Шизофренията представлява биологично разтройство на мозъка. При болните се наблюдават отклонения в мисленето и възприятията, погрешно тълкуване на събитията. Симптомите се появяват между 16-39 години, не изглеждат сериозни и не им се обръща нужното внимание. Младежите започват да странят от приятелите си, занемаряват външния си вид, напрегнати са и им липсва концентрация, имат проблеми със заспиването. Мъжете развиват заболяването в по-ранна възраст в сравнение с жените. Установено е, че пациентите принадлежат към ниските социоикономически групи.
В началото болестта има периоди на ремисия и рецидиви. Понякога заболелите спокойно изпълняват задълженията си и успешно се вписват в обществото. В друг период се наблюдават безразличие, затваряне, заблуди, халюцинации. Често чуват гласове, имат чувството,че някой им пуска мисли в главата. Факта, че се засилват и отслабват симптомите говори за автоимунно заболяване. Има доказателства за шизофренията, че е генетична. Понякога няколко члена от семейството страдат от нея. При изследване на мозъка се забелязва недоразвитост или необичайна функционалност на частта от мозъка, която контролира мисълта и поведенческата дейност. В определени пространства на мозъка течността е по-голяма в сравнение със здравите хора. Познати са няколко типа шизофренни разтройства:
- параноидна шизофрения- характеризира се с неоснователен страх от преследване, болните са напрегнати, объркани с дезориентирано поведение. Споделят, че чуват, виждат, и усещат неща, странни за околните. Доста са агресивни когато се чувстват застрашени;
- кататонна шизофрения- при нея има двигателни смущения. Едни от болните остават в неподвижно състояние, други са превъзбудени и свръхактивни. Забелязва се и редуване на застиналост и възбуда;
- хебефренна шизофрения- проявява се преди 25-годишна възраст. Характеризира се със значителен регрес и дезорганизирано поведение. Болните са свръхактивни, гримасничат и се смеят без причина;
- проста шизофрения- при нея началото е бавно, незабележимо. Постепенно болните намалят контактите с околните и се затварят в себе си. Стават апатични и ги завладява безразличие. Липсва им мотивация и губят желание за пълноценен живот.
При различните пациенти заболяването протича различно, но се класифицират няколко типа:
- прогресивно- забелязва се изолиране, непрекъснато, прогресивно обогатяване на симптомите, нарастващ дефицит на личността;
- пристъпно-прогресивно – болестният процес протича непрекъснато, като се забелязват пристъпи, завършващи с пълни ремисии, без дефицит на личността;
- еднотипна шизофрения- остър пристъп, завършващ с пълно оздравяване; или остър пристъп завършващ с недълбок дефицит на личността.
При лечение се приемат лекарства, които нормализират химичния баланс в мозъка и спомагат за премахването на заблудите и халюцинациите, но за жалост имат и странични ефекти. Основните средства прилагани при лечението на шизофренията са невролептиците. Много полезна е и психотерапията, особено са другите членове на семейството. Специалистът обеснява как по-лесно да се справят с проблемите, как да направят живота си по-малко стресиращ.
При правилна терапия, при връщане на пациента към обичайната му среда(преди да започне болестта), може да се постигне едно прилично качество на живот.
мар 06