Количеството на изпражненията при една дефекация е 100-200 г. Намалено количество има при недохранване, повръщане, при запек, при приемане на храни, които не дават голямо количество отпадъци (месо, яйца). Увеличено количество на изпражненията се среща при възпалителни процеси в червата и при панкреатична инсуфициенция.
Изследването на изпражненията дава представа за функционалните или органичните изменения в храносмилателната система. За да се получат верни резултати, болните се поставят 3 дни преди изследването на специална диета – пробната диета на Schmidt.
Формата на изпражненията е цилиндрична с диаметър 2-4 см. Консистенцията им е полутвърда. При възпаление на червата, както и при секреторни разтройства изпражненията стават кашави или течни. При запек консистенцията на изпражненията се увеличава. При органично или функционално стеснение на червата изпражненията стават тънки като молив или лента.
Цветът на нормалните изпражнения е светло или тъмнокафяв. Той се изменя в зависимост от вида на храната. При прием на млечна храна е светложълт, при месна – тъмнокафяв. При липса на жлъчен сок в червата изпражненията имат сивобелезникав цвят като хума. При кръвоизлив от стомаха или червата изпражненията стават черни и лъскави като катран. Черни изпражнения може да има обаче и при вземане на лекарства, които съдържат желязо или бисмут. Когато кръвта идва от долните части на дебелото черво(хемороиди) тя е непроменена по цвят.
Към изпражненията може да има примеси от слуз, конкременти и др. Примесената към изпражненията слуз говори за възпалителен процес. При възпаление на тънките черва слузта е на дребни парченца, а при възпаление на дебелото черво има по-едри парчета слуз. Гной в изпражненията се установява главно при язви в долната част на червата (тубекулоза, дизентерия) и особено при рак на дебелото черво. В изпражненията могат да се намерят конкременти от жлъчните пътища или образувани в самите черва (чревни камъни, чревен пясък). В някои случаи в изпражненията се откриват паразити или яйцата им.
При микроскопско изследване на късче от изпражненията, размито във вода, се виждат растителни клетки, мастни капки, смлени мускулни влакна, скорбелни зрънца, единични ендотелни клетки от лигавицата на червата и единични левкоцити.
Наличието на големи количества несмлени мускулни влакна се нарича креаторея и говори за нарушение на функцията на панкреаса и червата.
Стеаторея се нарича намирането на голямо количество мастни капки в изпражненията. Среща се при панкреатична недостатъчност.
Бактериологично изследване на изпражненията се прави за търсене на патогенни микроорганизми- от групата салмонела, дизентерийни и др.
Бензидиновата проба е химическо изследване, с което се доказва наличието на кръв. Пробата е много чувствителна. Няколко дни преди изследването болният трябва да бъде на диета, която не съдържа месо и хлорофил.
Когато изпражненията се разтворят във вода и филтрират се прави проба за белтък. Увеличеното количество белтък говори за възпалителен процес.
За запек (обстипация) говорим, когато дефекацията става на 2 и повече дни. Изпражненията са с увеличена плътност и сухост. След дефекацията не се изпитва чувство на удовлетвореност.
Запек може да има при редица органични заболявания – стеснение на червата, отравяния (олово, морфин), нарушение на дейността на жлезите с вътрешна секреция (микседем) и др. Съществува обаче и чисто функционален запек, дължащ се на забавена моторика на червата със забавена евакуация на фекалните материи – хабитуален запек.
Причина за развитието на хабитуалния запек може да бъде потискането на нормалния рефлекс за дефекация във връзка с условията на живот и др. Друга причина е употребата на храна , бедна на целулоза, застоялият живот. Моториката на дебелото черво може да бъде смутена и от психични въздействия, нарушения във вегативната регулация на червата или ендокринни разтройства.
Главното оплакване на болните е рядкото и трудно изхождане по голяма нужда. Понякога те имат тъпи или коликообразни болки в корема, локализирани дифузно или в различни сегменти на дебелото черво. Доста често имат оплаквания като главоболие, раздразнителност, капризен апетит. Тези оплаквания не са следствие, а успоредни прояви на общото невротично състояние на болните. При хабитуалната обстипация хранителните вещества се всмукват напълно и не настъпва размножаване на микробната флора в сухите изпражнения. Продължителният престой на фекалните маси в червата може да дразни механично чревната лигавица и да причини усилване на чревната секреция. В този случай изпражненията могат да бъдат покрити със слуз или след първоначалното изкарване на твърди и сухи фекални маси следват кашави или редки изпражнения, примесени със слуз.
