Здравеопазване

- 3,4 пъти дневно се прави гаргара с 1 ч.ч топла вода и 1 с.л мед;
- прави се гаргара с 3 ч.л. ябълков оцет и 2 ч.л. мед;
-на всеки час се прави гаргара с 3% воден р-р на лимонтузу;
- 1,2 пъти дневно се прави гаргара със места- 1 щипка нишадър и 1 каф.ч. топла вода;
- 3 с.л. мента, 3 с.л петопръстник се заливат с вряла вода и се варят на бавен огън. Прави се гаргара 3,4 пъти дневно;
- прави се гаргара с водна настойка от малинови листа. След това в устата се държи за 5,7 минути- 2 с.л. моркови и 1 с.л. мед- спомага за разнасянето на гнойта;
- 1 кг небелено, но добре измито цвекло се вари на бавен огън в 2 л вода. Отварата се съхранява в хладилника (за не повече от 3 дни). Всяка вечер се прави гаргара като се добавя малко топла вода;
- 1 с.л. мед, 1 с.л. зехтин, 1 жълтък, сока на 1 лимон, щипка сода се разбъркват. Гълта се бавно по 1 ч.л. на час;
- 1 ч.ч пшенични зърна се варят в 1 л вода за 1 час. Прецежда се и се добавят 2 с.л мед. Пие се 3,4 пъти по ½ чаша;
- към 1 ч.ч кисело мляко се добавя щипка сода и се разбърква добре. Взема се бавно с чаена лъжичка и се задържа в устата;
- 1 ч.ч вода, 1 резенче лимон, 1 с.л небет шекер се кипва за 4,5 мин. Към сместа се прибавя 1 с.л. теснолист живовляк, 1 с.л. мащерка. Кисне 10 минути и се прецежда. Пият се 4,5 чаши(топла)- за всеки прием нова доза;
- 2 изпечени глави кромид лук се намачкват на каша. Към тях се прибавя ½ пакет краве масло и 1 малка чаша мед. Разбърква се добре. Взема се 3 пъти по 1 с.л. – 20 минути преди ядене;
- към 1 ч.ч червено вино се прибавя 1 глава нарязан на ситно кромид лук и се вари 10 мин. След изстиване се добавят няколко с.л мед и нарязани листа индрише. Взема се на 3 пъти преди ядене;
- 1 глава лук се настъргва и посипва с 1 см захар. Престоява 5,6 часа. Оцеденият сок се приема на няколко пъти;
- 30 г корени селим, 20 г градински чай се варят в 1 л вода- 30 мин. Прецежда се и се пие топла на 4,5 пъти. Прави се гаргара с наситена отвара на лайка и 1 ч.л. сода бикаронат;
- за деца- 10 г салвия се варят в 500 мл вода- 2 мин. Кисне 40 мин и се прецежда. Подслажда се с мед. Взема се 3 пъти по 1 к.ч.- преди ядене;
- в 500 мл прясно мляко се варят нарязани на ситно парчета от бялата част на праза. Вари се до получаване на гъста каша. Поставя се м/у 2 парчета памучен плат равномерно. В/у гърлото се превързва с бинт. Престоява 2 часа дневно;
- кипват се по 2 с.л олио, мед, ракия. Като изстине се взема по 1 ч.л няколко пъти;
- в 250 мл вода се слагат 3 листа тетра и като”клокне” се маха от огъня. Пие се 3 пъти по 1 каф.ч.;
- поставя се на врата млечен компрес;
- сутрин на гладно се разтриват възпалените лимфни възли;
- след ядене се дъвче бавно качествен прополис(колкото нокът);
- приготвя се запарка от 15 г суха дрога бяла лобода и 500 мл вряща вода. Изпива се за 2 дни;
- прави се компрес с печен кромид лук, царевично брашно и ситна захар;
- на гърлото се поставя зелев лист, напръскан с оцет;
- смесват се равни части петопръстник, бъзак, невен, жълт кантарион. 2 с.л. от сместа се варят 5 минути в 500 мл вода. Изпива се на 3 пъти;
- прави се гаргара с настойка от полски хвощ;
- прави се гаргара с отвара от лайка и 1 с.л. кислородна вода;
- в 200 мл ракия се вари 1 с.л чубрица 5 минути. След истиване се прецежда и се прави гаргара;
- смесват се равни части очиболец, босилек, драка. 1 с.л. от сместа се залива с 1 ч.ч вода и се кипва. След охлаждане се добавя 1 с.л мед. Изпива се на 4 пъти- 1 седмица;
- смесват се 20 г малинови листа, 25 г подбел, 30 г конски босилек. Заливат се с 1 л вода и престоява 2 часа. Пие се сутрин и вечер по 1/2 ч.ч.- 5,7 дни;
- белтъка от сварено яйце се поръсва със захар и се поставя в/у сливиците като компрес;
- през деня се пие чай от равни количества цвят бъз, мента, бял равнец;
- 3 пълни с.л. цвят ружа се заливат със студена вода. Загряват се и се прецежда. Пият се 2,3 чаши дневно;

Ревматизмът е широко разпространено заболяване, особено в страните със студен и влажен климат. У нас също е една от най-разпространените болести. Както етиологията, така и патогенезата на ревматизма са недостатъчно изяснени. Роля за развитието на болестта играе хемолитичният стрептокок от група А. Този стрептокок причинява възпаление на сливиците и горните дихателни пътища. Токсините на стрептокока, които съдържат белтък, действат в организма като антигени и причиняват образуване на антитела. Много фактори от клиниката на болестта говорят за алегрична инфекция. При възпалението на ставите или сърцето никога не се намират бактерии в тези органи. Често ревматизмът се предшества от стрептококова ангина. Между ангината и първата ревматична проява минават около 1-3 седмици, както и при други заболявания, свързани с образуване на антитела. Благоприятното повлияване на ревматизма от антиалергични лекарства също говорят за алергичния характер на болестта. Предразполагащи средства за развитието на ревматизма са влажните, студени и претрупани жилища и работни помещения, недохранването, преумората и др.
