Перитонеумът (коремница) има голяма повърхност (1,7 – 1,8 кв.м), която е почти колкото повърхността на тялото. Различават се париетален и висцерален лист на перитонеума. Висцералният лист обвива всички коремни органи. Нормално между двата листа на коремницата има съвсем малко количество серозна течност. Заболяванията на перитонеума са главно възпалителни и се наричат перитонити.
Острият дифузен перитонит най-често представлява усложнение на различни заболявания на коремните органи – гноен апендицит, перфорирала язва на стомаха или 12-пръстника, гнойно възпаление на жлъчния мехур и др. Причинители на възпалението са колибактерии, стрептококи, ентерококи, пневмококи и др. Рядко може да се срещне аспетично възпаление на перитонеума, причинено от излив в коремната кухина на жлъчен или панкреатичен сок. Възможно е инфектирането на коремницата и по хематогенен път при сепсис, пневмония, ангина. Остър перитонит може да настъпи и при нараняване на коремната стена.
Острият перитонит се развива бързо. Висцералният и периеталният перитонеум са хиперемични, оточни. Повърхността им е мътна и покрита с фибринозни налепи. На места се виждат точковидни кръвоизливи. В перитонеалната кухина се събира ексудат, който има различен характер – серозен, серо-фибринозен, гноен, хеморагичен. Болните усещат силни болки в корема. Болката има постоянен характер и се засилва при натиск и движение. При перфоративния перитонит болката е много силна и има пробождащ характер – кинжална болка. Едновременно с това се явяват хълцане, гадене и повръщане. Вследствие на паразета на червата болните не изпускат газове и дефекацията спира. Температурата се повишава, като може да достигне много високи стойности.
При обективното изследване се установява бледа кожа, покрита със студена лепкава пот. Чертите на лицето са изострени. Коремът е опънат и твърд – мускулна защита. В следващите дни, когато в коремната кухина се набере ексудат, се установява притъпление в хълбочните области. Дишането е ускорено. Сърдечната дейност и пулсът са ускорени. Кръвното налягане е ниско. В кръвта се установява левкоцитоза, която може да достигне 15 000- 20 000 и повече. РУЕ е ускорена.
Ако не се направи своевременно операция, общото състояние на болния бързо се влошава. Езикът става сух, обложен, болните изпитват силна жажда, повръщанията се засилват, сърдечно-съдовата недостатъчност нараства и настъпва смърт за няколко дни.
Прогнозата на острия дифузен перитонит е много сериозна. Смъртността е голяма. Лечението е хирургическо. В днешно време благодарение на антибиотичното лечение и ранното оперативно вмешателство прогнозата е значително по-добра.
Профилактиката се състои в своевременно и системно лечение на всички гнойни възпаления на коремните органи.
юни 25