Здравеопазване

Аутистичния спектър представлява група разстройства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен стереотипен повтарящ се репертоар от интереси и дейности. В повечето случаи развитието е абнормно от ранно детство и само с малки изключения се проявява още в първите пет години. Според международните болестни класификации абнормното функциониране трябва да е налице до 3г. възраст. Повече от две трети от децата с аутистично разстройство имат и умствена изостаналост.
Аутистичния спектър включва следните заболявания:
- синдром на Рет – среща се само при момичета. Характеризира се с нормално развитие през първите шест месеца последвано от регрес. Обикновено детето започва да показва стереотипни движения и загуба на целенасочените движения на ръцете, лоша двигателна координация, намалена употреба на речта;
- дезинтегративно разстройство на развитието- обикновено през първите две години има период на явно нормално развитие. След това детето показва загуба на овладени от преди умения в две или повече от следните области – социално, комуникативно, поведенческо функциониране, контрол на тазови резерворани, двигателни умения;
- синдром на Аспергер – състояние, при което детето показва значително нарушение на социалните взаимоотношения, както и ограничен, стереотипен повтарящ се репертоар на интереси и дейности. Паметовите способности и адаптивните умения са в норма, няма закъсняване в развитието на речта и езика.
В повечето от случаите аутизма започва преди 3г. възраст, но разстройството може да остане неразпознато от родителите, тъй като долавянето зависи от тежестта на разстройството и сензитивността на родителите. Статистиката сочи, че на всеки 10 хил. деца под 12 г., около 20 страдат от аутизъм в различна степен.Среща се по-често при момчетата, но момичетата с аутизъм са по-сериозно засегнати; по-често имат фамилна анамнеза за когнитивни нарушения. Първите проучвания показали, че при семейства с висок социален и икономически статус по-често имат деца с аутистично разстройство. През последните 25 г. все по-често се установяват случаи и в групи с нисък социо-икономически статус.
Какво представлява ранния детски аутизъм?
През 1943г. Лео Канер в негова статия въвежда термина “инфантилен аутизъм” и дава ясно и задълбочено описание на този синдром. Описва деца, които показват:
- екстемна социална изолираност;
- откъснатост;
- забавяне в развитието в говора и речта;
- при наличие на реч монотонно повтарят звукове или срички, не използуват “Аз-формата” ;
- добра дългосрочна памет;
- ограничен репертоар на спонтанни дейности и интереси ;
- стереотипни движения, маниерничене ;
-предпочитание към неодушевени предмети.
Канер предположил, че този синдром е често срещан и погрешно класифициран в много от случаите като умствена изостаналост или шизофрения. Дълго време се е спорило дали аутистичното разстройство е ранна изява на шизофренията, но сегашните доказателства показват, че аутизма и шизофренията са отделни групи заболявания.
Хипотези за възникване на разстройството:
- фамилни фактори – в своята начална статия Канер отбелязал, че малко от родителите на аутистични деца са истински топлосърдечни и в по-голямата си част били твърде ангажирани с интелектуални и абстрактни занимания. Показвали по-малък интерес към децата си. В последващите проучвания тези резултати обаче не са доказани.
Другите теории за етиологията на аутизма като тази за родителския гняв и отхвърляне, родителска подкрепа за затвържданане на аутистични симптоми, също не са потвърдени.Скорошни изследвания, сравняващи родители на аутистични деца и родители на нормални деца не откриват значителни разлики във възпитанието и уменията за отглеждане на детето в двете групи. Няма доказателства, които да сочат, че определен тип фамилно функциониране или психодинамична констелация от фактори водят до развитие на аутизъм. Независимо от това, някои от аутистичните деца реагират на някои психосоциални фактори като например раждане на второ дете или преместване в нов дом с обостряне на симптомите;
- неврологични и биологични фактори – аутистичното разстройство и аутистичните симптоми се свързват с неврологични увреждания – вродена рубеола, фенилкетонурия, туберозна склероза. Децата с аутизъм по-често имат усложнения по време на бременността и раждането;
- генетични фактори – при 2-4 % от братята и сестрите на деца с аутизъм също се установява наличие на аутистично разстройство. Това показва 50% по-висок риск в сравнение с риска за общата популация. Синдрома на Х-чуплива хромозома се свързва с аутистичното разстройство. Броят на индивидите имащи едновременно аутизъм и синдом на х-чуплива хромозома остава неясен.
- имунологични фактори – съществуват доказателства, че имунологичната несъвместимост между майката и ембриона или плода могат да допринесат за аутистично разстройство. Лимфоцитите на плода реагират с майчините антитела като повишават вероятността за увреждане на невралните връзки по време на бременността;
- проблеми по време на бременността – кървенето по време на бременността (след 3 месец), наличие на мекониум в амниотичната течност са явления по-често описвани при деца с аутизъм. В периода на новороденото се съобщава за повишен брой случаи на респираторен дистрес синдром и неонатална анемия.

