При патологични условия може да наблюдаваме следните изменения в дишането:
- усилено(изострено) везикуларно дишане- чува се тогава, когато известни части от белия дроб вземат по-голямо участие в дишането поради това, че други части не дишат, поради притискане от голям плеврален ексудат, при деца с еластични и тънки гръдни стени(пуерилно дишане);
- отслабено везикуларно дишане- чува се при стеснение на дихателните пътища поради затруднено проникване на въздуха в алвеолите, при плеврит, хидроторакс, пневмоторакс, тъй като между дроба и гръдната стена се намира среда, която не диша, при тумори на белия дроб и др.;
- грубо(грапаво) везикуларно дишане- чува се при бронхити поради това, че лигавицата на бронхите е набъбнала (неравномерно), така че при преминаването на въздуха се получава триене, даващо по-груб шум;
- везикуларно дишане с удължено издишване- среща се при намаляване еластичността на белия дроб и при стеснение на бронхиолите(възпаление, спазъм), поради което в експириума въздухът от алвеолите преминава по-трудно и бавно. Такова дишане се среща при белодробен емфизем, при бронхиална астма, бронхити и др.;
- патологично бронхиално дишане- среща се при уплътняване на белия дроб(инфилтрати, ателектаза). В този случай алвеолите не дишат и дишането се провежда от бронхите. Патологично дишане се наблюдава и когато има кухини(каверни) в белия дроб. При туберкулоза, разширение на бронхите областта на кухината белодробния паренхим е разрушен, няма алвеоли и дишането се провежда от бронхите. При каверните при някои случаи бронхиалното дишане взема особен оттенък, като дишане в стомна(амфора), поради което се говори за амфорично дишане;
- бронхо- везикуларно дишане- при него част от дишането има везикуларен характер, а другата бронхиален. Обикновено вдишването е визикуларно, а издишването- бронхиално. Чува се при уплътнения в белия дроб с по-малък рамер, заобиколен от здрави участъци(пневмония).
Покрай дишането в някои случаи могат да се чуят допълнителни, прибавени шумове- хрипове, крепитации и плеврално триене.
Хриповете се дължат на намиращ се в бронхите или в патологични кухини секрет, раздвижван от въздуха при дишането. Наличието на хрипове е винаги патологично явление, поради което те трябва да се търсят старателно. Обикновено хриповете се чуват и в двете фази на дишането. Те са променливи- след кашляне могат да изчезнат от едно място и да се появят на друго място. При бронхитите хрипове се чуват обикновено от двете страни и повече в основите на белите дробове. Наличие на хрипове на ограничен участък има при пневмония, туберкулоза, белодробен абцес и др. Те биват:
- сухи хрипове- дължат се на полепнал жилав секрет по лигавицата на бронхите. Според акустичния си характер те се делят на високи, свиркащи, ниски, басови(сонорни). Свиркащите хрипове се образуват предимно в малките бронхи, а сонорните- в големите;
- влажни хрипове – образуват се когато в бронхите има течен секрет. В зависимост от калибъра на бронхите, в които се образуват те се делят на едри, средни и дребни. Влажните хрипове се различават и по тяхната звучност, като се делят на звучни(консониращи) и незвучни(неконсониращи). Звучни хрипове се чуват когато заобикалящата бронхите тъкан е уплътнена или когато се образуват в кухини. Уплътнената белодробна тъкан провежда по-добре звука, откъдето идва и звучността на хриповете.
Крепитациите са прибавени шумове, образуващи се в алвеолите, когато в тях има малко количество секрет или когато са притиснати отвън. В такъв случай алвеоларните стени слепват при издишването и се разлепват при вдишването от навлизащия въздух. Това разлепване именно дава нежен, фин, пукот, който наричаме крепитации. Можем да наподобим крепитиращия шум, като трием с два пръста кичур коса пред ухото си. Крепитациите се чуват само през време на вдишването. Срещат се при крупозна пневмония, оток на белия дроб и др.при залежали се хора и при оперирани могат да се чуят крепитации след първите няколко вдишвания. Дължат се на притискането на белия дроб.
Плевралното триене се получава при триене на висцералната и париеталната плевра, когато са станали неравни. Най-често тази неравност се дължи на възпалението на плеврата(плеврит), по-рядко на на плеврални тумори, уремия и др. Звуково плевралното триене прилича на стържене (на скрибуцане на ново седло, шум при притискане на мокър сняг между ръцете). То може да бъде меко и да наподобява дребните влажни хрипове или крепитациите. Плевралното триене се чува в двете фази на дишането и прави впечатление като че е повърхностно, близжо до ухото. При натиск със стетоскопа се усилва. За разлика от хриповете, плевралното триене не се влияе от кашлицата
май 25