Днес сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за преждевременна смърт, въпреки че повечето от тях вече се лекуват успешно или поне стабилизират състоянието. Болните могат да водят един нормален начин на живот, прилагайки правилното лечение и налагайки си някои ограничения:
- повече движение – за поддържане на сърдечния тонус, всекидневно е необходима 30-минутна разходка. Дори и след прекаран инфаркт, лекарите препоръчват кратки разходки, два пъти дневно;
- правилно хранене – приемане на повече плодове, растителни мазнини, лека, сготвена храна. За поддържане оптималното ниво на холестерола да се приемат ненаситени мастни киселини, чийто главен източник са растителните мазнини;
- наднормено тегло – сърцето не обича излишните килограми. Хубаво е човек да поддържа теглото, което е имал на 25 години, ако до тогава не имал затлъстяване или слабост;
- намалете броя на изпушените цигари- или най-добре ги откажете. Така напрежението и натоварването на сърцето ще намалеят. Пушенето не само вреди на здравето, но и отслабва действието на някои лекарства;
- поддържане на добро настроение – агресията и лошото настроение са разрушителни емоции не само за околните, но и за нас самите;
- избягване на стреса – не е възможно напълно да се предпазим от стреса, но можем да се научим да реагираме спокойно и най-вече адекватно в стресови ситуации;
- избягване на алкохола – макар, че в началото след като сме приели алкохол, той да ни отпуска, в последствие засилва отрицателните фактори.
Приемането на следните микроелементи и витамини значително помагат за подобряване състоянието на сърдечно-болните:
- калий – подобрява дейността на сърдечния мускул и спомага за извеждането на излишните течностите от организма. Съдържа се във фасула, соята, граха, сушените сливи, прасковите, кайсиите, черния чай, какаото;
- магнезий – има съдоразширяващо и диуретично действие. Основни източници на магнезий са жълтите плодове, грах, овес, диня, бадеми, лешници, черен чай;
- йод – особено полезен при атеросклероза. Оказва благоприятно влияние на обмяната на веществата. Най- богати на йод са морските продукти, месото, млякото, яйцата, цвеклото, картофите, зелето, краставиците, сливите;
- витамин C – укрепва кръвоносните съдове. Съдържа се в червените чушки, цитросовите плодове, ябълките, шипките, касиса, копъра;
- витамин P – укрепва малките кръвоносни съдове и ги прави по-еластични. Може да си го набавите от вишните, касиса, граха, портокалите, лимоните, малините, ягодите, шипките.
Цикълът на сърдечната дейност се състои от систола – отначало на предсърдията, а след това на камерите и диастола, през време на която сърдечните кухини се пълнят с кръв, и от друга страна се възстановява съкратителната енергия на миокарда. През време на предсърдната диастола кръвта от празните и белодробните вени се влива в предсърдията, където налягането е по-ниско. От предсърдията кръвта преминава в камерите отначало пасивно, тъй като налягането в камерите е ниско. Систолата на предсърдията донапълва камерите. Следва систолата на камерите, която се състои от две фази:
- фаза на напрягане – атрио-вентрикуларните клапи се затварят, налягането в камерите се повишава, но семилунарните клапи са още затворени;
- фаза на изтласкване- семилунарните клапи се отварят и кръвта се изхвърля в аортата и белодробната артерия.
Въпреки, че сърцето работи автоматично, в човешкия организъм то се намира под непрекъснато влияние на нервно-хуморални регулации. Това дава възможност сърцето да се приспособява към различните условия и изисквания на организма.
Сърцето се намира преди всичко под влияние на мозъчната кора. Известно е, че при страх, гняв и други афекти се получава ускоряване на сърдечната дейност. Влиянието на мозъчната кора се предава на сърцето посредством вегетативните нерви:
- n.vagus – забавя сърдечната дейност, като забавя и проводимостта на импулсите по проводната система;
- n.sympaticus – ускорява сърдечната дейност и проводимостта на възбуждението.
Хуморално влияние върху сърдечната дейност упражняват редица хормони, например адреналинът и тироксинът я ускоряват, а ацетилхолинът я забавя. Въздействие върху сърдечната дейност, осъществено по хуморален път имат и температурата на кръвта, киселинното и съдържание и др.
