Плевритите, както сухият, така и ексудативните, могат да оздравеят напълно – без да оставят клинични и патологоанатомични последици. В много случаи обаче след резорбцията на ексудата възпалените плеври срастват помежду си – получават се плеврални адхезии. Докато ограничените сраствания не дават клинични симптоми, обширните причиняват механично препятствие на дишането и се манифестират с клинични и функционални признаци.
При оглед съответната гръдна половина изглежда стеснена и изостава при дишането. Перкуторният тон може да бъде релативно притъпен, дишането и гласният фремитус са отслабени. При рентгеновото изследване засегнатата гръдна половина изглежда стеснена и с намалена прозрачност. Диафрагмалният купол е с намалени движения и неправилни контури, медиастинумът може да беде изместен към болната страна.
Функционалното изследване на белия дроб дава повече или по-малко намалени стойности на виталния капацитет и другите вентилаторни параметри.
Температурата, кръвната картина, РУЕ са нормални. В този смисъл не може да се говори за адхезивен плеврит, а за плеврални адхезии, тъй като възпалителен процес всъщност няма. Често масивните плеврални сраствания се съпровождат от развитието на съединителна тъкан в съседния белодробен паренхим (развива се пневмосклероза), а по-късно и хронично белодробно сърце, вследствие на обременяването на дясната камера.
Лечението е без особени резултати. За избягване на плевралните сраствания плевритите трябва да се лекуват отрано и напълно, включително и с дихателна гимнастика.
авг 27