Хипофизата е ендокринна жлеза, разположена в основата на черепа.Тя отделя хормони, които оказват важно регулаторно действие върху всички функции на организма и на останалите ендокринни жлези.
Хипофизната жлеза представлява овално тяло, разположено в ямка на черепната основа, наречена „турско седло“. Посредством краче се свързва с областта на главния мозък наречена хипоталамус. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм, ширина 12-15мм, височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г. Към хипофизната жлеза се отнасят и части на хипоталамуса.
Двата дяла на хипофизата имат различен клетъчен строеж и произвеждат различни хормони.
Цялата субстанция на жлезата се разделя на две части: аденохипофиза(предна част) и неврохипофиза(задна част).
Аденохипофизата произвежда:
- соматотропен хормон – хормон на растежа ;
- пролактин – регулира развитието на млечната жлеза и образуването на кърма (лактация);
- фоликулостимулиращ хормон – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа;
- лутеинизиращ хормон – при жената предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, а при мъжа – отделянето на тестостерон;
- тиреотропен хормон – стимулира функцията на щитовидната жлеза;
- адренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони в надбъбречната жлеза;
Неврохипофизата произвежда:
- вазопресин – антидиуретичен хормон, стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява, свива кръвоносните съдове, в резултат на което кръвното налягане се повишава;
- окситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката, стимулира нейното съкращение.

Mенструацията е циклично физиологично изхвърляне на кръв и лигавична тъкан през влагалището от незабременялата матка.
Обикновено в първите години на пубертета продължителността на менструалния цикъл е различна. Често явление е да се прескача месец. След време цикълът се нормализира.
Първата менструация може да е много различна от следващите. Тя може, както да е много обилна, така и обратното. Същото се отнася и за продължителността й.
Обикновено след периода на пубертета менструацията при жените е с по-различна характеристика, отколкото през първите години. При много жени при започване на редовен полов живот цикълът става точен.
Има жени, при които менструацията предизвиква силни болки, бърза умора и нервност. Болката се появява в резултат на съкращаването на матката. Благодарение на това съкращаване се получава отделяне на лигавицата.
Понякога болката се облекчава от топъл душ, но най-доброто решение е да се вземе обезболяващо средство.
Няколко дни преди менструацията се забелязва т.нар. предменструален синдом. Той се свързва с нарушена обмяната на веществата в организма. Възможно е тогава жените да изпитват главоболие, болка в гърба, чувстват се нервни, раздразнителни и бързо сменят настроенията си. Не всички жени страдат от предместруален синдром. При всяка той е изразен с различна интензивност и оплаквания. За този период е характерно отичане на тялото, наддаване на тегло(до 3 кг), по-висока чувствителност на гърдите, както и да се изпитва чувство за уязвимост и беззащитност. Препоръчително е в този период да се намали консумацията на сол и солени продукти, което ще облекчи състоянието.