Ревматизмът причинява мукоидно набъбване и фибриноидна некроза на съединителната тъкан. Характерни за него са грануломите на Aschoff – Талалаев. Това са малки възелчета, които се разполагат предимно около кръвоносните съдове. Тяхното образуване и еволюция протичат в три стадия:
- алтеративно – ексудативен – в този стадий съединителната тъкан набъбва мукоидно и колагенът се превръща във фибриноидно вещество;
- пролиферативно – грануломатозен стадий – характеризира се с натрупване на епителоидни и гигантски клетки, които образуват възелчета;
- цикатрициален стадий – постепенно клетките се разрушават и резорбират, а на тяхно място се образува плътна съединителна тъкан.
Развитието на ревматичния гранулом от началото до цикатризирането му трае около 6 месеца.
Ревматизмът е заболяване на целия организъм, но най-често се засягат ставите и сърцето. Различават се ставна, сърдечна и сърдечно-ставна(смесена) форма.
При ставната форма на ревматизма се засягат предимно големите стави – коленни, раменни, лакътни, гривнени. Ставите се подуват и стават болезнени. Всеки опит за раздвижване на ставата е свързан с болка, поради което болните лежат неподвижно на легло. Характерно за ревматизма е скачащата болка от става на става. В едни стави болката и отокът постепенно затихват , за да се появят в други. Налице са и общи симптоми на интокцикация. Температурата се повишава до 39 градуса, апетита намаля, появява се главоболие, адинамия и др. Има склонност към изпотяване. Кожата върху засегнатите стави е зачервена, топла, болезнена при пипане и раздвижване. Кръвната картина се характеризира с левкоцитоза и полинуклеоза, РУЕ е ускорена.
Боледуването трае няколко седмици и завършва с оздравяване, като ексудатът в ставите се резорбира напълно, без да остават деформация или анкилози. Ставната форма на ревматизма има благоприятна прогноза. Обикновено повече или по-малко се уврежда сърцето – „ревматизмът ближе ставите, а хапе сърцето”.
В сърцето ревматизмът може да причини възпаление както на миокарда, така и на ендокарда и перикарда. Колкото по-млад е заболелият, толкова по-често се засяга сърцето. Характерно за ревматизма е неговата склонност към рецидиви. Те настъпват при нова ангина, простуда, преумора и др. Макар и по-рядко, освен ставите и сърцето могат да се засегнат и други органи.
Лечението е постелно, най-добре в болница с необходимите лекарства. Профилактиката се състои в подобряване условията на живот. Всяка ангина, зъбна инфекция или друг стрептококов възпалителен процес трябва да се лекува своевременно.

Силикозата е пневмокониоза, която се причинява от вдишването на прах, съдържащ свободен силициев двуокис. Пневмокониозите са професионални заболявания, които се дължат на отлагане в белия дроб на прах, обикновено от минерално естество. Частиците с размер под 5 микрона са най-опасни, тъй като именно те достигат алвеолите.
Най-често от силикоза боледуват минните работници. Застрашени са както работещите в мините за цветни метали, така и миньорите от каменовъглените мини.
Различават се две основни форми на силикозата:
- възлеста – при тази форма белите дробове са увеличени по обем и плътни. В тях се намират различни по брой и големина възелчета, изградени от хиалинизирана съединителна тъкан. Отделните възелчета могат да се слеят помежду си и да образуват по-големи възли. Ако в центъра на такъв възел настъпи некроза, образува се силикозна каверна;
- дифузно-склеротична – при нея се наблюдава развитие на съединителна тъкан около алвеолите, бронхите и кръвоносните съдове.
