Спомените у хората започват да се сформират още от самото им раждане и тяхната трайност се увеличава с напредването на възрастта. През първата година от живота си бебетата запомнят нещо, но след това много бързо го забравят- детска амнезия. Това е причината за неспособността да имаме ясни спомени от най-ранно детство(до 4 години).
Изследователите смятат, че способността за формиране на спомени зависи от цялата мрежа в мозъка, а някои нейни части се развиват в по-късно време. Пълноценна мрежа се създава между 6-18 месец от раждането, с която се оформят краткосрочната и дългосрочната памет. Паметта е способността на мозъка да приема, обработва и съхранява информацията, която сме получили. Тя пази образите и мислите натрупани за всичко, което ни заобикаля, а заедно с това емоциите, които са предизвикали. Паметта е хранилище на индивидуалния опит, който сме натрупали. Има няколко вида памет:
- първична памет- включва запаметяването на факти, образи, думи от няколко секунди до няколко минути. Тя е краткотрайна. До всички данни от нея се стига много бързо, но също така лесно се заместват от нова информация;
- вторична памет- включва натрупаната информация, която може да бъде”извикана” след продължителен период от време(години). За синхронизирането на тези данни могат да са нужни няколко минути. Това е необходимо за да се активират последователно различни мозъчни области, в които е складирана нужната информация. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайна памет от съществено значение е периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат;
- сензорна памет- началния период на запаметяване. Сензорните белези на обекта се запазват за няколко стотни от секундата, след което се заместват от нови сигнали.
От значение за добра памет е своевременното доставяне на кръв към мозъка чрез физическа активност. Четенето също подобрява паметта.
апр 04