Кората на надбъбречната жлеза секретира кортикостероиди, алдостерон и полови хормони. Кортикостероидите са едни от хормоните, които се отделят при стресови ситуации, участват в обмяната на веществата, регулирането на сърдечно-съдовата система, имунитета и др.
Алдостеронът е хормон, участващ в обмяната на водата и електролитите, отделяни от бъбреците.
При Адисонова болест, надбъбречната жлеза е разрушена от различни причини – инфекции, тумори, автоимунни процеси. Така отпада отделянето на хормоните, секретирани от нея. Пациентите са със засилена пигментация по кожата и лигавиците, особенно венците. Имат гастро-интестинални оплаквания- коремни болки, гадене, повръщане, разтройство. Много са чувствителни на дехидратация и лесно им спада кръвното налягане, поради загуба на вода и електролити с урината. Склонни са към синкопи- загуба на съзнание и хипогликемия. Характерната симптоматика е слабост, депресия, импотентност, загуба на менструация при жените, отслабване. Особено опасни са стресовите ситуации и инфекциите, които засилват оплакванията и могат да станат фатални. До края на живота е наложителна заместителна терапия с кортикостероиди, аналози на алдостерона и половите хормони.
Болестта на Кушинг е ендокринно заболяване, при което надбъбреците отделят по-голямо количество кортикостероидни хормони. Тези пациенти са с характерно затлъстяване с отлагане на мастна тъкан по лицето, врата – под формата на бизонова гърбица. Имат пълно туловище и тънки крайници- пациентите се описват като картоф с клечки. Червените стрии по тялото, характерното лице като луна, високото кръвно налягане, остеопорозата, нарушения глюкозен баланс са белезите, по които може да се разпознае заболяването. Лечението на тези болни е много трудно. Най-често е оперативно с отстараняване на тумора. Колкото по-рано се открие заболяването, толкова по-успешно е лечението, преди още да са настъпили увреждания на вътрешните органи.
Феохромоцитомът е заболяване следствие на тумор на сърцевината на надбъбрека. Той отделя в кръвта големи концентрации на адреналин и норадреналин. Характерно е внезапно пулсиращо главоболие, високо покачване на кръвното налягане(хипертонична криза), напрегнатост, изпотяване, сърцебиене с всички възможни усложнения. Оперативното отстраняване на тумора води до отшумяване на оплакванията.
Щитовидната жлеза е разположена на шията пред хрущялите на гръкляна. Съставена е от десен и ляв дял, изградени от мехурчета(фоликули) с течно съдържание, богато на йод. Образува хормоните тироксин, трийодтиронин, калцитонин. Те влияят върху обмяната на веществата, растежа и развитието.
Хормоните тироксин и трийодтиронин (Т3 и Т4) са много важни за обмяната на веществата и за развитието на нервната система. При вродена липса на щитовидна жлеза се развива заболяването кретенизъм. Тези деца са малки на ръст и с непоправимо умствено изоставане.
При болестта на Хашимото има дифицит на щитовидни хормони в зряла възраст. Развива се автоимунно заболяване насочено срещу щитовидната жлеза, като имунната атака постепенно разрушава ендокринния орган. Намаленото ниво на Т3 и Т4 води до намалена обмяна на веществата и съответно до напълняване, отоци, нарушен интелект, невъзможност за концентрация. На тези хора винаги им е студено и им се спи постоянно. Ранното откриване и провеждане на заместително лечение с щитовидни хормони води до отзвучаване на симптоматиката.
Базедовата болест е също автоимунно заболяване, при което антителата се свързват с клетките на щитовидната жлеза и стимулират отделянето на големи концентрации от щитовидните хормони. Жените боледуват 6 пъти повече от мъжете. Класическата клинична картина е млада жена с изпъкнали и блестящи очи(екзофталм). Увеличената щитовидна жлеза изпъква на фона на грацилната шия. Пациентката е превъзбудена, раздразнителна, избухлива, страда от безсъние. Непрекъснато и е топло и се поти прекомерно. Въпреки добрия апетит има значително отслабване. Сърцебиенето е водещият отговор от страна на сърдечно-съдовата система. Лечението започва с медикаменти, подтискащи образуването на щитовидните хормони. При неуспех се налага оперативно отстраняване на жлезата и последващо заместително лечение с щитовидни хормони.