Често се намират и смесени форми – наред с възлите се развива и дифузна склероза. В около 30 – 80 % от случаите белият дроб се засяга и от туберкулоза – силико-туберкулоза.
Заболяването започва постепенно. Често субективните симптоми изостават в сравнение с рентгеновите изменения. Основното оплакване на болните е задухът. Отначало се появява при работа, а по-късно и при покой. Към задуха се прибавят болки в гръдния кош с неопределен характер и кашлица. Кашлицата е суха, придружена с оскъдна слузно-гнойна експекторация. Кръвохрачене се среща рядко. Ако се появи, трябва да се мисли за силико-туберкулоза.
Най-важните данни за диагнозата се получават при рентгеново изследване. В зависимост на рентгеновите изменения силикозата се дели на три степени:
- първа степен – на фона на общо усилен белодробен рисунък се виждат кръгловати сенки с големина до 3 см;
- втора степен – количеството и големината на засенчванията се увеличават. Наред с това се появяват и признаци на емфизем;
- трета степен – двата бели дроба са осеяни с едри груби възли. На места от сливането на възлите се получават по-големи конгломерати.
Функционалното изследване на белите дробове дава данни за прогресивно влошаващи се стойности на виталния капацитет, максималната минутна вентилация и др.
Болестта протича хронично в течение на много години. Тя не спира и след прекратяването на работата. Силикозата може да се усложни с туберкулоза, бронхиектазии, спонтанен пневмоторакс. Постепенно се уврежда и сърцето – получава се десностранна сърдечна слабост.
Лечението е симптоматично. Най-важни са ранната диагноза и отстраняването на заболелия от опасната среда.
Профилактиката се състои в борба със запрашването на въздуха в производството, периодични медицински прегледи на работниците и др.

Много хора смятат, че основните предпоставки за постигане на съвършено здраве са две: дисциплина на доброто хранене и редовно правене на гимнастика. Това не е вярно.
Законът за одухвореността повелява да живееш живота си с радост. Съвършеното здраве е способността да се самозареждаме с радостно отношение към живота всеки ден.
Ако животът ни представлява непрекъсната борба с килограмите, сизифовско усилие да се поддържаме в добра форма, кариера, изпълнена с битки, брак затънал в отровна атмосфера – това е живот без радост.
Законът за одухотвореността приема, че това, което желаем и очакваме- определя това, което получаваме. За да постигнем равновесие в живота, трябва да се съсредоточим върху :
- удовлетвореност, тъй като тя превръща живота в приятно преживяване;
- съзидателност, тъй като тя прави живота интересен и ни кара да искаме още;
- мъдрост, тъй като тя е възнаграждението за един добре изживян живот.
Хората, които фокусират вниманието си върху трудните обстоятелства, получават от живота неудовлетвореност, отчаяние и дисхармония.
Законът за одухотвореността се основава на това, че ние искаме от живота максимално удоволствие, съзидателност и мъдрост. Резултатът е радост, която прелива във всички области на живота ни. От къде да се снабдим с одутвореност? Тя е навсякъде. Достатъчно е да насочим вниманието си към малките, но безценни неща – тайнството на изгрева; благодарността, че сме живи; дъждовната капка или невероятната способност на природата да се грижи за всичко живо.
По своята същност одухотвореността е всепроникваща любов към живота. Тя ни позволява да изживеем пълноценно мига, да изпитаме радост от това, което имаме Тук и Сега и да продължим нататък.
Когато изместим своето внимание от големите към малките радости, ние си осигуряваме перманентна одухотвореност. Големите радости се получават по-рядко, през по-големи интервали от време, през които обикновено ни се налага да живеем без радост. Малките радости имат преимуществото да ни зареждат с непрекъсната одухотвореност, за да приемаме живота такъв, какъвто е, Тук и Сега, и да го приветстваме.
„Някои хора – пише Уолт Уитмън – са просто слънчеви’’. Това е одухотвореността – човек, който излъчва сиянието на радостта от живота.

Патологичното разширение на бронхите е известно под названието бронхиектазии. Те биват вродени и придобити. Придобитите са много често явление, докато вродените се срещат рядко. В някои случаи приживе бронхиектазиите не дават клинични признаци. В други случаи разширението и деформацията на бронхите се придружават от нарушение на дренажната и вентилаторната им функция с последваща задръжка на секретите, размножаване на бактериалната флора и развитие на възпалителни процеси. В такъв случай говорим за бронхиектатична болест.
