Ангиохолит се нарича възпалението на вътречернодробните жлъчни каналчета. Възпалението на вътречернодробните жлъчни каналчета се причинява от същите микробни агенти, които са причина и за възпалението на жлъчния мехур – коли-бактерии, стрептококи, ентерококи, стафилококи. Инфекцията идва най-често от по-големите чернодробни пътища, много по-рядко по хематогенен път. Ахгиохолитите се развиват по-често при наличие на конкраменти в жлъчния мехур или в големите жлъчни пътища и при застой на жлъчката, обусловен от спазми, дискинезии и др.
Паталогоанатомично се различават катарални и гнойни ангиохолити. Клинично ангиохолитът може да протече остро и хронично.
Острият ангиохолит протича с разтрисания и висока температура със септичен характер. Болните се оплакват от тъпи болки в дясното подребрие, безапетитие, жажда и обща слабост. Почти винаги се развива жълтеница, черният дроб е увеличен и болезнен при палпация. Често се увеличава и слезката. Острият гноен ангиохолит може да доведе до образуване на множество малки абцеси в черния дроб и до сепсис. Кръвната картина се характеризира с висока левкоцитоза и силно ускорена РУЕ. При дуоденално сондиране в жлъчка C се установява изобилие на левкоцити, слуз и бактерии. Острият ангиохолит, особено гнойната му форма протича тежко и може да завърши със смърт.
Хроничният ангиохолит протича продължително и с по-малко изразни симптоми. Болните се оплакват от болки в дясното подребрие. Черният дроб е увеличен и болезнен. От време на време има повишаване на температурата и пожълтяване на кожата и склерите. В жлъчка C, взета при дуоденално сондиране се откриват левкоцити, слуз и бактерии. Функционалните чернодробни проби са положителни. Протичането на хроничния ангиохолит е различно. При съвременното лечение той може да оздравее, но нерядко води до развитие на билиарна цироза или сепсис.
Диагнозата на ангиохолитите е трудна. За ангиохолит може да се мисли при наличие на болка в дясното подребрие, жълтеница и септично състояние. Диференциална диагноза се прави с острия и хроничния холецистит, както и с различни трескави състояния – малария, сепсис, пиелонефрит и др.
Профилактиката на ангиохолитите се свежда към борба срещу холелитиазата, жлъчните дискинезии, стомашно-чревните разтройства и други състояния, които улесняват инфекцията на жлъчния мехур.
Ендемичната гуша е заболяване, при което всред населението в определени географски райони се наблюдава увеличение на щитовидната жлеза. У нас ендемична гуша се среща предимно в планинските места. Жените боледуват по-често, отколкото мъжете.
Най-разпространеното схващане за етиологията на ендемичната гуша е, че болестта се дължи на йоден недоимък в храната и водата. Предполага се, че в областите с ендемична гуша водата и почвата не съдържат достатъчно йод. Дневната нужда от йод е около 100-200 мкг. Тъй като йодът е необходим за синтезата на хормоните на щитовидната жлеза, при дифицита му хормонообразуването се нарушава. Намалената продукция на тиреоидните хормони води до стимулиране на производството на тиреотропния хормон на хипофизата с последваща хиперплазия на щитовидната жлеза. При продължителен йоден недоимък настъпват дифузни дегенеративни изменения в жлезата. През време на пубертета, бременността и кърменето нуждите от йод са повишени и недоимъкът му тогава се чувства най-осезателно.
Лошите битови условия и недостатъчното хранене способстват за развитието на болестта. Поради тези причини не цялото население в ендемичната област боледува от гуша, а главно бедното население. Някои учени отдават значение на т.нар. струмигенни храни – зеле, моркови и др.
Различават се следните основни вида гуша :
- дифузна форма – щитовидната жлеза е равномерно хиперплазирана;
- нодозна форма – установяват се един или няколко възли, ограничени с капсула;
- смесена форма – характеризира се с разрастване на паренхима и същевременно наличие на възли.
Най-важният симптом на болестта е увеличението на щитовидната жлеза. Според големината си струмите се разделят на 5 степени:
- 1 – 2-ра степен – жлезата се опипва и вижда при преглъщане;
- 3-та степен – жлезата се опипва и вижда и при спокойно положение;
- 4-та степен – щитовидната жлеза е значително увеличена;
- 5-та степен – жлезата има огромни размери.
