Дифтерията на ларинкса обикновено се развива при разпространение на дифтерията от гърлото, но може да възникне и самостоятелно. Боледуват най-често деца до 5 години, но може да се срещне и у възрастните.
При крупа се развива фибринозно възпаление на лигавицата на ларинкса с образуване на мембрани, които могат да се разпространяват към трахеята и даже към бронхите. В резултат се причинява стеноза на ларинкса и на трахеята със затруднение на дишането.
Заболяването започва с кашлица и повишена температура. Скоро кашлицата става дрезгава, а гласът- афоничен. Заедно с това дишането се затруднява. Особено затруднено е вдишването. Постепенно се развиват признаци на асфикция – цианоза и унесеност, бърз и мек пулс. В болшинството от нелекуваните случаи дифтерията на ларинкса завършва със смърт.
Дифтерията на носа се характеризира с налепи в носните кухини, които водят до затрудняване на носовото дишане. От ноздрите изтича кървенист миризлив секрет. Понякога от ноздрите се подават дифтерийни мембрани, друг път те се установяват при изследване с носно огледало.
Главните усложнения при различните форми на дифтерията са от страна на сърдечно-съдовата система, нервната система и бъбреците.
През първата седмица на болестта може да настъпи парализа на вазоморния център с понижаване на кръвното налягане и колапсно състояние. През втората или третата седмица се развива миокардит, който може да доведе до смърт.
Характерни за дифтерията са парализите на периферните нерви. Може да се наблюдава парализа на мекото небце, характеризираща се с неясен говор с носов характер и смущения в гълтането(при поемане на течност болните се давят и част от течността излиза през носа). Парализата на очните мускули се изразява с птоза на клепачите и кривогледство. Могат да се развият и парализи на мускулите на долните и горните крайници.
Поражението на бъбреците има характер на нефроза и може да се яви както през време на боледуването, така и без периода на оздравяването.
Диагнозата се поставя по клиничната картина и се потвърждава от бактериологичното изследване на секрет, взет от гърлото. Диференциалната диагноза трябва да се прави с обикновената лакунарна ангина, ангината на Plaut-Vincent, скарлатината, острия ларингит, някои кръвни заболявания(остра левкоза, агранулоцитоза).
Основното лечебно средство е противодифтерийният серум, който трябва да се инжектира още при първите прояви на болестта. Заедно с противодифтерийния серум се прилагат и антибиотици, кортикостероиди.
Най-съществена профилактична мярка е противодифтерийната имунизация.
авг 30