В етиологията на бронхектазиите играят роля различни белодробни инфекции – грип, морбили, бактериални и вирусни агенти, туберкулоза и др. В основата и стоят хроничният бронхит и хроничните възпалителни процеси в белите дробове. Хроничният бронхит и специално панбронхитът водят до унищожаване на хрущяла и на еластичните и мускулните влакна в стената на бронха. По такъв начин бронхите загубват своя тонус, попадат под влияние на негативното налягане на белите дробове и плевралната кухина и се разширяват. Значение имат и възпалителните процеси в околността на бронхите – перибронхит, бронхопневмония. При оздравяване на тези процеси се образува съединителна тъкан, която се свива и разтегля стените на бронха. В същия смисъл действат и плевралните сраствания.
Значение за развитието на бронхиектазиите има и ателектазата. Ателектатичният участък колабира, въздухът в алвеолите се резорбира, развиват се възпалителни и склеротични процеси. Бронхите в този участък попадат под негативното налягане на съседните здрави части на белия дроб и се разширяват.
Различават се цилиндрични и торбовидни бронхиектазии. Торбовидните хронхиектазии се срещат по-често. В началния стадий на бронхиектазиите, измененията засягат лигавицата и подлигавичния слой. Цилиндричният епител се загубва, лигавицата е улцерирана и гнойно инфилтрирана. По-късно се развива гранулационна тъкан, гнойната инфилтрация прониква дълбоко в цялата бронхиална стена, мускулите и еластичните влакна се унищожават. В някои случаи възпалението преминава и в перибронхиалната тъкан, където причинява възпалителни или склеротични процеси. Локализацията на бронхиектазиите е различна. Най-често те се намират в долните белодробни лобове.
Болестта започва в повечето случаи бавно, незабелязано и води началото си от ранна, даже от детска възраст. Болните често боледуват от бронхит, грип, бронхопневмония. Главните им оплаквания са кашлицата и ваденето на храчки. Кашлицата може да бъде постоянна или периодична. Усилва се през студените и влажни сезони, но не изчезва напълно и през лятото. Храчките в началния стадий на болестта са слузно-гнойни, по-късно стават чисто гнойни. Денонощното им количество се колебае в широки граници – от 50 мл до 500 мл и повече. Характерно е сутрешното кашляне с ”пълни уста”- през нощта вследствие на намаляне рефлекса за кашлица в бронхиектатичните кухини се събира голямо количество секрет. Храчките имат сладникава или блудкава миризма, или миризма на”пресен гипс”. При анаеробна инфекция храчките могат да имат смрадна миризма. Често в храчките има кръв. Кървенето се причинява от ародиране на кръвоносните съдове в бронхиалната стена. Понякога кръвохраченето може да бъде обилно, дори смъртоносно.
Общото състояние на болните в началото не е засегнато чувствително. По-късно те стават бледи и отпаднали. Температурата е непостоянна, най-често субфебрилна; при изостряне на възпалителния процес може да се повиши до 39 градуса. При рентгенография се виждат засенчвания и просветления с пръстеновидна форма. Най-добре личат бронхиектазиите при бронхография- виждат се цилиндрични разширения на бронхите(клони без листа) или торбовидни разширения(като гроздове). В началото на болестта няма съществени изменения от страна на сърдечно-съдовата система. По-късно се появяват тахикардия и хипертрофия и дилатация на дясната камера. Кръвната картина показва умерена анемия. Характерно за бронхиектатичната болест е развитието на Хипократови или барабанни пръсти – надебеляване на дисталните фаланги на пръстите на ръцете и краката, вследствие на периостални наслоявания.
Протичането на бронхиектатичната болест е дълготрайно, хронично, вълнообразно. То може схематично да се раздели на три периода:
- първият период протича при добро общо състояние, умерена кашлица и неголяма експекторация;
- през втория период експеторацията е по-обилна, в храчките може да има кръв, температурата се повишава от време на време. В този период могат да се развият перифокални бронхопневмотични процеси, което влошава общото състояние, температурата достига 39-40 градуса;
- през третия период експекторацията става чисто гнойна и още по-обилна, може да има по-обилни кръвотечения. Появяват се симптоми за трайна интоксикация на организма – анемия, отслабване. Задухът е често явление. През този период се развиват и някои тежки усложнения – белодробен абсцес, плеврит, пневмосклероза, емфизем.
От извънбелодробните усложнения трябва да се отбележат метастатичните мозъчни абцеси и амилоидозата на паренхимните органи. Усложнената с пневмосклероза и емфизем бронхиектатична болест води с течение на времето до развитие на хронично белодробно сърце и до тежка белодробно-сърдечна недостатъчност.
Лечението цели да постигне дезинфекция на бронхите, намаляне хиперсекрецията им и предотвратяване задръжката на гнойта. Заедно с това то има за задача да укрепи организма и да повиши защитните му сили. При липса на активен възпалителен процес не се налага медикаментозно лечение. Достатъчно е да се спазва хигиенно-диетичен режим. Болните трябва да живеят в хигиенично жилище, да избягват простуди и контакти с болни от грип и други белодробни инфекции. Храната да е богата на белтъци и витамини. В перодите на обостряне се прилага антибиотично лечение.