Консистенцията на жлезата може да бъде мека, плътно-еластична или твърда. Малките или умерено увеличените жлези не причиняват особени оплаквания. При големите гуши могат да се наблюдават симптоми на притискане на трахеята и ларинкса – задух, суха кашлица, пресипнал глас. Понякога по време на сън могат да настъпят тежки разтройства в дишането, заплашващи живота. При ретростериална локализация на струмата симптомите на притискането на трахеята са изразени по-силно. Могат да се наблюдават разтройства в гълтането поради притискане на хранопровода.
Вследствие притискането на югуларните вени, често вените на шията и на горната част на гръдния кош са разширени. При големите гуши се наблюдава хипертрофия и разширение на дясното сърце в резултат на застоя в белодробното кръвообръщение.
Функцията на щитовидната жлеза може да бъде нормална, повишена или понижена. При гушите с нормална функция (еутиреоидна струма), болните нямат особени смущения. Основната обмяна е нормална. По-рядко се срещат случаи с явления на хипертиреоидизъм – тахикардия, тремор, нервна възбуда. При хипотиреоидизъм се наблюдава вялост, апатия, суха кожа, брадикардия.
Една от тежките прояви на ендемичната гуша е кретенизъм. Кретените показват изоставане във физическото и психическото развитие. Умствените способности при кретенизъм варират в широки граници- от незначително ограничение до пълна идиотия. Обикновено има повече или по-малко изразено увеличение на щитовидната жлеза.
При повечето от болните ендемичната гуша протича благоприятно в течение на много години. Много големите по размер гуши причиняват компресия на съседните органи. Рядко може да настъпи злокачествено израждане на гушата.
Големите гуши, както и гушите които причиняват компресия подлежат на хирургическо лечение. При малките гуши се прилага лечение с йод.
Профилактиката се състои в подобряване на социално-битовите условия на живот и хранене, приемане на йодирана сол и др.
Стафилококовата бронхопневмония се причинява от Staphylococcus aureus. Напоследък се среща по-често. Причината е резистентността на стафилокока към пеницилина и други общоупотребими антибиотици, поради което той все повече замества пневмококите като сапрофитен обитател на носно-гърлената кухина. Стафилококовата пневмония се среща предимно в болнични заведения където може да се разпространи като малки епидемии.
Стафилококът прониква в белия дроб главно по аерогенен път. Източник на инфекцията са пръските или храчките на хора, болни от този вид пневмония.
Стафилококовата пневмония е огнищна пневмония. Ексудатът в алвеолите и бронхиолите е чисто гноен. По такъв начин в белия дроб се образуват микроабцеси. Сливането на отделните огнища води до образуването на по-малък или по-голям инфилтрат или абцес. Плевралните усложнения са чести. Пропагирането на пневмоничния процес по лимфен път води до инфилтриране на плеврата и образуване на гноен плеврит. Когато един абцес се пробие в плевралната кухина, в нея навлизат гной и въздух и се образува пиопневмоторакс.
Стафилококовата бронхопневмония засяга най-често децата в първата година на живота им. Среща се и при възрастни – изтощени хора, при болни с хронични белодробни заболявания, при оперирани, облъчвани с рентгенови лъчи и др.
Стафилококовата пневмония протича по-тежко отколкото пневмококовата. Понякога започва с втрисане, повишаване на температурата до 39-40 градуса, друг път(особено при възрастни) постепенно, с нехарактерна температура. И в единия и в другия случай явленията на интоксикация са силно изразени. Налице са безапетитие и адинамия, изпотяване, ускорен пулс, ниско кръвно налягане. Кашлицата е придружена с изваждане на гнойни храчки. Има изразена диспнея и цианоза.
При изследването на болните се установяват тежко общо състояние, диспнея и цианоза по лицето. Физическото изследване на белия дроб дава данни, които не се различават от тези при обикновената бронхопневмония- притъпление в едната белодробна основа, отслабено или изострено везикуларно дишане с дребни или средни влажни звънливи хрипове. Рентгеновото изследване в началото показва дребни петнисти сенки, по-късно могат да се видят по-големи инфилтративни изменения или по-големи абцеси. Характерно за стафилококовата пневмония при децата е наличието на така наречените булозни кухини – кухинни сенки с тънки стени и размер няколко сантиметра, които бързо изчезват.
Стафилококовите пневмонии имат следните отличителни белези:
- храчките са чисто гнойни, в тях се намират стафилококи почти в чиста култура;
- кръвната картина се характеризира с изразена левкоцитоза- до 20 хил. левкоцита в куб.мм ;
- често се засяга плеврата и се получава гноен плеврит или пиопневмоторакс;
- при рентгеново изследване могат да се намерят булозни кухини, които бързо се явяват и бързо изчезват.
Диагнозата на стафилококовата пневмония се усигурява с намирането на Staphylococcus aureus в храчките или в плевралния пунктат в чиста култура и в доказването на неговата патогенност.
