Причинители на скарлатината са бета-хемолитични стрептококи от група А. Тя е широко разпространено заболяване, особено в страните с умерен климат. Най-често боледуват деца от 3 до 10 години. Заболявания над тази възраст са по-редки, макар че се наблюдават и между възрастните. При деца до 1 година скарлатината също се среща рядко, поради наличието в тях на антитела, получени от майката.
Основен източник на заразата е болният човек. Възбудителите на скарлатината се съдържат в носоглътката и гърлото и се предават на здравите хора при говорене и кашлица, но също и при пряк контакт. Заразяването чрез предмети има ограничено значение, тъй като заразата извън човешкия организъм се запазва за твърде кратко време.
Проникналите в гърлото стрептококи причиняват възпаление на сливиците и фаринкса. Стрептококите отлъчват токсини, които са причина за редица клинични прояви, като повръщане, тахикардия, увреждане на сърцето и бъбреците. Смята се, че обривът се дължи на токсично или токсо-алергично въздействие. След боледуването се получава траен имунитет.
Инкубационният период на скарлатината е от 3 до 7 дни. Болестта започва остро, с повишаване на температурата до 39-40 градуса, повръщане и болки при гълтане. Общото състояние е тежко. При огледа на гърлото се установява, че сливиците, фаринксът, мекото небце и част от твърдото небце са зачервени. Червенината има ярък, огнен характер. Зачервяването се състои от отделни дребни петънца – енантем. В някои случаи по сливиците има налепи. Езикът в началото е обложен, а по-късно се очиства и изглежда червен с ясно изразени папили – малинов език. Подчелюстните и шийните лимфни възли са уголемени и леко болезнени.
Обривът на кожата се появява 12-24 часа след началото на заболяването и започва от шията и гърдите, като постепенно се разпространява по цялото тяло и крайниците. Лицето е силно зачервено, носът, устните и брадата остават бледи. Това е характерният за скарлатината бледен триъгълник на Филатов. Изривът се състои от отделни дребни червени петна с големина 1-2 мм, които от начало са плоски, а после се надигат леко. Ако кожата се погали леко с ръка се усеща грапавина.
Кръвната картина се характеризира с левкоцитоза и еозинофилия. В урината се установява увеличение на уробилиногена. В първите дни на боледуването в урината почти редовно се намира и ацетон. Черният дроб е увеличен, мек и леко болезнен.
Повишената температура и тежкото състояние при скарлатината продължават 3-5 дни, след което настъпва подобрение с постепенно понижение на температурата. Обривът избледнява към края на първата седмица, след което се явява излющване на кожата на едри люспи. Характерно за скарлатината е лющенето на дланите и ходилата.
Съществуват няколко форми на скарлатина:
- лека скарлатина – протича с невисока температура и слабо засегнато общо състояние. Обривът трае 3-4 дни. Усложненията са по-редки;
- токсична скарлатина – протича тежко, с явления на интоксикация на нервната и сърдечно-съдовата система. Болните са отпуснати, сърдечната дейност е извънредно ускорена, кръвното налягане е ниско, от устата има дъх на ацетон. Обривът по кожата е оскъден и със синкав оттенък. Болестта често завършва със смърт към 3-4-я ден;
- септична скарлатина – характеризира се с тежки промени от страна на гърлото. Сливиците са покрити с налепи, под които се откриват некротични огнища. Подчелюстните възли са силно подути и нагнояват. Общото състояние е тежко. Стрептококите могат да проникнат в кръвта и да се развие сепсис със смъртен изход.
От усложненията при скарлатината най-важни са токсичният миокардит и гломерулонефритът. Бъбречното увреждане се явява най-често в третата седмица на заболяването. Други усложнения са възпалението на средното ухо, възпаление на ставите(скарлатинозен ревматизъм) и др.
В миналото скарлатината е протичала тежко и е давала голяма смъртност. През последните години благодарение на лечението с пеницилин смъртността е намаляла под 1 %. Болните се поставят на постелен режим с лека храна.
юли 08