В днешно време, все още са малцина тези, които са се осмелили да тръгнат по тясната пътека на разбирането, искайки да станат знаещи. Те образуват т.нар вътрешен кръг езотерос( от гръцки- вътрешен). Този малък вътрешен кръг е заобиколен от значително по-големия екзотеричен ( от гръцки -външен) кръг. Тези кръгове взаимно се обуславят и всеки дължи съществуването си на другия(от полярността).

Езотеричният кръг няма мисионерска цел спрямо света. Не е задача на знаещите да се приспособяват с незнаещите, но те винаги са готови да помогнат на тези, които са ги помолили. Езотериката не е област от знанието, която би могла да се усвои със старание. Тя не е сборно понятие от някакви данни, формули, които наизустявайки ги да се ползват от всеки.

Езотериката е път, който води към някаква цел. И тази цел може да бъде постигната само, ако човек се отправи на път. Да вървиш по този  път значи да превръщаш в реалност всички знания, дори и най-малките; да променяш отношението си;  постоянно да променяш собствения си живот; да си винаги различен.

Езотериката значи развитие. Дори най-малкото езотерично „откритие” има директно влияние върху всички области на съществуването и тласка към друга насока на света. Моментално прави старите навици невъзможни и те стават ненужни.

Всеки тръгнал по пътя на езотериката трябва да знае целта. Този, който не знае къде отива – винаги стига другаде! Целта на този път е съвършенството на човека, мъдростта, преодоляване на полярността, единение с Бога, космическо съзнание. Това е крайната цел на човешкия път.

      Сигурно много от вас, четейки това, решавате, че това е невъзможно. Но едно нещо, за да го приемеш(отработиш), винаги се подлага на съмнение. Иначе, приемайки го „сляпо” ти само допускаш, че е възможно, но няма „да го можеш”.

 Всеки би могъл да извърви пътя до крайната цел, като разчита на знанията и се придържа до законите на Вселената. Но за да ги научи и приложи, най-напред трябва да ги разбере. Когато осъзнае същността на нещата, тогава няма моралното право да бъде безотговорен. И така, все по-ясно ще разбира истинската си задача и цел.

Напредването в знанията и промяната у човека трябва да вървят ръка за ръка. Вървейки по пътя ще се докосвате до астрология, кабала, йога, медитация, таро, алхимия, магия, И Дзин и др. Всички тези дисциплини ще ви бъдат помощни средства за ориентация. Не бива да се „спирате” само до една от тях, считайки, че сте открили ключа към света. Не се „пристрастявайте”, а „вземайте” това, което може да приложите в настоящия момент и ….продължавайте. Обогатявайте се и се променяйте. Не спирайте да се развивате, дори когато ви боли. А то ще ви боли, когато се разделяте със старите си навици. Всяка промяна е болезнена, но пък води до развитие! Нали имате цел? Опитайте.

 Струва си!

Интуицията е един вътрешен вид знания, често наричана шесто чувство. То помага да се създаде баланс между външния и вътрешния ни свят. Това е важен процес, който, както всичко останало може да се развие с практика. Интуицията има за цел да вижда чрез мисълта и е свързана със знака Ин. Вие не трябва да медитирате, а само да позволите на мисълта си да достигне до вашите чувства, за да може вътрешното знание да изплува в съзнанието ви.

Интуицията е свързана със шестата чакра на енергийното тяло, която се намира в района на третото око. Смята се, че тя е подвластна на елемента огън, което респективно я свързва със сърцето, но за да можете да влезете във връзка със нея се намесват и други елементи :

• елемента метал(свързан с белите дробове)- позволява да дишате и прочистите вашето съзнание;

•елемента вода – да бъдете сигурни в своите чувства;

•елемента огън –чрез него светлината ще достигне до вашето съзнание.

Вие можете да постигнете тези проблясъци на мисълта на всяко място и по всяко време, стига да сте подготвени за това. Независимо дали вървите по улицата или сте на среща с приятели, това вътрешно чувство може да ви бъде полезно- да ви води към щастието или да ви предпази от опасности.

Нашите сърца знаят истината. Ако можехме да се научим да ги слушаме, много по-лесно щяхме да решаваме проблемите си.

Трябва да намерим баланса между сърцето и ума. Нито едно от двете не трябва да има превъзходство. Ако искате да имате добро здравословно състояние, те трябва да вървят ръка за ръка. Помнете какво казва духовният учител Парамаханса Йогананда:

„Слушай песента на сърцето си.”