Протичането на стафилококовата пневмония е тежко. Тя трае няколко седмици и дава значителна смъртност.
В човешките общности (семейство, училище, фирма и др.) се наблюдават 4 основни типа взаимоотношения :
- аз печеля – ти губиш ;
- аз губя – ти печелиш ;
- аз губя – ти губиш ;
- аз печеля –ти печелиш.
При „Аз печеля – ти губиш’’ – моделът изхожда от предположението, че мястото на върха е само едно. Този модел създава атмосфера на съперничество, която в крайна сметка подкопава общността. Всеки индивид се сравнява с предварително измислена скала и се оценява в съответствие с нея, а не в зависимост от своите уникални възможности. При този модел на взаимоотношения всъщност няма печеливши – всички губим.
„Аз губя – ти печелиш’’- това е моделът на жертвоготовността. Ако някой иска да има мир и спокойствие на всяка цена – той жертва собствените си интереси в името на мира и спокойствието. Предпочитайки „да загуби” в една област, той всъщност „печели’’ в друга. Това е моделът на човек, който иска непременно да се хареса, който има минимални изисквания и не очаква кой знае колко от живота. Примиренческото поведение е винаги губещо поведение – играейки ролята на’’даващ”, индивидът заплаща висока цена, най-вече в здраве. Причината – в един момент осъзнава, че не може да се хареса на всички и се предава. Отказвайки се от обичайния си модел на поведение, той няма изграден друг(например на победител) и се озовава в групата на аутсайдерите. Този модел не е силна позиция- тя е винаги губеща. Тя задоволява другите, но човек не може да живее дълго, без да задоволи собствените си потребности. Всяка саможертва има своите граници – различни при различните индивиди.
„Аз губя – ти губиш” – този модел е израз на силно его и е не само губещ, но и зловреден за личността и за околните. Когато и двете страни искат да спечелят на всяка цена, мотивацията е единствено собственото его, волите се впускат в атака – губят всички. В резултат идва стремежът към отмъщение, което всъщност е екзекуция над самия себе си. Цената наистина е прекалено висока.
„Аз печеля – ти печелиш” е модел на взаимоотношения, който може да се практикува при такова състояние на ума и сърцето, което е осъзнало Единното цяло и се стреми към взаимоизгодни взаимоотношения. Печелят всички, защото имат положително отношение към решаването на проблема и активно се ангажират в дейността.
„Аз печеля – ти печелиш” е закон, основаващ се на сътрудничеството, не на конкуренцията. От противници, хората се превръщат в съюзници. Успехът на едната страна не се постига за сметка на другата – успяват всички.
Законът „аз печеля – ти печелиш” гласи:”нека не го правим по моя или по твоя начин – нека го направим по най-добрия начин”!
Законът е приложим в общности, които осъзнават, че пълна независимост няма, че всъщност ние всички зависим един от друг по някакъв начин, защото сме част от Единното цяло.
Пълната независимост е илюзия; силната зависимост е нездравословна. „Аз печеля – ти печелиш” се основава на осъзнаването на взаимната зависимост и взаимната изгода. Това е моделът, по който се организира животът в собствения ни организъм – всяка клетка дава, за да получи. Всички се подчиняват на принципа на взаимното сътрудничество. Единствената клетка, която само взема и никога не дава е раковата. Всяко нарушаване на закона „аз печеля – ти печелиш” се заплаща скъпо, понякога с живот.
За да се задейства законът „аз печеля – ти печелиш” е необходимо доверие. Доверието създава атмосфера на сътрудничество и истинска съзидателност. Няма ли доверие – по-добре прекъснете отношенията. В противен случай ще заплатите със собственото си здраве.
Човешкото съществуване се основава на връзките – с другите, с общността, и най-вече със себе си. Ако успеем да създадем честни и конструктивни връзки със самия себе си, ние ще успеем да приложим закона „аз печеля – ти печелиш” и спрямо другите. Отношението ни с другите са само отражение на личното ни отношение към самите себе си. Това е ефектът на огледалото. За да променим отношението си към света, трябва да променим отношението към самия себе си.
Ние не можем да променим никого, освен себе си. Лесно е да искаме другите да се променят; трябва да осъзнаем, че можем да променим единствено себе си.
Във всеки от нас е заложена сила. Без нея ние не можем да поемем отговорност, за да предизвикаме промените, които подобряват живота ни. Ако се откажем от силата, която ни е дадена по рождение, ние решаваме да се превърнем в жертви. Изборът е единствено наш.
