Белият дроб най-често от всички органи се засяга от емболии. Почти всички емболи, произхождащи от венозната система и кухините на дясното сърце, се спират в системата на белодробната артерия. Емболичният материал най-често представлява кръвен тромб, много по-рядко се касае за мастна или въздушна емболия.
Източник на емболията на белодробната артерия и на клоновете и най-често са тромби във венозната система и преди всичко тромби във вените на долните крайници и таза, както и тромби в кухините на дясното сърце. Тромбозата на вените на долните крайници се получава най-често след операции, раждания, при сърдечна декомпенсация и др. Освен емболия в белодробната артерия може да се развие и местна тромбоза. Причините за такава тромбоза са възпалителни или склеротични изменения на артерията или на нейните клонове, забавяне на кръвния ток и др. В много случаи не само клинично, но даже и патологоанатомично е трудно да се определи дали се касае за белодробна емболия или тромбоза, поради което много често се говори за белодробни тромбоемболии.
Нарушенията на функциите на белия дроб при белодробната тромбоемболия зависят от големината на ембола, от калибъра на запушения съд, от състоянието на белодробното кръвообръщение и на сърцето и от това, дали емболът е инфектиран или стерилен. Запушването на ствола на белодробната артерия или на един от главните и клонове води до бърза внезапна смърт. Причината за смъртта е остро настъпващото прекъсване на кръвния ток в белия дроб с резултат анемия на лявото сърце и мозъка, шокова реакция и остро обременяване на дясното сърце.
При запушване на среден клон на белодробната артерия съдбата на съответния белодробен участък зависи от състоянието на белодробното кръвообръщение и от предизвиканите съдови реакции. При нормално кръвообръщение могат да настъпят само преходни смущения, тъй като се създават бързо и достатъчно колатерали. В някои случаи обаче емболията предизвиква дразнене и спазъм на интерорецептивните нерви на съдовете и рефлекторен спазъм на коронарните и мозъчните съдове. Тези рефлекторни реакции могат да причинят тежки разтройства на кръвообръщението и дори смърт. При застой в белия дроб запушването на средно голям клон на белодробната артерия води до образуването на белодробен инфаркт.
Масивната емболия на ствола или главните клонове на белодробната артерия протича свръхостро. Болните усещат недостиг на въздух, понякога болка зад гръдната кост (вследствие на разтягането на белодробната артерия) и скоро загубват съзнание. На преден план изпъкват симптомите на падането на кръвното налягане в големия кръг на кръвообръщението и на мозъчната анемия- кожата е бледосинкава, покрита със студена пот; дишането е повърхностно и ускорено; пулсът е малък и мек; кръвното налягане е ниско. Смъртта може да настъпи в течение на няколко минути или часа. При запушване на среден клон на белодробната артерия картината, макар и не така драматична, е също тежка. Болните имат болки в гърдите, задух, сърцебиене, прилошаване, кашлица. Те са бледи или бледо-цианотични, дишането е повърхностно, пулсът е ускорен и малък. Температурата в следващите дни се повишава до 37,5-38 градуса.
При образуване на инфаркт се появява кръвохрачене. При физическото изследване на белия дроб, ако инфарктът е по-голям и лежи повърхностно, може да се установят притъпление, отслабено везикуларно или бронхиално дишане и дребни влажни хрипове. В кръвта има левкоцитоза, РУЕ се ускорява. При рентгеново изследване се вижда сянка с триъгълна форма, основата на която е обърната към плеврата. Често обаче сянката има неправилна форма.
Белодробният инфаркт често се усложнява с плеврит, като ексудатът в около половината от случаите е хеморагичен. Друго усложнение на инфаркта е инфарктната пневмония. Развива се възпалителен пневмоничен процес, характеризиращ се с висока температура(39-40 градуса), бронхиално дишане и звънливи хрипове, тежко общо състояние, слузно-гнойни храчки.
Диагнозата на емболията и инфаркта на белия дроб понякога е трудна, особено при сърдечноболните, при които често се срещат атипични форми.
Веднага след установяване на емболията се прилага лечение със средства, които действат против болката и спазмите на кръвоносните съдове. Инжектират се подкожно морфин и венозно папаверин и атропин. За повишаване на кръвното налягане се дават кофеин, коразол или норадреналин. За ограничаването на тромбозата, както в изходното огнище, така и в белия дроб се прилагат антикоагуланти. При развитие на инфарктна пневмония се включват и антибиотици.
Профилактиката на белодробната емболия се състои в предпазване от развитието на венозни тромбози и тромбофлебити – избягване на залежаването при оперирани и сърдечно болни, ранно раздвижване след операция, даване на антикоагуланти и др.
юли 15