12-годишната дъщеря на болният от рак на белите дробове Грег Андерсън му е дала повече уроци в живота, отколкото той самия на нея. Един от най-добрите и уроци е как да се използва времето. Тя има хиляди занимания и превключва от една дейност в друга с ентусиазъм. Никога не иска да си ляга, защото се страхува, че може да изпусне някоя възможност да изследва, да учи и да се забавлява. А когато си легне, заспива веднага. От сутринта е изпълнена с вълнение. У нея има хъс за живот, едно постоянно любопитство, радост от живота. Философията и за времето е подобна на „Животът е кратък. Най-напред си изяж десерта”. Това всъщност е философията да живееш за мига, защото има само едно време – Сега.
Повечето от нас, възрастните, сме склонни да приемем, че времето не може да тече само в момента – сега. Наблягаме ненужно на минали уроци и ги проектираме в бъдещето. Вършим нещата така, както сме ги вършили в миналото и сме решени по същия начин да ги правим и занапред.
Трудное е да отправим предизвикателство към собствените си отдавна наложили се стереотипни представи за минало, сегашно и бъдеще време. Склонни сме да вярваме, че миналото ще продължи да се повтаря в настоящето, а и в бъдещето независимо какво е, без промяна. Дъщерята на Грег Андерсън много рядко си прави труда да мисли за миналото. За нея то просто не съществува, защото живее Тук и Сега.
Бъдещето може да се окаже ограбено от настоящето, само защото сме свикнали да употребяваме условно наклонение :”Ами ако…”, „А какво ще стане…”. Тази безкрайна поредица от въпроси, отправени към бъдещето не носи щастие; тя блокира действията ни с преположения за евентуални лоши резултати, ако не спазим точно определени условия и ако не преодолеем естественото си чувство за страх пред пред всяко неизвестно, каквото е и бъдещето.
Лошото е, че докато обмисляме всички възможни варианти, които биха могли да ни се случат, ние забравяме да живеем – не ни остава време да живеем.
„Залепването”в миналото, което влачим и в настоящето; задръстването на настоящето с „Ако” и „Може би” по отношение на бъдещето, е най-сигурният път към отчаянието и безизходицата. Изходът е в Закона ”Живей Тук и Сега”.
Същността на този закон е: ако се занимаваме с мисли и действия, които НЕ подкрепят живота, а ни потискат и депресират, ние се впускаме в отрицателно мислене и пропускаме да живеем сега, в настоящето, в мига, в единственото време, с което наистина разполагаме.
Ако сме вглъбени в дейност, животопоощрителна, ако се наслаждаваме на това, което правим в момента, вместо да се самосъжаляваме, съдим, критикуваме или умуваме какво би било, „Ако” – тогава ние живеем в настоящето. Това е едно от измеренията на Съвършеното здраве, което никога не бихме познали, ако не култивираме у себе си душевната нагласа да живеем в настоящето. Ние всички сме склонни да се въздържаме да живеем истински, докато не решим някой проблем.
Започнете да живеете пълноценно сега.
Законът „Живей тук и сега” е пълна противоположност на отлагането. Отлагайки нещо, което не ни харесва, ние отлагаме и приятни неща, без дори и да подозираме, защото животът е комплекс от всичко – и хубаво, и лошо. Ние разпределяме на дажби удоволствията и радостите, като че наличието им е ограничено.
Истината е, че както болката, нещастието и страданието са неограничени, така е и с радостта, удоволствието и реализацията. Ние сме тези, които разпределяме всичко на дажби, за да си имаме „за после”.
Откажете се от начина, по който сте мислили до сега. Уловете мига. Защото той е всичко, което имаме. Изживейте го пълноценно.
В това се състои същността на неоспоримия закон „Живей Тук и Сега”.
