При гнойния плеврит(empyema pleurae) в плевралната кухина се набира гноен ексудат. Той се среща по-рядко от серофибринозните плеврити. Бива туберкулозен и нетуберкулозен. Нетуберкулозните плеврити се причиняват от пневмококи, стрептококи или стафилококи и се срещат при пневмония, белодробен абцес, гноен холецистит и др. Плеврата се инфектира по съседство от някое субплеврално разположено гнойно огнище или по лимфен и хематогенен път.
Клиничната картина се характеризира с бурно и тежко протичане. Температурата е висока, септична с втрисания и изпотяване. Явленията на интоксикация са силно изразени-адинамия, безапетитие, тахикардия, безсъние и др. Наблюдава се изразен задух и понякога цианоза. При физикално и рентгеново изследване на белия дроб се установяват симптомите на ексудативен плеврит, без да има нещо характерно, говорещо за гнойния характер на ексудата. В кръвта се намира изразена левкоцитоза и силно ускорена РУЕ.
Диагнозата се установява с плеврална пункция, при която се изважда гнойна течност, съдържаща в изобилие левкоцити. Бактериологичното изследване на ексудата може да открие причинителя. При туберкулозния емпием микроби не се откриват.
Гнойният плеврит протича по-дълго и по-тежко от серо-фибринозните. В миналото е давал значителна смъртност от общо изтощение на организма. Сега при съвременното антибиотично и хирургическо лечение прогнозата е по-добра, но все пак остава сериозна.
Лечението на гнойния плеврит бива:
- общо – чрез прилагане на съответните антибиотици и сулфонамиди;
- местно- правят се плеврални пункции за премахване на гнойта и инстилация на антибиотици в плевралната кухина.
При хроничните гнойни плеврити се налага хирургическо лечение.
Нормално кожата е винаги до известна степен влажна, вследствие дейността на потните жлези. Потенето регулира телесната температура и спомага за отстраняване на отпадъците. Повишено потоотделяне се наблюдава при висока температура на окръжаващата среда(през лятото, в гореща баня и др.), при което се образуват кристалчета в урината, предизвикващи бъбречни кризи. Усилено потоотделяне има при тежка мускулна работа и при някои психични състояния (страх, напрежение). При обилно изпотяване кръвта се сгъстява и се образуват тромби. Голямото изпотяване води до загуба на соли и предизвиква аритмия.
При болестни състояния може да има както усилено, така и намалено потоотделяне. Усилено потоотделяне, следователно повишена влажност на кожата има:
- при болести протичащи с висока температура, в периода на критичното спадане на температурата(пневмония, малария);
- някои болести се характеризират с усилена склоност към потене- ревматизъм, сепсис, грип, туберкулоза. Причината вероятно е в токсичното дразнене на топлинния мозъчен център или на периферните нерви, регулиращи потната секреция. Туберкулозно болните се потят често, обикновено след полунощ и тези изпотявания са силно изтощителни;
- при тиреотоксикоза и неврози. При нвротиците може да има изпотяване на определена част от тялото- на едната половина на тялото, само по дланите на ръцете;
- при болезнени кризи- бъбречна или жлъчна колика, при стенокардия;
- при колапс- кожата е покрита със студена пот;
- при употреба на някои лекарства.
За намалена влажност(сухост) на кожата говорим при:
- загуба на течност, вследствие на обилни повръщания или диария- холера, ентероколити, стеноза на пилора и др.;
- увеличена диурреза- захарен и безвкусов диабет и др.;
- под въздействие на някои медикаменти- морфин, атропин и др.