За да получим, трябва да дадем; за да ни разберат, най-напред ние трябва да проявим разбиране. Ако в този закон има някакъв победител, това е този, който пръв е тръгнал към разбирателство и взаимноизгодно сътрудничество. Ако всеки тръгне към взаимната изгода и общата полза – накрая ще получи повече.
Това е действието на закона „аз печеля – ти печелиш”.
За хематурия говорим, когато има наличие на еритроцити в урината. Среща се при много заболявания на бъбреците и пикочните пътища. Тя може да бъде микроскопска(еритроцитите се откриват в седимента при микроскопско изследване) и макроскопска, когато урината има явно кървав вид.
За установяване произхода на хематурията може да се използва така наречената проба с трите чаши. Болният уринира последователно в три чаши. Ако кръвта е еднакво кървава в трите чаши- кръвта идва от бъбреците. Когато кръв има само в първата чаша, източникът на кървенето е в долната част на пикочните пътища. Когато има кръв в третата чаша, тя идва от пикочния мехур.
Приема се, че наличието на свежи еритроцити е характерно за хематурия, произхождаща от пикочните пътища., а еротроцитните сенки говорят за кървене от бъбреците. Но от това правило има много изключения. От бъбречните заболявания с хематурия протичат гломерулонефритите(остри и хронични), нефролитиазата, бъбречните тумори, туберкулозата на бъбрека и др.
Извънбъбречната хематурия може да се дължи на възпаление на пикочния мехур, камъни или тумори на уретера или мехура. Чрез цистоскопия (оглеждане на пикочния мехур с цистоскоп) може да установи дали хематурията е двустранна или едностранна.
Освен еритроцити в урината може да има хемоглобин и тогава говорим за хемоглобинурия. Тя се среща при усилена хемолиза на еритроцитите.
За пиурия говорим при наличието на голямо количество левкоцити в урината. Тя е важен диагностичен белег за възпалителни процеси в бъбреците и бъбречните пътища. С пиурия протичат пиелитът и пиелонефритът, циститът бъбречната туберкулоза и др. Трябва да се има предвид, че у жената левкоцитите могат да произхождат от влагалищен секрет, който се примесва към урината, поради което при тях урината трябва да се взема след влагалищен тоалет, евентуално и с катетър.
Ракът на черния дроб бива :
- първичен – среща се по-рядко, предимно при възрастни хора (по-често мъже). Обикновено той се развива на почвата на предварително изменен черен дроб – чернодробна цироза, възпалителни процеси в интрахепаталните жлъчни пътища и др. Първичният рак на черния дроб може да се развие като единичен тумор или като множество ракови възли с различна големина. Той взема началото си от чернодробните клетки или от епителните клетки на жлъчните капиляри.
- вторичен (метастатичен) – в черния дроб метастазират първичните карциноми на стомаха, червата, белите дробове, бъбреците, щитовидната жлеза, простатната жлеза и др.
Метастичният рак представлява множествени възли с различна големина и плътна консистенция. Хистологично той има устройството на първичния рак, от който произхожда.
Симптомите на чернодробния рак настъпват бавно. Болните се оплакват от диспептични смущения – прогресивно безапетитие, отвръщение към месо и мазнини. Усещат загуба на силите. Често имат чувство на тежест в дясното подребрие. Понякога в тази област се усещат силни болки. В много от случаите се наблюдава повишена температура.
При обективното изследване черният дроб се напипва увеличен и твърд. Повърхността му може да бъде гладка, когато туморът е разположен дълбоко, или неравна – при повърхностно разположени възли. Тези възли се напипват като много плътни и неравни туморни маси. При притискане на жлъчните канали от тумора се развива жълтеница. При притискане на вратната вена или при метастази в перитонеума се образува асцит. При коремна пункция често се изважда хеморагична течност.
Кръвната картина се характеризира с прогресивно усилваща се анемия, ускорена РУЕ, левкоцитоза с полинуклеоза.
Чернодробният рак се развива бързо и води до смърт в течение на няколко месеца до една година. Смъртта настъпва вследствие на изтощение, метастази ( в белия дроб, костите, мозъка), интоксикация и др.
Диагнозата на първичния чернодробен рак, особено в началото му, е трудна. Важно е напипването на плътна маса в черния дроб и бързото увеличение на черния дроб със симптомите на ракова интоксикация. При подозрение за метастази в черния дроб трябва да се търси първичния рак чрез пълно изследване на стомаха, белите дробове, червата, бъбреците и др.
Диференцална диагноза трябва да се прави с доброкачествените тумори в черния дроб (срещат се рядко), с ехинокок и абцес на черния дроб и др.