Тиквените семки могат да се използват като средство за поддържане на имунитета и профилактика на заболявания, особено в сезона на грипа, както и при други бактериални и вирусни инфекции. Олиото, което се съдържа в тиквените семки, поддържа мембраната на клетките, което ги прави по-устойчиви и като цяло повишава защитните сили на организма
Освен чрез хапване на семки този ефект може да се постигне чрез използване на олио от тиквено семе, получено чрез студено пресиране. Тази технология запазва биологично активните вещества, съдържащи се в тиквените семки.
Тиквените семки и особено олиото от тях може да се използва при профилактика на простатит, аденом на простатата и намалено полово влечение при мъжа. В тези случаи се препоръчва по 1 чаена лъжичка от олиото три пъти дневно. Олиото се използва и за масаж на простатата.
Тиквените семки стимулират кръвоносната, храносмилателната, репродуктивната, опорно-двигателната система и подпомагат доброто зрение. Този ефект се дължи на богатия комплекс от витамини, минерали и други полезни вещества, които съдържат. Те са богати на цинк, витамин С, витамини от В групата, калциеви, калиеви, магнезиеви, фосфорни соли и други.
Полезните вещества в тиквените семки подхранват мозъка и стимулират функциите му. Препоръчват се при усилена умствена дейност, по време на обучение. Полезни са и за хората от третата възраст.
Тиквените семки са едно от най-добрите и безвредни средства срещу чревни паразити. Те за разлика от другите средства не съдържат токсични вещества и нямат странични ефекти. Срещу глисти е необходимо на гладно да се приемат смесени с мед 75 г обелени семки за 3-4-годишни, 150 г за 10-годишни деца и 250-300 г за възрастни. Подобен ефект се постига и при редовната им консумация.
Олиото от тиквените семки има силно жлъчогонно и леко слабително действие. Полезно е при жлъчнокаменна болест и за нормализиране състава на жлъчния сок и обмяната на веществата. Може да се приема и при цироза и честа употреба на алкохол.
Тиквените семки са полезни за физически слабите хора.
Маслото е полезно при суха кашлица и суха лигавица на носа. Препоръчва се и при възпалителни заболявания на леките дробове и дихателните пътища, включително и катаракта, както и при стоматит и парадонтоза.
Намалява болките и паренето при цистит – необходимо е да се приема като поддържаща терапия вътрешно по 5-10 капки олио три пъти на ден в продължение на 4 седмици.
Може да се използва в профилактиката срещу атеросклероза и хиперлипедимия.
Нанесено върху кожни изяви при дерматит, екзема, псориазис, както и при изгаряне, спомага бързото възстановяване на кожата.

Фитоестрогените са вещества с растителен произход, стимулиращи действието на женските полови хормони. Попадайки в организма на жената, фитоестрогените са способни да регулират синтеза и да компенсират липсата на естрогени до нивото, от което зависи външния вид и здравето на жената. Те нямат хранителни свойства, защото липсата на прием не води до дефицит.
Редица проучвания показват, че съдържащите се в соята фитоестрогени намаляват риска от онкологични заболявания.
Учените предполагаха, че освен от онкологични заболявания, растителните естрогени могат да намалят риска от остеопороза при жените в менопауза.
Ново изследване, направено от американски учени, обаче развенча тази хипотеза, доказвайки, че ефекта от фитоестрогените за поддържане и възстановяване на костната плътност е незначителен.
Резултатите се основават на проучване на 255 жени на възраст между 46 и 65 години. Доброволките били разделени на три групи. Жените в първата група приемали по 80 мг соеви протеини на ден, тези от втората – по 120 мг, а на доброволките в третата било давано плацебо в комбинация с калций и витамин Д.
Събраните данни показали, че соевите добавки не оказват никакъв ефект върхе костната плътност. При част от жените, приемали по 120 мг от фитоестрогена се забелязала по-малко изтъняване на бедрените кости, но резултатите били минимални и пренебрежими.
Авторите на проучването не отричат полезните качества на соята, но само приемането на фитоестрогени не може да осигури здравината на костите.

Британски учени доказаха, че шампанското е полезно за сърцето и за мозъка. Според експертите, полезните му свойства се дължат на високото съдържание на полифеноли.

Полифенолите увеличават нивата на азотен оксид в кръвта, който разширява кръвоносните съдове, отслабвайки напрежението върху сърцето и мозъка. Полифенолите се срещат в относително големи количества в червеното вино, но не и в бялото.

Според изследователите, не само скъпите марки шампанско, но и по-евтините алтернативи имат здравословен ефект върху кръвоносните съдове.

Изследванията на учените от университета в Рединг се основават на откритието, направено преди няколко години, според което две чаши червено вино на ден са полезни за сърцето.