В човешките общности (семейство, училище, фирма и др.) се наблюдават 4 основни типа взаимоотношения :
- аз печеля – ти губиш ;
- аз губя – ти печелиш ;
- аз губя – ти губиш ;
- аз печеля –ти печелиш.
При „Аз печеля – ти губиш’’ – моделът изхожда от предположението, че мястото на върха е само едно. Този модел създава атмосфера на съперничество, която в крайна сметка подкопава общността. Всеки индивид се сравнява с предварително измислена скала и се оценява в съответствие с нея, а не в зависимост от своите уникални възможности. При този модел на взаимоотношения всъщност няма печеливши – всички губим.
„Аз губя – ти печелиш’’- това е моделът на жертвоготовността. Ако някой иска да има мир и спокойствие на всяка цена – той жертва собствените си интереси в името на мира и спокойствието. Предпочитайки „да загуби” в една област, той всъщност „печели’’ в друга. Това е моделът на човек, който иска непременно да се хареса, който има минимални изисквания и не очаква кой знае колко от живота. Примиренческото поведение е винаги губещо поведение – играейки ролята на’’даващ”, индивидът заплаща висока цена, най-вече в здраве. Причината – в един момент осъзнава, че не може да се хареса на всички и се предава. Отказвайки се от обичайния си модел на поведение, той няма изграден друг(например на победител) и се озовава в групата на аутсайдерите. Този модел не е силна позиция- тя е винаги губеща. Тя задоволява другите, но човек не може да живее дълго, без да задоволи собствените си потребности. Всяка саможертва има своите граници – различни при различните индивиди.
„Аз губя – ти губиш” – този модел е израз на силно его и е не само губещ, но и зловреден за личността и за околните. Когато и двете страни искат да спечелят на всяка цена, мотивацията е единствено собственото его, волите се впускат в атака – губят всички. В резултат идва стремежът към отмъщение, което всъщност е екзекуция над самия себе си. Цената наистина е прекалено висока.
„Аз печеля – ти печелиш” е модел на взаимоотношения, който може да се практикува при такова състояние на ума и сърцето, което е осъзнало Единното цяло и се стреми към взаимоизгодни взаимоотношения. Печелят всички, защото имат положително отношение към решаването на проблема и активно се ангажират в дейността.
„Аз печеля – ти печелиш” е закон, основаващ се на сътрудничеството, не на конкуренцията. От противници, хората се превръщат в съюзници. Успехът на едната страна не се постига за сметка на другата – успяват всички.
Законът „аз печеля – ти печелиш” гласи:”нека не го правим по моя или по твоя начин – нека го направим по най-добрия начин”!
Законът е приложим в общности, които осъзнават, че пълна независимост няма, че всъщност ние всички зависим един от друг по някакъв начин, защото сме част от Единното цяло.
Пълната независимост е илюзия; силната зависимост е нездравословна. „Аз печеля – ти печелиш” се основава на осъзнаването на взаимната зависимост и взаимната изгода. Това е моделът, по който се организира животът в собствения ни организъм – всяка клетка дава, за да получи. Всички се подчиняват на принципа на взаимното сътрудничество. Единствената клетка, която само взема и никога не дава е раковата. Всяко нарушаване на закона „аз печеля – ти печелиш” се заплаща скъпо, понякога с живот.
За да се задейства законът „аз печеля – ти печелиш” е необходимо доверие. Доверието създава атмосфера на сътрудничество и истинска съзидателност. Няма ли доверие – по-добре прекъснете отношенията. В противен случай ще заплатите със собственото си здраве.
Човешкото съществуване се основава на връзките – с другите, с общността, и най-вече със себе си. Ако успеем да създадем честни и конструктивни връзки със самия себе си, ние ще успеем да приложим закона „аз печеля – ти печелиш” и спрямо другите. Отношението ни с другите са само отражение на личното ни отношение към самите себе си. Това е ефектът на огледалото. За да променим отношението си към света, трябва да променим отношението към самия себе си.