За да достигнем най-висока степен на вътрешно осъзнаване, нашите две половини- лява и дясна(разум и тяло) трябва да контактуват непрекъснато по между си. Ако се вслушвате във вътрешния си глас и сте наясно с процесите, които протичат във вашето тяло, Вие ще поддържате здравето си. Ако обаче сте твърде активни, твърде погълнати от работата си, твърде привързани или откъснати от нещо, то тогава вашето подсъзнание ще се опитва да влезне във връзка със съзнанието ви. Липсата на контакт между тях ще разболее вашето тяло – психически и физически.

Желанието на вътрешната ни природа да се променя независимо от тялото ни, поражда конфликт, който води до заболявания. Той е свързан конкретно с посланието, което тялото се опитва да ни изпрати. Ако потискате възникналото неразположение с усилие на волята или чрез болкоуспокояващи лекарства, то ще увеличи силата си и ще навлиза все по-навътре в тялото. Безсмислено е да се „сражавате” с вашата болест. Съобщението на потенциална опасност ще се потисне за кратко, но много скоро вие ще развиете едно по-сериозно, дори хронично заболяване. Правилният избор в подобни случаи е да приемете спокойно възникналото заболяване и да се опитате да го разберете. Този подход ще ви осигури по-добро здраве. Болестта може да бъде ключът към опознаване на вашите вътрешни усещания. Това ще благоприятства развитието ви.

Докато мозъкът ви усилено работи, той не може да възприеме никаква нова информация, постъпваща от външния свят или от вътрешността на организма. За да осмисли, той трябва да спре за миг и да се вслуша.

Трябва да дадете възможност на енергийния поток във вашето тяло да циркулира нормално. По този начин в тялото се установява хармония, която е една от тайните да поддържате здравето си и да се предпазите от болести. Ежедневно си осигурявайте време за отпускане на ума и тялото. Слушайте. Вглеждайте се в себе си. Не се страхувайте. Всички промени са положителни, трябва просто да имате правилно отношение към тях.

Вашето вътрешно Аз е инстинктивната, интуитивна страна, която вижда и предусеща нещата преди те да се случат. Да поддържаш вътрешния си свят в хармония означава да поддържаш хармония с природата. Тя също изпраща послания до него. Природните бедствия, подобно кризите в човешкия живот, ни помагат в осъзнаването и преоценяването на нещата. На практика кризите стимулират хората да предприемат позитивна промяна за подобряване на своето здраве. Всеки може да играе ролята на лекар за себе си, напътстван от природата.

Тай-чи-чуан, последователна серия от движения е древно източно изкуство, използвано за самоотбрана, гъвкавост и здраве. То символизира цикъла на Ин и Ян, тъй като носи хармония и концентрация- смесване на вътрешното с външното, ум и тяло, мъж и жена.

Тай-чи-чуан често се смята за средство за медитация и бойно изкуство. То дава както сила и мощ, така грациозност и гъвкавост. Съществуват много различни форми на този „танц на бавните движения”. Упражненията за баланс и координация са плавни, но в тях се влага много енергия. Има кратки цикли с 64 движения и дълги със 108. Тай-чи-чуан може да се изпълнява бавно или бързо и енергично. Неговият произход трябва да търсим в древен Китай. Движенията в това изкуство са красиви и затрогващи, дори ако само ги наблюдаваме. Те ни дават усещане за ритъма, който стимулира природните цикли и циркулацията на „чи”- енергийната сила на живота.

Тай-чи-чуан е медитация чрез движения, философска система, сбор от техники за самозащита, профилактика срещу заболявания и изящен танц. То коригира стойката и ускорява релаксацията. Зарежда тялото с енергия, събужда духа и обединява разума и чувствата.

Когато изразяваме благодарност с всеки дъх, ние се превръщаме в симфония от състрадание, любов и разбиране, а границите на отделеността вътре в нас се разтварят в съзнание за Единението с всичко.

Дори и в най-мрачните житейски моменти можем да се отворим с благоговение и благодарност, знаейки, че кризата дава живот на нови възможности. С радостта на приемането и признателността житейските събития протичат като стабилен, нежен поток на съзнанието и превръщат препятствията в трамплини.

Благодарността е нашият дар за висшата сила. Тя е вяра, че съществува нещо по-висше от нас, което ни направлява, поддържа и закриля. Практикуването на благодарността е дар, създаващ резониращо поле, което обединява и укрепва виждането ни за лична и глобална трансформация.

Можете да практикувате благодарност всеки ден с всяка дума, всяка мисъл и всеки жест. Независимо от всичките си нужди и желания, задайте си въпроса за какво можете да бъдете благодарни сега. Потърсете неща, които предизвикват благодарност в живота ви, дори първоначално да ви се струват незначителни. Скоро автоматично ще се изпълните с жизненост и радост. Изразявайте благодарността си не веднъж годишно, а всеки ден.

