Хормоните са химически вещества, носители на информация, които се произвеждат от множество специализирани секреторни клетки. Тези секреторни клетки са групирани и образуват ендокринните органи- жлезите с вътрешна секреция. Секретираните от тях хормони могат да се транспортират чрез кръвта и да осъществят ефекта си върху отдалечените органи(класически ендокринен ефект) или директно върху съседните клетки- паракринен ефект.
Хормоните са вещества с различна химическа структура. Освобождаването на хормоните е крайният етап от сложната вътреклетъчна каскада на синтезиране, складиране и отделяне от ендокринната жлеза в кръвта. Повечето хормони са свързани с протеини-преносители в кръвта и само свободната (несвързана)съставка от хормона е активна и осъществява действието на хормона. Хормоните действат само върху тези клетки-мишени на организма, които имат рецептори за тях. Някои от рецепторите са разположени на клетъчната мембрана, а други във вътрешността на клетката. Свързването на рецептора с хормона води до синтезиране на белтък, нуклеинови киселини(ДНК и РНК от клетката), промяна във йонния транспорт през клетъчната мембрана или други промени. Това е първата стъпка на сложната каскада от вътреклетъчни събития, която определя ефекта на хормоналното действие. При високи концентрации на хормона и продължителна стимулация, броят и чувствителността на хормоналните рецептори намалява (down regulation). При липсваща или минимална хормонална стимулация, обратно – увеличава се броят и чувствителността на рецепторите за хормони (up regulation).
Контролът на хормоналната секреция се осъществява основно по механизма на обратната връзка. Класически пример е оста хипоталамус- хипофиза- щитовидна жлеза. Хипоталамусът отделя хормон (тиреотропин-рилизинг хормон), който стимулира отделянето на хормон от хипофизата (тиреостимулиращ хормон), който пък стимулира отделянето на хормоните на щитовидната жлеза ( тироксин и трийодтиронин). От своя страна повишаването на концетрацията на хормоните на щитовидната жлеза потискат отделянето на хормоните от хипоталамуса и хипофизата – отрицателна обратна връзка. Така се поддържа постоянна концентрация на хормоните в кръвта с малки вариации.
Хормоналната секреция може да бъде постоянна или променена. Има така наречени биологични ритми в кръвната концентрация на хормоните. При циркадианните ритми има вариация на хормоналната секреция в хода на денонощието. Типичен пример е кортизолът – един от хормоните, който се отделя по време на стрес. Пикови концентрации на кортизола се откриват физиологично рано сутрин(около 6-7 часа) и най-ниски- по време на сън.
Основен метод за определянето на хормоналната функция е измерването на концентрацията на хормоните в кръвта. Когато хормоните са в нормални граници в кръвта е на лице нормално състояние на жлезите с вътрешна секреция. При отделянето на по-голяма концентрация на хормоните се развива болестно състояние- повишена или хипер-функция на жлезата с вътрешна секреция. При намалена секреция и ниска кръвна концентрация се развива намалена или хипофункция- отново болестен процес. Други тестове включват стимулиране или потискане на отделянето на хормоните – стимулационни и супресионни тестове.
май 09