При потене на краката може да си помогнете със следните рецепти:
- краката се измиват с 1 л топла вода, в която са разтворени 1 с.л сол и 1 с.л сода бикарбонат. После се киснат 5 минути в 2 литра вода, в която е разтворена 1 с.л син камък;
- в 1 литър вода се варят 15 минути 100 г дъбови кори и 3 с.л мащерка. Кисне 15 минути и се прецежда. Краката се потапят в отварата за 15 минути;
- 2 шепи наситнени листа от орех и стръкове полски хвощ се заливат с 3 литра кипяща вода. Кисне 15 минути и се прецежда и със сместа се правят бани на краката;
- смесват се равни части жълт кантарион и дъбови кори. 2 с.л от сместа се варят 10 минути в 500 мл вода. След изстиване се прецежда и се добавя 2 с.л 6% оцет. Правят се бани;
- краката киснат 15 минути в топла настойка от лайка. Подсушават се без да се изплакват. Обуват се чорапи, в които е посипана 1 щипка пудра захар. Прави се през ден;
- смесват се равни части сода бикарбонат и царевично нишесте. В продължение на месец, краката се натриват със сместа.
Цветът на кожата нормално се обуславя от развитието на съдовата мрежа в кожата, от напълването и с кръв, от състава на кръвта, от количеството на кожния пигмент и подкожната мастна тъкан. За цвета на кожата играят роля и расови, фамилни и индивидуални особености.
У някои хора се наблюдават бързи промени в цвета на кожата, особено на лицето, дължащи се на вазомоторни реакции. Тези реакции са обусловени или централно(страх, срам), или периферно(следствие на студ, топлина). Цветът на кожата се променя и при повишаване на телесната температура.
Най-честата причина за бледността на кожата е анемията. При остра кръвозагуба бледността на кожата се развива бързо и зависи както от намаляването на количеството на кръвта, така и от свиването на кожните кръвоносни съдове. Такова бързо и внезапно побледняване е важен признак за разпознаване на вътрешен кръвоизлив(язва на стомаха, руптура на съдова аневризма). Пребледняването в тези случаи се придружава и от притъмняване пред очите, виене на свят, сърцебиене и др.
В преобладаващия брой от случаите, бледността на кожата се дължи на хронично развиващото се малокръвие и зависи от намаляването на количеството на хемоглобина и еритроцитите. При различните форми на анемия бледата кожа има различен оттенък:
- сламеножълт- при пернициозни анемии;
- бледозелен- при хлороза;
- бледоземлист- при злокачествени тумори.
При анемия освен кожата, блед цвят имат и видимите лигавици(конюктиви, устни, език).
Блед цвят на кожата може да има и без да съществува анемия в следните случаи:
- фамилна или расова особеност;
- при изнежени хора- ограниченото въздействие на различните атмосферни влияния(слънце, вятър и др.), е причина за недостатъчното развитие на кожните кръвоносни съдове;
- при някои сърдечно болни- причината е недостатъчното снабдяване на кожата с кръв при пороци на сърдечната клапа, при миокардити и миокардиосклероза;
- при бъбречно болни- бледостта се дължи на оток на кожата или спазъм на кожните капиляри. Често обаче при нефросклероза, нефрит има истинска анемия;
- в отделни случаи при затлъстяване- голямото количество мастна тъкан покрива капилярите;
- при отравяне с олово.
Усилена червенина на кожата има:
- при хора, които се излагат продължително време на атмосферни влияния- студ, вятър и др.;
- при облъчване със слънчеви лъчи и кварцови лампи;
- при отравяния с атропин, въглероден двуокис и др.;
- еритремия- заболяване, при което има увеличение на броя на еритроцитите. Цветът на кожата е вишнево-червен; зачервени са и конюктивите(кучешки очи).
През последните няколко години бе широко разпространено схващането, че яйца трябва да се консумират в малки количества, защото съдържат така наречения лош (LDL) холестерол.
Холестеролът е изключително важно съединение. Неговата биологична роля се изразява в участие в изграждането на клетъчните мембрани; образуване на надбъбречните и половите хормони, витамин Д, жлъчните киселини и други. Когато нивото на холестерола и триглециридите(мазнините в кръвта) стане прекалено високо се увеличава опасността от развитието на плаки по кръвоносните съдове. С течение на времето плаките причиняват стесняване на съдовете и затрудняват кръвотока. Стесняването на кръвоносните съдове, снабдяващи сърцето с кръв, намалява доставката на кислород до сърдечния мускул. Това увеличава риска от миокарден инфаркт. По същият начин, намаленото количество кръвоток към мозъка води до риск от мозъчен инсулт.