„ Въобръжението е окото на душата” – Жозеф Жубер

Всичко се създава по два пъти : първо чрез мисълта, после във физически план. Първото съграждане става на нивото на ума, а после следва физическия резултат. В това се състои Законът за съзидателността : физическото изпълнение следва мисленния проект.
Ние използваме този закон непрекъснато, но рядко го правим съзнателно. Това е законът за съзидателността – всичко се създава по 2 пъти.
Този простичък, но изключително мощен принцип намира приложение във всичко в живота. Ние планираме без да осъзнаваме. Мисълта предшества действието. Законът за съзидателността се задейства или по погрешка, или по замисъл – случайно или нарочно. Проблемът е, че обикновено ние просто реагираме; че сме пасивни. Приемаме това, което е, без да помислим за това, което може да бъде. Позволяваме на другите да натискат собствените ни творчески бутони.
Да се върнем към Закона за личната отговорност. Всички притежаваме способност да реагираме и сила да създаваме. Това не е реакция- това е активна позиция, нещо, което е твърде тясно свързано със Закона за съзидателността.
Вижте как се развива личният живот на всеки от нас. Когато не поемем лична отговорност и не развием разбиране за изключително силния Закон за съзидателността, ние даваме възможност на други хора да ръководят живота ни.
Обстоятелствата като че оформят живота ни случайно, а не по наш избор.
По замисъл или случайно- това е ключовият критерий за разбиране на Закона за съзидателността. Например, сценарият за собствения ни живот може да ни е връчен от нашите родители. Ние реагираме по навик, по задължение и дори по принуда. Случайно, без съзнателна умисъл, ние се озоваваме в живот, изборът на който е направен не от нас, а от някой друг.
Може баща ни да има своя мечта за нашия живот. Ние можем да я приемем или да я отхвърлим. Може да живеем живота , който той иска, може да изберем да изживеем собствения си живот, сами написвайки „дневния ред”, който ще следваме. Изборът е наш. Дали ще преодолеем съпротивата на другите и ще отстоим себе си – изборът е наш.
Законът за съзидателността ни кара да се противопоставяме на сценариите, с които непрекъснато се сблъскваме в живота. Независимо дали го виждаме или не, във всеки миг става някакво първоначално създаване на нещо. Какви сме ние и какво преживяваме, е второстепенно създаване на физическо ниво. То е продукт на собствен замисъл или е резултат на чужда програма, продиктувано е от случайни обстоятелства или от неосмислени лични навици.
Законът за съзидателността ни показва начина, по който да оформим това, което искаме да преживеем в живота си.
Схващането на Робърт Шулър за „възможното мислене” е причина за промени в живота на много хора по целия свят. Самата дума „възможност” осигурява умствен климат, който води до съзидателност. Антонимът на „възможно” е „невъзможно”. Изречете „невъзможно” и ефектът е опустошителен. Мисленето спира. Прогресът се забавя. Вратите се затръшват.
Уилър преживял трудова злополука – дърво паднало върху него и счупило гръбнакът му. Лекарите му казали, че никога повече няма да ходи. Но Уилър чувствал, че е напълно възможно да се бори за своето възстановяване – „виждах се в мислите си как ходя отново. Виждах се в мислите си как всеки ден правя упражнения. Виждах се щастлив, допринасящ за доброто на семейството и на обществото.”Първата група лекари му казвали, че ще се движи единствено с инвалидна количка. Но те не го познавали, не знаели какво го мотивира. Уилър знаел, че е изпълнен с възможности. Представял си как действат краката му, как ги движи ритмично, за да не забравят мускулите му да се движат. С помощта на терапевта си измайсторил уникален велосипед. Лежат на гръб и въртял педалите с ръце, представяйки си как краката му ходят. Скоро вече можел да сяда. Не след дълго се качил на неподвижно колело. Измислил релса, по която да се придържа с ръце, за да е стабилен, докато е на колелото. Прикрепял краката си с каиши към педалите. Отделял време за воден масаж, упражнявал се с тежести върху краката и правел упражнения за горната част на тялото. Днес той върви с помощта на патерици. Убеден е, че до 1 година ще мине на бастун.
В случая с Уилър действат много принципи, но Законът за съзидателността ръководи всички тях. Мисълта предхожда реалността. Изобилстват възможности, когато умът е свободен да създава.
Ако мислите, че нещо е невъзможно, мечтите се забравят, проектите се изоставят, надеждата за добро здраве се торпилира. Но достатъчно е някой да изрече:
„Възможно е ’’и възможности, за които не сме подозирали, прииждат, за да ни помогнат в търсенето. Всички притежаваме неограничен потенциал от ум и съзидателност, но само ако повярваме в него, можем да се възползваме от собствените си възможности.
Ние можем да променим живота си. Прилагайки Закона за съзидателността, ние се превръщаме в първия творец на самите себе си.
Питър искаше да свали килограми, и то много – 60. Първо се огледа, осъзна проблема си и потвърди пред себе си, че да живее добре, е дар, на който би искал да се радва, докато е възможно.
Питър осъзна, че многото ядене е начин да удовлетворява незадоволените си емоционални потребности. Като преяждаше, той подражаваше на майка си, която чрез храната бе решавала емоционалните си проблеми. Живееше по чужд сценарий. Питър осъзна, че може да се промени и да реши своя живот, вместо непрекъснато да изживява спомена за това, как майка му се е справяла с нейния живот. За 7 месеца Питър свали 45 килограма. Режимът му е вегатарианска храна и упражнения. Живее по сценарий, който сам измисля, представяйки си неограничения потенциал от възможности, които разполага. Отказа се да живее в ограниченото си минало. Превърна се в пръв създател и творец на самия себе си.
Това е същността на Закона за съзидателността – представата предхожда действителността.
Способността да си представяме нещата е творческа способност. Трябва да си представим всяка идея, преди да я осъществим.
Законът за съзидателността изисква да не издаваме декрети за бъдещето, а да търсим Божествения замисъл в своя живот.
Мисля, че човек не трябва да си налага визуализации. Това води до разочарования. Трябва да се оставим Божественият замисъл да се прояви естествено и интуитивно. Ако се вслушаме в себе си, той ще е там.
И Моцарт и Бетовен казват, че в главите им звучали симфонии и те просто ги записвали. В действие е Законът за съзидателността, а той не търпи външно насилие. Не трябва да се намесваме в Божия замисъл!
Ние се съобразяваме със закона на съзидателността, не той с нас. Не е възможно да упражняваме натиск върху съзидателната сила, нито да я ръководим.
Божественият замисъл, разгледан като Закон за съзидателността, включва неща като здраве, изобилие, любов и пълна себереализация. От нас се иска да не пречим, да оставим Божественият замисъл да се случи.
Законът за съзидателността изисква не аз да прокарам своето или ти –твоето, а да се намери най-доброто. Това е представата, идеята, която да открием и към която да се придържаме без колебание.
Представата предхожда факта. Всяко нещо се създава 2 пъти. Най-напред се създава в мислите ни и след това се проявява на физическо ниво – това е неоспоримият Закон за съзидателността.