Направете списък на нещата, за които сте благодарни, и наблюдавайте как той расте. Съсредоточете се върху изобилието, което в момента съществува в живота ви, вместо върху липсата.

Представете си живота си преизпълнен и цялостен и задръжте тази картина. Утвърдете я. Осъзнайте я. Бъдете тази картина. Няма към какво да се стремите извън себе си. Вие сте Вселената, доволна от собственото си съвършенство. Както казва Шекспир: „Приеми нагласата и ще бъде твое, макар все още да го нямаш“.

Можете да практикувате благодарност по всяко време и навсякъде. За да го направите, просто си дайте сметка за своето дишане. Вдишайте и си представете как универсалното съзнание навлиза във вас от всички посоки едновременно към центъра на Същността ви. Задръжте леко дъх и си позволете да се насладите на усещането за пълнота и цялостност. Издишайте и разпрострете вътрешната си пълнота, радост и изобилие към всички в живота ви и в света. Виждайте всички хора в светлината на универсалната любов, докато работите или вървите край тях.

Нека думите ви лекуват вместо да нараняват. Прощавайте първи и правете първата стъпка. Отнасяйте се към всеки човек в живота си с любов и благодарност (особено към онези, с които сте имали или имате трудности).

Въдете спонтанен канал за безусловната любов, където и да сте, с когото и да сте. Въплъщавайте покоя, който искате да виждате в света.

Благодарността е нагласа на ума и на сърцето, която започва отвътре и преминава през цялата ни душа. Тя не оставя никоя част от същността ни недокосната, обхваща всичко, което сме, и настоява за най-висшето и най-доброто, към което сме се устремили или си представяме. Благодарността е състояние, а не нещо, което се прави. Тя е непресекваща любов към Твореца и към всички  живи създания.

• от бергамот – балансиращо масло, премахва меланхолията и депресията. Увеличава чувствителността към слънцето, за това не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито;

• от бор – има антисептично, противовирусно, откашлящо, възстановяващо и стимулиращо действие;

• от бял равнец – има противовъзпалително и спазмолитично действие. Подобрява храносмилането и понижава кръвното налягане;

• от градински чай (салвия) – антидепресант, премахва тревожността, помага при безсъние. Има противовъзпалително и противоспазматично действие;

• от грейпфрут – подобрява настроението, облекчава депресията, прочиства организма от токсини, намалява задържането на течности. Намаля апетита, използва се при лечение на затлъстяване;

• от евкалипт – има нормализиращо и балансиращо действие. Понижава температурата, помага за откашлянето, дезинфектира, използва се за мазане при мускулни болки. Има антисептично и противовирусно действие;

• от здравец(гераниево масло) – антидепресант, леко успокоява, помага при диабет, балансира хормоните(при предменструален синдром), нормализира кръвното налягане, андисептично действие при кожни проблеми, помага при невралгия;

• от иланг-иланг – антидепресант, антисептик, афродизиак, седатив. Подобрява настроението, облекчава тревожността, намалява стреса, нормализира пулса. Използва се при хипертония и импотентност;

•  от кедър – антисептик, седатив, нормализира функционирането на потните жлези, помага при бронхиални проблеми;

• от лавандула – успокоява и нормализира органите, облекчава депресията, нормализира съня, укрепва имунната система, антисептик, помага при бактериални гъбични инфекции, намалява възпалението. Подходящо за лечение на акне, изгаряне, екземи, кожни проблеми;

• от лайка – успокоява, намалява състоянието на тревожност(особено при детска нервност). Има обезболяващо, противовъзпалително и противоспазматично действие. Много добре повлиява главоболието. Повишава апетита, помага и при диария;

• от лимон – антисептик, увеличава защитните сили на организма срещу инфекции. Добро средство при разширени вени, стомашни язви и храносмилателни смущения. Емулгира и разпръсква мазнините. Помага при тревожност и депресия;

• от мащерка  – действа антисептично, спазмолитично, откашлящо и успокояващо;

• майораново масло – оказва успокояващо действие при чувство на скръб, самота, загуба. Облекчава затрудненото дишане(астма, бронхит), отпуска при мускулни схващания, помага при запек;

• от мента – подпомага възстановяването, стимулира мозъка. Подходящо при главоболие, проблеми със синусите, болезненост на мускулите, умора, висока температура, нарушено храносмилане. Действа антисептично и спазмолитично;

• от портокал – подобрява настроението, балансира емоциите. Има спазмолитични и регенеративни свойства;

• от роза – антидепресант, антисептик. Действа леко успокояващо, подходящо при женски проблеми, импотентност, безсъние и нервност;

• от розмарин – подобрява паметта. Облекчава стомашно-чревни разтройства и подуване на корема, подобрява кръвообращението, успокоява мускулни болки, почиства и тонизира кожата, спомага за преодоляване на инфекции;

• от сандалово дърво – антидепресант, антисептик, афродизиак. Успокоява ума и тялото, помага при безсъние. Действа овлажняващо на кожата, намалява пърхота. Облекчава повръщане и диария;

• от чаено дърво – действа антисептично при бактериални инфекции(особено на кожата), използва се при обработване на порезни и повърхностни рани.