По-голямата част от холестерола се синтезира в черния дроб, а останалата се набавя чрез храната. В хода на изследването на британски специалисти категорично е установено, че в кокошите яйца не се съдържа никакъв лош холестерол. За това британското правителство възнамерява да отмени официалната препоръка да не се консумират повече от 3 яйца седмично.
Специалистите препоръчват да не държите сварените яйца повече от два часа извън хладилника. На Великден не бива да консумирате боядисаните яйца, с които сте окрасили празничния си дом. След като сте ги сварили твърдо, трябва да ги оставите да се охладят. После ги приберете в хладилника и ги консумирайте в рамките на една седмица. Една от важните причини за това е салмонелата. Пресните яйца може да съдържат бактерията Salmonella enteritidis. Въпреки че тя засяга много малък брой от яйцата, добре е да се въздържате от консумация на сурови или рохки яйца. Бактерията на салмонелата се размножава бързо на стайна температура. Така че, когато купувате големи количества яйца, убедете се, че са били съхранявани на студено.
Канадски изследователи от университета в Алберта са открили още една причина, поради която любителите на яйцата не трябва да се лишават от удоволствието си. Те стигнали до извода, че яйцата понижават високото кръвно налягане.
Кръвотечението от носа(епистаксис) може да се овладее при домашни условия и не изисква лекарска намеса. Обикновенно се причинява от разкъсване на капилярите в носа следствие на тяхната слабост при нараняване. Много често се среща при енергичните, буйни деца и отшумява след пубертета. Сухият въздух в затворени помещения и жегите през лятото изсушават лигавицата на носа и може да се получи кървене при раздразване. Острите вирусни инфекции, високата телесна температура, алергиите и някои лекарства също могат да предизвикат кървене. Липсата на витамин C, витамин K и калций често са причина за разкъсване на носните капиляри. Продължителното приемане на аспирин води до понижаване на съсирваемостта на кръвта и понякога е причина за носно кървене. Рязкото покачване на артериалното налягане също причинява обилно кървене от носа. Носните полипи се срещат рядко, но са причина за често повтарящи се кръвотечения.
Има предно и задно носно кървене. Когато кръвта изтича напред през ноздрите говорим за предно, а кръвотечението назад към глътката за задно носно кръвотечение.
Не допускайте гледката от изцапаните с кръв дрехи да предизвика паника у вас и околните. Не капете в носа спирт, сол и други неща(очаквайки да спрат кървенето), за да не увредите и без това наранената лигавица. В никакъв случай не лягайте по гръб, дори да се чувствате отпаднали. Може да се задавите, ако кръвта се стича назад към дихателните пътища. Най-добре седнете и леко наведете главата напред и надолу. Стиснете силно за няколко минути и двете ноздри. Поставете на бузите около носа парченца лед и наморена със студена вода и добре изстискана хавлиена кърпа на врата. След това поставете в кървящата ноздра сух тампон. Не го сменяйте често, въпреки че се е напоил. Оставете тампона да престои няколко часа. След като го извадите не издухвайте носа за да не се откъртят кръвните съсиреци и отново да потече кръвта. Избягвайте за едно денонощие напрегната работа.
Потърсете лекар веднага, ако:
- пациенът е дете до 3 години;
- кървенето е много обилно и продължително;
- кръвното налягане се е покачило значително;
- общото състояние се е влошило поради кървенето.
Задължително ви е необходима консултация със специалист, ако кръвотечението се появява няколко пъти седмично. Той ще прецени дали не е необходимо да се извърши обгаряне, с което да се унищожи проблемната тъкан за да се предотвратят следващите кървения.