Профилактиката на бронхиетазиите се свежда до своевременна борба с тези заболявания, които най-често водят до тяхното образуване – хронични бронхити, пневмонии, плеврити, грип и др. Трябва да се прилага разумно закаляване на организма и правилно хранене.

Тонусът на кръвоносните съдове се регулира от вазомоторните центрове и различни биохимични фактори. В някои случаи тази регулация се нарушава и настъпва съдова недостатъчност. Тя бива остра и хронична. Към острата съдова недостатъчност се отнасят синкопът, колапсът и шокът.
Синкопът се дължи на краткотрайна анемия на мозъка вследствие нарушение дейността на вазомоторните центрове. Кръвта се застоява в областта на n. splanchnicus. Синкопът възниква при уплаха, силни душевни вълнения, при заболявания, протичащи със силна болка (бъбречна, жлъчна колика и др.). Склонни към синкоп са хора, прекарали инфекциозни заболявания или с ниско кръвно налягане, астеничен хабитус и др. Високата околна температура, нечистият въздух, недохранването, нервно- вегетативната лабилност са фактори, които предразполагат към синкоп. Синкопът се изразява с прилошаване, притъмняване пред очите и краткотрайна загуба на съзнанието. Болните се свличат на земята. Лицето е бледо, кожата е покрита със студена пот, пулсът е забавен, малък и мек, понякога едва се напипва. Кръвното налягане се понижава. Това състояние трае кратко време и преминава, щом болният заеме хоризонтално положение. Лечението се състои в напръскване на кожата със студена вода или вдишване на амонячни пари, чрез което се дразни вазомоторния център. В редки случаи се налага инжектирането на съдосвиващи лекарства.
Колапсът представлява по-тежка форма на остра съдова недостатъчност. При него количеството на циркулиращата кръв се намалява. Това намаление може да се дължи на кръвозагуба, на увреждане на вазомоторните центрове с последваща дилатация на съдовете и застой на кръвта в коремната област, на увеличена пропускливост на капилярите с излив на плазма в тъканите и др. В резултат на намалението на циркулиращата кръв, сърцето работи „напразно”. Ударният и минутният му обем намаляват, кръвоснабдяването на важни органи (мозък, бъбреци и др.) става недостатъчно. Главните причини за настъпване на колапс са:
- остри и хронични инфекциозни заболявания, при които има токсично поражение на вазомоторните центрове и малките кръвоносни съдове;
- обширни изгаряния, при които се образуват хистамин и други вещества, увреждащи стените на капилярите;
- загуба на кръв;
- силна болка, страх.
Болните са бледи, кожата им е покрита със студена пот и е с намален тургор. Психиката на болните е потисната. Те са апатични, но съзнанието рядко се загубва напълно. Пулсът е ускорен, мек, фелиформен, кръвното спада. Вените са колабирали. Болният се поставя в хоризонтално положение, с ниско поставена глава. Трябва да се затопли чрез завиване. Прилагат се медикаменти, които повишават кръвното налягане. При тежък колапс, при който има намаляване на количеството на циркулиращата кръв, се прави кръвопреливане или вливане на кръвна плазма, физиологичен серум и др.
Шокът е състояние на тежка остра съдова недостатъчност. Много често не се прави разлика между колапс и шок. При шока също има намаляване на количеството на циркулиращата кръв. Първичното при него е масивното дразнене на нервната система, протичащо в 2 фази – възбудна и паретична. Шок се среща при тежки наранявания и операции, при голяма загуба на кръв, при тежки инфекции, обширни изгаряния и измръзвания и др. Шокът протича в две фази. В първата фаза кръвното налягане е нормално или даже повишено. Тази фаза трае кратко време и се последва от паретична фаза, при които болните стават отпуснати, бледи, пулсът е мек, бърз, кръвното налягане се понижава застрашително. Тази фаза е идентична с колапса. Основно мероприятие при лечението на шока е попълването на кръвоносната система с течности. За тази цел най-добре действа кръвопреливането. Трябва да се прелеят големи количества кръв, дори над 1 литър. Вместо кръв може да се прелее кръвна плазма. В първата фаза се дават успокоителни средства. Съдосвиващи и повишаващи кръвното налягане средства тогава не трябва да се дават, тъй като кръвното налягане е нормално. В паретичната фаза, както и при колапса, се прилагат кофеин, норадреналин и други аналептични лекарства.

Здравият възрастен човек диша 14-20 пъти в минута. Дишането при жените е малко по-често, отколкото при мъжете. В стоящо положение честотата на дихателните движения е с 2-3 повече, отколкото в лежащо. По време на сън дишането се забавя. Учестеното дишане се нарича тахипнея, забавеното – брадипнея.