Различават се главно три форми на обстипация: атонична, спастична и проктогенна. При атоничната форма изпражненията са дебели и сухи, при спастичната са тънки или се отделят като отделни парчета (кози изпражнения). При проктогенната форма фекалните маси се натрупват в правото черво и причиняват мъчителни, но безрезултатни позиви за дефекация.
При обективното изследване се установяват малко данни. Понякога може да се напипа спастично свитото дебело черво. Рентгеновото изследване на червата показва бавно придвижване на контрасната материя и данни за атония или спазъм на червата.
Общото състояние на болните обикновено е добро. Протичането на запека е дълготрайно. С течение на времето функционалният запек може да доведе до възпаление на червата, хемороиди, фисура на ануса и др.
Лечение и профилактика:
- болните трябва да създадат и поддържат навик за дефекация в определено време на денонощието. По такъв начин се създава условен рефлекс, който има важно значение за редовната функция на червата;
- храната трябва да съдържа повече целулоза и мазнини, които усилват перисталтиката на червата;
- благоприятно въздействие има също масажът на корема, спортуването, балнеолечение;
- използване на лаксативни средства – но само за кратко време.
Болните със заболяване на червата често се оплакват от болки. Чревните болки могат да имат характер на колика или да бъдат постоянни.
Коликообразните болки се причиняват от спазми на гладката мускулатура на чревната стена. Те се явяват на пристъпи, като постепенно се усилват и отслабват. Постоянните болки имат тъп характер и се дължат най-често на раздуване на червата от газове. Болките, причинени от заболяване на тънките черва се локализират предимно около пъпа, а тези, които произхождат от дебелото черво се усещат по фланковете на корема. Болки, придружени с позиви на дефекация, се срещат при заболявания на правото черво и се наричат тенезми.
Болката, която се дължи на възпаление на перитонеума е постоянна и силна. Усилва се при движение и палпация на корема.
Болките от чревен произход се дължат на раздразване на лигавицата на червата от груба или силноподправена храна, от токсично действа вещества (олово), от възпаление на чревната стена, раздуване на червата и др.
Друг субективен симптом при болестите на червата е подуването на корема. Нарича се метеоризъм и се дължи на набиране на газове в червата.
Чревоболните имат разтройство в дефекацията – запек или диария. Често се забелязват кръв и слуз в изпражненията.
Ренгеновото изследване на червата се извършва като се проследява преминаването на контрастна материя (бариева суспензия) през тънкото и дебелото черво. Контрасната материя преминава през тънкото черво за 4-5 часа и дава сведение за проводимостта му, за изменения в положението му, разширения или стеснения и др.
Дебелото черво може да бъде изследвано рентгенологично по два начина: при първия контрасната материя се приема през устата, при втория се вкарва чрез клизма(иригоскопия).
Поетата през устата контрастна материя достига дебелото черво след 6-8 часа, изпълва го и дава възможност да се изследват неговата проходимост, положение, подвижност, хаустрации и др. Този метод дава по-добра представа за функционалното състояние на дебелото черво.
Иригоскопията позволява да се видят по-добре стесненията или разширенията на червото, дефектите в стената му и др.
Стенозата на червата може да се установи и чрез обикновена рентгеноскопия на корема (без контрасна материя). В този случай се виждат хоризонтални нива, дължащи се на натрупването на течност и газове в разширените части на червата над стеснението.
Ректороманоскопията представлява директен метод за изследване на лигавицата на правото и сигмоидното черво. Извършва се с уред, наречен ректоскоп. Той представлява куха металическа тръба, снабдена с осветителна система и окуляр. Ректоскопът се вкарва внимателно в правото черво и прониква на дълбочина 20-30 см.
При огледа на лигавицата на червата могат да се открият възпалителни процеси, язви, полипи, тумори, стеснения и др. При нужда може да се направи и пробна ексцизия на парче от лигавицата за биопсично изследване.