Някои хора се сещат за зъбите си едва когато се появи болка. Не винаги тя е силна, но винаги неприятна. Болката в зъба може да бъде симптом за различни заболявания:
- кариес- най-често срещаното заболяване при зъбите. Предизвиква се обикновено от приемане на въглехидратна храна(особено кристална захар), киселини(газирани напитки). Под тяхно въздействие се увеличават микроорганизмите в устната кухина и се задържат по зъбите под форма на плака. Престоявайки върху зъба, плаката повлиява на микроструктурата на емайла на зъба. Появява се бяло петно. След това петното става кафяво(от разпадните продукти на храната) и се появява дупчица(кариес) в емайла на зъба. Често кариесите остават невидими, защото обикновено са в междузъбното пространство;
- пулпит- възпаление на пулпата на зъба. Когато не се обърне нужното внимание на кариеса, той прогресира към пулпата и предизвиква възпалението и. Появява се болка, най-вече вечер или след психическо напрежение. Своевременното лечение може да спаси зъба;
- периодонтит- възпалението вече е навлезло в костта около върха на зъба. Понякога постояна болка липсва, а само при допир на твърда храна и при почукване.
В тези случаи е необходима намесата на специалист. Но преди да го посетите, можете да направите следното, за да облекчите състоянието си:
- в/у болния зъб се поставя парченце камфор(колкото топлийка), прикрепен с дъвка;
- смесват се равни части чесън, кромид лук (стрити) и сол. Разбъркват се добре. В/у добре почистената дупка се поставя от кашицата и се затиска с памучено тампонче;
- ако ви боли долен зъб, притиска се с палец средата на брадичката за няколко минути;
- ако ви боли горен зъб – притискат се ушите с длани, така, че показалецът и средния пръст да бъдат зад тях(като ножица) и се масажира енергично с кръгови движения – 30 пъти по часовниковата стрелка- 30 минути обратно на часовниковата стрелка, като едновременно се притиска силно;
- смесват се 50 мл оцет, 5 г стипца, 3 г нишадър, 10 г сол и с получената смес се жабурят зъбите;
- сдъвкват се няколко зърна карамфил;
- в 100 мл спирт(водка, мастика) се разтваря 1 аспирин. Намокря се парче марля се слага на венеца над болния зъб за 20 секунди от вътрешната и външна страна – 3,4 пъти дневно;
- приготвя се гъста отвара от конски босилек и с горещата отвара се жабури от към страната на болния зъб;
- слага се тънко парче прясна, несолена сланина м/у болния зъб и бузата за 15-20 минути;
- зъбите се жабурят с разтворена във вода хума, престояла на слънце;
- в дупката се слага памук, напоен с 5,6 капки амоняк;
- ако има гной на венеца се слага парче добре узрял домат;
- жабури се разтвор от силен оцет и сол;
- малко нишадър се залива със силна ракия, потапя се памук и се слага в/у зъба;
Тези рецепти могат само да облекчат болката, но не и да излекуват зъба. За това не отлагайте посещението на личния си зъболекар. За профилактика мийте зъбите си с твърда четка след всяко хранене или поне изплаквайте устата. Почиствайте старателно междузъбните пространства със зъбни конци. Избягвайте храни съдържащи кристална захар. Пийте билкови чайове за да заздравите зъбите и венците си. Правете профилактични прегледи при специалист.
Медицината е една от най-древните науки. Много хилядолетия назад са съществували елементи на медицинска дейност, породени от самия живот. Още в първобитнообщинския строй човек се е научил да различава някои болести, като наранявания, изгаряния, отравяния и др. Хората са открили и начините на лечение на някои от тези заболявания като имобилизация на крайник, поставяне на топло или студено, диета при стомашно-чревни разтройства, лечебни билки. Още тогава някои хора са се специализирали в лекуването на болните. Обикновено те са били служителите на религията(жреци, гадатели) и за това в лечебната практика са преобладавали религиозно-мистични действия- обряди, магии, заклинания и др.
Постепенно обаче наблюдението и някои прости физически методи на изследване(оглед, пипане) са навлезли в практиката на тогавашните медици. Така са се натрупали редица факти. Крупен представител на това материалистично в основата си направление в медицината е Хипократ, живял около 400 години преди новата ера. Той и неговите ученици са дали много точни описания на редица болести- рани, фрактури, епилепсия, както и на редица вътрешни болести. И до сега във вътрешната медицина са запазени термините Хипократови пръсти, научно-философската концепция на Хипократ. Според тази концепция, човешкият организъм се състои от кръв, слуз, жълта и черна жлъчка. Макар и примитивна от сегашно гледище, тя е материалистична и представлява голям напредък за онова време. Описаните от Хипократ четири вида темпераменти при хората(сангвиничен, флегматичен, холеричен, меланхоличен) са запазили своето значение и до днес.