Ние не можем да променим никого, освен себе си. Лесно е да искаме другите да се променят; трябва да осъзнаем, че можем да променим единствено себе си.
Във всеки от нас е заложена сила. Без нея ние не можем да поемем отговорност, за да предизвикаме промените, които подобряват живота ни. Ако се откажем от силата, която ни е дадена по рождение, ние решаваме да се превърнем в жертви. Изборът е единствено наш.
За да получим, трябва да дадем; за да ни разберат, най-напред ние трябва да проявим разбиране. Ако в този закон има някакъв победител, това е този, който пръв е тръгнал към разбирателство и взаимноизгодно сътрудничество. Ако всеки тръгне към взаимната изгода и общата полза – накрая ще получи повече.
Това е действието на закона „аз печеля – ти печелиш”.
„ Използвай всичките си таланти – и най-добрите, и най-скромните. Горите щяха да бъдат много тихи, ако ги огласяха само птиците, които умеят да пеят най-добре.” – Хенри Ван Дайк
За разбирането на човешкото поведение има само една истина – човек се мотивира единствено от своя незадоволена нужда. Мотивацията бива:
- еволюционна – свързана с усъвършенстването на личността;
- мотивация, породена от чувство за непълноценност.
И двете са свързани с неудовлетворени потребности. Но първата води до живот, от който човек изпитва задоволство; втората – до поредното недоволство от живота.
Физическо и душевно благоденствие се постига чрез еволюционната мотивация.
Грег Андерсън години наред се е борил, за да се мотивира. Използвал без успех какви ли не техники за повдигане на духа, докато не попаднал на определението на д-р Уейн Дайър, че неговия вид мотивация се нарича „мотивация на дефицита’. Той бил избрал да живее без шанс да победи или спечели, защото смятал животът си за безкрайно непълноценен. Изчислявал какво не му достига – пари, любов, собственост. Списъкът на нещата, които не му достигали непрекъснато растял – получел ли едно, стремял се към друго и отново усещал животът си непълноценен. Постигнел една цел, поставял си друга, създавал в себе си силно желание, мислел позитивно и така…до полуда. Това е капан. Когато животът ни е мотивиран от такава настройка на ума, животът не може да донесе удовлетворение. Защото всички сме заразени с вируса „още”.
Проблемът на Грег Андерсън е бил в мотивацията му. Той се е мотивирал от това, което е липсвало в живота му. Можел е да постигне всичко, но умствената му нагласа оставала неудовлетворена и го пришпорвала към нови придобивки. Не му е хрумвало, че трябва да се съсредоточи върху радостта от постигнатото.
Законът за еволюционната мотивация гласи:”Аз съм пълноценен, но не съм съвършен.”
Сега – Тук и Днес, ние сме пълноценни. И повече от това не ние нужно, за да бъдем щастливи. Чувстваме се напълно реализирани с това, което имаме в момента.
Разбира се, ние сме несъвършени. Въпреки че сме пълноценни, растежът, промяната и хармонията са част от живота. Физическото ни тяло непрекъснато подменя своите клетки. Умственият ни капацитет расте. Духовната ни реалност осигурява постоянен източник на обновление. Ние растем и се променяме чрез избора, който правим във всеки един момент, а не в резултат на липси и непълноценност.
Естественото развитие е това, което ни подтиква към по-нататъшно израстване. Тогава липсите стават невъзможни, мотивацията на непълноценността – също. Защото започваме да търсим развитието и промяната, а не придобиването. Вътрешно сме мотивирани да даваме, да служим и да обичаме. В това се състои Законът за мотивацията, свързан с усъвършенстването. Тази мотивация променя начина, по който схващаме постиженията и гледаме на живота. Най-силната ни необходимост е от физическо оцеляване. Следващата по сила осъзната човешка нужда е психологическото оцеляване. Третата е духовното оцеляване. Има йерархия във възприятията – физическо, психологическо и духовно. Има йерархия в нивата – тяло, ум, дух.