Червата започват от пилора на стомаха и завършват с ануса. Те представляват тръба с дължина 7-10 метра и се разделят на 3 отдела- 12-пръстно черво, тънко черво и дебело черво.
Дванадесетопръстното черво (duodenum) има подковообразна форма и се състои от горна хоризонтална част (bulbus duodeni), вертикална и долна хоризонтална част. В 12-пръстното черво се изливат изходните канали на черния дроб и задстомашната жлеза.
Тънкото черво в своите 2/3 се нарича jejunum, а останалата част носи названието ileum.
Дебелото черво започва от тънкото в илео-цекалната област в мястото, където се намира Баухиниевата клапа. Дължината му е около 1,25 м. На него се различават следните части- сляпо черво (coecum) с червообразния израстък appendix, възходяща част colon ascendens, трансверзална част colon transversum, низходяща част colon descendens. Между възходящата и трансверзалната част на дебелото черво се намира извивка (flexura coli hepatica), а между трансверзалната и низходящата част стои flexura coli lienalis. Низходящата част преминава в сигмоидното черво (colon sygmoideum). Последното завършва с правото черво (rectum) и анус.
Стената на червата се състои от 3 слоя – лигавица, мускулен слой и сероза.
Лигавицата на тънкото черво е силно нагъната и съдържа множество власинки, като по такъв начин нейната повърхност силно се увеличава. Лигавицата на тънкото черво съдържа множество жлези (Либеркюнови и Брунерови), лимфни възли, нервни окончания.
Серозната обвивка на червата се образува от перитонеума.
Кръвоснабдяването на червата става чрез мезентериалните артерии; правото черво се храни от a. hipogastrica и от хемороидоидалните артерии. Вените, идващи от червата се вливат във вратната вена с изключение на тези, които идват от най-долната част на дебелото черво. Те се вливат в долната празна вена.
Инервацията на червата се осигурява от симпатиковия и блуждаещия нерв и от две автономни сплетения, които се намират в стената им (Ауербахово и Майснерово сплетение).
Червата има три основни функции:
- смилане на храната- в тънките черва под влияние на жлъчния сок, панкреатичните ферменти (трипсин, липаза, диастаза) и на ферментите на червата (ерипсин, ентерокиназа, липаза, малтаза и др.) белтъците се разграждат до аминокиселини; въглехидратите до монозахариди; мастите до мастни киселини и глицерин. В дебелото черво става допълнително смилане на съединителната тъкан и целулозата главно от бактериалната флора, съдържаща се нормално в него;
- всмукване – на хранителни вещества става главно в тънките черва. В дебелото черво се резорбира предимно водата;
- придвижване и изхвърляне на остатъците от храната- хранителната каша се придвижва благодарение на перисталтичните и тоничните съкращения на чревната стена. Нормално то трае до 24 часа. Двигателната функция на червата се намира под регулаторното влияние както на вегетативната нервна система (вагусът възбужда движенията на червата, симпатикусът ги потиска), така и на централната нервна система.
Вселената функционира посредством динамичен обмен. Отдаването и получаването са различните аспекти на енергийния поток във Вселената. Със своята готовност да дадем онова, към което се стремим, ние поддържаме непрекъснатата циркулация на вселенското изобилие в живота си.
Този закон би могъл да бъде наречен и закон за даването и получаването, защото Вселената функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамично с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия.
Потокът на живота не е нищо друго освен хармонично взаимодействие на всички елементи и сили, изграждащи полето на битието. Това хармонично взаимодействие на елементи и сили във вашия живот се изразява чрез закона за даването, защото вашето тяло, вашият дух и Вселената са в постоянен и динамичен взаимообмен. Спирането на енергийната циркулация е като спиране на кръвообращението. Когато кръвта спре да тече, тя започва да се съсирва, да се разлага. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на богатството, изобилието и всичко, което желаете.
Английската дума за изобилие „affluence“ идва от френското „affluere“, което значи „тече към“. Думата „affluence“ означава „тече в големи количества“. Парите действително са символ на жизнената енергия, която обменяме, и жизнената енергия, която потребяваме в резултат на услугата, която правим на Вселената. Друга дума за парите е валута, на английски тя е „currency“ и също отразява флуидното естество на енергията. Думата „сиггепсу“ идва от латинското „currere“, което означава „тича“ или „тече“.