От Древна Гърция, където заедно с общото развитие на науката и изкуствата се развива и медицината, която преминава в Рим. В Римската империя е добило особено развитие санитарно-хигиенното дело. Римляните са строели водопроводи, бани. Тук е работил Гален, който е направил ред изследвания в областта на анатомията и физиологията.
Епохата на феодализма се отличава с господство на църквата и упадък на всички науки, включително и медицината. Едва при Ренесанса започват отново да се развиват химията, физиката, математиката, а наред с тях анатомията и физиологията. Особено значение за развитието на вътрешната медицина има патологоанатомията, която е дала възможност да се видят болестните изменения в органите. С риск на смърно наказание от инквизицията, някои лекари са сецирали трупове, за да се доберат до научни истини. Големият патологоанатом Вирхов въз основа на морфологичните изменения при болестите създаде органната патология и клетъчната теория за болестите, които са изиграли голяма роля за развитието на медицината по онова време. По-късно се разви функционалното направление в медицината с крупни представители – Клод Бернар, С.П.Боткин и др. Това направление обръща внимание на нарушената функция на органите, а не само на техните морфологични изменения.
Големите научни открития в XIX век на Л.Пастьор, П.Кох, Д.Рентген, И.Мечников и др. дадоха мощен тласък за развитието на медицинските науки.
Руската медицинска школа с нейните видни представители Захарин, Боткин, Остроумов, Образцов, Стражеско, Кончаловски и много други е стояла винаги на прогресивни материалистични позиции, съчетавайки успешно морфологичното и функционалното направление.
Големият клиницист Боткин е създател на учението за нервизма, според което човешкият организъм и външната среда се намират в единство, осъществявано чрез нервната система. Учението за нервизма беше доразвито от великия руски физиолог и експериментатор И.П.Павлов.
Нервизмът на Боткин и Павлов е такова направление в медицината, което се стреми да разпространи влиянието на нервната система върху възможно най-голямо число дейности в човешкия организъм. Болестта според това учение е лошо приспособяване на организма към променените условия на външната среда.
По-късно, от ученика на Павлов- К.М.Биков беше разработена кортико-висцералната теория за патогенезата на болестите. Според нея, за развитието на редица заболявания решаващо значение има разтройството на дейността на мозъчната кора.
Развитието на българската клинична медицина започва истински от 1917 година. Тогава е основан българският медицински факултет. Това начало е свързано с имената и дейността на първите ръководители на вътрешните клиники професорите Ст.Киркович, В.Моллов, Вл. Алексиев.
Сред всички отрасли на клиничната медицина вътрешните болести заемат централно място. В миналото клиничната медицина се е разделяла само на обща(вътрешна)медицина и хирургия. По-късно с развитието на вътрешните болести от тях се отделили нови специалности- детски, нервни, инфекциозни, кожни болести. Предмет на вътрешната клиника са заболяванията на такива важни органи като сърце, бели дробове, черен дроб, бъбреци, жлези с вътрешна секреция, нарушението на чиито функции е свързано с важни отражения върху дейността на всички останали органи и системи в организма. Освен това методите на изследване, които се прилагат във вътрешната клиника, имат универсално значение и се прилагат и в другите специалности.
Медицинската наука сега разполага с извънредно голям брой диагностични и терапевтични възможности в борбата с болестите. За това, победата несъмнено ще бъде нейна. Но пътят към тази победа е неравен и труден и изисква много усилия от новите поколения медицински работници.
Прави се маслен масаж, който премахва умората и нормализира съня. През студените месеци се използва “топло” масло- бадемово, сусамово; а през топлите месеци-“судено”- зехтин, олио. Маслото се нагрява на водна баня за 20 минути и се охлажда. 50 мл от него се слага в плосък, разлат съд. Най-напред се потапят пръстите на ръцете и активно се масажират дланите. После с кръгови движения се масажира окосмената част на главата(докато се почувства прилив на топлина). След това се нанася в/у лицето; после се масажират шията и стъпалата, като се отделя особенно внимание на всеки пръст на краката. После се масажират ключиците, раменете, гърдите, гърба, корема, об-ластта на таза, бедрата, коленете. Тялото трябва да се загрее, кожата да се зачерви. След приключване на масажа- веднага се измийте със сапун и шампоан.