Лечението обикновено е симптоматично. В редки случаи, при ранно поставяне на диагнозата може да се предприеме хирургическо отстраняване на първичния рак.
Адипозо-гениталната дистрофия е заболяване не само на хипофизата, но и на близко лежащата диенцефална област на мозъка. В тази област паталогоанатомично се намират възпалителни изменения (менингоен цефалит, туберкулоза, сифилис), кисти или тумори. Често обаче не се установяват анатомични изменения нито в хипофизата, нито в диенцефалона. В тези случаи се приема, че се касае за функционални смущения.
Болестта се развива в детска възраст и се характеризира с два главни симптома: затлъстяване и смущения в половото развитие.
Затлъстяването има особен характер – локализира се предимно в тазо-бедрената област, корема и гръдните жлези. Болните запазват детски черти; имат ’’лице на кукла”. Кожата им е нежна и слабо окосмена, мускулатурата е недостатъчно развита.
Вторият главен симптом е хипогенитализмът, изразяващ се в недоразвитие на външните полови органи, както и липсата на вторични полови белези и у двата пола. При момчетата обикновено има крипторхизъм, при момичетата липсва менструация.
Умственото развитие на болните изостава – те са апатични, пасивни, изостават в училище. Когато адипозо-гениталният синдром е причинен от тумор, налице са усилен апетит или жажда, полиурия, смущения в съня и терморегулацията, зрителни смущения.
Рентгеновото изследване на черепа в някои случаи дава изменения в турското седло.
Протичането на болестта е дълготрайно. Лоша е прогнозата при злокачествен тумор в диенцефалона.
Диагнозата се поставя по характерния вид на болните и недоразвитието на половите органи. Диферренциална диагноза се прави с инфантилизъм, хипотиреоидизъм и др.
При лечението се дават гонадотропни и полови хормони. При доказани тумори лечението е хирургично.
Базедовата болест е една от най-разпространените болести на ендокринната система. Среща се няколко пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.
Важно място в етиологията на заболяването играят нервно-психичните фактори. Установено е, че често болестта се развива след психотравми. При част от болните началото на заболяването може да бъде свързано с органично поражение на централната нервна система – енцефалит, травма на черепа. Значението на инфекциозните заболявания, като грип, ангина е ограничено.
В основата на патогенезата на тиреотоксикозата лежи повишената продукция на тиреоидните хормони. Те повишават основната обмяна и окислителните процеси в тъканите. Тироксинът оказва въздействие върху нервната система и по-специално върху симпатикуса.
Съществуват главно две теории относно патогенетичния механизъм на болестните явления при болестта на Базедов:
- тиреогенна теория – първично са смутени функциите на щитовидната жлеза;
- хипофизна теория – дължи се на увеличеното отлъчване на тиреотропния хормон от предния дял на хипофизата, който стимулира производството на хормоните на щитовидната жлеза.
Всъщност и при двете теории първичното разтройство лежи в нервната система, откъдето протичат патологични импулси било направо към щитовидната жлеза, било посредством хипофизата. В този смисъл Базедовата болест принадлежи към кортико-висцералните заболявания.
Патологоанатомично се установява хиперплазия на паранхимните елементи на жлезата и разширение на съдовата мрежа. При напредналите случаи в сърцето се откриват дистрофични изменения в миокарда.
Базедовата болест се характеризира с т.нар. Мерзебурска триада от симптоми, описани от самия Базедов – струма, екзофталм, тахикардия. Към тези признаци трябва да се прибавят треморът, повишената обмяна на веществата и нервно-психичната възбудимост.
Болестта започва понякога бавно, понякога по-остро с явления на раздразнителност, сърцебиене, чувство на горещина по тялото, лесно изпотяване, безсъние. По-късно се оформят и другите симптоми.
Струма – щитовидната жлеза е увеличена в различна степен. Увеличението е дифузно, но понякога единият от дяловете може да бъде увеличен по-силно. При пипане жлезата е плътно-еластична, неболезнена. Тя е силно васкуларизирана, поради което често видимо пулсира. Пулсациите се установяват по-добре, ако поставим леко ръката си върху жлезата. Струмата обикновено не дава компресия на околните органи. Рядко съществуват случаи, при които щитовидната жлеза не е увеличена.
Екзофталм – очните ябълки са изпъкнали навън. Изпъкването е билатерално; в редки случаи има едностранен екзофталм. Погледът е фиксиран и блестящ. В резултат на изпъкването на очните ябълки се явяват и някои други симптоми, носещи имената на авторите, които са ги описали:
- симптом на Graefe – състои се в следното: ако болният следи пръста на лекаря, който се движи отгоре надолу, горният клепач не следва равномерно очната ябълка, а изостава, поради което между него и корнеята се вижда част от склерата;
- признак на Moebius – дължи се на недостатъчност на конвергенцията при близко гледане поради слабост на очедвигателните мускули;
- признак на Stellwag – състои се в рядко мигане.
