Оток се нарича увеличеното натрупване на течност в междуклетъчните пространства на кожата и подкожната тъкан. Отокът може да бъде възпалителен(ексулат) и невъзпалителен(трансудат).
Възпалителният оток се характеризира със зачервяване на кожата, повишаване на температурата и болка. Среща се и колатерален оток, който се явява над гнойни възпалителни процеси.
Патогенезата на невъзпалителния оток е сложна. За образуването му играят роля следните фактори:
- хидростатичното налягане, което обикновено в капилярите е по-високо, от колкото в междуклетъчните пространства и поради това причинява преминаване на течност от съдовете към тъканите;
- онкотичното налягане, което се определя от концентрацията на белтъчните молекули в кръвта. То е по-високо в съдовете, отколкото в тъканите и е причина за движението на течността от тъканите към капилярите;
- концентрацията на електролитите и особено на натрия в съдовете и тъканите. Повишението на натриевите йони води до задържане на течност както в съдовете, така и в тъканите;
- хиперпродукцията на хормона на надбъбречната жлеза алдостерон, който причинява усилена реабсорпция на натрия в бъбреците;
- състоянието на капилярната стена и на лимфните съдове;
- бъбречни фактори- филтрация и реабсорбция на вода и соли;
- тъканни фактори- еластично напрежение на тъканта, осмотично налягане.
Взаимодействието на горните фактори обуславя нормалното движение на течност от капилярите към тъканите и от там към лифните съдове и вените. Промяната на някои от тези фактори води до увеличение на тъканната течност, т.е. до оток.
Отеклата кожа изглежда подута, изопната, лъскава, бледа. Очертанията на мускулите, костите и ставите стават неясни, крайниците безформени. Когато се натисне отеклата кожа с пръст, по нея остава трапчинка. Ако отокът трае дълго време, кожната съединителна тъкан се разрасва и при притискане не се образува трапчинка. Оточната течност може да се събере и в телесните празнини- в плевралната кухина, перикардиалната и коремни кухини. Отоците се делят на:
- застойни- срещат се най-често при сърдечна декомпенсация. Отоците се появяват най-напред там където кръвообръщението е най-много затруднено. При болни, които ходят, отоците най-напред се локализират около глезена, след това обхващат подбедриците, бедрата, корема и накрая лицето. При лежащо болните се явява в сакралната област. Застойният оток може да бъде местен- дължащ се на запушване или притискане на някоя голяма вена;
- нефритични- получават се при болести на бъбреците. Появяват се на места с рехава съединителна тъкан- по лицето(особено на клепачите), но също и на долните крайници и в серозните кухини. Нефритичните отоци се развиват бързо. На цвят са бледи, а на пипане-меки;
- кахектични- наблюдават се при силно изтощени болни. Най-често се появяват на долните крайници, бледи и меки са;
- ангионевротичен- дължи се на нервно-алергични причини. Той е непостоянен, преходен. Най-често се локализира по лицето. Този оток може да бъде опасен, когато се локализира в ларинкса- довежда до задушаване.
Понякога, особено при сърдечно и бъбречно болни, няма явен оток на кожата, въпреки че оточната течност се събира в тъканите. Това състояние се нарича преедем(латентен оток) и се познава по това, че болните увеличават теглото си.
Към медикаментозното лечение може да използвате и следните изпитани рецепти:
- 1 ч.ч магданозена смес(листа, дръжки и корени магданоз се смилат) се заливат с 2 ч.ч вряла вода в стъклен съд. Покрива се с хавлиена кърпа и престоява 1 нощ. На сутринта се прецежда, като се изтисква добре. Добавя се сока на 1 лимон. За деня се приема 2 пъти по 1/3 ч.ч от сместа. Пие се 2 дни, 3 дни се почива;
- пие се сок от черна ряпа, 2 пъти дневно и се гълтат 6 зърна черен пипер в продължение на 2 седмици;
- настъргва се хрян, добавя се лимонов сок. Взема се 3 пъти по 1 ч.л;
- смесват се по 50 гр листа бреза, хвощ и коприва. 1 с.л от сместа се залива със 150 мл вряща вода. Кисне 10 минути и се прецежда. Пие се 4 седмици; 3 пъти по 1 ч.ч;
- 4 с.л ленено семе се варят 15 минути в 1 л вода. Кисне 1 час и се прецежда. Пие се през 2 часа по ½ ч.ч;
– 1 с.л ситно смлени корени решетка се заливат ц 500 мл вода. Ври 15 минути и се прецежда. Пие се 4 пъти по 1 винена чаша, преди ядене;
- 2 с.л изсушени, нарязани черешови дръжки се варят 10 минути в 500 мл вода. След като изстине се прецежда и се пие 3 пъти по 1 винена чаша преди ядене;
- 1 ч.л ситно стрит корен бедреница(див анасон) се залива с 250 мл студена вода и кисне 8 часа. Прецежда се и същата дрога се залива с 250 мл вряща вода. Кисне 10 минути и се прецежда, смесва се и се изпива;
мар 23