Инсуфициенцията на трикуспидалната клапа по-често бива релактивна, резултат от разширението на дясната камера, при което се разширява и дясното атрио-вентрикулно отвърстие. В такъв случай клапата, въпреки че не е изменена, не е в състояние да затвори отвърстието. Релативната трикуспидална недостатъчност се среща главно при митрални и митрално-аортни пороци. Чистата органична инсуфициенция на трикуспидалната клапа е рядка. По-често тя се съчетава с митрален или аортен порок и е резултат на ревматичен ендокардит.
През време на систолата част от кръвта се връща от дясната камера в дясното предсърдие. То, поемайки и нормалното количество кръв от празните вени, хипертрофира и дилатира. Дясната камера също хипертрофира и дилатира, тъй като в диастолата трябва да поеме по-голямо количество кръв от предсърдието.
Болните се чувстват отпаднали и обикновено са на легло. Лицето е цианотично и подуто. Шийните вени са подути; по долните крайници има отоци.
Сърцето е разширено вдясно за сметка както на дясното предсърдие, така и на дясната камера. При аускултация се чува систоличен шум на аускултаторното място на трикуспидалната клапа и върху мечовидния израстък. Шумът заема цялата систола. При вдишване поради по-доброто пълнене на дясната камера, шумът се усилва.
Характерни за трикуспидалната инсуфициенция са положителният(систоличен) венозен пулс на шийните вени и пулсиращият черен дроб. Тези явления се дължат на връщащата се през време на систолата струя кръв в дясното предсърдие, поради което венозният отток се затруднява. По такъв начин в югуларните вени и в чернодробните вени, които се вливат в долната празна вена под диафрагмата, през време на систолата налягането се повишава, а през време на диастолата спада. Пулсът на шийните вени е синхронен с пулса на каротидните артерии. Пулсациите на черния дроб се установяват, като положим леко дланта си под дясното подребрие.
Диагнозата на трикуспидалната инсуфициенция обикновено не е трудна. Главни опорни точки са разширението на сърцето надясно, положителният венозен пулс на шийните вени и пулсиращият черен дроб. По-големи затруднения се срещат при решение на въпроса за функционалния или органичен характер на порока. Ако след съответно кардиотонично лечение симптомите на инсуфициенцията изчезнат, може да се мисли, че тя е функционална.
Протичането на трикуспидалната инсуфициенция е тежко. Релативната инсуфициенция по правило се присъединява към значителен митрален или митрално-аортен порок и е израз на напреднала декомпенсация. Органичната инсуфициенция, която следва поражението на митралната и аортната клапа след неколкократни пристъпи от ревматизъм, има лоша прогноза.
авг 02