Задоволените нужди, било физически, психологически или духовни – мотивират. Само неудовлетвореният глад движи хората.
Това, че имаме неудовлетворени нужди, не превръща живота ни в непълноценен. Чрез Закона за еволюционната мотивация ние търсим пълноценно развитие на потенциала на живота си. А то е благосъстоянието на тялото и духа. За да се превърне в реално изживяна действителност, необходимо е да се съберат в едно знание, умение и желание. Знанието и умението са лесно достъпни. Истинската пречка е желанието за постигане на съвършено здраве.
Грег Андерсън е консултирал хиляди хора, болни от какво ли не. Всички казвали, че са готови да направят всичко, само да се подобри състоянието им; да се почувстват по-добре; да бъдат отново такива, каквито са били преди да се разболеят. Това е мотивацията на непълноценността. Тези хора се опитват да не умрат, да преодолеят „дефицита” на загубеното здраве. Оцеляват тези, които въпреки загубеното здраве правят всичко възможно за да живеят ден за ден, Тук и Сега. Тези хора гледат на собствения си живот като на пълноценен живот, независимо, че имат проблеми със здравето. Те са взели най-важното решение – да живеят Сега. Не вчера, не утре, а Днес.
Повечето хора не искат да мислят за смъртта; не искат да говорят за нея. Но тя е част от сделката с живота. Когато приемем, че тя е неизбежна; когато си позволим да мислим за себе си като за смъртни същества, каквито всъщност сме, едва тогава ще започнем да живеем пълноценно.
Типът мотивация, която ръководи живота ни, е важна част от постигането на съвършеното здраве. Дълбоко чувство, че си се реализирал идва само от сериозно ангажиране към живота, изпълнен с цел, с борба за по-висши идеали. В това се състои истинското щастие.
Първият от социалните закони визира човешкото достойнство и уважението към отделния човек във всекидневното поведение, във всекидневните отношения. Тези абстрактни категории получават своето конкретно проявление не чрез абстрактна любов към човечеството, а чрез всекидневна проява на уважение към себе си и околните.
Аз вярвам, че всяко човешко същество е Божие създание и не заслужава моето уважение. Това е основното схващане, което стои зад Закона за човешкото достойнство.
Факт е, че ние непрекъснато лепим етикети и поставяме хора, раси и народи в чекмеджета:
- ’’ той е християнин – сигурно е от онези, които тормозят лекарите заради абортите’’;
- ’’ той е мюсюлманин – сигурно е терорист ’’ ;
- ’’ тя е еврейка – мисли само за пари и за себе си ’’.
Шаблоните са навсякъде. Преценяваме другите по това, какво училище са завършили, колко пари имат, каква кола карат, от къде си купуват дрехите, в кой район живеят…
Когато преценяват дали да ти увеличат заплатата или да ти предложат повишение, някой може да каже:” не искам да знам коя, какво може да прави, какво е сърцето и, каква е силата и или какви трудности е преодоляла… Искам да видя единствено дипломата и.’’
Законът за човешкото достойнство предполага противоположното отношение. Той гласи, че ценим индивидуалния човек; че искаме да разберем какъв е; какво може; каква е душата му; искаме да знаем живота му, надеждите, мечтите му; умее ли да изпитва състрадание…
Зачитането на човешкото достойнство е в отношението ни, в думите ни, във всичко.
Законът за човешкото достойнство съдържа повелята да забравим дребнавостта; да престанем да се отъждествяваме с етикети, принизяващи достойнството и потенциала на отделния индивид.
Уважението, както и всичко на този свят, е взаимно. Ако искаш да получиш уважение – уважавай другите!
„ По своето въздействие движението може да замени всяко лечебно средство, но всички лечебни средства на света не могат да заменят въздействието на движението.’’ Тисо
Дори при най-добрите намерения да се извърви пътят към Съвършеното здраве, не бихме стигнали много далеч без Закона за физическата активност.