В сърцето съществува специализирана система, наречена проводна система, в която се изработват и провеждат импулсите на сърдечните съкращения. Проводната система се състои от:
- синусов възел(възел на Keith- Flack)- разположен в дясното предсърдие, близо до устието на горната празна вена;
-атрио-вентрикуларен възел на Aschoff –Tawara- лежащ в долната част на междупредсърдната преграда;
- сноп на His – започва от възела на Ашоф-Тавара и преминава през съединителната тъкан, между предсърдията и камерите в междукамерната преграда. Снопът на Хис се разделя на два клона(бедра на Тавара), от които единият минава в лявата, а другият в дясната камера. В мускулатурата на камерите бедрата на Тавара се разклоняват на множество клончета, наречени влакна на Пуркинье.
Зараждане на възбуждането за контракция на сърцето може да стане във всеки отдел на проводната система, но нормално доминира синусовият възел, който налага своя ритъм, поради това, че изработва най-чести импулси. Ако върху камерите се приложат дразнения, следващи по-чест ритъм от този на синусовия възел, сърдечната дейност се учестява и синусовият възел загубва водещата си роля. Получава се т.нар. обръщане на ритъма, при което камерите стават водеща част – пароксизмална тахикардия.
Сърцето се кръвоснабдява от лява и дясна коронарна(венечна) артерии. Коронарните артерии изхождат от началната част на аортата. Дясната коронарна артерия снабдява с кръв по-голямата част от дясното сърце и част от задната стена на лявата камера. Лявата коронарна артерия снабдява лявото предсърдие, основната маса на лявата камера и част от предната стена на дясната камера. Коронарните артерии образуват анастомози помежду си. За своята работа сърдечният мускул се нуждае от голямо количество кръв. В коронарните съдове преминава около 1/10 от цялата кръв в аортата.
Съкратителната способност на сърцето не зависи от силата на дразненето. При всяко надпрагово дразнене сърцето отговаря с пълно съкращение – закон за всичко или нищо. Силата на сърдечното съкращение се определя от дължината на мускулните влакна. Това означава, че при увеличение на притока на кръв в сърдечните кухини, мускулните влакна се ратягат, стават по-дълги и по-силно се съкращават.
Основен източник на енергия за работата на сърдечния мускул е аденозин-трифосфорната киселина. При хидролитичното разпадане на тази киселина се освобождават голямо количество калории. При работата на сърцето аденозин-трифосфорната киселина отново се синтезира.
Миокардното влакно е богато на калиеви йони и е бедно на натриеви йони. Междуклетъчните пространства, обратно-съдържат малко калий и много натрий. В момента на възбуждането натриевите йони навлизат в клетката от междуклетъчното пространство, а калиевите йони я напускат. Във време на покой отново калиевите йони се връщат в клетката, а натриевите йони я напускат. Тези йонни размествания са причина за създаване на електически потенциали в клетките на мускулното влакно. Излизането на калиеви йони от клетката я прави електронегативна. Тъй като в този момент останалите клетки са електропозитивни, получава се разлика в електрическите потенциали и протичане на електрически ток от негативно заредената възбудена клетка към позитивно заредените, намиращи се в покой клетки. Щом като електрическият ток достигне до позитивно заредена клетка, последната се възбужда и става електронегативна. Така възбуждането бързо напредва и се предава от клетка на клетка. Най-рано и най-бързо тези биохимични и електрически процеси се извършват в синусовия възел, откъдето се предават надолу по клетките на проводната система и мускулните влакна на миокарда.
Сърдечно-съдовата система се състои от сърце и кръвоносни съдове(артерии, вени, капиляри).
Сърцето е разположено в медиастинума между двата бели дроба и върху диафрагмата. Големината на сърцето съответства приблизително на обема на юмрука на индивида. Надлъжната му ос е 12-15 см. Тя е насочена отгоре, отдясно и отзад надолу, наляво и напред и образува с надлъжната ос на тялото ъгъл, приблизително 60 градуса. Напречната ос на сърцето е дълга 9-11 см. Гледани отпред, границите на сърцето и големите кръвоносни съдове, които излизат от него, се проектират върху гръдната стена така:
- дясната граница се образува долу от дясното предсърдие, а горе от горната празна вена;
- лявата граница е образувана от 4 дъги- най-долу е дъгата на лявата камера, по-нагоре са дъгите на лявото предсърдие, белодробната артерия и аортата. Дясната камера образува долната сърдечна граница. От предната повърхност на сърцето, стенодопирна е само една част, другата е покрита от белия дроб.