При снемането на анамнезата на болен с предполагаемо заболяване на задстомашната жлеза трябва да се обърне внимание на нялко симптома. Болката от панкреатичен произход се локализира в епигастриума и се излъчва наляво към лявата ребрена дъга или лявата плешка. Болките могат да имат тъп характер или да бъдат остри и много силни ( при остър панкреатит ). Много силни и постоянни болки в епигастриума с ирадиация към гръбначния стълб се срещат при рак на тялото на задстомашната жлеза. Те се предизвикват от натиска, който туморът упражнява върху слънчевото сплетение. Друг характерен признак на панкреатичните заболявания е диарията. Често се срещат диспептични явления – безапетитие, усилена саливация, метеоризъм, непонасяне на тлъсти храни и др.
При снемане на анамнезата трябва да се установи дали болният не страда от други заболявания, които водят до увреждане на панкреаса, като болести на жлъчния мехур и жлъчните пътища, стомашно-чревни разтройства и др.
Обективното изследване рядко дава типични изменения. Задстомашната жлеза лежи дълбоко в корема и не е достъпна за палпация. В редица случаи при наличие на големи панкреатични кисти или тумори, палпацията може да даде положителни резултати. Панкреатично болните поради честите диарии и лошото усвояване на храната често измършавяват значително. При рак на главата на панкреаса с притискане на жлъчния проток и развитие на жълтеница може да се установи жълто оцветяване на кожата и склерите.
Рентгеновото изследване в някои случаи може да подпомогне диагнозата чрез чрез установяване на сенки, дължащи се на камъни или калцификации в панкреаса. При тумори в главата на панкреаса рентгенологично може да се установи изместване и притискане на съседните органи – стомах, дуоденум, дебело черво. Ценни сведения дава сцинтиграфията на панкреаса.
От значение за диагнозата на заболяванията на задстомашната жлеза са някои лабораторни изследвания:
- изследване на дуоденалния сок – в получения чрез дуоденално сондиране сок се изследват панкреатичните ферменти;
- изследване на панкреатичните ферменти в кръвта и урината. В кръвта се изследва главно диастазата. Нормалните и стойности са 8 – 32 Волгемутови единици. При механична задръжка на панкреатичния сок диастазата постъпва в кръвта, където се открива в повишено количество. В такъв случай тя преминава в по-голямо количество и в урината. Нормалното съдържание на диастазата в урината е 8 – 64 Волгемутови единици;
- изследване на изпражненията – при инсуфициенция на задстомашната жлеза изпражненията стават обилни, със сивкавожълт цвят, имат гнилостна миризма и съдържат голямо количество мазнини. Микроскопски в тях се откриват несмлени мускулни влакна (креаторея) и голямо количество мастни капки (стеаторея).

