Бронхиалната астма е заболяване, което се проявява с пристъпи от задух, дължащи се на нарушената проходимост на бронхите. Среща се почти еднакво често както при мъже, така и при жени, във всяка възраст и във всички континенти. Същността на заболяването се изразява в спазми на малките бронхи, оток и увеличаване на секрецията на лигавицата им. Повечето учени смятат, че бронхиалната астма е алергично заболяване. Алергичната реакция се предизвиква под въздействието на различни алергени. Алергените са чужди на организма вещества, към които бронхиалната лигавица е свръхчувствителна. Алергени могат да бъдат : прашец от цвят и треви, косми от животни, къщен прах, плесени, миризма на лекарства, хранителни продукти. Освен тези, проникващи отвън алергени(екзоалергени), съществуват и ендоалергени, намиращи се в самия организъм. Най-често това са бактериални продукти при белодробни възпалителни процеси. Под действието на алергените в организма се образуват антитела. Срещата антиген – антитяло именно обуславя алергичната реакция. Тази реакция се осъществява посредством т.нар. химически медиатори – хистамин, ацетилхолин и др. Възникнал отначало под въздействието на даден алерген, впоследствие алергичен пристъп може да бъде предизвикан и от други алергени, даже от въздействието на охлаждане, метеорологични промени. В механизма на алергичната реакция играе роля и нервната система. Известное,че n.vagus свива бронхите и увеличава секрецията им. Има много наблюдения, които говорят за участието на мозъчната кора в патогенезата на астмата. Наблюдават се астматични пристъпи при вълнение, напрежение, възбуда, нощно време, когато контролът на мозъчната кора над вагус-а е намален. Известни са случаи на прекратяване на астматичните пристъпи за дълго време под влияние на силни емоции – пожар, земетресение и др. Тези факти дават основание да се приеме, че бронхиалната астма е кортико-висперално заболяване.
Стената на малките бронхи е задебелена, мускулните влакна са хипертрофирани. Както лигавицата, така и другите слоеве на бронхиалната стена са инфилтрирани еозинофилни клетки. В просвета на бронхите се намира гъст, лепкав секрет, съдърващ слуз, еозинофилни левкоцити, кристали на Шарко- Лайден, спиралите на Куршман. Еозинофилни инфилтрати са намерени и извън белите дробове – в сърцето и черния дроб. В белия дроб се намира по-слабо или по-силно изразен емфизем, на места има участъци на ателектаза. Стеснението на бронхите затруднява главно издишването, което е пасивен процес. Вдишването, което се осъществява от активната дейност на гръдната мускулатура и диафрагмата е по-малко смутено.
Пристъпите от задух се появяват внезапно, обикновено нощем. При някои болни може да има предшестващи явления – хрема, главоболие, раздразнителност. Обикновено болните се събуждат изведнъж с чувство на задух и недостиг на въздух. Задухът принуждава болния да седне и да подпре ръце на постелката. Лицето е бледо и цианотично. Дишането обикновено е забавено. Вдишването е кратко, издишването – удължено, шумно, придружено със свиркания, които могат да се чуят от разстояние. В началото на пристъпа има слаба, суха кашлица- после кашлицата зачестява. Към края на пристъпа кашлицата става по-малко мъчителна и се съпровожда с отделяне на светли, лепкави храчки. Температурата по време на пристъпа е нормална, РУЕ също е нормална. Броят на левкоцитите е нормален, има обаче увеличение на еозинофилните левкоцити – израз на алергичното състояние на организма. Пристъпите от бронхиална астма траят от няколко минути до няколко часа. При някои болни пристъпа се повтаря след години, при други – въобще не се повтаря. По-често обаче пристъпите с течение на времето стават все по-чести. Понякога пристъпа трае непрекъснато няколко дни като довежда болния в крайно мъчително състояние и изтощение. Инфекцията на белите дробове(грип, бактериална инфекция) се отразява неблагоприятно на протичането на астмата- провокира пристъпите и прави задуха траен. Често повтарящите се пристъпи довеждат до трайно разширение на белия дроб – хроничен емфизем, а от там до хипертрофия на дясното сърце – сърдечна декомпенсация. Лечението обхваща лечение на астматичния пристъп и на междупристъпните периоди. Прилагат се лекарства, които действат бронхолитично – премахват спазъма на бронхите и ги разширяват. Такова средство е адреналина, който има бързо и силно действие, но краткотрайно. През устата не действа, защото се разрушава от стомашния сок. Въвежда се подкожно през 2 часа, няколко пъти дневно.
Прогнозата на отделния астматичен пристъп е добра. Рядко може да настъпи смърт при пристъп. При една част от болните може да настъпи оздравяване, при друга обаче болеста трае цял живот.
Етикети:бронхиална астма, задух