Стената на сърцето се състои от три слоя :
– ендокард- вътрешната обвивка на сърцето. Съставен е от съединителна тъкан и слой ендотелни клетки. Той е гладък, лъскав и покрива цялата вътрешна повърхност на сърцето, включително и клапите;
- миокард- състои се от миофибрили(напречнонабраздени влакна). Дебелината на миокарда на лявата камера е 12-15 мм, а на дясната камера -5-8 мм. Мускулатурата на предсърдията е по-слабо развита. Миофибрилите съдържат два вида белтък- актин и миозин. При съкращаването на мускулното влакно актинът и миозинът се съединяват и образуват актино-миозин. При покой актинът и миозинът са разделени;
- перикард- състои се от два листа – висцерален и периетален. Между тях съществува капилярна кухина, която съдържа малко количество серозна течност.
Между предсърдията и камерите и между камерите и големите кръвоносни съдове се намират клапите. Тяхната задача е да осигурят движението на кръвта само в една посока. Между лявото предсърдие и лявата камера се намира двукрилата(митрална) клапа; между дясното предсърдие и дясната камера- трикрилата(трикуспидалната) клапа; между лявата камера и аортата е аортната клапа, а между дясната камера и белодробната артерия- пулмоналната клапа. Последните две клапи се наричат още семилунарни, тъй като се състоят от по две полулунни платна.
Извадено извън организма и поставено в Рингеров разтвор, сърцето продължава известно време да се съкращава. Това показва, че то притежава автоматизъм- само изработва импулсите на съкращаването си. Сърдечният мускул притежава четери основни физиологични свойства – възбудимост, проводимост, съкратимост, автоматизъм.
Артериите са кръвоносни съдове, които излизат от сърцето. Тяхната стена се състои от три слоя- вътрешен, среден и външен. Най-малките артерии(артериоли) се състоят от интима, в която са преплетени еластични и мускулни влакна.
Капилярите имат съвсем тънки стени, състоящи се само от един слой ендотелни клетки. Тяхната ширина е такава, че пропуска само по един еритроцит. През тънките стени на капилярите става обмяна на веществата и газовете между кръвта и тъканите.
Вените, след като приемат кръвта от капилярите, я носят в сърцето.
„Умирам от страх”- колко пъти сте произнасяли тази фраза или пък сте я чували от близък човек! Може ли наистина да се умре от страх?
Медицинската практика показва, че в екстремни ситуации хората действително могат да получат разрив на сърцето. Под влиянието на страха възниква така наречения рефлекс за „бягство” или за „сражение”. Именно той осигурява оцеляването при критични обстоятелства. Целият организъм започва да работи с повишена интензивност. За привеждането на организма в такова състояние на „бойна готовност” е отговорен адреналинът. Той се разпространява бързо в организма и въздейства на нервната система. Но в големи количества е вреден за тялото и може да увреди основни вътрешни органи.
Най-често причината за „смърт от страх” е нарушение в работата на сърцето, към което първо се насочва произведеният адреналин. Под негово въздействие в клетките проникват калиеви йони, които на свой ред заставят сърцето да се съкращава по-интензивно. Ако количеството адреналин е твърде голямо, се появява лация – патологично по своя характер сърцебиене. Ако ритъмът не се нормализира своевременно- това може да стане причина за смърт.
Така че, страховете ни не са безообидни и не са за пренебрегване.
Закон за кармата( за причината и следствието)
Карма е вечното утвърждаване на човешката
свобода… Нашите мисли, нашите думи и дела са
нишките на мрежата, която хвърляме около себе си.
Свами Вивекананда
Карма е както действието, така и резултатът от това действие; тя е едновременно причина и следствие, защото всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид. В закона за кармата няма нищо непознато. Всеки е чувал поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш.” Очевидно е, че ако искаме да създадем щастие в своя живот, трябва да се научим да засяваме семената на щастието. Ето защо кармата включва действието правене на съзнателен избор.
