Изразът на лицето като отражение на душевното и физическото състояние има важно диагностично значение. Спокойното и бодро изражение на лицето говори за сравнително добро общо състояние, за липса на силни болки или други мъчителни усещания. Страдалческият израз говори за тежко заболяване.
При някои болести изразът на лицето става характерен. Така различаваме:
- facies febrillis (фебрилно лице) – лицето е зачервено и тургесцентно, очите блестящи, устните сухи. Среща се при фебрилно болни;
- facies hectica – бузите са бледи, с рязко ограничена кръгла червенина по средата, очите са големи и блестящи със синкави кръгове около тях. Среща се при напреднала белодробна туберкулоза;
- facies dyspnoica – лицето е бледо, устните, върхът на носа и ушите са цианотични , носните криле се движат периодично при вдишването и издишването. Такова лице говори за дихателна недостатъчност и се среща при бронхиална астма, бронхиолит и др.;
- facies abdominalis s. Hippocratica – кожата на лицето е с бледосивкав цвят, студена, влажна. Очите са хлътнали, заобиколени с тъмни кръгове, носът е изострен, изразът е страдалчески. Среща се при тежки коремни заболявания – перитонит, илеус;
- facies mitralis (лице на болните от митрален порок) – по бузите има червеновиолетови петна, устните са цианотични. В някои случаи към цианозата се прибавя жълтеникав оттенък вследствие на увреждане на черния дроб. Тогава се говори за лице на Corvisart;
- facies nephritica – бледо, подпухнало лице с оток по клепачите. Среща се при болни от нефрит;
- facies lunata – кръгло като луна лице на болните от болестта на Иценко- Cushing;
- facies neurosa – кожата на лицето става ту бледа, ту червена. Забелязва се трепкане на лицевата мускулатура;
- масковидно лице – поради неподвижност на мускулите на лицето то има застинал израз, като че ли е покрито с маска;
- risus sardonicus (горчив смях) – поради гърч на лицевата мускулатура горната част на лицето има трагичен израз, а поради оголването на зъбите се получава впечатление за смях. Среща се при тетанус.
юни 30