Спектърът на въздействие на маслата е широк, но преди всичко те имат антисептични свойства, спомагат за поддържане на душевното равновесие и физическата форма, подсилват имунната система. Може да използвате маслата и за пречистване на въздуха у дома си от микроби и едновременно с това да го изпълните с приятно ухание.

Най-лесният начин да използвате етеричните масла в домашни условия е като си купите аромалампа. Повечето видове действат на следния принцип – в съдче с вода се капва от маслото, което се нагрява отдолу. Водата се изпарява и освобождава маслото във въздуха. Когато си избирате лампата се съобразете с това, да има достатъчно разстояние между съда с разтвора и нагревателя. В противен случай водата ще се изпарява прекалено бързо, а и маслото ще изгори. По-добрите, но и по-скъпи изпарители са електрическите. Количеството масло, което ще сложите зависи от размера на стаята. За малка стая са достатъчни 2-3 капки, за по-голяма от 6 до 10 капки.

Инхалацията е най-краткият път етеричното масло да попадне в кръвта. Съществуват два лесни начина:

• поставят се няколко капки от избраното етерично масло върху кърпа, поднесете я към носа си и вдишвайте;

• добавете 1-2 капки етерично масло в купичка с гореща вода, покрийте главата си с хавлиена кърпа и вдишвайте изпаренията над купата в продължение на не повече от 5 минути.

При нужда повтаряйте процедурата до 3 пъти дневно.

Всяко растение в своите корени, стебла, листа, семена и цветчета съдържа уникална комбинация от  вещества, които образуват неговото етерично масло. Тези масла притежават огромни лечебни свойства, които могат да ни помогнат при различни проблеми с физическото и душевното ни здраве. Ароматерапията е чудесно средство за самопомощ, което носи и голямо удоволствие за сетивата. Ваните, масажите и инхалациите могат да повишат имунитета, да укрепят общото ни здравословно състояние, да подобрят настроението ни. Маслата се използват в ароматерапията за да подпомогнат баланса и хармонията между тялото, разума и душата. Предполага се, че лечебният им ефект се дължи на взаимодействието им върху хормоните и други биохимични съединения в човешкото тяло.

Употребата на етерични масла датира поне от 4500 г. пр.н.е. , когато египтяните приготвяли от тях благовония и лекарства. Те свързвали парфюмерията с религията, като на всеки от многобройните си богове определяли собствен аромат. Жреците използвали етерични масла и при балсамирането- следи от подобни вещества могат да се открият в мумии на възраст около 3000 години.

Древните знания били съхранени от гръцки, римски и арабски лечители, чиито трудове не са загубили стойността си с времето. През 18 век етеричните масла намерили широко приложение  в приготвянето на лекарства. Към края на 19 век станало възможно производството на много от тези екстракти по синтетичен път. Технологията била по-евтина и по-лесна, отколкото извличането им от растенията, но понякога предизвикват леки алергии.

Ароматерапията се възражда от френския химик Рене-Морис Гатфосе. През 20-те години на 20 век той открива лечебните качества на лавандуловото масло. Това го вдъхновява да изследва антисептичните свойства на етеричните масла  и през 1937 година публикува първата съвременна книга за ароматерапията.

Преди да прибегнете към ароматерапия е необходимо да се консултирате със специалист. Ароматерапевтът започва сеанса с въпроси за вашето здраве, нивото на стрес и настроението ви в момента. Той се интересува и какви медикаменти приемате, тъй като е възможно силният мирис на използваните масла да повлияе на действието им, особено на хомеопатичните препарати.

Етеричните масла са достъпни и процедури като инхалация, масаж и вана са удобни за провеждане в къщи.

Ефективността на терапията зависи от няколко фактора:

качеството на етеричните масла;

точният им избор, спрямо ефекта, който искаме да постигнем;

индивидуалните особености на организма.