По същество всички ние правим безброй избори. Във всеки момент от съществуването си сме в онова поле на всички възможности, където имаме достъп до неограничен брой решения. Някои от тези решения вземаме съзнателно, а други несъзнателно. Но най-добрият начин да разберем и използваме максимално кармичния закон, е като започнем да възприемаме съзнателно избора, който правим във всеки момент.
Харесва ли ни или не, всичко което става в момента, е резултат на някакъв избор, който сме направили в миналото. За съжаление мнозина от нас го вършат несъзнателно и затова не мислят, че са имали избор, но определено са имали.
Ако някой ви каже нещо обидно, вие най-вероятно ще направите избора да се обидите. Ако ви направи комплимент, най-вероятно ще направите избора да бъдете зарадвани и поласкани- всеки има право на избор.
Независимо, че имаме неограничени възможности за избор, повечето от нас са се превърнали в куп условни рефлекси, които непрекъснато се задействат от хора и обстоятелства в посока на предсказуеми поведенчески реакции. В резултат на условните си рефлекси повечето от нас имат повтарящи се и предсказуеми реакции на дразнителите в своето обкръжение. Понякога реакциите ни се задействат автоматично от хора и обстоятелства и ние забравяме, че въпреки всичко става дума за избор, какъвто правим всеки миг от своето съществуване. Просто изборът ни е несъзнателен.
Много стимулираща е процедурата на съзнателен избор и самонаблюдение, когато за момент се отдръпнете и погледнете отстрани своя избор.
Когато правите някакъв избор, какъвто и да е той, можете да си зададете два въпроса: преди всичко, „Какви ще са последствията от избора, който правя?”, и след това, „Ще донесе ли изборът, който правя, щастие на мен и на хората около мен?” Ако отговорът е положителен- спокойно го направете. Ако отговорът е отрицателен, ако този избор носи нещастие на вас или на хората около вас, не го правете.
Измежду безкрайните възможности за избор, с които разполагате всяка секунда, има само един, който ще създаде щастие за вас и заобикалящите ви. И ако направите този единствен избор, той ще доведе до вид поведение, наречено спонтанно правилно действие. Спонтанното правилно действие е правилно действие в подходящия момент. То е правилната реакция на всяка ситуация в момента на възникването й. То е действието, което се отразява благоприятно на вас и всички останали, повлияни от него.
Вселената притежава много интересен механизъм, с който ви помага спонтанно да правите правилен избор. Той е свързан с усещанията във вашето тяло. Вашето тяло изпитва два вида усещания: чувство за комфорт и чувство за дискомфорт. В момента, в който съзнателно правите своя избор, обърнете внимание на тялото си и го попитайте: „Какво ще стане, ако направя този избор?” Ако тялото ви изпрати сигнали за комфорт, това е правилният избор. Ако изпрати сигнали за дискомфорт, изборът не е сполучлив.
При някои хора сигналите за комфорт и дискомфорт се получават в областта на слънчевия сплит, но при повечето те се усещат в сърдечната област. Съзнателно насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора – физически отговор във формата на усещане. То може да е едва доловимо, ала е там, във вашето тяло.
Само сърцето знае верния отговор. Повечето хора мислят, че то е меко и сантиментално. Но не са прави. Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената). То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи сметка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява далеч по-вярно и точно от всичко, затворено в границите на рационалното мислене.
Вие можете да използвате закона за кармата, за да създавате пари и благополучие и да насочвате към себе си потока от всички добри неща винаги, когато пожелаете. Ала първо трябва да осъзнаете и осмислите факта, че бъдещето ви се генерира от избора, който правите във всеки миг от живота си. Ако винаги помните това, вие се възползвате в пълна мяра от закона за кармата. Колкото повече извеждате своя избор на осъзнато и осмислено равнище, толкова по-често изборът, който правите, ще бъде спонтанно правилен както за вас, така и за заобикалящите ви.