Едва ли някой би се заел да оспорва Закона за физическата активност – от детската градина до старческия дом, през целия ни живот, получаваме все едно и също послание: трябва да се играе гимнастика!
Редовната физическа дейност :
- тонизира мускулите;
- подобрява фигурата и стойката;
- увеличава енергията;
- увеличава капацитета на сърцето и белите дробове;
- пречи на загубата на костно вещество;
- облекчава стреса;
- изгаря калориите и намалява апетита;
- помага да се намалят нараняванията и ускорява оздравителните процеси;
- регулира свръхтеглото;
- подобрява настроението;
- подобрява познавателната способност;
- кара те да се чувстваш по-млад;
- … и изглеждаш по-млад.
Ако фармацефтичната индустрия можеше да бутилира Закона за физическата активност и да постигне поне част от изброените ефекти, светът би приветствал откриването на панацеята – лекарството срещу всички болести !
Законът за физическата активност поставя само едно условие: гимнастиката трябва да се прави редовно, поне 20 минути всеки ден; да стане част от начина ни на живот. Законът за физическата активност се превръща в реалност само ако стане част от всекидневието ни, макар че не е никак лесен за прилагане.
През 1984 година на Грег Андерсън му поставили диагнозата рак на белите дробове. Тогава лекарите му давали само 30 дни живот. Той започнал да интервюира оцелели от страшната присъда и при всички гимнастиката била задължителна част от техния комплекс за възстановяване. Грег Андерсън си закупил много уреди и се зарекъл:’’Поемам по пътя на доброто физическо и психическо състояние.” Но пропастта между купувач и потребител се оказала огромна. След първоначалния ентусиазъм спортните съоръжения потънали в прах. Накрая ги отнесъл в гаража на един свой съсед и ги продал на безценица. Бил убеден, че нищо повече не можел да направи. Всъщност можел : да проумее девиза на Nike – „просто го направи”.
За него отговорът бил в ходенето. Не му били необходими скъпи съоръжения. Не му трябвали сложни формули, за да поеме максимално кислород или да изгори повече калории. Дори не му било необходимо да разбира разликата между анаеробичен и аеробичен метаболизъм. Да ходи било просто, лесно и можел да го прави навсякъде. Първите 5 минути ходел бавно, следващите 20 минути – малко по-бързо, без да се задъхва, и последните 5 – отново бавно. Това била неговата програма.
Не му били нужни атлетични умения, скъпа екипировка и фитнес зали. Нужни му били само удобни обувки и личната му ангажираност : ’’Просто го направи!” Постепенно включвал допълнителни упражнения преди и след ходенето. Но ходенето си останало задължителната, основна част от програмата му.
Ходенето може да се упражнява всеки ден, без изключение, защото не зависи от нищо друго, освен от чифт обувки и собственото ни намерение.
Законът за физическата активност е неоспорим. Приемете го и го приложете. Не на всеки физическата активност им харесва отначало. Трябва да свикнете с нея. Трябва да свикнете с нещо, което Ви е присъщо по рождение.
Какво е необходимо? Да намерите удобния си стереотип. Само след няколко дни или седмици физическата активност ще се превърне в необходимост и ще започне да Ви доставя удоволствие, да Ви носи радост.
Последиците от неспазването на Закона за физическата активност са страшни. Ако не използваш тялото си, ще го изгубиш. Никой, който обича живота, не може да си позволи да пренебрегва Закона за физическата активност.
Бавно и последователно – това е разковничето. И още в девиза на Nike –’’Просто го направи.” Но го направи така, че да носи радост.
Законът за физическата активност ще се задейства само ако е в действие Законът за одухотвореността, според който радостта, която изпитваш, е живот.