Често при отстраняване на щитовидната жлеза се отстраняват по погрешка и паращитовидните жлези. Те отделят хормоните паратхормон и калцитонин, които регулират концентрацията на калция в кръвта. Резултатът е намалената концентрация на калция в кръвта и развитие на болестното състояние тетания. То се характеризира с повишена нервно-мускулна възбудимост и гърчове, които засягат напречнонабраздената мускулатура.
Хипофизата е централен орган на ендокринната система при гръбначните и човека. Разположена е в основата на черепа и свързана с главния мозък. Състои се от 2 дяла- преден(аденохипофиза) и заден (неврохипофиза). Клетките на аденохипофизата отделят хормони, регулиращи дейността на надбъбречните жлези, щитовидна жлеза, полови жлези.
Хипопитуитаризъм е заболяване, при което има намалена функция на хипофизната жлеза. Заболяването може да е вродено или да настъпи вторично. При родилка с обилно кръвотечение след раждането може да настъпи обезкървяване и исхемия на мозъка и хипофизата – синдром на Шихан. Резултатът е отпадането на нейната ендокринна функция , който е така нареченият „диригент на жлезите с вътрешна секреция”.
След обилна кръвозагуба при родилка клиничната картина е- слабост, отпадналост, липса на кърма и менструация, ниско кръвно налягане, загуба на тегло и либидо.
Пролактинът е хормон, който се отделя също от хипофизата. Основно е отговорен за образуване на мляко в периода на кърмене. При различни състояния, включително и доброкачествен тумор на хипофизата(пролактином), се отделят високи концентрации от този хормон – хиперпролактинемия. Среща се при млади жени със секреция от гърдите, липсва менструация(аменорея), без да са бременни и не могат да забременеят. При тумор на хипофизата има силно главоболие и нарушение на зрението. Диагнозата се поставя след като се изследва кръвта и се установят високи стойности на пролактина. Лечението е медикаментозно и оперативно.
При заболяването гигантизъм се отделят от хипофизата много големи количества растежен хормон. Диагнозата може да се постави на пръв поглед- пациентите са с много висок ръст(над 2 метра). След спиране на растежа на организма, повишеното отделяне на растежния хормон води до заболяването акромегалия. Тези хора са с грубоват вид, гротескно увеличение на носа, ръцете, краката, обиколката на главата. Лечението е трудно.
От задния дял на хипофизата се отделя антидиуретичния хормон вазопресин. Той играе роля при концентрирането на урината и задържане на необходимата вода от бъбреците за нуждите на организма. При липса на този хормон или резистентност на бъбреците към него, организмът губи огромни количества вода- безвкусен диабет. Пациентите с това заболяване са винаги жадни, пият огромни количества течности, уринират на всеки 20-30 минути. Количеството на отделената урина може да достигне 10 литра дневно.
Хормоните са химически вещества, носители на информация, които се произвеждат от множество специализирани секреторни клетки. Тези секреторни клетки са групирани и образуват ендокринните органи- жлезите с вътрешна секреция. Секретираните от тях хормони могат да се транспортират чрез кръвта и да осъществят ефекта си върху отдалечените органи(класически ендокринен ефект) или директно върху съседните клетки- паракринен ефект.
Хормоните са вещества с различна химическа структура. Освобождаването на хормоните е крайният етап от сложната вътреклетъчна каскада на синтезиране, складиране и отделяне от ендокринната жлеза в кръвта. Повечето хормони са свързани с протеини-преносители в кръвта и само свободната (несвързана)съставка от хормона е активна и осъществява действието на хормона. Хормоните действат само върху тези клетки-мишени на организма, които имат рецептори за тях. Някои от рецепторите са разположени на клетъчната мембрана, а други във вътрешността на клетката. Свързването на рецептора с хормона води до синтезиране на белтък, нуклеинови киселини(ДНК и РНК от клетката), промяна във йонния транспорт през клетъчната мембрана или други промени. Това е първата стъпка на сложната каскада от вътреклетъчни събития, която определя ефекта на хормоналното действие. При високи концентрации на хормона и продължителна стимулация, броят и чувствителността на хормоналните рецептори намалява (down regulation). При липсваща или минимална хормонална стимулация, обратно – увеличава се броят и чувствителността на рецепторите за хормони (up regulation).