Как стоят нещата с предишната карма и какво е влиянието й върху вас сега? Има три неща, които можете да направите във връзка с предишната карма. Едното е да платите кармичните си дългове. Повечето хора предпочитат да постъпят именно така – несъзнателно, разбира се. Може би и вие ще направите този избор. Понякога изплащането на тези дългове е свързано с големи страдания, ала според закона на кармата на света няма дълг, който остава неплатен. В тази Вселена има съвършена счетоводна система и всичко е постоянен обмен на енергия „за и от”.
Второто нещо, което можете да направите, е да видоизмените или преобразувате своята карма в по-привлекателно преживяване. Това е много интересен процес, при който, плащайки своя кармичен дълг, вие се питате „Какво мога да науча от това, което се случва с мен? Защо става та¬а и какво е посланието, което ми изпраща Вселената? Как да направя опита си полезен за своите събратя?”
Постъпвайки по този начин, вие търсите семето на благоприятната възможност и после обвързвате това семе със своята дхарма, със своята цел на живота. Това ще ви позволи да видоизмените кармата в ново проявление.
Например, ако счупите крака си при спортуване, може да се запитате: „Какво мога да науча от случилото се? Какво послание ми изпраща Всеената?” Може би посланието е, че трябва да понамалите темпото и следващия път да бъдете по-предпазлив и внимателен към своето тяло. И ако дхармата ви е да учите другите на онова, което знаете, след като се запитате „Как да направя опита си полезен за своите събратя?”, може би ще решите да споделите поуките и ще напишете книга за безопасния спорт, ще конструирате специални обувки или някаква опора за краката, която да предпазва от наранявания като вашето.
Така, плащайки кармичния дълг, вие ще се облагодетелствате от злополуката, ще извлечете от нея пари и удовлетворение. Ето това означава да видоизмениш своята карма в положително преживяване. Вие всъщност не сте се избавили от кармата, ала сте успели да приемете кармичния епизод и да създадете от него нова и положителна карма.
Третият начин да се справите с кармата е да излезете извън обсега й. Да излезеш извън обсега на кармата означава да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с пролуката, с Бога, с Духа. То е като да переш мръсно парче плат в реката. При всяко изпиране няколко от петната изчезват. Продължаваш да го переш отново и отново и всеки път то става малко по-чисто. Като влизате в пролуката и отново излизате от нея, вие изпирате постепенно своята карма или напускате нейния обсег. Това, разбира се, се прави посредством упражняване на медитация.
Всички действия са кармични епизоди. Изпиването на чаша кафе е кармичен епизод. Това действие генерира памет, а паметта има свойството или потенциала да генерира желания. Желанията пък генерират нови действия. Оперативната система на вашата душа се състои от карма, памет и желание. Вашата душа е струпване от съзнание, което пази семената на кармата, паметта и желанието. Когато си дадете сметка за присъствието на тези зачатъци на проявление, вие започвате съзнателно да генерирате действителността. Научавайки се да правите съзнателно своя избор, вие започвате да генерирате действия, които са еволюционни за вас и за хората около вас. И не е необходимо да вършите нищо повече.
Щом като кармата е еволюционна, плодът й ще бъде щастие и успех както за истинската ни същност, така и за всички, повлияни по някакъв начин от нея.
Приложение на зокона за кармата
Ще се възползвам от закона за кармата, като обещая пред себе си следното:
1. Днес ще наблюдавам всеки избор, който правя. И чрез самото наблюдение на избора ще го въвеждам в активното си съзнание. Ще помня, че най-добрият начин да се подготвя за който и да било момент от бъдещето, е да съм с будно съзнание днес.
2. Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: „Какви ще са последствията от избора, който правя?” и „Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, които засяга?”
3. После ще помоля сърцето си за напътствие и ще се ръководя от неговите сигнали за комфорт или дискомфорт. Ако изборът създава чувство на комфорт, ще се хвърля безрезервно към него. Ако създава чувство на дискомфорт, ще спра и ще отправя вътрешния си взор към последствията от действията си. Напътствието на сърцето ще ми помогне да направя спонтанно правилен избор за себе си и хората около себе си.
Алопеция ареата е заболяване, характеризиращо се с кръгово окапване на космите. Наблюдава се при мъже и жени от всички възрасти, но най-често се проявява през детството. Статистиката показва, че от това заболяване страдат приблизително 2 % от населението на земята, в България те са около 150 000 души.
