Бронхопневмонията(огнищна пневмония) представлява възпаление на белите дробове, при което се засягат както алвеолите, така и малките бронхи. Възпалителният процес има огнищен характер, локализиран е в пределите на един лобулус, откъдето идва името – лобурална или огнищна пневмония. Употребява се и терминът катарална пневмония, който определя третата характерна черта на бронхопневмонията- катаралният характер на ексудата.
В днешно време бронхопневмонията се среща по-често от крупозната пневмония. От нея боледуват мъже и жени от всички възрасти, но се среща особено често при деца и стари хора.
Инфекцията достига до бронхиолите и алвеолите главно по аерогенен път. И тук както при крупозната пневмония в преобладаващият брой от случаите се касае за автоинфекция – микробите десцендират в белия дроб от гърлената кухина.
Бронхопневмонията се наблюдава често у болни с хроничен бронхит, емфизем на белия дроб, сърдечна декомпенсация. Особено честа е тя при грип, коклюш, морбили и други инфекциозни заболявания. Запушването на малките бронхи с ексудат благоприятства инфекцията на алвеолите. Голямо значение за развитието на бронхопневмонията имат предразполагащите фактори – простуда, преумора, лоши битови условия и др. Значение има и нехигиеничното състояние на устата и гърлената кухина, което дава възможност за обилно размножаване на микробната флора.
Микроскопски в белите дробове се намират множество огнища с увеличена плътност, с диаметър 1-5 мм и повече, по-добре доловими при палпация, отколкото при оглед. При разрез от повърхността на белия дроб се изтисква мътна течност. Бронхопневмотичните огнища най-често са лобуларни, но нерядко имат по-малки размери- ацинозни или даже милиарни. При сливането на отделни огнища могат да се получат и по-големи участъци на възпаление(конфлуираща бронхопневмония). Ексудатът в алвеолите е катарален – съдържа слуз, олющени алвеоларни епителни клетки и левкоцити, но често има по-скоро гноен характер. Малките бронхи са също възпалени. Хилусните лимфни възли са увеличени, плеврата е покрита с фибринозен налеп.
Началото на бронхопневмонията обикновено е бавно, постепенно. Болестта често се развива на фона на предшестващ бронхит или остър катар на горните дихателни пътища. Температурата се повишава в течение на няколко дни до 38-39 градуса. Температурната крива най-често има ремитиращ или неправилен характер. При деца и млади хора бронхопневмонията може да започне с втрисане, при старите – обратно. Болестта може да протече със субфебрилна или даже нормална температура.
Почти винаги има кашлица. Тя е или суха, дразнеща, или придружена от слузна или слузно-гнойна експекторация. Заедно с това болните се оплакват от обща слабост, главоболие, болки в гръдния кош, липса на апетит.
При оглед може да се види известна цианоза по лигавиците и да се установи ускорено и затруднено дишане. При дълбоко дишане засегнатата гръдна половина може да изостава. Най-важни данни от физическото изследване се получават при аускултацията. Дишането може да бъде отслабено или изострено везикуларно, придружено с дребни или средни влажни хрипове, които на места имат звучен характер. Обикновено огнищната пневмония се локализира в долните лобове, поради което физическите явления са най-ясно изразени в задно-долните части на белите дробове.
При рентгенови изследвания на белите дробове се виждат огнища с различна големина, с неясни и размазани очертания, разположени перибронхиално. Отделните огнища могат да се слеят помежду си и да дадат по-големи петнисти сенки(едроогнищна бронхопневмония), а в някои случаи и сегментни или псевдолобарни инфилтрати. Бронхопневмонията се съпровожда с вентилаторни смущения (намален витален капацитет) и с влошаване на газовия състав на кръвта (хипоксемия).
Кръвната картина се характеризира с левкоцитоза. Нерядко обаче се наблюдава нормално количество на левкоцитите, даже и левкопения. РУЕ е ускорена. От страна на сърдечно-съдовата система има тахикардия, глухи сърдечни тонове, може да се появи систоличен шум на върха. Кръвното налягане показва тенденция към понижаване. Тези изменения са израз на токсичното увреждане на миокарда или вазомоторните центрове.
Обикновено бронхопневмонията трае една или няколко седмици. При своевременна диагноза и правилно проведено лечение, температурата се нормализира бързо и общото състояние се подобрява. По-тежко протича бронхопневмонията при стари и изтощени хора, при сърдечно болни, диабетици. При тях смъртният изход не е рядък.
Усложненията при бронхопневмонията в днешно време са по-редки, отколкото в миналото. Възпаленията на плеврата се срещат сравнително често, но са бързопреходни- така, че изразеният ексидативен плеврит и особено гнойният са редки. Белодробният абцес е също рядък. Най-честото усложнение е непълната и резорбция и рецидивирането и – хронична пневмония и пневмосклероза. От извънбелодробните усложнения най-важни са сърдечно-съдовите- миокардит и вазомоторна слабост.
авг 10