Контролът на хормоналната секреция се осъществява основно по механизма на обратната връзка. Класически пример е оста хипоталамус- хипофиза- щитовидна жлеза. Хипоталамусът отделя хормон (тиреотропин-рилизинг хормон), който стимулира отделянето на хормон от хипофизата (тиреостимулиращ хормон), който пък стимулира отделянето на хормоните на щитовидната жлеза ( тироксин и трийодтиронин). От своя страна повишаването на концетрацията на хормоните на щитовидната жлеза потискат отделянето на хормоните от хипоталамуса и хипофизата – отрицателна обратна връзка. Така се поддържа постоянна концентрация на хормоните в кръвта с малки вариации.
Хормоналната секреция може да бъде постоянна или променена. Има така наречени биологични ритми в кръвната концентрация на хормоните. При циркадианните ритми има вариация на хормоналната секреция в хода на денонощието. Типичен пример е кортизолът – един от хормоните, който се отделя по време на стрес. Пикови концентрации на кортизола се откриват физиологично рано сутрин(около 6-7 часа) и най-ниски- по време на сън.
Основен метод за определянето на хормоналната функция е измерването на концентрацията на хормоните в кръвта. Когато хормоните са в нормални граници в кръвта е на лице нормално състояние на жлезите с вътрешна секреция. При отделянето на по-голяма концентрация на хормоните се развива болестно състояние- повишена или хипер-функция на жлезата с вътрешна секреция. При намалена секреция и ниска кръвна концентрация се развива намалена или хипофункция- отново болестен процес. Други тестове включват стимулиране или потискане на отделянето на хормоните – стимулационни и супресионни тестове.
Гинко Билобата е най-старият познат дървесен вид, известен с лечебните свойства на листата. Днес екстрактът, извличан от листата на растението е най-разпространената съставка на фармацевтични и фитопродукти. Той подобрява кръвообръщението, най-вече към мозъка и крайниците и спомага за усилване на паметта. Установено е, че екстрактът спомага за снабдяването на мозъчните клетки с глюкоза, която е жизнено необходима за правилното функциониране на мозъка и централната нервна система. В същото време екстрактът подобрява трансмисията на нерви сигнали между мозъчните клетки и така допълнително стимулира мозъчната функция.
Биоактивните съставки на Гинко Билобата не позволяват образуването на съсиреци и тромби в кръвоносните съдове. Подобрява еластичността и проходимостта на вените, артериите и капилярите. Това прави екстрактът изключително препоръчителен за хора, преживели инфаркт или инсулт, както и за хора, попадащи в рисковата група на тези заболявания. Полезен е и за страдащите от атеросклероза и хипертония.
Приемът на екстракт от Гинко Билоба подобрява кръвооросяването на крайниците, благодарение на което успешно се бори срещу болестта на Рейно (синдром на студените крайници). Наблюдава се и подобрение при възрастни хора със затруднения в ходенето, поради болки и подуване на краката, следствие на нарушено кръвообръщение в долните крайници.
Гинко Вин е комбинация от висококачествени екстракти от Гинко Билоба и Гроздово семе, известни с благотворното си действие върху циркулацията на кръвта.
Екстрактът от Гроздово семе е натурална растителна субстанция, която е с концентрирано съдържание на олигомерни проантоцианиди(ОПЦ)- вид флавоноиди. Те са мощни андиоксиданти, които предпазват клетките от разрушителното действие на свободните радикали и подпомагат нормалната циркулация на кръвта към капилярите. Тези флавоноиди са 20 пъти по-силни антиоксиданти от витамин C и 50 пъти по-силни от витамин Е.
Проантоцианидите правят кръвоносните съдове еластични и това води до намаляване на кръвното налягане, подобряват проводимостта на кръвоносните съдове, предпазват от образуване на плаки и тромби в артериите, заздравяват вените на вените, като предпазват от образуването на разширени вени и спукани капиляри(варици).