Тахикардия – един от основните симптоми на болестта и не липсва никога. Сърдечната дейност се движи между 90 – 140 удара в минута. Усилва се при физически и психически напрежения. При леките форми на болестта ритъмът на сърдечната дейност е правилен, синусов. При тежките форми се наблюдава предсърдно мъждене с абсолютна аритмия.
Сърцето в началото на заболяването е с нормални размери. При аускултация първият тон на върха е акцентуиран. Често се чува и систоличен шум с функционален характер. По-късно сърцето може да се разшири и да се появят признаци на сърдечна декомпенсация. Кръвното налягане често е леко повишено.
Треморът (треперенето) се забелязва най-добре на пръстите на ръцете. Треперенето е силно, с малка амплитуда и бързо. Усилва се при вълнение и умора.
Отслабването е постоянен признак на тиреотоксикозата. То се убославя от усилената обмяна на веществата. Болните слабеят, въпреки че се хранят добре. Понякога те могат да загубят 20 и повече килограми от теглото си. Повишената основна обмяна и усиленото горене са причина за покачване на температурата. Най-често тя е субфебрилна и се колебае между 37 – 38 градуса.
Нервно-психичните смущения се състоят в лесна раздразнителност и повишена емотивност на болните. Характерна е нестабилността на настроението им – те лесно се смеят или плачат, при това немотивирано. Сънят им е неспокоен и сутрин се събуждат с чувство на умора. Наблюдават се редица вазомоторни смущения – чувство за прилив на горещина, бързо зачервяване и побледняване на лицето, лесно изпотяване. Ръцете на болните почти винаги са топли и влажни. Ноктите стават чупливи, косата оредява. Сухожилните рефлекси са усилени. Болните имат склонност към диария поради ускорената перисталтика на червата. При жените често се наблюдават разтвойства в менструацията.
Протичането на тиреотоксикозата е хронично с периоди на влошаване и подобрение. Влошаването обикновено настъпва след отрицателни психични емоции, преумора, инфекция и др. От усложненията най-тежки са сърдечната слабост, кахексията, острата тиреотоксичната криза. Кризата настъпва неочаквано и протича тежко. Болните в начало изпадат в състояние на силна възбуда, а след това в безсъзнание. Появяват се повръщания и диария. Сърдечната дейност е силно повишена, температурата се повишава до 39 градуса. Кръвното налягане се понижава. Ако не се вземат спешни лечебни мерки, острата тиреотоксична криза може да завърши със смърт ( при 1/3 от случаите).
Диагнозата на Базедовата болест в типичните случаи не е трудна и понякога се поставя от пръв поглед. Опорни точки на диагнозата са струмата, екзофталмът, тахикардията, треморът. В неясните случаи трябва да се изследва основната обмяна на веществата. Диференциална диагноза трябва да се прави преди всичко с някои форми на невроза или психоза, при които нервните прояви и тахикардията са изразени. Сходни с тиреотоксикозата признаци могат да дадат белодробната туберкулоза, хипертоничната болест, ревмокардитът и др.
Трудоспособността на болните е намалена, дори и при леките форми на болестта. При изразена Базедова болест те са неспособни нито за физически, нито за умствен труд. След успешно лечение могат да се възвърнат към активна работа, която обаче не трябва да е свързана със силни психични или физични пренапрежения.
Основно в лечението на Базедовата болест са успокояването на нервната система и потискането на повишената хормонална активност на щитовидната жлеза. Това се постига най-добре в болнична обстановка или в санаториум. Тежко болните трябва да лежат на легло, диетата е богата на витамини и белтъци. Забраняват се алкохол, тютюн, кафе и други дразнещи вещества. Прилага се медикаментозно лечение. При липса на ефект от консервативното лечение и при токсичния аденом се прилага оперативно лечение.
Възпалението на жлъчния мехур се нарича холецистит и е често заболяване. По-податливи са жените и хората със светла кожа. Обикновено причина за развитието на холецистит е холелитиазата. Камъните в жлъчния мехур нараняват лигавицата му, причиняват застой на жлъчката, смущават нормалното изпразване на жлъчния мехур и по този начин благоприятстват инфекцията. Патогенична роля за развитието на холецистита играят и жлъчните дискинезии, причинявайки спазми и неправилно изпразване на жлъчния мехур. Бременността, заседналия живот, затлъстяването, запекът също са предразполагащи фактори за развитието му. Голямо значение имат нарушенията на функцията на стомашно-чревния тракт, особено стомашната ахилия. Липсата на солна киселина е причина за мигриране на микробите от дебелото черво към тънкото, а от там и в жлъчните пътища.
