Психоневроимунологията обединява съзнание(психология), мозък(неврология) и естествените лечебни сили на организма(имунология). Всеки човек притежава естествен капацитет за самолечение, чрез който има възможност да възстановява пълнотата и равновесието си. Лечението се състои от две части- осъзнаване и саморегулация. За да разберем осъзнаването е нужно да знаем повече за това как работи съзнанието.
Съзнанието има две основи дейности- вътрешен диалог и осъзнаване. Те не могат да се проявят едновременно, само едната е активна в даден момент.
Вътрешният диалог е обичайния мисловен процес. Състои се от 4 части- мисли, чувства, представи, усещания. Те могат да бъдат активни поединично или заедно във всеки момент. Вътрешният диалог е крайния резултат от взаимодействието на нашата сетивна система и външния свят. Сетивната система записва и предава към съзнанието преживените гледки, звуци, миризми, вкус, допир. Тя е посредника между нас и всичко външно. Събраните части от информацията се складират в мозъка ни като спомени. Мозъкът складира тази информация в две основни категории- фактическа и психологическа информация. Двата типа информация могат да останат спящи и неактивни или да бъдат активирани чрез събития и факти, които отключват паметта ни. Непрестанното задействане и набиране на фактическа и психологическа информация и свързаните с тях мисли, чувства, представи и усещания изграждат духовната дейност, която наричаме вътрешен диалог. Вътрешният диалог почива на складираната информация. До голяма степен нашите минали преживявания програмират мозъка ни. Когато нашето съзнание е обсебено от вътрешен диалог, ние забравяме за настоящия момент и потъваме в паметта- не можем да усетим красотата на една разходка когато сме се съсредоточили върху финансовите си проблеми. Постоянната ни погълнатост от вътрешен диалог потиска нашия живот, тъй като ние несъзнателно носим условностите и обичаите на нашите семейства и култура и обръщаме малко внимание на това кои и какви сме. Когато се издигнем от вътрешния диалог и обърнем внимание на сегашния момент, започваме да си спомняме къде сме и какво се случва. Това е осъзнаване- важната и за много хора непозната дейност на съзнанието.
Осъзнаване- избран, самоактивиращ се процес в съзнанието. Той не се проявява автоматично или естествено, а изисква съзнателни усилия. Състои се от 3 части – внимание, концентрация, медитация. Тези аспекти се появяват последователно- вниманието предшества концентрацията, която предшества медитацията.
Осъзнаването се разгръща, когато вътрешния диалог е престанал да заема нашето съзнание автоматично. То е съзнателно избрано, преднамерено внимание към преживяването в настоящия момент, без обръщане към миналото. Осъзнаването ни дава възможност да се установим, да се успокоим, да видим и преживеем това, което става в живота ни сега, за разлика от това, което става в нашите съзнания. Вниманието дава възможност да осъзнаем и преживеем без интерпретации и изопачаване от вътрешният диалог настоящия момент. Ако сте в състояние да задържате вниманието без разсейване, ще достигнете втората част от осъзнаването- концентрацията.
С натрупването на опит става възможно да се задържа вниманието и концентрацията за по-дълги периоди от време. Тогава съзнанието ни се успокоява и вътрешния диалог престава да ни ангажира. Ако сте решили да влезете в състояние на медитация, обектът на концентрация трябва да напусне мисълта ви, да изпразните съзнанието си.
Саморегулация- способността да въздействаме и променяме преживяванията си. Тя е насочена към собствения организъм и почива на вътрешните ресурси. Има за цел не да поправи грешките,а да разширява и обогатява живота ни. Саморегулацията има 2 елемента- съзнателен живот и ежедневна практика. За разлика от живот на автопилот, съзнателният живот е изборът да мислиш и действаш по здравословен начин. Това означава да бъдеш по-скоро буден, отколкото заспал; по-скоро предугаждащ, отколкото реагиращ. Съзнателният живот тренира разума като се опира на естествената му наклонност да създава навици. Помага ни да регулираме мисленето си по 3 начина:
- потиска проявяването на противоположностите;
- затвръждава добрата воля и хармонията с околните и заобикалящите ни;
- тренира съзнанието в осъзнаване.
За да се живее по здравословен начин се изискват едновременно усилие, непрестанно внимание, подкрепа от околните, воля, желание. Това не е никак лесно.
Необходимо е:
- да започнем мислене и действие, различно от това в продължение на години;
- да се разделим с някои неща, близки за нас, но непотребни вече;
- да започнем да мислим и действаме по начин, различен от този на семейството ни и на общоприетите норми.
Пробуждането за новите възможности, волята и желанието за съзнателен живот, обикновенно идват след големи сътресения в живота ни- болест, загуба на любим човек, голямо вълнение, постоянна умора. Твърде често трябва да се разболеем, за да осъзнем желанието си и да добием волята да бъдем здрави.
Вторият аспект на саморегулацията е ежедневната практика- определени дейности като тренировки по осъзнаване, контрол на дишането, аеробика, приемане на здравословна храна. Всяка една от тях е насочена директно към регулиране на специфични страни от работата на съзнанието и тялото. Новата практика изисква време, усилие и за това е важно да се подбере тази, която е най-подходяща за вас. В определена фаза от живота да се подбира такава ежедневна практика, която да е едновременно навременна и подходяща. Трябва да се разпределя през деня и упражнява с упоритост и постоянство. Постепенно тя ще се превърне в нов навик. Не е нужно винаги да започваме с радикално нова практика. Важното е да правим това, което можем и то с максимално старание. Най-важните аспекти на саморегулацията са адекватност, своевременност, измеримост.
фев 18