„Единствената диета е: малко и спокойно.”- шотланска поговорка
Щом се спомене „диета” и веднага възникват поне 2 възражения:
- пробвал съм сто диети и никога не успявам- при всеки следващ опит неуспехът идва от умственото програмиране;
- всичко, което е вредно е вкусно; всичко, което е полезно, е безвкусно. Mакар, че няма абсолютно никаква причина полезното да не е и вкусно.
Същността на посланието на Закона за умереното хранене е : яж в умерени количества най-разнообразна сурова храна, най-малко три пъти дневно. Включвай закуски сутрин и следобед, изпивай поне 8 чаши чиста вода на ден и вземай широкоспектърни витамини и минерали. Това не е трудно. Не изисква кой знае каква воля. Всичко може да бъде много вкусно.
Миналото ни поведение не определя автоматично поведението ни в бъдеще. Най-голямата промяна, която трябва да направим, е в нашето мислене. Ако променим мисленето си по отношение на храненето, ние ще променим живота си.
Какви са наградите от следването на Закона за умереното хранене – повече енергия и по-малко умора; по-добър контрол върху теглото; по–добри възможности за поддържане на подходящо ниво на холестерола; по-добра възможност за предпазване от болести; по-добро самочувствие и др.
Ако променим мисленето си по отношение на храненето, наистина ще променим живота си. Изборът е наш.
За да се възползвате най-ефективно от Закона за умереното хранене, трябва да го съчетаете със Закона за одухотвореността – храненето трябва да носи радост. Радостта като подход към храненето не е проблем. Тя е решението на проблема. Да променим начина си на хранене е наш избор. Това е нещо, което никой не може да ни принуди да направим. Хипократ е казал –„храната да бъде вашето лекарство”, и през всичките тези векове никой никога не е имал основание да го оспори.
Начинът ни на хранене е извор на сила, нещо, върху което можем да имаме влияние и контрол. За разлика от медицинското лечение, храненето не се извършва над нас, а от нас самите. А това означава, че контролът наистина е в наши ръце.
Законът за умереното хранене не може да бъде пренебрегван, без това да предизвика неприятни последици – ще пострадат здравето и качеството на живота ни.
При яденето”по-малко означава”повече”. В това се състои и Законът за умереното хранене.
Това е най-неспазваният закон за Съвършеното здраве. При най-дребния повод ние вече сме на път към аптеката или лекарския кабинет, макар че поколенията преди нас разполагат с прости и ефикасни решения не само на леки, но и на къде по-сложни здравословни проблеми.
Официална или алтернативна медицина – изборът е наш. Ако е необходим съвет, както всичко в живота и отношението ни към собственото здраве трябва да е комплексно : където може-сами; където не – в сътрудничество с лекарите. Почитай и уважавай лекаря, който ще ти каже : „Искаме да те лекуваме правилно и ще направим само онова, което е абсолютно необходимо, с минимални странични ефекти. Ще подкрепим тялото ти само да се излекува.”
Най-важният човек, отговорен за твоето здрвае, не е нито лекарят, нито медицинската сестра. Най-важният си ти, защото здравето е твое и единствено ти си отговорен за него.
Законът за минималната лекарска намеса изисква пациентът да се превърне в потребител и да възприеме нова, активна роля в лекуването и поддържането на собственото си здраве. Не можем да си позволим да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги.
Опасността от прекаляване с медицинското лечение е точно толкова голяма, колкото да не получиш навременна медицинска помощ.
Най-добрият начин да подобрим здравето си е да променим отношението и поведението си. Целта е да станем по-осведомени потребители на медицински услуги. Едва тогава ще можем да обединим усилията си с тези на лекарите и да се превърнем в екип, еднакво заинтересован от крайна цел – личното ни здраве.
Законът за минималната лекарска намеса има и още един аспект – особено повишено внимание там, където медицинските услуги са се превърнали в бизнес. Докато това е така, трябва да преодолеем навика си да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги и да се ангажираме лично с нелеката работа по постигането на съвършено здраве.
