Стенокардията е състояние на остро временно нарушение на коронарното кръвообръщение, при което сърдечния мускул, изпадайки внезапно в остра исхемия, реагира с болка – „вик на гладуващия миокард”.
Най-честата причина за стенокардията е атеросклерозата на коронарните артерии, която води до стеснението им. Стенокардните пристъпи могат да настъпят и при остро появила се анемия, аортна стеноза и други състояния, при които се намалява ударният обем на сърцето. Коронароспазъм може да настъпи обаче и при напълно нормални коронарни артерии вследствие на нервни причини – силни емоции, нервни и психични напрежения.
При исхемията на миокарда окислителните процеси се нарушават, настъпва натрупване на недоокислени продукти, които дразнят рецепторите в кръвоносните съдове и са причина за болка.
Главният симптом на болестта е болката. Тя се появява най-често след физически усилия, нервни напрежения, преяждане, излизане от топло на студено и др. Усеща се зад гръдната кост и има различен характер на стягане(като че ли менгеме притиска гърдите на болния), парене, пробождане и др. Болката се излъчва от сърдечната област към лявата ръка по хода на лакътния нерв до 4 и 5-ти пръст на ръката. Понякога болката се излъчва към лявото рамо или лявата долна челюст. Болката е придружена от чувство на страх, изпотяване, гадене и др. Тя трае от няколко секунди до няколко минути, но не повече от 15-30 минути.
По време на пристъпа болните изглеждат бледи, изплашени, но патологичните промени от страна на сърдечно-съдовата система при физическото изследване са незначителни. Сърцето е в нормални граници, тоновете са чисти, шумове няма, пулсът е правилен, добре напълнен. Кръвното налягане е нормално или повишено, ако болните страдат от хипертонична болест. Температурата, РУЕ, броят на левкоцитите са нормални. Най-важните данни се получават от електрокардиограмата. По време на стенокардичен пристъп тя се характеризира със снижаване на сегмента ST; плоска, двуфазна или отрицателна Т-вълна в различните отвеждания, най-често в 1 и 2.
Стенокардните пристъпи могат да се повтарят всеки ден или през седмици или месеци. В някои случаи единственият пристъп не се повтаря никога вече. При някои болни пристъпите се явяват след физически усилия, при други – след психотравми. Пристъпите могат да се появяват и нощем през време на сън – при тежка коронарна атеросклероза. Обясняват се с намаление ударен обем на сърцето и усиления тонус на вагусовия нерв през нощта (вагусовият нерв действа коронаросвиващо).
Истинската стенокардия трябва да се отличава от сърдечната болка, която се дължи на други причини. Болка в сърдечната област може да има и при перикардит и миокардит, при нервни хора ( болката е не зад гръдната кост, а в областта на сърдечния връх, липсват данни за атеросклероза, засягат се млади хора с нервно-вегетативна лабилност), при спондилартроза на шийните прешлени и др. При продължителен стенокарден пристъп трябва да се мисли за миокарден инфаркт.
Характерно за стенокардната болка е купирането и от нитроглицерин. Таблетките се слагат под езика – устната лигавица резорбира по-бързо лекарството, отколкото стомашната.
През време на пристъпа се дават лекарства, които бързо разширяват коронарните артерии. Извън пристъпите се дват по-бавно действащи дилататори на коронарните съдове.
Профилактиката на заболяването се състои в диетолечение, психичен покой, отказ от тютюнопушене и др.
юли 27