Възпалението на венозната стена е свързано почти винаги с образуване на тромб в лумена на вената, поради което се говори за тромбофлебит. За възникване на тромбофлебита играят роля главно 3 фактора: изменение в стената на вената, забавяне на кръвния ток, увеличена съсирваемост на кръвта.
Възпалението на съдовата стена се причинява от инфекциозни възбудители – стрептококи, стафилококи. Значение имат хроничните тонзолити, зъбните грануломи, възпаленията на матката. Забавяне на кръвния ток се получава при сърдечна недостатъчност, продължително лежане на легло, при притискане на вените(бременност, тумор), при наличие на разширени вени на долните крайници. Дългото стоене прав(стоматолози) също играе роля за венозната стаза в долните крайници. За увеличаване съсирваемостта на кръвта играят роля оперативните интервенции, сгъстяването на кръвта при големи загуби на течности. Някои карциноми на стомаха, панкреаса, простатата често се съпътстват от тромбофлебити.
От тромбофлебит боледуват по-често жени след раждане, оперирани болни, поставени на продължителен постелен режим. Засегнати са предимно вените на долните крайници. При това могат да бъдат възпалени повърхностните или дълбоките вени. Тромбофлебитът на повърхностните вени започва с болки и зачервяване на кожата по хода на засегнатата вена. Напипват се уплатнения и е болезнена. Засегнатият крайник не е отекъл, обикновено липсват повишена температура и левкоцитоза.
Тромбофлебитът на дълбоките вени на долните крайници се среща по-често и протича по-тежко. Главните симптоми са болка и оток на крайника. Болката има различен характер- от чувство на тежест до остри болки в подбедриците. Болката се усилва при натиск върху крака и движение. Крайникът е отекъл, топъл, цианотичен.
Тромбофлебитът трае обикновено няколко седмици и най-често завършва с оздравяване. Болките стихват, отокът се разнася температурата се нормализира. Най-опасното усложнение е белодробната емболия, дължаща се на откъсване на част от тромба и попадането му през дясното сърце в белодробната артерия. Белодробната емболия е по-честа при така наречената флеботромбоза, при която тромбът стои свободно в лумена на вената, докато при тромбофлебита той е прикрепен за венозната стена. Понякога след тромбофлебит се развива хронична венозна недостатъчност- крайникът става отекъл отокът се усилва след дълго стоене в право положение, кожата на крайника става атрофична и пигментирана.
При лечението, болния се поставя на легло, крайникът е леко повдигнат или поставен в шина. Налагат се съгряващи компреси. Прилагат се антибиотици или сулфонамиди и антикоагуланти. Да се избягва продължителното залежаване на легло. При родилки и оперирани е хубаво ранното раздвижване, за да се избегне венозният застой, избягване на затлъстяването. При остатъчни явления болните трябва да бъдат трудоустроени на по-лека работа.
Етикети:кръв, кръвоносна система