Причинителите на възпалителния процес в жлъчния мехур са разнообразни – паратифни бактерии, стрептококи, ентерококи, стафилококи. Микробите могат да проникнат до жлъчния мехур по три пътя:
- по възходящ път от червата – това важи специално за коли-инфекцията;
- по хематогенен път от някое далечно възпалително огнище – гнойна ангина, зъбни грануломи и др. Инфекцията в този случай най-често е стрептококова или стафилококова;
- по лимфен път от някое съседно възпалително огнище – апендицит, тифлит и др.
Възпалението на жлъчния мехур бива остро и хронично.
Острият холецистит може да бъде катарален, гноен и гангренозен. При катаралния холецистит лигавицата на жлъчния мехур е зачервена, подута и покрита със слузен ексудат. Гнойният холецистит се характеризира с левкоцитна инфилтрация на стената на мехура. При гангренозната форма, стената на жлъчния мехур некротизира. При хроничния холецистит жлъчния мехур се свива вследствие на развитие на съединителна тъкан, а лигавицата постепенно атрофира. В мехура се намира неголямо количество слузно-гноен ексудат.
Острият холецистит започва внезапно. Първият и главен симптом на заболяването е болката в дясното подребрие. Болката е силна, постоянна, усилваща се при раздвижване и ирадиира към дясната плешка. Другият важен симптом е повишената температура – 38 – 40 градуса, която често се придружава с втрисания. Общото състояние на болните е тежко. Налице са безапетитие, главоболие, слабост и други симптоми на интоксикация.
Обективното изследване установява сух език, субиктерично оцветени склери(вследствие токсичното увреждане на черния дроб). При палпация в дясното подребрие се установява силна болезненост. Болните не позволяват допиране до тази област.
Изследването на кръвта показва неутрофилна левкоцитоза, силно ускорена РУЕ. Чрез бактериологично изследване на получената жлъчка може да се открие причинителя.
Острият холецистит трае няколко седмици и най-често завършва с оздравяване. Гнойната и особено гангренозната форма протичат тежко. При гангренозната форма може да настъпи перфорация с развитие на локален или общ перитонит. В някои от случаите острият перитонит може да премине в храничен.
Хроничният холецистит обикновено се развива след остър холецистит, но може да започне и без остро начало. Болните се оплакват от тъпи болки в дясното подребрие. От време на време болките се изострят. Температурата може да бъде нормална или повишена. Чести са диспептичните смущения – гадене, оригване, метеоризъм, запек или диария.
Обективно се установява болезненост при палпация в дясното подребрие. Жлъчният мехур обективно не се палпира – той е склеротично свит и сраснал с околността. Често черният дроб е леко увеличен. Кръвната картина показва нормален или леко увеличен брой на левкоцитите, умерено ускорена РУЕ. Функционалното изследване на черния дроб може да даде данни за известно увреждане на чернодробната функция поради токсично увреждане на черния дроб.
Протичането на хроничния холецистит е дълготрайно и вълнообразно – с периоди на влошавания и подобрение.
Диагнозата на острия холецистит обикновено не е трудна. Опорни точки са болките в дясното подребрие, високата температура, левкоцитозата. Острият холецистит трябва да се диференцира от острия апендицит, острия пиелонефрит, диафрагмалния плеврит и др.
Диагнозата на хроничния холецистит често създава затруднения. За установяването му са необходими рентгеново изследване и дуоденално сондиране. Той трябва да се диференцира от холелитиазата, хроничния хепатит, хроничния гастрит и др.
Болните с остър холецистит трябва да лежат на легло, храната им да е течна и лека. Против инфекцията се прилагат антибиотици. Добро действие оказват минералните бани. Някои форми на острия и хроничния холецистит трябва да се оперират.
Профилактиката на холецистите се свежда към борба срещу холелитиазата, жлъчните дискинезии, стомашно-чревните разтройства и други състояния, които улесняват инфекцията на жлъчния мехур.
„ Използвай всичките си таланти – и най-добрите, и най-скромните. Горите щяха да бъдат много тихи, ако ги огласяха само птиците, които умеят да пеят най-добре.” – Хенри Ван Дайк
За разбирането на човешкото поведение има само една истина – човек се мотивира единствено от своя незадоволена нужда. Мотивацията бива:
- еволюционна – свързана с усъвършенстването на личността;
- мотивация, породена от чувство за непълноценност.
