Ревматоидният артрит е широко разпространено заболяване. Най-често засегнатата възраст е 20-50 години. Жените боледуват по-често от мъжете.
Етиологията на заболяването не е достатъчно изяснена. Най-голямо значение се отдава на хроничната огнищна стрептококова инфекция, намираща се в носоглътката и устната кухина. Връзката на заболяването с такава инфекция се установява в почти 85% от болните. От външните фактори най-голямо значение имат суровият и влажен климат, неблагоприятните условия на професионалния и домашния бит, особено продължителното механично и термично травматизиране на ставите. Значение за развитието на болестта имат и наследствени, и конституционални фактори, които подготвят терена за действието на инфекцията.
Вяло протичащата огнищна инфекция играе ролята на антиген, в отговор на който в организма се образуват антитела. В кръвта на болните се появяват патологични гамаглобулини. В серума на болните от ревматодоиден артрит се открива един макроглобулин – ревматоиден фактор. Той сам играе ролята на автоантиген и предизвиква образуване на автоантитела.
Основна морфологична проява на ревматоидния артрит е дезорганизацията на съединителната тъкан с преобладаване на процесите на фибриноидна дегенерация. Поражението на ставите протича в три стадия:
- стадий на ексудативно-дистрофични изменения;
- стадий с преобладаване на пролиферативни изменения и развитие на гранулационна тъкан, която узурира хрущялната повърхност на ставата;
- стадий с преобладаване на склеротичните изменения и развитие на фиброзно-костна анкилоза.
Специфична морфологична проява на ревматоидния артрит са ревматоидните възли в съединителната тъкан. Възлите се състоят от фибриноидно-некротичен център, богат на еозинофилни клетки, и периферна зона с фибропластична реакция. Подобни на ставните изменения, макар и по-слабо изразени се откриват и в сърцето, белите дробове, бъбреците.
Началото на заболяването може да бъде остро(наподобяващо ревматизма), подостро или хронично. Характерно е симетричното и множествено засягане предимно на малките стави на ръцете. Първите прояви са болка в ставите и скованост в движенията. Както болките, така и сковаността са най-силни през втората половина на нощта и сутрин, а изчезват след раздвижване. Наблюдават се и общи прояви, като отпадналост, раздразнителност, усилено изпотяване, повишена вазомоторна възбудимост на крайниците. Често има и субфебрилна температура. Засегнатите стави са леко подути и деформирани. Кожата над тях е изтъняла, бледа и опъната. При натиск ставата е болезнена. Движенията са ограничени и болезнени. В някои случаи може да се установи наличие на малко ексудат в ставата. В други случаи се установяват малки подкожни възелчета с големина от няколко милиметра, разположени около ставата.
В еволюцията на болестта се засягат нови стави като разпространението на процеса става по два пътя:
- центростремителен – започва от малките стави на крайниците и по-късно обхваща и големите стави. Наблюдава се по-често при възрастните и се характеризира с хронично или подостро развитие на болестта;
- центробежен – процесът се извършва по обратен път. Характерен е за младата възраст и протича остро или подостро.
Особенност на ревматоидния артрит е вълнообразното му течение с въвличане в болестния процес на все нови стави, включително и челюстните и ставите на гръбначния стълб. Обострянето на заболяването се съпровожда с повишаване на температурата, загуба на апетита, отслабване. В напредналите случаи картината е много характерна. Пръстите и китките на ръцете се отклоняват силно улнарно. Ставите са подути и деформирани. Интеркосталните мускули са атрофирали, кожата е атрофична и тънка. Големите стави също са подути и деформирани. Болните са бледи и отслабнали.
Нерядко наред с пораженията на ставите се установяват увреждания и на висцералните органи. В околко 50 % от случаите са налице признаците на токсо-алергична миокадиодистрофия, по-рядко има миокардит и още по-рядко ендокардит с развитие на сърдечен порок. В белия дроб могат да се наблюдават хронични интерстициални пневмонии. В урината често се установява протеинурия като израз на развиващ се дифузен или огнищен гломерулонефрит или амилоидоза на бъбреците. Нерядко при ревматоидния артрит има увеличени лимфни възли; черният дроб и слезката също могат да бъдат леко увеличени.
Кръвната картина се характеризира с прогресивно развиваща се хипохромна анемия и левкопения. РУЕ е ускорена.
При различните пациенти, протичането на болестта е различно. То може да бъде разделено на:
- активна фаза – болките и сковаността се засилват, температурата се повишава, РУЕ се ускорява, реакцията на Валер – Роуз става силно положителна, болните отслабват и анемизират;
- неактивна фаза – характеризира се със стихване на болките и температурата, подобрение на общото състояние и на биологично-лабораторните показатели.
По този начин чрез пристъпи и ремисии ревматоидният артрит се развива в течение на много години. Пристъпите или тласъците се появяват най-често след преумора, простуда, психотравми или инфекции (грип, ангина и др.). Има случаи когато болестта протича леко, със слабо изразени местни прояви и добро общо състояние. При мъжете заболяването се среща по-рядко и протича по-благоприятно. Тежко протичане се наблюдава при млади жени, като може да се стигне до пълна инвалидност.
В началните стадии на болестта, първостепенна задача е борбата с огнищната инфекция. Санирането на огнищата се извършва най-добре чрез хирургически методи под антибиотична защита. За потискане на ексудативно-възпалителните реакции се прилагат противоревматични лекарства. Съществено място в лечението заемат физиотерапията и активното раздвижване на засегнатите стави.
Профилактиката се свежда до борба с огнищните инфекции, разумно закаляване на организма, подобрение на професионалните трудови условия.
При острите и подострите форми, както и във фазата на изостряне при хроничните форми работоспособността е временно загубена. При случаите с хронично прогресивно протичане трудоспособността е частично или напълно загубена.
юли 19