При заушка(епидемичен паротит) източник на заразата е болният човек. Вирусът се намира в слюнката на болните, откъдето се предава по въздушно-капков път и по-рядко чрез замърсени със слюнка предмети. Причинителят е малко издържлив във външната среда. Заразяването започва един ден преди подуването на пароидните жлези и продължава до 21-я ден от началото на болестта. Епидемии от заушка се наблюдават най-често в училища или детски градини. Боледуват деца и младежи до 20 години. Най-много заболявания се регистрират през зимно-пролетните месеци.
От устата вирусът прониква в каналите на слюнчените жлези и причинява възпалението им. Засяга се главно паротидната жлеза и в по-малка степен останалите слюнчени жлези. По хематогенен път заразата се пренася и в централната нервна система, тестикулите, панкреаса, щитовидната жлеза и др. В засегнатите органи се установява левкоцитна инфилтрация, оток и малки хеморагии. След преболедуване се получава имунитет, който обикновено е траен. Повторни заболявания са редки.
Инкубационният период е 14-21 дни. Болестта започва постепенно, с общо неразположение, главоболие, безапетитие, леко повишена температура. Скоро след това се появяват болки пред ухото, неприятни усещания при дъвчене и гълтане, сухост в устата. За няколко дни паротидната жлеза се подува. Подуването е пред ухото, върху масетерния мускул и във вдлъбнатината между долната челюст и proc.mastoideus. Външното ухо се повдига нагоре, което придава характерен вид на болните. При пипане подутината е меко-еластична и леко болезнена. Кожата върху нея е изопната и бледа. В преобладаващия брой от случаите, в началото се подува само едната паротидна жлеза, а след 2-3 дни се засяга и другата. Температурата в това време се повишава до 38-40 градуса, общото състояние се влошава. Отварянето на устата е затруднено. Отделянето на слюнката е намалено. Изходното отвърстие на Стеноновия канал често е зачервено и подуто. Слухът може да бъде намален поради стеснението на ушния канал. Понякога се установява леко увеличение на подчелюстните и шийните лимфни възли. Пулсът често е релативно забавен. Кръвната картина се характеризира с нормален, увеличен или намален брой на левкоцитите, но винаги има изразена лимфоцитоза. РУЕ е в границите на нормата. Диастазата в кръвния серум и урината е увеличена.
След като стигне максимално развитие, подуването на паротидните жлези се задържа няколко дни и след това започва постепенно да намалява. Заедно с това се понижава и температурата. Затрудненото отваряне на устата и трудното дъвчене също изчезват. При едностранния паротит боледуването трае около една седмица; при двустранния- 10-12 дни.
Понякога може да се получат усложнения:
- орхит – възпаление на тестикулите. Развива се обикновено една седмица след началото на заболяването и най-често е едностранен. Среща се по правило при болни след пубертетната възраст и възрастните. Характеризира се с тежко общо състояние, подуване и болки в тестикула, висока температура, релативно забавен пулс;
- серозен менингит – протича с главоболие, повръщане, ригидност на вратната мускулатура. При лумбална пункция цероброспиналната течност изтича под налягане. Течността е бистра и съдържа лимфоцити;
- миокардит, панкреатит, отит- наблюдават се рядко.
Специфично лечение на заушка не съществува. Дават се антипиретични и болкоуспокояващи средства, течна храна. Трябва да се следи и за хигиената на устата. Прогнозата общо взето е добра. След орхит често остава атрофия на тестикула.
Профилактиката се състои в изолиране на болните и избягване на близък контакт с тях. Известно предпазно действие има инжектирането на гамаглобулин.
юли 07