Пневмотораксът е заболяване, при което в плевралната кухина навлиза въздух или друг газ. Той бива:
- травматичен – при повреждане на гръдната стена;
- спонтанен – въздухът навлиза в плевралната кухина поради някоя болестна причина;
- изкуствен – въздухът се вкарва от лекар с лечебна цел.
Най-често се среща спонтанният пневмоторакс.
Главната причина за спонтанния пневмоторакс е белодробната туберкулоза. Субплеврално разположени казеозни огнища или каверни могат да се пробият в плевралната кухина, където прониква въздух от белия дроб. Причина могат да бъдат и плеврални сраствания след излекуван туберкулозен плеврит, когато се разкъсат при кашлица, дълбоко дишане и др. По-редки причини за спонтанния пневмоторакс са бронхиектазиите, белодробният абцес, пневмонията и др. Понякога спонтанният пневмоторакс може да се получи внезапно при практически съвсем здрави хора. Причината в тези случаи са булозен емфизем или плеврални сраствания, които се разкъсват.
Спонтанният пневмоторакс бива пълен, когато въздухът навлиза и заема цялата плеврална кухина; и непълен – когато поради плевралните сраствания въздухът е навлязъл в ограничени пространства. В зависимост от контакта му с атмосферния въздух, пневмотораксът бива:
- отворен – въздухът свободно влиза и излиза в плевралната кухина;
- затворен – когато след навлизането на въздуха в плевралната кухина мястото на пробива се затваря и връзката с атмосферния въздух се прекъсва;
- вентилен – на мястото на пробива се създава вентилен(клапен) механизъм, при който въздухът при вдишване влиза в плевралната кухина, но при издишване не може да излезе.
При всички форми на пневмоторакс в плевралната кухина се създава положително налягане, поради което белият дроб колабира ( свива се към хилуса), а медиастинумът се измества към здравата страна. Най-голямо налягане се получава при вентилния пневмоторакс, поради което той е най-опасен.
Спонтанният пневмоторакс настъпва внезапно и бурно с остра режеща болка в съответната гръдна половина и задух. Понякога болните могат да изпаднат в колапсно състояние с малък, бърз пулс, силна цианоза и др. Това състояние се получава при навлизане на голямо количество въздух в плевралната кухина с бързо колабиране на белия дроб и изместване на медиастинума. При частичният пневмоторакс симптомите са слабо изразени. Понякога той може да премине неосъзнато от болния и да се установи при случаен рентгенов преглед.
При оглед на гръдния кош гръдната половина съответно на пневмоторакса изглежда разширена и неподвижна при дишане. Гласният фремитус липсва. При перкусия се получава хиперсонорен или тимпаничен тон. При аускултация дишане не се чува. Понякога до гръбначния стълб може да се чуе бронхиално дишане от колабиралия бял дроб. Сърдечният удар се напипва изместен наляво или надясно.
Рентгенологично едната гръдна половина изглежда много светла и без белодробен рисунък. В хилуса се вижда по-плътна сянка на колабиралия бял дроб.
Често при пневмоторакс се получава възпаление на плеврата с образуване на ексудат – хидропневмоторакс. Ако ексудатът е гноен – пиопневмоторакс.
При чистия пневмоторакс кръвната картина и РУЕ са нормални, при инфектирания може да има левкоцитоза и ускорена РУЕ.
При протичането на заболяването в редки случаи може да настъпи смърт още в първия ден на образуването. В повечето случаи след няколко седмици въздухът се резорбира и болният оздравява. При хидропневмоторакс протичането е по-дълготрайно и прогнозата е по-неблагоприятна.
При лечението на болният се осигурява пълен покой. При силни болки се дават морфин или други болкоуспокояващи средства. При силно положително налягане в плевралната кухина въздухът се изсмуква.
юли 04