Ето защо, ако спрем циркулацията на парите, ако единственото ни намерение е да се вкопчим в тях и да ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към своя живот, тъй като те са жизнена енергия. За да запазим притока на тази енергия към себе си, трябва да поддържаме нейната циркулация. Също както реката и парите трябва непрекъснато да текат, в противен случай започват да застояват, да се спарват, да задушават присъщата си жизнена сила. Циркулацията ги държи живи и действени.
Всички взаимоотношения се изграждат от даване и получаване. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
Във всяко семенце е скрито обещание за хиляди гори. Но то не бива да бъде скътвано; то трябва да предаде своята информация на плодородната почва. Чрез даването неговата невидима енергия се излива в материално проявление.
Колкото повече даваш, толкова повече ще получиш, защото по този начин позволяващ изобилието на Вселената да циркулира в живота ти. Всъщност, когато се дава, всяко нещо, което има някаква стойност в живота, само се мултиплицира. Онова, което не се мултиплицира чрез даване, не заслужава да бъде давано нито получавано. Ако чувствате, че чрез акта на даване сте загубили нещо, то това не е истински дар и няма да предизвика мултипликация. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия.
Най-важно е намерението, с което е подплатено даването или получаването. Намерението винаги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мултипликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на даването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост – разположението на духа трябва да е такова, че да изпитвате радост от самия акт на даване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.
Да се прилага законът за даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, корпорации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.
Дори мисълта за даването, мисълта за благополучието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тяло, сведено до своето основно състояние, е лока¬лизирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Ние сме локализирани натрупвания от съзнание в един съзнателен свят. Думата „съзнание“ означава нещо повече от енергия и информация, тя означава енергия и информация, които живеят като мисъл. Ето защо ние сме натрупвания от мисъл в един мислещ свят. А мисълта има силата да преобразява.
Животът е вечен танц на съзнанието, изразяващ се в динамичен обмен на информационни импулси между микро- и макрокосмоса, между човешкото тяло и Вселенското тяло, между човешкия разум и Космическия разум.
Когато се научите да давате онова, към което се стремите, вие задействате и хореографирате танца в съзвучие с прекрасното, мощно и жизнено движение, представляващо вечния пулс на живота.
Най-добрият начин да пуснете в действие закона за даването е, като вземете решение всеки път, когато влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материални неща; може да бъде цвете, комплимент или молитва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложите, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благословите, като му пожелаете щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие голяма сила.
Никога не се отива в нечий дом, без да се занесе нещо – никога не отивайте на гости без подарък. Вероятно ще кажете: „Как да давам на другите, когато в момента и аз самият нямам достатъчно?“ Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на която е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва.
Вземете решение да давате, където и да отидете, когото и да видите. Докато давате, ще получавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното действие на този закон. И тъй като ще получавате повече, възможностите ви да давате също ще се увеличат.
Истинската ни природа се отличава с богатство и изобилие; ние сме богати по природа, защото природата подкрепя всяка необходимост и всяко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето защо трябва да знаете, че богатството ви е присъщо, без значение дали имате много или малко пари, защото източник на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнанието, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, любов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стремите преди всичко към тези неща, не само за себе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.
Приложение на закона за даването
Ще се възползвам от закона за даването, като обещая пред себе си следното:
1. Където и да отида, когото и да срещна, ще нося подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радостта, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите.
2. Днес ще приема с благодарност всички дарове, които животът има да ми предложи. Ще приема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или първия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва.
3. Ще поема задължението да поддържам циркулацията на благосъстоянието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна някого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, радост и веселие.
Думата алергия е с гръцки произход- allos (различен), ergos (дейност). За пръв път е използвана от австрийския лекар барон фон Пирке през 1906 година. Той открива, че човешкия организъм реагира по необичаен начин на безвредни вещества(полени, прах, хранителни вещества), възприемайки ги като заплаха. При алергичните хора тялото започва да произвежда антитела. Те се фиксират на повърхността на някои кръвни клетки и когато алергенът се появи отново го разпознават и дават сигнал за отключване на алергична реакция. Тя се дължи на особенните вещества отделяни от клетките, най-вече на хистамин-а. Той се разпространява много бързо в съседните тъкани. Предизвиква спазми на гладката мускулатура, като увеличава секрецията на някои лигавици.