И двете са свързани с неудовлетворени потребности. Но първата води до живот, от който човек изпитва задоволство; втората – до поредното недоволство от живота.
Физическо и душевно благоденствие се постига чрез еволюционната мотивация.
Грег Андерсън години наред се е борил, за да се мотивира. Използвал без успех какви ли не техники за повдигане на духа, докато не попаднал на определението на д-р Уейн Дайър, че неговия вид мотивация се нарича „мотивация на дефицита’. Той бил избрал да живее без шанс да победи или спечели, защото смятал животът си за безкрайно непълноценен. Изчислявал какво не му достига – пари, любов, собственост. Списъкът на нещата, които не му достигали непрекъснато растял – получел ли едно, стремял се към друго и отново усещал животът си непълноценен. Постигнел една цел, поставял си друга, създавал в себе си силно желание, мислел позитивно и така…до полуда. Това е капан. Когато животът ни е мотивиран от такава настройка на ума, животът не може да донесе удовлетворение. Защото всички сме заразени с вируса „още”.
Проблемът на Грег Андерсън е бил в мотивацията му. Той се е мотивирал от това, което е липсвало в живота му. Можел е да постигне всичко, но умствената му нагласа оставала неудовлетворена и го пришпорвала към нови придобивки. Не му е хрумвало, че трябва да се съсредоточи върху радостта от постигнатото.
Законът за еволюционната мотивация гласи:”Аз съм пълноценен, но не съм съвършен.”
Сега – Тук и Днес, ние сме пълноценни. И повече от това не ние нужно, за да бъдем щастливи. Чувстваме се напълно реализирани с това, което имаме в момента.
Разбира се, ние сме несъвършени. Въпреки че сме пълноценни, растежът, промяната и хармонията са част от живота. Физическото ни тяло непрекъснато подменя своите клетки. Умственият ни капацитет расте. Духовната ни реалност осигурява постоянен източник на обновление. Ние растем и се променяме чрез избора, който правим във всеки един момент, а не в резултат на липси и непълноценност.
Естественото развитие е това, което ни подтиква към по-нататъшно израстване. Тогава липсите стават невъзможни, мотивацията на непълноценността – също. Защото започваме да търсим развитието и промяната, а не придобиването. Вътрешно сме мотивирани да даваме, да служим и да обичаме. В това се състои Законът за мотивацията, свързан с усъвършенстването. Тази мотивация променя начина, по който схващаме постиженията и гледаме на живота. Най-силната ни необходимост е от физическо оцеляване. Следващата по сила осъзната човешка нужда е психологическото оцеляване. Третата е духовното оцеляване. Има йерархия във възприятията – физическо, психологическо и духовно. Има йерархия в нивата – тяло, ум, дух.
Задоволените нужди, било физически, психологически или духовни – мотивират. Само неудовлетвореният глад движи хората.
Това, че имаме неудовлетворени нужди, не превръща живота ни в непълноценен. Чрез Закона за еволюционната мотивация ние търсим пълноценно развитие на потенциала на живота си. А то е благосъстоянието на тялото и духа. За да се превърне в реално изживяна действителност, необходимо е да се съберат в едно знание, умение и желание. Знанието и умението са лесно достъпни. Истинската пречка е желанието за постигане на съвършено здраве.
Грег Андерсън е консултирал хиляди хора, болни от какво ли не. Всички казвали, че са готови да направят всичко, само да се подобри състоянието им; да се почувстват по-добре; да бъдат отново такива, каквито са били преди да се разболеят. Това е мотивацията на непълноценността. Тези хора се опитват да не умрат, да преодолеят „дефицита” на загубеното здраве. Оцеляват тези, които въпреки загубеното здраве правят всичко възможно за да живеят ден за ден, Тук и Сега. Тези хора гледат на собствения си живот като на пълноценен живот, независимо, че имат проблеми със здравето. Те са взели най-важното решение – да живеят Сега. Не вчера, не утре, а Днес.
Повечето хора не искат да мислят за смъртта; не искат да говорят за нея. Но тя е част от сделката с живота. Когато приемем, че тя е неизбежна; когато си позволим да мислим за себе си като за смъртни същества, каквито всъщност сме, едва тогава ще започнем да живеем пълноценно.
Типът мотивация, която ръководи живота ни, е важна част от постигането на съвършеното здраве. Дълбоко чувство, че си се реализирал идва само от сериозно ангажиране към живота, изпълнен с цел, с борба за по-висши идеали. В това се състои истинското щастие.