Използването на маслата е ефективно само, ако те са внимателно приготвени и правилно съхранявани. Най-добрите се продават в шишенце от тъмно стъкло с етикети, съдържащи латинското наименование на растението, инструкции за употребата му и ясно посочени противопоказания. Съхранявайте ги плътно затворени и на хладно място. Обикновено са годни до 3 години, с изключение на цитрусовите, които трябва се използват не по-късно от 1 година.

Започнете с тези масла, които имат подходящо действие за даденото оплакване. Активното лечение не трябва да продължава повече от 2 седмици. Хубаво е да се редуват определени комбинации от масла, тъй като се получава насищане в организма и може да се увредят бъбреците и черния дроб. Въвеждането на етеричните масла трябва да става внимателно и в малки дози. Препоръчително е да се направи тест за поносимост- капва се капка от маслото на лакътната свивка и се изчаква за реакция.  Особено внимателно да се подхожда при лечение с ароматерапия при деца – дозата се намалява на половина и се избягват по-силно токсичните масла. Лечение с аромати не се препоръчва на бременни(може да предизвика спонтанен аборт), епилепсия(провокира пристъп), астма, тежки сърдечни заболявания, изтощени и възрастни хора.

Главоболието е особено разпространено в цивилизованите страни, където 20 % от „здравите” заявяват, че страдат от него. Според статистиката, жените са засегнати малко по-често.

Ясна е полярността на главата спрямо тялото. Тя е най-висшата инстанция на нашата телесна институция. Главата олицетворява горното, докато тялото е израз на долното. Главата смятаме за мястото, където домувът разсъдъкът, разумът и мисленето. Който не мисли с главата си, действа неразумно. Някому може да се завърти главата, друг не е с трезва глава. Ирационални чувства като любовта, естествено застрашават главата – повечето хора поради това си губят ума (имала глава да пати). Има обаче и особено твърдоглави хора, които никога не рискуват да си загубят главата, дори когато с главите си стени пробиват.

 Болката при главоболието вероятно възниква поради твърде високата степен на напрежение в кръвоносните съдове. Обикновено синхронно с главоболието се наблюдава силно пренапрягане на черепната мускулатура, както и на мускулите в областта на раменете, тила и шийните прешлени. Често главоболието с напрежение в черепната кухина настъпва в житейски ситуации, при които човекът е под голямо физеческо и психическо напрежение или в критични за кариерата му ситуации, които го заплашват с прекалено високи изисквания.

 „Пътят нагоре” е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на горния полюс, на главата. Зад главоболието често откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, който се опитва да наложи своята воля – с глава да пробие стената. В такива случаи амбициите и болезненият стремеж за власт твърде лесно се изкачват в главата, защото този, който едностранчиво обръща внимание само на тази област, който възприема само рационалното, разумното и интелектуалното и се е посветил на тях, губи своята „връзка с долния полюс”, а заедно с това и своите корени, които единствено могат да му дадат опора в живота. Главата му ще се пръсне.

 Човекът притежава два центъра: сърце и мозък – чувства и мислене. Нашето съвремие и нашата културна среда разви в особена степен мозъка ни и поради това се намираме в постоянна опасност да пренебрегваме другия си център – сърцето. Няма да решим проблема си, ако изведнъж запратим по дяволите мисленето, разума и главата. Нито един от двата центъра не е по-добър или по-лош. Човек не бива да взема решение в полза на единия срещу другия, а трябва да се стреми към равновесие. Онези, които си товарят прекалено корема са също толкова нездрави, както и тези с претоварени глави. Все пак, нашата култура толкова много поощри и разви полюса на главата, че по-скоро имаме дефицит на долния полюс. Като допълнителен проблем възниква въпросът в какво влагаме дейността на нашия разум. В повечето случаи използваме рационалните си мисловни функции, за да подсигурим своя аз. Посредством причинния образец на мислене се опитваме все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за да изградим превъзходството на своя аз. Главата не бива да се прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото, без сърцето. Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените.

 Главата реагира с болка най-бързо от всички органи. Във всички други органи трябва да протекат първо много по-дълбоко проникващи изменения, докато се обади болката. Главата е най-чувствителна и първа предупреждава. Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, че неправилно го насочваме, че преследваме съмнителни цели. Човекът винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща, докато му гръмне главата. Напрежението се намалява с отпускане. Когато главата бие тревога чрез болката, крайно време е човек да се освободи от магарешкия си инат на „аз искам”, от всяка амбиция, която го тласка да се издига нагоре, от всяка вманиеченост. Крайно време е той да насочи погледа си надолу и да си припомни своите корени. Не може да се помогне на тези, които години наред притъпяват предупредителния сигнал с обезболяващи таблетки – те си слагат главата в торбата.