Типичен представител на алергията е сенната(поленова) хрема. От нея страдат над 1 милиард души. В България те са около 20% от населението.
Симптомите на сенната хрема са сходни с тези на настинката, но не са причинени от инфекция – кихане, хрема, сърбеж и сълзене на очите. През пролетта основен причинител са цъфналите растения, през лятото –тревите, а през есента-плевелите. Ако човек е алергичен към няколко вида полени, симптомите могат да продължат с месеци.
Носът е входната врата на дихателната система и през него преминават различни алергени. За алергично заболяване благоприятстват възпалителните заболявания на носа и околоносните кухини, простудните заболявания.
При алергия носът се запушва вследствие на набъбването на носната лигавица. Кихането е начин на организма да се освободи от дразнителя, като ги изхвърля с бистър, воднист секрет. По време на пристъп клепачите са подути, зачервени и има неприятен сърбеж на очите. Продължителността им зависи от много фактори. Обикновено отзвучават след спирането на въздействието на алергена. Полените се разпространяват най-вече от 6 до 10 часа и при залез слънце. При ветровито време количеството на полени и спори във въздуха е най-голямо, а в дъждовно време- най-малко. Често алергиите се предават по наследствен път. Вероятността това да стане по майчина линия е по-голяма, отколкото по бащина.
Лечението се провежда с антихистамини, кортикостероиди и други лекарствени препарати, които задължително се предписват от лекар. Самолечението е опасно и води до сериозни увреждания.
Профилактиката включва укрепване на имунната система чрез здравословни храни, богати на витамините B,C и на флавоноиди. Хубаво е 3 месеца преди появата на алергичния ринит да се вземат следните предпазни мерки:
- консумация на 1 ч.л мед, който не е минал през термична обработка с парченца восък от пчелната пита- повишава съпровителните сили на организма;
- приемане на 1 чаена чаша чай от жен-шен или ехинацея;
- всекидневно приемане по 2-3 чаши чай от очанка, бъз(цвят), маточина, лайка;
- против хрема да се пие 3 пъти дневно чай от коприва, бъз, джинджифил, карамфил, канела.
Ако все пак сте поразени от сеннта хрема, често измивайте лицето си. Така ще отстранявате попадналите по кожата и околоочната зона полени. При сърбеж и секрет от очите и ноздрите, промивайте ги с разтвор от 500 мл преварена и охладена вода, към която е добавена щипка сол. При хрема може да предпазите ноздрите, като ги намажете с вазелин. Ако вече са възпалени, ще почувствате облекчение с тампонче, напоено с охладен чай от лайка.
При патологични условия може да наблюдаваме следните изменения в дишането:
- усилено(изострено) везикуларно дишане- чува се тогава, когато известни части от белия дроб вземат по-голямо участие в дишането поради това, че други части не дишат, поради притискане от голям плеврален ексудат, при деца с еластични и тънки гръдни стени(пуерилно дишане);
- отслабено везикуларно дишане- чува се при стеснение на дихателните пътища поради затруднено проникване на въздуха в алвеолите, при плеврит, хидроторакс, пневмоторакс, тъй като между дроба и гръдната стена се намира среда, която не диша, при тумори на белия дроб и др.;
- грубо(грапаво) везикуларно дишане- чува се при бронхити поради това, че лигавицата на бронхите е набъбнала (неравномерно), така че при преминаването на въздуха се получава триене, даващо по-груб шум;
- везикуларно дишане с удължено издишване- среща се при намаляване еластичността на белия дроб и при стеснение на бронхиолите(възпаление, спазъм), поради което в експириума въздухът от алвеолите преминава по-трудно и бавно. Такова дишане се среща при белодробен емфизем, при бронхиална астма, бронхити и др.;
- патологично бронхиално дишане- среща се при уплътняване на белия дроб(инфилтрати, ателектаза). В този случай алвеолите не дишат и дишането се провежда от бронхите. Патологично дишане се наблюдава и когато има кухини(каверни) в белия дроб. При туберкулоза, разширение на бронхите областта на кухината белодробния паренхим е разрушен, няма алвеоли и дишането се провежда от бронхите. При каверните при някои случаи бронхиалното дишане взема особен оттенък, като дишане в стомна(амфора), поради което се говори за амфорично дишане;
- бронхо- везикуларно дишане- при него част от дишането има везикуларен характер, а другата бронхиален. Обикновено вдишването е визикуларно, а издишването- бронхиално. Чува се при уплътнения в белия дроб с по-малък рамер, заобиколен от здрави участъци(пневмония).