Краткотрайно учестяване на дишането може да се получи при физиологични условия ( физически усилия) и нервно напрежение. Патологично учестяване на дишането се получава при повишаване на телесната температура (дразнене на дихателния център), при белодробни поражения, водещи към намаляване на дихателната повърхност (пневмония, туберкулоза, тумори), при бронхиолити, сърдечни заболявания и др.
Патологично забавяне на дишането се среща при някои заболявания на главния мозък (тумор, кръвоизливи), при уремия и хепатаргия вследствие на потискане функцията на дихателния център.
Нормално при мъжете преобладава диафрагмалният тип на дишане, а при жените – косталният. При патологични процеси в коремната кухина (голям асцит, метеоризъм, перитонит и др.), когато движенията на диафрагмата се ограничават, дишането при мъжете става костално. Преобладаването на диафрагмално дишане при жените говори за препятствие в нормалното движение на ребрата (плеврит, фрактура на ребро и др.).
Нормално дишането се извършва ритмично, т.е. всяко дихателно движение има еднаква продължителност и дълбочина и паузата между отделните дихателни движения е еднаква.
При потискане на дихателния център дишането може да стане аритмично. Различават се следните разтройства на дишането:
- Чейн-Стоксово дишане – среща се при тежки разтройства на мозъчното кръвообръщение ( атеросклероза, тумори ) и е лош прогностичен белег. Характеризира се с това, че след известен брой дишания настъпва пауза, през време на която болният не диша ( апнея). Паузата може да продължи 15 сек – 1 минута. След това болният започва да диша отначало повърхностно и рядко, а след това по-често и по-дълбоко. Достигайки максимума, дишането отново става по-повърхностно и рядко, докато настъпи нова апнея. По време на апнеята болните могат да загубят съзнание;
- дишане на Biot – при него дихателните движения са правилни и равномерни, но от време на време се прекъсват и настъпва апнея с продължителност до 30 секунди. Това дишане се среща при минингити и при тежки мозъчни поражения;
- дишане на Kussmaul – при него не е нарушен ритъмът, а дълбочината на дишането. Характеризира се с дълбоки и шумни дихателни движения. Среща се при диабетична и уремична кома. Причина за това дишане е дразненето на дихателния център от натрупаните кисели продукти в кръвта.

Постоянно полуотворена уста се среща при идиотизъм и кретенизъм, при затруднение в носното дишане, при тежък стоматит. При парализа на n. facialis едната половина на устните стои по-ниско. Бледо оцветените устни говорят за анемия, цианотичните – за сърдечно или белодробно заболяване. При инфекциозни заболявания, протичащи с висока температура, устните са сухи и напукани. При B-авитаминоза по ъглите на устните се появяват хоризонтални рагади, а лигавицата изтънява и се изглажда.
Хеморагиите и некрозите по венците са симптоми на някои кръвни заболявания – остра левкоза, агранулоцитоза, панмиелофтиза, както и при гингивит, стоматит, пародонтоза. Кръвотечение от венците заедно с разклащане на зъбите се среща при C-авитаминоза (скорбут). При хронично отравяне с олово, бисмут и други тежки метали по венците се появява тъмен ръб, дължащ се на отлагане на метални соли.
По лигавицата, покриваща бузите от вътрешната им страна, могат да се наблюдават петната на Филатов- Коплик. Това са малки бели кръгли петна, заобиколени с червен кръг, така че лигавицата изглежда като напръскана с вар. Срещат се в ранния стадий на морбили, преди да се е появил изрив по кожата.
По лигавицата на устата могат да се наблюдават бели петна(soor)- единични или сливащи се в големи плаки. Те могат да обхванат фаринкса, дори и хранопровода. Соорът се причинява от гъбичката кандида и се среща при тежко болни, а също и след дълготраен прием на антибиотици.
Измененията на езика отдавна са смятани от лекарите като израз на нарушеното състояние на организма от различен произход.
Обложен език (налепът представлява олющен епител, левкоцити, бактерии и остатъци от храна) се наблюдава при инфекциозни заболявания(протичащи с висока температура и тежко общо състояние), при остри и хронични възпаления на стомаха и червата. За възникването на налепа при инфекциозните заболявания способстват намаленото слюнкоотделяне, както и ограничената употреба на твърда храна (механически изчиства езика). При изсъхването на езика по лигавицата му могат да се образуват рагади, които кървят. Рагади, ерозии и разязвявания на краищата на езика могат да бъдат причинени и от триене на остри зъбни ръбове, лошо поставени коронки и др.
Дебел сивокафяв налеп и засъхнали корички от кръв характеризират т.нар. фулигинозен език. Среща се при тежки инфекциозни заболявания.
