Понятието миокардна дистрофия е предложено от съветския учен Г. Ф. Ланг. Под това понятие той разбира невъзпалителните поражения на сърдечния мускул, при които има нарушение на обмяната на веществата в миофибрилите. Тези нарушения могат да бъдат чисто функционални, обратими, без да се намерят каквито и да било морфологични изменения в миокарда. В по-тежките случаи в мускулните влакна се намира белтъчна, мастна или друг вид дистрофия.
Етиологията на миокардната дистрофия е много разнообразна. Главните причини, които водят до дистрофия, са следните:
- анемия – при която миокардът се снабдява с по-малко кислород;
- нарушение на храненето и авитаминози – гладуване, непълноценно хранене, авитаминоза В, пелагра и др.;
- интоксикации – с алкохол, фосфор и други вещества или ендогенни интоксикации при захарен диабет, бъбречна или чернодробна недостатъчност;
- ендокринни разтройства – главно хипер– и хипотереози, затлъстяване и др.;
- електролитни разтройства – хипо- и хиперкалиемия и др.;
- резки пренапрежения на сърдечния мускул – тежка и изтощителна работа, уморителни спортни състезания и др.
Болните се оплакват от лесна умора, задух при движение, сърцебиене. При изследване на сърцето могат да се установят нормални или леко разширени граници. Тоновете в някои случаи са глухи, може да се чуе систоличен шум на върха или на аускултационното място на белодробната артерия. Пулсът е лабилен. Електрокардиографски често има изменение във вълната Т – понижение, изглаждане.
Миокардната дистрофия има някои особени форми :
- сърце при анемия – среща се при значително изразени анемии. Болните се оплакват от лесна умора, сърцебиене, понякога имат болки в сърдечната област (подобни на стенокардичните). Сърцето е разширено, чува се шум на върха на белодробната артерия. Сърдечната дейност е ускорена. Тези явления изчезват след лечение на анемията и възстановяване на нормалния състав на кръвта;
- тиреотоксично сърце – при тиреоотоксикоза често настъпва дистрофия на миокарда вследствие на токсичното въздействие на увеличеното количество тироксин. Клинично тиреотоксичното сърце се проявява с ускорена сърдечна дейност, разширение на сърдечните граници и систоличен шум на сърдечния връх. При по-тежките форми има абсолютна аритмия и настъпва декомпенсация;
- сърце на затлъстелите – сърцето при затлъстяване се уврежда по няколко причини. То трябва да снабдява с кръв по-голяма маса. Вследствие повдигането на диафрагмата работата му се затруднява и накрая миокардът изпада в дистрофия. Пълните хора се уморяват лесно, имат задух. Сърцето е отпуснато, тоновете са глухи, електрокардиографски има признаци на миокардно увреждане.
Протичането на миокардната дистрофия преди всичко зависи от основното заболяване, която я е причинило. При излекуването му, дистрофията на миокарда се премахва. Прогнозата като цяло е добра, но при задълбочаване на основното заболяване може да се развие сърдечна слабост и смърт.
Диагнозата се поставя въз основа на наличието на болест, която води до миокардна дистрофия, по клиничните признаци и по-добрия ефект върху сърцето от лечението на основното заболяване. Диференциална диагноза се прави с миокардит, сърдечна невроза, ендокардит и др.
Лечението е преди всичко на основното заболяване, довело до такава дистрофия. При декомпенсация се прилагат кардиотонични и диуретични лекарства.
сеп 07