Покрай дишането в някои случаи могат да се чуят допълнителни, прибавени шумове- хрипове, крепитации и плеврално триене.
Хриповете се дължат на намиращ се в бронхите или в патологични кухини секрет, раздвижван от въздуха при дишането. Наличието на хрипове е винаги патологично явление, поради което те трябва да се търсят старателно. Обикновено хриповете се чуват и в двете фази на дишането. Те са променливи- след кашляне могат да изчезнат от едно място и да се появят на друго място. При бронхитите хрипове се чуват обикновено от двете страни и повече в основите на белите дробове. Наличие на хрипове на ограничен участък има при пневмония, туберкулоза, белодробен абцес и др. Те биват:
- сухи хрипове- дължат се на полепнал жилав секрет по лигавицата на бронхите. Според акустичния си характер те се делят на високи, свиркащи, ниски, басови(сонорни). Свиркащите хрипове се образуват предимно в малките бронхи, а сонорните- в големите;
- влажни хрипове – образуват се когато в бронхите има течен секрет. В зависимост от калибъра на бронхите, в които се образуват те се делят на едри, средни и дребни. Влажните хрипове се различават и по тяхната звучност, като се делят на звучни(консониращи) и незвучни(неконсониращи). Звучни хрипове се чуват когато заобикалящата бронхите тъкан е уплътнена или когато се образуват в кухини. Уплътнената белодробна тъкан провежда по-добре звука, откъдето идва и звучността на хриповете.
Крепитациите са прибавени шумове, образуващи се в алвеолите, когато в тях има малко количество секрет или когато са притиснати отвън. В такъв случай алвеоларните стени слепват при издишването и се разлепват при вдишването от навлизащия въздух. Това разлепване именно дава нежен, фин, пукот, който наричаме крепитации. Можем да наподобим крепитиращия шум, като трием с два пръста кичур коса пред ухото си. Крепитациите се чуват само през време на вдишването. Срещат се при крупозна пневмония, оток на белия дроб и др.при залежали се хора и при оперирани могат да се чуят крепитации след първите няколко вдишвания. Дължат се на притискането на белия дроб.
Плевралното триене се получава при триене на висцералната и париеталната плевра, когато са станали неравни. Най-често тази неравност се дължи на възпалението на плеврата(плеврит), по-рядко на на плеврални тумори, уремия и др. Звуково плевралното триене прилича на стържене (на скрибуцане на ново седло, шум при притискане на мокър сняг между ръцете). То може да бъде меко и да наподобява дребните влажни хрипове или крепитациите. Плевралното триене се чува в двете фази на дишането и прави впечатление като че е повърхностно, близжо до ухото. При натиск със стетоскопа се усилва. За разлика от хриповете, плевралното триене не се влияе от кашлицата
Аускултацията (прислушване) на белите дробове е въведена за първи път през 1818 година от Laennec. Първоначално лекарите са прислушвали белите дробове непосредствено с ухо, прилепено към гръдния кош. В последствие са въведени стетоскопите(слушалки). При аускултация стетоскопът трябва да прилепва плътно към гръдната стена, без да я притиска силно. Помещението трябва да бъде топло, болният да диша дълбоко с отворена уста и от време на време да кашля. Аускултира се винаги на симетрични места, като се върви от върховете към основите.
При прислушването на белия дроб при вдишването и издишването се чуват шумове, наречени дихателни шумове (дишане). Има два вида дишане:
- везикуларно – образува се в алвеолите (везикули) и се дължи на шума, който се образува от разгъването на алвеолните стени при навлизането на въздух в тях през време на дишането и от триенето на въздуха при преминаването му през терминалните бронхиоли. Наподобява звука, който се получава, когато приготвим устата си за произнасяне на звука „ф” и поемем въздух. Чува се през цялата фаза на вдишването и само в началото на издишването;
- бронхиално- образува се при преминаването на въздуха в ларинкса, където гласните връзки образуват стеснено място. От ларинкса то се провежда през бронхите. Може да се имитира като приготвим устата си за произнасяне на звука „х” и вдишваме. Бронхиалното дишане се чува както през фазата на вдишването, така и през фазата на издишването. Нормално се чува само върху трахеята и ларинкса и отзад върху vert.prominens. на останалите места се заглушава от везикуларното дишане.