При някои болести езикът има характерен вид. При коремен тиф той е обложен с кафяв налеп, като върхът и краищата му остават свободни. При скарлатина в първите дни езикът е обложен, а след това налепът се изчиства и той изглежда червен с набъбнали папили (малинов език). При чернодробно болни езикът е червен и гладък. При заболявания, при които липсва солна киселина в стомаха (хроничен атрофичен гастрит, пернициозна анемия, желязодефицитна анемия, пелагра и др.) настъпва настъпва атрофия на папилите на езика, поради което той изглежда гладък, полиран. По повърхността на такъв език понякога могат да се появят ерозии и рагади. Болните усещат парене и болки, особено при хранене.
След натискане на задната част на езика с шпатула гърлото става достъпно за оглед и се виждат сливиците, задната стена на фаринкса, мекото небце.
Сливиците могат да бъдат хипертрофирани и възпалени – ангина. Когато по повърхността на сливиците се откриват жълтеникави гнойни точки говорим за angina follicularis, a за angina ulceronecroticans когато по сливиците се образуват некрози и язви (при някои кръвни заболявания). При дифтерия сливиците са покрити с мръсносив налеп, който е здраво захванат за лигавицата и при опит за отстраняването му от лигавицата кърви. Може да обхване и фаринкса и мекото небце.
Когато фаринксът е възпален лигавицата му е зачервена, хиперемирана, покрита със слуз.
Някои хора имат лош дъх от устата. Той се среща при заболявания на стомаха и хранопровода. Много често причина за лошия дъх са процеси в устата и гърлото – кариозни зъби, пародонтоза, хроничен тонзилит. Дъх на ацетон има при диабетоболни( диабетична кома). Болните с уремия имат дъх на урина. Гнилостна миризма от устата имат болните от белодробна гангрена. При отравяне с цианкалий от устата се усеща мирис на горчиви бадеми, а при отравяне с фосфор на чесън.

Нарушенията на съзнанието биват два вида- депресивни (потиснати) и иритативни (възбудени). От своя страна депресивните нарушения са:
- унесеност – болният е унесен, безучастен към околната среда, обаче е добре ориентиран и отговаря правилно на въпросите на околните;
- сомнолентност (сънливост) – болният спи постоянно, при събуждане отговаря на въпросите мудно, късо и неохотно и веднага пак заспива. Отговорите и разсъжденията му са неточни, а реакциите бавни;
- сопор – болният е в безсъзнание, словесен контакт с него не се установява. Рефлексите му обаче са запазени – реагира на обождане, чукане и др. Зеничните, корнеалните и сухожилните рефлекси също са запазени;
- кома – състояние на пълно безсъзнание със загуба и на рефлексите. Запазени са само сърдечно-съдовата и дихателната функция, както и някои други основни дейности на организма. Болният, намиращ се в кома е с отпусната мускулатура, студена и влажна кожа, ниско кръвно налягане. При задълбочаване на коматозното състояние се появяват нарушения в сърдечната дейност и дишането. Комата е винаги опасно състояние, което изисква незабавни лечебни мерки. Среща се при наранявания на черепа и мозъка, при мозъчни кръвоизливи и тромбози, при отравяния, при някои инфекциозни заболявания ( тиф, малария), при диабет, уремия и др.
Иритативните нарушения на съзнанието са главно делирите.
Делирът представлява нарушение на съзнанието, придружено с психомоторна и речева възбуда. Болните имат зрителни и слухови илюзии и халюцинации. Делирите биват тихи и буйни. Буйните делири са опасни, тъй като могат да свършат с наранявания на болния или самоубийство, както и да бъдат наранени и околните. Делирите се срещат главно при инфекциозни болести с висока температура и при интоксикация. Делирът при алкохолиците е характерен с треперенето на крайниците, поради което носи името delirium tremens.

Ракът на стомаха заема първо място сред раковите заболявания. Среща се най-често при хора от 40 до 60 години, но могат да боледуват дори и деца.
Причините за развитието на стомашния рак, както и на рака въобще, засега не са известни. Обстоятелството, че рак на стомаха се среща изключително рядко у животните(дори при маймуните), дава основание да се предполага, че болестта е във връзка с особеностите на бита и храненето на човека. Влиянието на наследствеността не е точно установено.
Предполага се, че етиологична роля играят някои дразнещи вещества, съдържащи се в малки количества в хранителните продукти.
Много горещата или много лютивата храна, алкохолът и тютюнопушеното причиняват възпаление на стомашната лигавица и това може да играе известна роля за развитието на рака.
По-определена етиологична роля за развитието на рака играят така наречените предракови състояния – хроничният атрофичен гастрит, полипозата на стомаха, стомашната язва.