Двата екстракта се допълват взаимно и действат благоприятно при загуба на памет, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания, хипертония и студени крайници.
Алкохолът е най-разпространеното средство, което в зависимост от случая ни развеселява, отпуска, предизвиква ярост или гняв. Алкохолът може да ни направи по-общителни и приятелски настроени или пък да ни подтисне и доведе до депресия. Под негово въздействие, човек е склонен да извърши неща, които иначе не му стиска да направи. Как обаче действа той на органите в нашето тяло:
- мозък – кръвно-мозъчната бариера е покривка от епителни клетки, която покрива капилярите на мозъка. Алкохолът преминава през тази бариера само 30 секунди, след което навлиза в кръвта, нарушавайки нервно-клетъчните комуникации. Това води до увеличаване на самоувереността, нарушава концентрацията на внимание. Когато алкохолът въздейства на малкия мозък, мускулните движения стават некоординирани;
- стомах – това е първата спирка на алкохола и 20% от напитките навлизат в кръвта 5 минути, след като напитката облее слузния епител на стомаха. Колкото по-пълен е стомахът, толкова по-бавно става това. Алкохолът засилва продукцията на солна киселина, която разрушава защитната слузна покривка на стомаха. За това хроничните алкохолици страдат от парене зад гръдната кост, язви, възпаления, кървене;
- тънки черва – 20 минути след приемането, останалите 80% от алкохола дифундират през финната лигавица на тънките черва в кръвта напълно. Алкохолът блокира абсорбцията на водата и солите. Това е причина за обезводняващия ефект на алкохола. Хроничният прием на алкохол уврежда ензимните системи, които разграждат мазнините, протеините и въглехидратите. Хроничните алкохолици страдат от недохранване, дефицит на витамини, микроелементи и незаменими аминокиселини;
- пенис – алкохолът уврежда нервните клетки в целия организъм. Това води до нарушения и в провеждането на командата за еректилния стимул. Всеки 8 от 10 хронични алкохолици страдат от импотентност. Три питиета дневно водят до повишаване на кръвното налягане, което намалява кръвотока на пениса. Хроничната алкохолна интоксикация намалява и производството на тестостерон;
- сърце – умерената алкохолна консумация(1-2 питиета дневно), може да предпазят сърцето и неговите артерии от образуването на атеросклеротични плаки, повишават нивата на добрия холестерол (HDL), намаляват съсирваемостта на кръвта. Обаче, големите концентрации на алкохол предизвикват спазъм на кръвоносните съдове и повишават кръвното налягане. Сърцето помпи кръвта срещу високо съпротивление и това го натоварва много. Нарушава се и провеждането на възбудните сигнали- аритмия. С времето се уврежда помпената функция на миокарда и се достига до сърдечна недостатъчност;
- черен дроб – в него се метаболизира и разгражда 90% от алкохола. Този процес започва 10 минути след първата глътка. Алкохолът в кръвта се абсорбира много по-бързо, отколкото черния дроб може да го метаболизира. Големите количества алкохол водят до образуване на големи количества свободни кислородни радикали, които увреждат и убиват чернодробните клетки;
- бели дробове – 5% от алкохола свободно дифундира през дихателната повърхност на белите дробове и се издишва с въздуха. Хроничната алкохолна злоупотреба нарушава естествената антиоксидантна система на белия дроб и тези хора често страдат от фатални белодробни инфекции – пневмонии, сепсис;
- бъбреци – 5% от алкохола се елиминира от бъбреците чрез урината. Алкохолът блокира ефекта на антидиуретичния хормон вазопресин върху диурезата. Така бъбреците не могат да концентрират урината и организмът губи вода и соли- диуретичен ефект на алкохола. При хроничната загуба на вода и соли се нарушава хомеостазата на организма. Появява се високо кръвно налягане, алкохолна цироза, бъбречна недостатъчност.
Много хора смятат, че консумирането на хляб води до затлъстяване и го избягват. Така те се лишават от богатите на разтворими и неразтворими влакнини, на минералите калций, желязо, цинк, селен, на витамините от група B( особено B5), антиоксиданти, бета каротин, омега-3 мастни киселини.
