Променя се характерът на личността. Болните стават дребнави, егоисти, лесно плачат, умствените им интереси постепенно се ограничават. Накрая може да се стигне до атеросклеротично слабоумие. Външният вид на болните се изменя: явяват се признаци на преждевременно застаряване – бръчки по лицето, безизразни очи, застинала мимика, намален тургор на кожата. Появява се тремор на пръстите на ръцете, походката става бавна и несигурна. При дифузната форма на мозъчната атеросклероза се идва постепенно до деградация на личността, при тромбозата на някой по-голям съд се получава мозъчен инсулт(мозъчно размекване) с резултат парализи или смърт;
- атеросклероза на коронарните артерии – води до явленията на исхемичната коронарна болест;
- атеросклероза на аортата – най-често са засегнати абдоминалната и гръдната част на аортата. Оплакванията на болните са нехарактерни. При по-силно изразена склероза на гръдната аорта болните се оплакват от притискане, парене, тежест или тъпи болки зад гръдната кост. При обективно изследване се установяват признаци на разширение и удължаване на аортата. Поради удължаването на аортата в югуларната ямка се наблюдават и напипват пулсации. Сърцето е с нормални размери и форма или има аортна конфигурация. Систоличното кръвно налягане е често умерено повишено, а диастоличното – понижено. При рентгеново изследване аортата се вижда разширена, понякога в сянката и личат калцификати;
- атеросклероза на периферните съдове – атеросклерозата на периферните артерии причинява стеснението им, поради което кръвоснабдяването на крайниците е нарушено. Болните се оплакват от студена и безчувственост на крайниците. При движение понякога получават внезапна болка в подбедриците, която ги принуждава да спрат. При пълно запушване на артериите на долните крайници се развива гангрена на крайника, която започва от пръстите и напредва постепенно нагоре.
Протичането на атеросклерозата варира в широки предели. В едни случаи тя протича безсимптомно и едва при аутопсия се откриват значителни изменения в съдовете, в други случаи води до тежки и смъртоносни усложнения, като миокарден и мозъчен инфаркт и др.
Лечението и се състои в общи хигиенни мероприятия и медикаментно лечение, което не дава сигурни резултати. Съществено значение има диетата – не трябва да се консумират храни, богати на мазнини и холестерин(тлъсти меса, яйца). Ограничава се и готварската сол. Препоръчва се млечна и растителна храна. Болните трябва да извършват умерени физически упражнения и да се предпазват от душевни вълнения и психотравми. Тъй като развитието на атеросклерозата е свързано със социалните условия на живот( пренапрежение, усложнена обстановка на живот), профилактиката и надхвърля границите на медицината и хигиената и обхваща проблеми на социалния строй и цивилизацията въобще. Що се отнася до личната профилактика, необходимо е хората да привикват към физическа активност и умереност в храненето, да не злоупотребяват с тютюнопушене и алкохол.