Подаграта е заболяване, при което има смущения в обмяната на пурините и пикочната киселина. Среща се по-често при мъжете и в страните, където се консумира повече месо. Значение за развитието на подаграта имат прехранването(особено с месна храна), употребата на алкохол и седящия начин на живот. Болестта се среща нерядко фамилно, като се съчетава често с диабет и затлъстяване. Същността на заболяването се заключава в смущение на обмяната на веществата на пурините, при което количеството на пикочната киселина в кръвта се повишава. Нормалното съдържание на пикочната киселина е 2-4 мг %.Солите на пикочната киселина, предимно натриевият урат се отлагат в ставите, хрущялите и бъбреците. Съществуват 2 основни схващания относно патогенетичния механизъм на подаграта.Според 1-то схващане подаграта се дължи на намаленото излъчване на пикочната киселина през бъбреците вследствие на увреждането им или на повишената реабсорбация на пикочна киселина в бъбречните каналчета.Другото схващане обяснява подаграта със свръхпроизводство на пикочна киселина поради усилено внасяне на пурини с храната или поради повишеното им образуване вътре в организма.В хрущялите и в сухожилията се отлага пикочна киселина и натриев урат.В околността се развиват процеси на некроза и възпаление. В бъбреците често се установяват конкраменти, съставени от пикочна киселина и урати.
Подаграта протича под 2 форми – остра и хронична. Острият подагрен пристъп започва обикновено внезапно, най-често през нощта след обилна вечеря или психично вълнение. В някои случаи преди пристъпа се наблюдават гадене, отпадналост, главоболие. Пристъпът се изразява в поява на много силна, нетърпима болка, локализирана най-често в метатарзо-фалангеалната става на големия пръст на крака и по-рядко в колянната или гривнена стави. Ставата се подува и зачервява. Кожата върху нея е лъскава и топла. Най-лекото докосване или опит за раздвижване усилва болката .Температурата се покачва и може да достигне до 39 градуса.След отминаването на нощта, болката утихва, но следващите нощи пристъпите се повтарят още няколко пъти. Често пристъпите се придружават със сърцебиене, повръщания, запек.Хроничната форма може да се развие след острия пристъп. При нея има постоянни болки в ставите с последваща деформация. Характерен признак на хроничната подагра са т.нар. тофи-възелчета, съставени от натриев урат.Те се отлагат по ушната мида, в кожата и в периартикуларните тъкани. Постепенно се развиват деформиращи остеоартрити, които ограничават силно подвижността на ставите и водят до инвалидизиране на болните. Бъбречните поражения при подаграта са чести и се изразяват в отлагане на конкременти или развитието на хроничен подагрен нефрит. Подаграта нерядко се съчетава с атеросклероза,хипертония, затлъстяване.Болните от подагра често имат мигрена, уртикария, екземи.Прогнозата по отношение на оздравяването е съмнителна, но под влияние на лечението могат да настъпят трайни ремисии. Диагнозата се поставя въз основа на характерните пристъпи, наличието на тофи,увеличената пикочна киселина в кръвта.Лечението включва и ограничено приемане на храни,богати на пурини-месо от дивеч, вътрешните органи на животните, боб.Забранява се алкохола.Профилактиката се състои в рационално хранене, системна и ежедневна физическа дейност, въздържане от алкохол.
Етикети:обмяна на веществата