Обикновено алопеция ареата възниква внезапно. Най-често една сутрин човек вижда в огледалото липса на косми в определен кръгов участък. При някои от тях има малки, кръгли, голи петна, а при други настъпва олисяване на големи участъци.
Алопецията може да се развие на всяка една от окосмените части на тялото, както и едновременно могат да бъдат засегнати и космите на главата.
Най-често се засягат веждите, миглите, както и брадата при мъжете. Независимо от размерите на засегнатите участъци, винаги кръглите полета са рязко очертани. Понякога окапва цялата коса на главата – тотална алопеция. Най-тежката форма е универсалната алопеция, при която окапват всички косми по тялото.
Специалистите смятат, че алопеция ареата е автоимунно заболяване. Факторите, които най-често провокират този тип косопад са стресът, хроничните инфекции на зъбите, сливиците и синусите, както и някои хормонални смущения.
Лечението е продължително, изисква търпение и задължително трябва да се провежда от дерматолог. Основният проблем се състои в това, че не съществува специфично лечение и универсално лекарство. Съществуват различни терапевтични схеми, съобразени със степента на косопада, възрастта и пола на пациента. С помощта на следните схеми, обикновено се постигат добри резултати:
- използват се средства за разширяване на кръвоносните съдове, които снабдяват корените на космите с хранителни вещества. Има много ефективни препарати, предназначени за втриване в кожата на главата и други, които се приемат през устата;
- използват се имуномодулатори под формата на таблетки или колоидни суспензии;
- чрез прилагането на дразнещи средства, при което се получават контактни алергени. Още от древността датира непрестанното втриване на чесън, което дава много добри резултати;
- външно третиране с имуностатици- кортизонови унгвенти и лосиони. Това лечение помага, когато размерите на засегнатите участъци са малки. Някои лекари противодействат на този вид косопад с подкожни кортизонови инжекции, но резултатите са незначителни, а и дават странични ефекти;
- лечение с помощта на антибиотици- прилага се при наличие на инфекции;
- третиране с препарати, съдържащи цинк- при анемия;
- използване на препарати, богати на минерали, соли и витамини. Тяхното действие води до общо укрепване на кожата, косата и ноктите;
- неспецифични дразнещи средства, включително и течен азот.
Във Великобритания започват изпитания на силиконова матка. Тя ще поеме ембриони, получени с оплождане инвитро за да бъдат отгледани в по-естествени условия през първите дни.
Целта на новата техника е да осигури по-здрави ембриони и да намали необходимостта за вземане на толкова много яйцеклетки от жените, които не могат да забременеят.
При стандартната процедура инвитро, яйцеклетките се оплождат в лаборатория и се развиват в инкубатор 2-5 дни. Най-здравите от тях се прехвърлят в матката.
Новото устройство позволява ембрионите, създадени в епруветка, да се инкубират в перфориран силиконов контейнер, който се поставя в матката на майката. След няколко дни капсулата се изважда и се избират ембриони за имплантиране. Новото устройство осигурява по-естествена среда.
Съществува голям интерес към разработването на нови методи за производство на по-качествени ембриони. Така ще отпадне необходимостта да се имплантират няколко ембриона в матката с надежда да оцелее поне един.
Силиконовата капсула е дълга 5 мм и широка под 1 мм. Тя има 350 перфорации по около 40 микрона. След поставянето на ембрионите в нея, краищата и се затварят и контейнерът се свързва с гъвкава жица, която улеснява изваждането.
Устройството е създадено от швейцарската компания Анекова. До сега то е изпитано в Белгия в малък мащаб. В британските изпитания ще участват 40 жени на възраст до 37 години.
От десетилетия много медици смятат, че апендиксът е излишен, защото не изпълнява никакви функции.
Апендиксът представлява червеобразен израстък на сляпото черво, изхождащо от цекума(началната част на дебелото черво). Средната му дължина е 7-8 сm, но варира от 2 до 20 сm. Намира се в близост до свързването на тънкото с дебелото черво. Основата му има относително постоянно местоположение, отговаряща на област на повърхността на коремната стена, наречена точка на МсBurney. Локализацията на върха на апендикса може значително да варира – пред, зад и отстрани на сляпото черво, както и в малкия таз. В редки случаи може да е разположен под черния дроб или в долния ляв квадрант на корема. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет, който се оттича към цекума. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан, която участва в производството на антитела.