Масажът не се прави при висока температура, остър стадий на някакво заболяване, гнойни поражения в/у кожата, наднорменно тегло.
Тимусната жлеза регулира растежа на детето, който е най-усилен около 14 година. Случва се, макар и рядко, тимусът да запази и след пубертета своите предишни размери и функции. Това води до женско проявление при мъжа и мъжко при жената – статус тимусинус. Когато тимуса не спира своята активност след пубертета, хора, които се намират под нейното силно влияние принадлежат към тимусо-центричен тип. Чертите им остават закръглени и детски; кожата им е прозрачна; косата им е тънка и копринено мека. Обикновенно те се отличават с хубост, непрактичност, неприспособимост към живота. Физически са слабо издръжливи и изискват много грижи за тялото си. Често умират млади.
Слънчевото сплетение е съставено от значителен брой нервни клетки и е разположено в центъра на гръдния кош, под сърцето и зад стомаха. Тъй като нервните клетки, свързани с него се намират по-близо до коремните органи, отколкото мозъка – те излъчват енергия към тези органи. Връзката м/у слънчевото сплетение и коремните органи е по-пряка от връзката на тези органи с мозъка. За това можем да го наречем “ коремен мозък”. То отговаря за поддържане и уравновесяване на функциите на вътрешните органи. Ние осъзнаваме съществуването му, когато почувстваме гняв, радост, мъка, любов, омраза или каквото и да било друго чувство, произтичащо от вътрешните органи. Емоциите се пораждат, когато функциите на даден орган са разтроени, но те се усещат в слънчевото сплетение и се изразяват чрез физиологични реакции. Когато се появи някакво чувство, слънчевото сплетение трябва да възстанови равновесието м/у органите и да ги върне към нормално функциониране. Създаването и възприемането на чувствата са функции по-скоро на коремната област, отколкото на мозъка.
Дейността на слънчевото сплетение засяга всички органи в коремната област. Възбудата е свързана със сърцето, гневът- с черния дроб, тревогата- далак, панкреас, мъката с белите дробове, страхът с бъбреците. Според теорията на 5-те елемента прекалената възбуда е вредна за тънките черва, половите органи, сърцето и кравоносните съдове; гневът засяга нервната система, черния дроб, жлъчката; тревогата- мускулния тонус, стомаха, далака,панкреаса; прекалено голямата мъка влияе в/у белите дробове, дебелото черво, кожата и косата; силният страх – в/у костите, бъбреците и пикочния мехур. Това обаче съвсем не означава, че емоциите са вредни за органите. Те са по-скоро противодействия, които Бог изпраща, за да укроти слънчевото сплетение. То е първата брънка от една верига на влияние, която минава през органите. Ако вътрешните органи са здрави и уравновесени- емоциите естествено също ще бъдат такива. Вътрешният мир не може да бъде насилван от мисълта или от разсъдъка.
Когато слънчевото сплетение работи добре, органите твърде бързо се въстановяват от стреса или напрежението и започват да функционират нормално. Но когато това равновесие е нарушено – появяват се следните неразположения : безсъние, свръхнапрежение, сърдечно-съдови заболявания, сърдечни кризи, инфаркт, хроничен бронхит, язва, гастроентерит, гастрит, запек, диария, менструални смущения, импотентност.