Ракът на стомаха се локализира най-често в пилорната част на стомаха и на малката кривина. По-рядко се получава на голямата кривина и кардията. Той се развива от жлезистия епител на стомашната лигавица. Различават се четири основни форми на рака:
- полипозен рак – развива се най-често от полипи на стомаха. Той има форма на цветно зеле и лежи на широка основа, като инфилтрира стомашната стена;
- медуларен рак – представлява възел с мека консистенция и сивобял цвят. Склонен е към разпад и често се разязвява. Язвата е с надигнати краища, така че има форма на блюдо;
- скирозен рак – той е богат на съединителна тъкан и за това е плътен. Често причинява и стеноза на пилора;
- слизест или желатинозен рак – характеризира се с това, че раковите клетки продуцират слуз.
Заболяването започва постепенно и незабелязано. Болните губят апетит, имат тежест след нахранване, гадене и заедно с това чувство на отпадналост и намалена работоспособност. Постепенно безапетитието се усилва, като стига до пълна анорексия и даже отвръщение от месо и мазнини. По-късно се явяват и повръщания. Повърнатата материя често има чернокафяв цвят (като утайка от кафе)поради примесената и променена в стомаха кръв.
При изследването на болните прави впечатление бледият цвят на кожата и видимите лигавици. Тургорът на кожата е намален. Езикът често е с атрофирани папили. Изследването на стомашната област в началния стадий на болестта не дава нищо съществено. По-късно може да се напипа туморна маса в епигастриума.
При изследването на стомашния сок се установява липса на свободна солна киселина. Често се намира млечна киселина, дължаща се на млечно-кисела ферментация на храната вследствие на изменената междинна обмяна на раковите клетки. Когато ракът се е развил от язва на стомаха, в стомашния сок може да има солна киселина. При микроскопско изследване на стомашния сок се установяват еритроцити, левкоцити, млечно-кисели бактерии, понякога туморни клетки. В изпражненията се откриват малки количества кръв- окултни кръвоизливи. Те се обуславят от ародиране на малки кръвоносни съдове при разпадането на тумора и са постоянни, дори при диетичен режим.
Много важни данни за диагнозата на стомашния рак дава рентгеновото изследване. Основни рентгенови признаци са:
- дефект в напълването с полициклични неравни очертания;
- силно изменение на релефа на лигавичните гънки, който става безпорядъчен;
- отсъствие на перисталтични вълни на мястото на тумора поради това, че инфилтрираната стомашна стена е ригидна. Разязвеният рак с форма на блюдо дава платообразен дефект с надигнати краища. Скирозният рак дава стеснение на пилора с неравни краища. Изследването на кръвта показва прогресираща анемия, дължаща се на токсичното увреждане на костния мозък и на загубата на кръв. Нерядко се наблюдава повишаване на температурата, която може да достигне до 39-40 градуса. Този фебрилитет може да бъде един от ранните симптоми на заболяването.
Протичането на стомашния рак е прогресивно и завършва със смърт в течение на 6 месеца до 2 години. Постепенно безапетитието, отслабването, анемията се увеличават и накрая болните стигат до ракова кахексия – силно редуциране на подкожната тлъстина и мускулатурата, анемия, отоци. В този период могат да се появят постоянни и мъчителни болки, дължащи се на прорастването на тумора към панкреаса и притискане на нервни окончания.
Стомашният рак метастира в черния дроб, белия дроб, перитонеума, костите. Характерни са метастазите в надключичните лимфни възли, особено вляво(Вирхова жлеза). При жените ракът на стомаха може да даде големи метастази в яйчниците, известни като тумор на Крюкенберг. При млади хора ракът на стомаха протича по-бързо и злокачествено, докато при възрастните и изтощени болни се развива по-бавно и по-късно дава метастази.
От усложненията трябва да се отбележат по-обилните кръвотечения(мелена), пробивът на стомашната стена с развитие на перитонит, тромбозите на вените на долните крайници и др.
Диагнозата в ранния стадий е трудна. Немотивирано безапетитие и отслабване при възрастни хора трябва да будят подозрение за рак на стомаха и налагат незабавно рентгеново изследване на стомаха. Ранната диагноза има изключително важно значение, тъй като позволява ранно оперативно лечение, което единствено е в състояние да спаси живота на болния. За диагнозата допринасят гастроскопията и биопсичното изследване на парче от стомашната лигавица.
Диагнозата на напредналия рак на стомаха с напипващ се тумор, значителна анемия, болки и метастазии не е трудна. Рентгеновото изследване в този период дава ясни данни за тумор.
Единственото правилно лечение на рака на стомаха е хирургическото. На операция подлежат всички болни без метастази. При иноперабилните болни се прилага симптоматично лечение – диетично, болкоуспокояващи лекарства и др.
Профилактиката се състои в диспансерно наблюдение на всички болни над 40 г, които имат прекарцинозни заболявания – хроничен атрофичен гастрит, полипоза на стомаха, голяма калозна язва на стомаха, пернициозна анемия.