Всички тези вещества се съдържат в истинския ръжен хляб, а не в оцветения. Той е от така наречените кисели хлябове, които набъбват в стомаха и буквално метат отпадните продукти от червата. Пече се 1 час и има срок на годност 10 дни. Хляб с по-дълъг срок на годност е пълен с консерванти.
Хлябът Бонус също е много полезен. Той е без брашно, с добър метаболитен ефект и подобрява перисталтиката на червата. Създава чувство на ситост и подобрява липидната обмяна.
Тези хлябове съдържат фитоестрогени, които предпазват от рак на дебелото черво, на гърдите и простата. Те съдържат свободни въглехидрати, влияещи много добре на микрофлората. Имат имунопротективен и имуностимулиращ ефект.
Хлябът трябва да присъства в менюто на всеки. Най-добре е да бъде препечен. Тогава той е с по-ниско водно съдържание и стимулира отделянето на по-големи количества стомашни сокове, подпомага по-доброто усвояване на хранителните вещества.
Високото кръвно налягане може да се контролира като се преборите с излишните килограми и стреса.
Един от сериозните фактори, водещи до болестотворни изменения на кръвоносните съдове е артериалното налягане. Оптималните му стойности са 120/80. Погрешно се смята, че с напредване на възрастта става по-високо.
Макар, в продължение на години човек да е имал високо кръвно налягане, то може да бъде уравновесено до оптималните му стойности. Това обаче трябва да става постепенно, защото кръвоносните съдове са привикнали с високите му стойности и тъканите, които се хранят от тях започват да страдат. При бързо смъкване на кръвното налягане, пациентите се чувстват по-болни от преди. Появяват се оплаквания като несигурност при движение, неустойчивост, световъртеж. В такива случаи се изчаква и след това лечението продължава.
Ключов фактор за хипертонията е наднорменото тегло. Най-точния метод за диагностиране на затлъстяването е индексът на телесната маса( ИТМ). Той се изчислява като се разделят килограмите на квадрата на ръста в метри. Например, ако тежите 61 кг и сте високи 1.66м, вашият ИТМ е 22,18(61: 2,75). За затлъстяване при жените говорим, ако ИТМ им е над 24, а за мъжете над 25.
Ако, например тегло ви е с 10 кг повече, трябва най-напред да свалите 4-5кг от тях. Успеете ли, може въобще да не се наложи да вземате лекарства за високо кръвно налягане.
Стресът също е рисков фактор за хипертонията. В малки дози той действа тонизиращо, но когато е силен и постоянен води до повишаване на артериалното налягане. Опитвайте се да запазвате спокойствие при всякакви ситуации. Медитирайте за да се абстрахирате от напрежението. Научете се да казвате”не” и да се застъпвате за себе си. Не приемайте лично нещата и не се гневете. Когато се гневите се свиват кръвоносните ви съдове и това покачва стойностите на кръвното налягане. Не се ядосвайте заради грешките на другите.
Храните съдържащи млечна киселина имат изключително полезен ефект върху здравето ни, дължащо се на пробиотичното действие на лактобацилус-а. Само в една лъжичка кисело мляко се съдържат милиарди добри бактерии. Приемайки ги, те достигат в стомаха, регулират дейността му, поставят ред в чревната микрофлора и правят стомашно-чревния тракт устойчив на всички погълнати химични съединения. Киселото мляко осигурява стабилна бариера срещу инфекциозните заболявания и усилва естествения имунитет на организма. Лактозата и протеините, които се съдържат в него спомагат за по-доброто усвояване на калция и по този начин вие се предпазвате от остеопороза.
Редовната консумация на кисело мляко и напитки с млечна киселина е много полезна и за венците. Приемайки ги, ще предотвратите периодонтита.
Прието е, че жизнените процеси в човешкия организъм протичат нормално при телесна температура около 37 градуса. Последните изследвания обаче показват, че намаляването на температурата под 36,5 градуса може да увеличи с 20% продължителността на живот. Специалистите смятат, че намаляването на температурата води до забавяне на обмяната на веществата и спира производството на вредните за живите клетки свободни радикали.