Как може да бъде нарушено равновесието на слънчевото сплетение? Според даоистката теория за 2-та мозъка, нормалните новородени имат повече мозъчни дейности в коремната област, отколкото в мозъка. Техният мозък е девствен, освободен от цялата онази информация, която възрастните смятат за жизненонеобходима, и те почти никога не страдат от болестите, които сполетяват и убиват възрастните. В резултат на неестествено обучение и на непрестанното натрупване на преживявания, техният мозък малко по малко се развива. Мозъкът се превръща в огромна библиотека, където се натрупва информацията; става все по-обемист. Отричайки истинските си чувства, хората възпрепятстват функциите на слънчевото сплетение, което пък пречи на работата на органите и съкращава живота им. Най-очевидният признак за атрофирало слънчево сплетение и за придружаващите го смущения е разтегнатия корем. Натрупването на мъртви клетки, метаболични отпадъци и мастни тъкани показва, че слънчевото сплетение се намира в стадий на атрофия. Колкото повече е голям корема-толкова повече е и атрофията на слънчевото сплетение.
Истинските чувства са свързани по-скоро със слънчевото сплетение, отколкото с мозъка. Мозъка само записва спомена за дадено чувство. Когато използваме разума за да подтискаме чувствата, ние пречим на слънчевото сплетение да функционира. Според законите на физиката, когато налягането расте- рисковете от експлозия са по-големи. Когато продължаваме да подтискаме чувствата си, ние подготвяме терена за появата на физически и психологически заболявания и хубавата постройка, издигната от хладния и рационален разум- рухва. Когато органите, поддържащи организма жив, престанат да функционират нормално- натрупаните в мозъка сведения стават объркани и замъгляват истинската мъдрост и интелигентност.
За да остане здрав и да живее дълго, човек трябва да умее да се връща към детството си! Да преоткрие коремния мозък! Трябва да вникнем дълбоко в себе си и да открием истинските си чувства. Те произтичат от здравото и уравновесено функциониране на вътрешните органи. В случай на свръхактивност на някой от органите е трудно да намерим спокойствие и решение.
Използването на медитация за забавяне на мозъчната активност не премахва и не намалява стреса. Налагайки на мозъка нов начин на мислене, ние причиняваме допълнително напрежение и стрес. В най-лошия случай това може да доведе до шизофрения. Упражнението за слънчевото сплетение е единственият метод, който го укрепва и същевременно по естествен начин намалява стреса и напрежението(без да забавя активността на мозъка) и уравновесява едновременно 2-та мозъка. Това упражнение засилва истинските чувства в коремната кухина и “разпалвайки този огън”, ние допринасяме за “изгарянето” на всички болести , свързани с тази част на тялото, включително диария, запек, отоци, рак и др. За да не претоварвате мозъка си, опитайте се да разпознавате предшестващите признаци: главоболие, шипове, опъване в раменете, объркване, разсеяност, забравяне. Болките в главата са симптом за мозъчно претоварване и сигнал за неравновесие м/у 2-та мозъка. Опъванията в раменете и врата показват, че намиращите се най-близо до мозъка нерви са преляли от свръхнапрежение. Ако почувствате някой от гореспоменатите симптоми, направете упражнението за слънчевото сплетение.То ще облекчи както временните ви оплаквания, така и хроничните състояния, възникнали от мозъчно-коремното неравновесие. Това упражнение може да се изпълнява навсякъде и винаги.
1. Застанете в изправено или седнало положение и поставете 2-те си ръце в/у стомаха. Гледайте право напред и поемете въздух. Опитайте се да почувствате как въздухът разширява стомаха ви.
2. Издишайте, като използвате двете си ръце, за да избутате стомаха си нагоре и навътре. Докато изпълнявате това движение, бавно завъртете горната част на торса, главата и погледа колкото можете наляво. Същевременно завъртете таза надясно.
3. Вдишайте и се върнете в изходно положение. Отпуснете бавно ръцете, които натискат стомаха, докато останат на повърхността на кожата.
4. Издишайте отново, като завъртите бавно горната част на торса, главата и погледа надясно. Натиснета пак в/у стомаха и завъртете таза наляво.
5. Вдишайте и се върнете в изходно положение. Повторете упражнението от 4 до 36 пъти.
Състоянието на врата и раменете определя колко пъти можете да изпълните упражнението. Ако почувствате болки в раменете; 4,5 повторения ще бъдат достатъчни, докато болките изчезнат. После с течение на времето бавно увеличавайте броя на упражненията. Докато изпълнявате упражнението се концентрирайте в/у слънчевото сплетение