В човешките общности (семейство, училище, фирма и др.) се наблюдават 4 основни типа взаимоотношения :
- аз печеля – ти губиш ;
- аз губя – ти печелиш ;
- аз губя – ти губиш ;
- аз печеля –ти печелиш.
При „Аз печеля – ти губиш’’ – моделът изхожда от предположението, че мястото на върха е само едно. Този модел създава атмосфера на съперничество, която в крайна сметка подкопава общността. Всеки индивид се сравнява с предварително измислена скала и се оценява в съответствие с нея, а не в зависимост от своите уникални възможности. При този модел на взаимоотношения всъщност няма печеливши – всички губим.
„Аз губя – ти печелиш’’- това е моделът на жертвоготовността. Ако някой иска да има мир и спокойствие на всяка цена – той жертва собствените си интереси в името на мира и спокойствието. Предпочитайки „да загуби” в една област, той всъщност „печели’’ в друга. Това е моделът на човек, който иска непременно да се хареса, който има минимални изисквания и не очаква кой знае колко от живота. Примиренческото поведение е винаги губещо поведение – играейки ролята на’’даващ”, индивидът заплаща висока цена, най-вече в здраве. Причината – в един момент осъзнава, че не може да се хареса на всички и се предава. Отказвайки се от обичайния си модел на поведение, той няма изграден друг(например на победител) и се озовава в групата на аутсайдерите. Този модел не е силна позиция- тя е винаги губеща. Тя задоволява другите, но човек не може да живее дълго, без да задоволи собствените си потребности. Всяка саможертва има своите граници – различни при различните индивиди.
„Аз губя – ти губиш” – този модел е израз на силно его и е не само губещ, но и зловреден за личността и за околните. Когато и двете страни искат да спечелят на всяка цена, мотивацията е единствено собственото его, волите се впускат в атака – губят всички. В резултат идва стремежът към отмъщение, което всъщност е екзекуция над самия себе си. Цената наистина е прекалено висока.
„Аз печеля – ти печелиш” е модел на взаимоотношения, който може да се практикува при такова състояние на ума и сърцето, което е осъзнало Единното цяло и се стреми към взаимоизгодни взаимоотношения. Печелят всички, защото имат положително отношение към решаването на проблема и активно се ангажират в дейността.
„Аз печеля – ти печелиш” е закон, основаващ се на сътрудничеството, не на конкуренцията. От противници, хората се превръщат в съюзници. Успехът на едната страна не се постига за сметка на другата – успяват всички.
Законът „аз печеля – ти печелиш” гласи:”нека не го правим по моя или по твоя начин – нека го направим по най-добрия начин”!
Законът е приложим в общности, които осъзнават, че пълна независимост няма, че всъщност ние всички зависим един от друг по някакъв начин, защото сме част от Единното цяло.
Пълната независимост е илюзия; силната зависимост е нездравословна. „Аз печеля – ти печелиш” се основава на осъзнаването на взаимната зависимост и взаимната изгода. Това е моделът, по който се организира животът в собствения ни организъм – всяка клетка дава, за да получи. Всички се подчиняват на принципа на взаимното сътрудничество. Единствената клетка, която само взема и никога не дава е раковата. Всяко нарушаване на закона „аз печеля – ти печелиш” се заплаща скъпо, понякога с живот.
За да се задейства законът „аз печеля – ти печелиш” е необходимо доверие. Доверието създава атмосфера на сътрудничество и истинска съзидателност. Няма ли доверие – по-добре прекъснете отношенията. В противен случай ще заплатите със собственото си здраве.
Човешкото съществуване се основава на връзките – с другите, с общността, и най-вече със себе си. Ако успеем да създадем честни и конструктивни връзки със самия себе си, ние ще успеем да приложим закона „аз печеля – ти печелиш” и спрямо другите. Отношението ни с другите са само отражение на личното ни отношение към самите себе си. Това е ефектът на огледалото. За да променим отношението си към света, трябва да променим отношението към самия себе си.
Ние не можем да променим никого, освен себе си. Лесно е да искаме другите да се променят; трябва да осъзнаем, че можем да променим единствено себе си.
Във всеки от нас е заложена сила. Без нея ние не можем да поемем отговорност, за да предизвикаме промените, които подобряват живота ни. Ако се откажем от силата, която ни е дадена по рождение, ние решаваме да се превърнем в жертви. Изборът е единствено наш.
За да получим, трябва да дадем; за да ни разберат, най-напред ние трябва да проявим разбиране. Ако в този закон има някакъв победител, това е този, който пръв е тръгнал към разбирателство и взаимноизгодно сътрудничество. Ако всеки тръгне към взаимната изгода и общата полза – накрая ще получи повече.
Това е действието на закона „аз печеля – ти печелиш”.
авг 18