„Част от цялото никога не може да се чувства добре, ако цялото не е добре.” – Платон
Конвенционалната мъдрост, и най-вече традиционната медицина, твърди, че ние сме най-вече физически същества, сбор от клетки; същества, физически и материални по своята същност.
Психолозите твърдят, че отговорите са в човешкия ум; че ние сме това, което мислим – т.е. ние най-вече сме разумни същества.
Трети настояват, че сме най-вече духовни същества; че сме души, свръхестествени същества, надарени с дух, който дарява живот и на мига, и на вечността.
Истината е, че ние сме и тяло, и ум, и дух. Ние сме три отделни същности и едновременно с това едно цяло- защото тези три същности са неделими.
Осъзнаването, че тялото, умът и духът непрекъснато си взаимодействат, определя отношението ни към болестта; към това, как я лекуваме; и към това, как живеем. Съвършеното здраве – благосъстоянието обхваща трите наши същности, обхваща ни като цялост.
Законът за единното цяло ни учи, че между тялото, ума и духа има непрекъснато взаимодействие; че винаги създаваме самите себе си и се премоделираме на три нива.
Ние или непрекъснато потискаме, или отприщваме огромния потенциал на Единното цяло, което живее в нас.
Законът за единното цяло ни учи, че тялото, умът и духът работят заедно, в неделимо взаимодействие.
Лекарите твърдят, че съвършеното здраве се постига чрез медикаментозно или хирургично лечение.
Психолозите твърдят, че истината е в интроспекцията на личността.
Свещениците и равините твърдят, че отговорите са в Свещеното писание и в ритуалите.
Всъщност, това е само част от истината. Във всяко от твърденията е заложена част от отговора. Законът за единното цяло повелява, че трите функционират заедно. Постоянното равновесие между тяло, ум и дух поддържа доброто физическо и психическо състояние. Ако тичате по малко всеки ден и ако ядете редовно салата на обяд, едва ли ще постигнете резултатите, които целите.
Законите за съвършеното здраве са в сила, когато действат заедно.
„От мен зависи дали това ще стане.” – Робърт Х. Шулър
Повечето хора си мислят, че съвършеното здраве е да си ядеш зеленчуците, да се разхождаш всеки ден и да имаш късмет с гените. Те мислят:”в крайна сметка гените ми определят колко ще живея и дали ще бъда здрав. Моите усилия са нещо второстепенно. Когато на човек му удари часът, нищо не може да го спаси. Едва ли съм в състояние да направя нещо…”.
Това не е истина.
Законът за личната отговорност гласи, че всеки е единствено отговорен за своето добро физическо и психическо състояние. Има две истини относно доброто физическо и психическо състояние:
- нашето поведение може да ни осигури или добро здраве, или болест;
- емоционалните и духовните реакции могат да доведат до физически промени.
Добрата новина е, че винаги имаме избор. Чрез личния избор ние можем да променим живота си.
Законът за личната отговорност не се състои в това, да обвиняваме или оневиняваме някого. Законът гласи, че нашето поведение и реакции, без значение в какви обстоятелства сме попаднали, винаги са под наш контрол.
Силата на личния избор действа при всеки от нас, без оглед на възраст, физическо или умствено състояние. Няма изключения.
Може не винаги да осъзнаваме силата на собствения си избор, но тя е в нас, винаги е там. Единствено ние носим отговорността за това, дали съзнаваме този огромен потенциал, с който ни е дарил животът – правото на личен избор, на свободна воля, както и за какво ще използваме тази своя сила – за свое добро или срещу себе си. Всъщност в това се състои Законът за личната отговорност. Ние сме способни да развиваме своето поведение и реакции на физическо, емоционално и духовно ниво.
Законът за личната отговорност изисква от нас смелост, за да правим всеки ден своя житейски избор, дори когато сме несигурни и се страхуваме от неизвестността.
