При гнойния плеврит(empyema pleurae) в плевралната кухина се набира гноен ексудат. Той се среща по-рядко от серофибринозните плеврити. Бива туберкулозен и нетуберкулозен. Нетуберкулозните плеврити се причиняват от пневмококи, стрептококи или стафилококи и се срещат при пневмония, белодробен абцес, гноен холецистит и др. Плеврата се инфектира по съседство от някое субплеврално разположено гнойно огнище или по лимфен и хематогенен път.
Клиничната картина се характеризира с бурно и тежко протичане. Температурата е висока, септична с втрисания и изпотяване. Явленията на интоксикация са силно изразени-адинамия, безапетитие, тахикардия, безсъние и др. Наблюдава се изразен задух и понякога цианоза. При физикално и рентгеново изследване на белия дроб се установяват симптомите на ексудативен плеврит, без да има нещо характерно, говорещо за гнойния характер на ексудата. В кръвта се намира изразена левкоцитоза и силно ускорена РУЕ.
Диагнозата се установява с плеврална пункция, при която се изважда гнойна течност, съдържаща в изобилие левкоцити. Бактериологичното изследване на ексудата може да открие причинителя. При туберкулозния емпием микроби не се откриват.
Гнойният плеврит протича по-дълго и по-тежко от серо-фибринозните. В миналото е давал значителна смъртност от общо изтощение на организма. Сега при съвременното антибиотично и хирургическо лечение прогнозата е по-добра, но все пак остава сериозна.
Лечението на гнойния плеврит бива:
- общо – чрез прилагане на съответните антибиотици и сулфонамиди;
- местно- правят се плеврални пункции за премахване на гнойта и инстилация на антибиотици в плевралната кухина.
При хроничните гнойни плеврити се налага хирургическо лечение.
апр 21