Възпалението на апендикса(апендицит) се развива бързо и има животозастрашаващ характер. Това е причина да бъде премахнат оперативно. След операцията, пациентът продължава да живее нормално, въпреки липсата му.
Специалистите смятат, че този човешки орган е своеобразно убежище за добрите бактерии, а едновременно с това и „фабрика” за възпроизводството им.
Според американски учени, функцията на апендикса е свързана с множеството полезни бактерии, живеещи в човешкия организъм, по-точно тези от стомашно-чревния тракт. При определени обстоятелства бактериалната флора в тялото умира или е с нарушени функции. Заболявания, като холера и дизинтерия могат да предизвикат такова състояние. Мястото, на което е разположен апендиксът(точно под пътя на храната) показва, че той може да включи отново храносмилателната система в случай на заплаха.
Хипнозата е будно състояние на физическа и психическа релаксация, при което се променя контролът над възприятията и начинът на обработка на информацията.
Прилагането на хипноза с лечебна цел е най-интересното немедикаментозно, неинвазивно, евтино и природосъобразно психично лечение на нашата епоха. Хипнотични методи се използват още от асиро-вавилонските лечители-жреци, египетските гадатели и древноеврейските равини. В древна Гърция Хипократ и Платон използват подобни на хипнозата методи за лечение на психични нарушения. Стотиците Асклепиеви лечебни храмове, създадени около 500 г.пр.н.е. в Гърция и навсякъде из Римската империя, имат стая за „лечение чрез сън”. По това време този начин на лечение се смята за най-добрия. След като анализират сънищата на пациентите, свещенослужителите ги довеждат до състояние на дълбока релаксация и с помощта на направлявани образи и сугестия(внушение) лекуват симптомите.
Франц Месмер е първият представител на Запада, който изследва употребата на хипнотичното състояние за лечебни цели. Подобно на жреците на Асклепий, той буквално изтрива с едно докосване на ръката симптомите на болестта.
За баща на съвременната хипноза се смята д-р Джеймс Брейд. Той въвежда термина хипноза през 1889 г и е един от пионерите на лечебната хипноза, смятани от колегите си за шарлатани. По това време д-р Есдейл прави стотици тежки операции(включително и ампутации) като за анестезия използва единствено хипнозата. По същото време в Европа д-р Земелвайс е преследван и накрая затворен в лудница за това, че убеждавал колегите си хирурзи да си мият ръцете след аутопсия, преди операция и раждане.
През 1955г Британската медицинска асоциация най-сетне се изказва одобрително за хипнозата и съветва всички лекари и студенти по медицина да преминат основен курс по хипноза. Разбира се това не става, тъй като лекарствата се дават по-лесно и от тях се печели далеч по-добре. За жалост и съвременните лекари смятат, че е по-лесно и по-доходоносно да упоят пациента, отколкото да използват ефикасни, но неизванзивни форми на терапия. През 1958 г Американската медицинска асоциация препоръчва на медицинските училища да включат хипнозата в учебния си план. Днес хипнозата се използва най-често като единствено средство за анестезия при алергични пациенти. Прилага се още за контролиране на кръвообръщението, за ускоряване на възстановителните процеси и за облекчаване на болката.
Хипнозата се използва успешно при:
- всички психоматични заболявания;
- психиатричното лечение на амнезията;
- за овладяване на емоционалните причинители на астмата;
- за намаляване на теглото и преодоляване на зависимости;
- в спортната медицина;
- за анестезия и овладяване на слюнкоотделянето в зъболечението;
- за успокояване болките на раково болните;
- при сексуални нарушения, безплодие при жените;
- естественото раждане, за овладяване на гаденето и повръщането по време на раждане;
- за стимулиране на редовната менструация, облекчаване на спазмите и напрежението по време на цикъл;
- за промяна размера на гърдите;
- заекване при децата;
- тикове; гризане на нокти; нощно напикаване;
- за постигане на душевен мир, равновесие, увереност, самочувствие и щастие в живота.