Целулитът представлява натрупване на отпадъчни продукти, вода и мазнина в подкожния клетъчен слой. Той може да раздуе тъканите до 5 пъти.
Ако бъбреците не функционират правилно водата се връща отново в кръвообръщението. Няма ли възможност за потене тя остава в кожата. Тази застояла вода задържа отпадъчните вещества. Престоявайки повече, се превръща в слуз. Когато тази слуз стане достатъчно твърда се появява целулита. С разрастването си той притиска кръвоносните и лимфни съдове.
Целулитът обикновено засяга жените, много рядко се среща и при мъжете. Появява се през пубертета, но може да се яви и при вземане на контрацептивни хапчета, по време на бременност и след менопаузата. По-често срещана е леката му форма. Вижда се при притискане или свиване на тъканите на бедрата и седалището, когато жената е седнала, най-вече с кръстосани крака. Тогава кожата на тези участъци придобива вида на портокалова кора. Доста по-тежък вариант е когато кожата е нагъната дори при изправено положение на тялото.
Причините за появата на целулита са:
- наследствена предразположеност;
- хормонален дисбаланс- завишен естроген;
- заседнал начин на живот;
- наднормено тегло;
- рязка промяна в теглото;
- неправилно хранене- приемане на голямо количество животински мазнини и въглехидрати;
- цигарите и алкохола;
-възрастта.
За премахването на целулита е нужно много търпение. Посетете лекар за да установите дали нямате лошо храносмилане, бъбречна недостатъчност, ендокринни смущения. Консултирайте се с гинеколог кои са подходящите за вас контрацептиви. Опитайте се да спазвате хранителен режим, който да включва зеленчуци, плодове, фибри. Движете се повече- спортувайте поне 2 пъти седмично. Посещавайте козметични салони където се прилагат антицелулитни процедури. Всеки ден у дома, в продължение на 3 месеца, по 10 минути правете дълбок масаж на засегнатите места. Намажете ги с антицелулитни кремове и лосиони. Правете дълбок масаж все едно, че искате да изтискате целулита. Ако не можете да си позволите скъпите продукти, намажете се с масло от розмарин или сусам. Не чакайте светкавични резултати. Постоянствайте! Така след известно време отново ще възвърнете самочувствието си.
Всеки човек има цел на живота. Уникална дарба или особен талант, който да подари на другите. И когато съчетаем своята уникална дарба със служене на хората, ние изпитваме екстаза и възторга на собствения си дух, което е най-висшата от всички цели.
Дхарма е санскритска дума, която означава „цел на живота“. Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във физическа форма, за да изпълним дадена цел. Полето на чистата потенциалност е Бог в своята същност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.
Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволяват също толкова уникални потребности. Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, която създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.
Законът за дхармата съдържа три компонента. Първият гласи, че всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност, да проумеем сами, че истинската ни същност е духовна, че сме най-вече духовни същества, приели проявление във физическа форма. Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни преживявания, а тъкмо обратното: духовни същества, които понякога имат човешки преживявания.
Всички сме тук, за да открием своето по-висше аз или своята духовна същност. Това е първото условие на закона за дхармата. Трябва сами да открием, че във всеки от нас се крие бог или богиня в зародиш, който или която иска да се роди, за да можем да проявим своята божественост.
Вторият компонент е проявяването на нашите уникални таланти. В закона за дхармата е казано, че всяко човешко същество притежава уникален талант. Вие имате дарба, която е уникална в своето проявление, дотолкова уникална, че няма друг жив човек на тази планета, който да притежава същата дарба или да проявява тази дарба по същия начин. Това означава, че можете да правите едно нещо по-добре от всички и по начин по-добър от всеки друг на цялата Земя. Когато правите това нещо, вие губите представа за времето. Проявяването на уникалния ви талант (а в много случаи той не е само един) ви води до усещането за вечност.
