Причините за остро възпаление на миокарда обикновенно са инфекциозни и токсични. Най-честите инфекциозни заболявания водещи до миокардит са ревматизъм,скарлатина, дифтерия, пневмония, грип, тонзолит. В последно време се наблюдават и вирусни миокардити. Микробните причинители рядко причиняват директно възпаление на миокарда(сепсис), по-често възпалението се причинява от техните токсини. Възпалителните изменения се локализират в интерстициалната тъкан на миокарда, където се образува ексудат, съдържащ серозна течност. Стените на малките кръвоносни съдове хиалинизирани и в просвета им често има тромби.
Болните се оплакват от задух, обща слабост, тежест или тъпа болка в сърдечната област, неспокойствие. Много често усещат сърцебиене. Те са бледи, с влажна кожа, понякога кожата и лигавиците имат цианотичен оттенък. Температурата е повишена различно – от субфебрилни стойности до 39-40 C градуса.. Сърдечният удар често е отслабен, тоновете са глухи. Пулсът е мек, лабилен, кръвното налягане понижено. Обикновенно има тахикардия, но може да има и забавен пулс. При ренгеново изследване сърцето се намира разширено както в ляво, така и в дясно. При по-тежките форми на миокардит може да се чуе и трети тон – галопен ритъм. Поради засягането на проводната система, често се наблюдават ритъмни смущения – екстрасистоли, предсърдно мъждене. В кръвта често има левкоцитоза; РУЕ – ускорена.
Протичането на заболяването е различно. В леките случаи оздравяването настъпва след няколко седмици, в тежките – минават месеци. Смъртен случай е възможен след усложнения при пневмония, сепсис, дифтерия.
Според етиологията различаваме няколко вида миокардит:
- ревматичен миокардит – развива се в хода на остър ревматичен пристъп, със или без ставни прояви, който се установява електрокардиографски;
- дифтериен миокардит – проявява се обикновенно във втората седмица от заболяването. Дължи се на токсичното действие на дифтерийните бактерии, понякога води до смърт;
- миокардит при тонизиларни и зъбни инфекции. Наблюдава се след ангина или гнойно възпаление на околозъбните тъкани. Протича с невисока температуара, обща слабост, сърцебиене. Характерен е бледият цвят на лицето и склонността към колапс.
С ликвидирането на огнищната инфекция, сърдечните явления отшумяват.
Лечението на миокардитите изисква постелен режим до преминаване на острите явления на заболяването. Продължителността зависи от степента на болеста- средно 3-6 седмици. На болния трябва да се осигури и психично спокойствие. Храната трябва да бъде безсолна, млечно-кашава, с ограничение на течностите до 800-1000 мл. Медикаментозно се лекува основното заболяване, довело до миокардит.
Трудоспособността при миокардитите е напълно загубена през време на заболяването. Болните трябва да почиват и 2-3 месеца след оздравяването.
яну 22