Хроничният панкреатит може да бъде последица на прекаран остър панкреатит, но в редица случаи се развива постепенно, без остро начало. От значение за появата му са заболяванията на жлъчните пътища, стомашно-чревните разтройства, прехранването, алкохолизмът и др. Ролята на инфекцията е ограничена.
Патогенично при хроничния панкреатит се касае за активиране на панкреатичните ферменти с настъпващо самосмилане и възпаление на жлезата, но процесите протичат по-бавно и са изразени в по-слаба степен.
Патологоанатомично задстомашната жлеза е уплътнена, повърхността и е неравна. Често се установяват сраствания с околните органи. Хистологично се открива атрофия на паренхима и разрастване на съединителната тъкан. На места в жлезата се откриват огнища на некроза, кръвоизливи, левкоцитна инфилтрация.
Симптомите на хроничния панкреатит са доста разнообразни. Най-характерни са болките в епигастриума, които се явяват 2-3 часа след нахранване, особенно след консумиране на тлъсти храни и алкохол. Болките са тъпи и се излъчват към лявото подребрие или назад към кръста. Много често са налице диспептични явления – понижение на апетита, усилена саливация, подуване на корема, запек, заменящ се с диария. Трудно се понасят мазнини и пържени храни. Някои болни не понасят сладки храни – сладкиши, захар, шоколад. Често се наблюдава значително измършавяване. Рядко се наблюдава жълтеница, обусловена от притискането на d.choledochus от главата на панкреаса.
При изследването на корема се установява болезненост при дълбока палпация в епигастриума. Понякога при силно измършавяване може да се напипа уплътнената задстомашна жлеза.
При хроничния панкреатит често се наблюдават характерните зловонни изпражнения, съдържащи голямо количество мазнини и несмлени мускулни влакна. При рентгеново изследване на стомаха и червата се откриват някои изменения, дължащи се на притискането им от изменената глава на панкреаса.
Хроничният панкреатит протича с периоди на подобрения и влошавания. Влошаване настъпва при нерационално хранене, консумация на алкохол и др. От усложненията най-сериозни са абсцедирането на жлезата, развитието на захарен диабет и на карцином.
Диагнозата на хроничния панкреатит е трудна, тъй като не съществуват сигурни методи за поставянето и. По-сигурна е диагнозата, когато хроничният панкреатит се е развил след боледуването от остър панкреатит. Диференциална диагноза се прави с хроничния гастрит, хроничния колит, дискинезиите и възпалителните заболявания на жлъчните пътища, рака на панкреаса и др.
Лечението на хроничния панкреатит е преди всичко диетично. Болните трябва да се хранят редовно и по-често, като поемат неголямо количество храна при единичното хранене. Ограничават се мазнините, забраняват се подправките и пържените храни. Медикаментозно се назначават панкреатични ферментни препарати, болкоуспокояващи средства.
Профилактиката се състои в своевременно лечение на болестите на стомаха, жлъчните пътища и червата.

Поради скритото положение на хипофизната жлеза изследването и с физически методи е невъзможно. Косвено обаче по измененията в скелета, кожата и др. може да се съди за изменената функция на жлезата.
При рентгеновото изследване се прави снимка на черепа и се търсят изменения в големината и формата на турското седло- то се деформира при увеличението на хипофизната жлеза.
Функционално изследване на хипофизата:
- определяне на гонадотропните хормони – гонадотропните хормони се излъчват чрез урината, в която могат да бъдат определени. При хипер функция на жлезата ( болест на Иценко-Кушинг, акромегалия) гонадотропните хормони в урината се увеличават, при хипофункция(болест на Симондс) се намаляват;
- определяне на 17-кетостероидите – въпреки, че 17-кетостероидите се продуцират от надбъбречните и половите жлези, тяхното определяне има значение за косвено преценяване функцията и на хипофизната жлеза, поради това, че тя отделя адренокортикотропния хормон, който стимулира функцията на надбъбречните жлези. При намаляване функцията на хипофизата, 17-кетостероидите в урината се намаляват;
- определяне на количеството на фосфора в кръвния серум – нормалното съдържание на неорганичния фосфор в кръвния серум е 3-5 мг %. При повишена продукция на соматотропния хормон, количеството на фосфора в кръвта се увеличава (акромегалия, гигантизъм);
- определяне на кръвната захар- соматотропният хормон увеличава количеството на кръвната захар и при заболявания, протичащи с увеличеното му отлъчване (акромегалия) се получава хипергликемия.