Третият компонент на закона за дхармата е служенето на човечеството. Това означава да служите на своите събратя и да си задавате въпроса: „Как мога да помогна? Как мога да помогна на всички онези, с които влизам в допир?“ Когато съчетавате своята способност да проявявате уникалния си талант със служене на човечеството, вие се възползвате в пълна мяра от закона за дхармата. А присъедините ли към тях и съзнанието за собствената си духовност, за полето на чистата потенциалност, несъмнено ще получите достъп до безгранично изобилие, защото тъкмо това е пътят за постигане на истинско изобилие.
Тук не става дума за нещо преходно: изобилието е постоянно, благодарение на вашия уникален талант, на вашия начин да го проявявате и всеотдайното ви служене на вашите събратя човеци. Ще се убедите в това, когато вместо да се питате „Каква полза ще имам?“, започнете да си задавате въпроса „Как мога да помогна?“.
Въпросът „Каква полза ще имам?“ е вътрешният диалог на егото. Питането „Как мога да по¬могна?“ е вътрешният диалог на духа. Духът е онова пространство във вашето съзнание, в което възприемате своята принадлежност към Вселената. Достатъчно е да изместите своя вътрешен диалог от „Каква полза ще имам?“ към „Как мога да помогна?“, за да се издигнете автоматически над егото и да навлезете в пространството на своя дух. Медитацията е най-ефикасният начин за навлизане в пространството на духа, но простото изместване на вашия вътрешен диалог към „Как мога да помогна?“ също ви осигурява достъп до духа, до онова пространство във вашето съзнание, където усещате своята принадлежност към Вселената.
Ако желаете да се възползвате максимално от закона за дхармата, трябва да си обещаете няколко неща:
- ще търся своята по-висша същност, която е над егото ми, чрез практикуване на духовност;
- ще се стремя да открия своите уникални таланти и когато ги открия, ще изпитвам удоволствие, защото чувството на удоволствие ще дойде, когато започна да усещам вечността – когато съм в състояние на блаженство;
- ще си задам въпроса как ми приляга най-много да служа на човечеството. Ще намеря отговора на този въпрос и ще го приложа на практика. Ще използвам уникалните си таланти, за да обслужвам потребностите на своите събратя; ще съчетавам техните потребности със своите желания, за да помагам и служа на другите.
Седнете и направете списък на отговорите към следните два въпроса. Ако парите не бяха проблем и разполагахте с колкото искате време и средства, какво бихте направили? В случай, че бихте се занимавали със същото, с което се занимавате и сега, вие сте в дхарма, защото много обичате онова, което вършите: вие проявявате своите уникални таланти. След това се запитайте: „Как ми приляга най-много да служа на човечеството?“
Намерете отговора на този въпрос и го приложете на практика.
Открийте своята божественост, намерете уникалния си талант, поставете го в услуга на човечеството и ще можете да генерирате цялото богатство, което желаете. Когато творческата ви проява съответства на потребностите на вашите събратя, благосъстоянието ще потече спонтанно от незримото към зримото, от сферата на духа към света на формите. Вие ще започнете да възприемате живота си като вълшебен израз на божественото – не само понякога, а постоянно. И ще познаете истинската радост и истинския смисъл на успеха: екстаза и възторга на собствения си дух.
Приложение на закона за дхармата или целта на живота:
Ще се възползвам от закона за дхармата, като обещая пред себе си следното:
1. Днес ще отглеждам с любов бога или богинята в зародиш, скрит(а) дълбоко в душата ми. Ще се отнасям с внимание към духа вътре в себе си, който дава живот както на тялото, така и на душата ми. Ще се пробудя за дълбоката тишина в сърцето си. Насред обвързания с времето живот ще нося съзнанието за безвременно, вечно съществуване.
2. Ще направя списък на уникалните си таланти. След това ще запиша всички неща, които обичам да върша, проявявайки уникалните си таланти. Когато проявявам уникалните си таланти и ги използвам в услуга на човечеството, аз губя представа за времето и създавам изобилие в своя живот, както и в живота на другите.
3. Всеки ден ще се питам: „Как да служа?“ и „Как да помагам?“ Отговорите на тези въпроси ще ми позволят да помагам и служа с любов на събратята си човеци.
дхармата или целта на живота