Здравеопазване

Белег за помъдряване и израстване е когато духът сам реши, че е време да поработи повече за душата си докато е в земно тяло.
Чрез регресивна терапия ние можем да се съсредоточим върху сегашния момент. Вглеждайки се в миналото откриваме, че самото терапевтично преживяване не е онова, което ни осакатява, а продължителната ни емоционална реакция към него оставя отпечатък. Това става спирачка на развитието ни. Всеки може да се изправи лице в лице с миналото и да се освободи от него, да поеме юздите на настоящето.
Ниското самочувствие и страхът убиват аз-а. Когато имаме негативно отношение към себе си, чувствата ни генерират все по-голяма негативност към всичко и всички около нас. Така сами създаваме съдбовната си обреченост. Раждането и смъртта са влизане и излизане във физическата реалност. Старото и износено тяло умира за да направи място на новото, защото трудно може да се прогресира в уморени тела и умове. Смъртта е време на преход, мир, красота, свобода. Време на изхвърляне на старото, време на пренасяне във винаги новото. Решението да умрем не се взема изведнъж – това е процес, който тече в продължение на много години, дори животи. Смъртта настъпва в ментален план много преди да се осъществи във физически план. При трагична и внезапна смърт има много бързо връщане обратно във физически план- понякога само след дни, часове.
Ако убиеш човек, в следващ живот той ще ти стане дете- ще те малтретира не само в един живот, за да изкупиш прегрешението.
Освободена от ограниченията на земната реалност, душата преминава границите без документи и багаж, за да навести любим човек- приятел, сродник, който не е присъствал на земното и изпращане. Когато душата е млада, без опит, преходът и е подпомаган от душите на близки и познати земни същества, вече покойници. Те я отвеждат в новия и дом, където я очакват водачът и наставника и. Освободена от човешката суета и страсти, душата е съдник на самата себе си. Тя е оставена на спокойствие в периода на релаксация и размисъл. Тя сама определя колко дълъг да бъде този цикъл. През този период тя трябва да обмисли сценария за следващия си живот. Когато е готова, тя го обсъжда с духовния си водач. Определят се главните и второстепенни герои, епохата, мястото, главните моменти в сюджета и продължителността на спектакъла. Душата винаги си запазва правото на промени. Свободна е да избира натоварена, но по-кратка програма на прераждания. Някои души предпочитат постепенно израстване чрез повече животи в тела. По-младите души предпочитат този вариант. Докато напредналите души предпочитат сгъстен сценарий на живот.
Ако стремежът ни към духовно израстване е искрен, духът ни ще превъзмогне изпитанията в поредица от животи и ще успее да реши ребуса поставен от Създателя.
Любопитството е двигател за развитието ни. Още по-мощен двигател е духовното любопитство. То ни кара да търсим скритото съкровище на познанието. Най-големите уроци, които учим през времето и пространството докато сме обучаващ се дух, са последиците от нашите мисли, изречени и написани думи, помислени или реализирани постъпки.
Както човек мисли, така и съществува! Който се оставя на съдбата си, умира покорно като роб!
Пробудете се и живейте живота, който Ви харесва!