Ние разполагаме със силата да създаваме живот и здраве; ние не сме пасивни наблюдатели и потърпевши от събитията на живота.
Дали вярвате или не, тази сила съществува в нас.
Съвършеното здраве не е само въпрос на генетика, нито само на диета и упражнения. Съвършеното здраве на първо място е осъзнаване на собствения ни потенциал, а след това – и на разбирането на нашата отговорност към самите себе си.
Ние можем да променяме физическото си състояние.
Ние можем да подбираме чувствата си.
Ние винаги можем да открием цел и смисъл в живота си.
Когато правим това, Законът за личната отговорност се превръща в лична сила.
„…И най-важна от всичко е любовта.“- Апостол Павел
В ничий живот не съществуват обещания. Има само възможности. Най-голямата привилегия на всеки човек е да преследва разгръщането на своя най-голям потенциал. Това преследване, предприето искрено, е истинското пътуване към Съвършеното здраве. Крайната цел е последователното прилагане на Закона за безусловната любов. Науката твърди, че най-висшата цел на живота е мъдрото използване на познанието.
Политиците твърдят, че най-висшата цел е свободата.
Социолозите твърдят, че най-висшата цел е в добрите дела на човека.
Икономистите твърдят, че най-голямото ни призвание е финансовата независимост.
Религията твърди, че върховното нещо, което човек може да притежава е вярата.
Всички те фокусират вниманието си върху част от истината. Тя е във всекидневното практикуване на най-големия от всички неоспорими закони на Съвършеното здраве – Законът за безусловната любов.
В основата на всеки успех, на добрия здравен статус, на самоусъвършенстването стои неутолим дух, който ни поддържа дори когато не го осъзнаваме. Този дух е любовта.
Аз вярвам, че съществува Бог. Разбирам, че когато хората си мислят за Бога, често представите им са много различни. Най-смислено е да си представяме Бога като Първоизточник, като Създател на всичко, Дарител на живота, Присъстващ във всяко кътче на Вселената, във всеки момент.
Като човешки създания не можем да постигнем Божественото съвършенство. Но ако му позволим, Божественият потенциал се отприщва у нас и чрез нас, давайки ни възможност да се доближим до Божия промисъл.
Най-висшия израз на Божия промисъл е прилагането на любовта в отношенията между хората, любовта, основана върху решението да служим. Тя е динамично състояние на съзнанието – отдаване, съзидателен поток, хармония.
Безусловната любов приема факта, че да си човек, означава да грешиш и да не си съвършен. Тя е изборът да обичаш, без да поставяш условия и да търсиш отплата. При този закон няма „ако“, няма корист.
Любовта е съзидателна. Законът за безусловната любов ни кара да променим из основи схващанията си за действителността. Силата на този закон далеч надхвърля личното ни здраве и благополучие или нашия живот. Откликвайки на любовта, ние се превръщаме в сътворци на свят с безброй възможности.
Чрез своите мисли, думи, молитви, действия ние сътворяваме живота си. Процесите вътре в нас също се отразяват във физическия свят. Ние влияем на събития, отношения, шансове, финансови възможности….Ние творим. Най-силната, най-благоприятната форма на творчество е безусловната любов. Болестта не е единственият път за нейното осъществяване. Когато в криза се приложи безусловната любов, винаги, наистина винаги условията се подобряват. Променя се отношението ни към кризисната ситуация. Да гледаме живота през призмата на безусловната любов означава да се освободим от задръжките на обичайното. Ние вече не сме оковани в използването на остарели, консервативни, отровни и съмнителни решения на проблемите. Чрез Закона за безусловната любов се стига до най-добрия, до единствения отговор.
Законът за безусловната любов представлява духовност в действие. Ако не можем да приемем съществуването на Бога или на някоя друга форма на Висш разум, можем да приемем, че проявяването на обич към друг човек е в състояние да промени живота на двама: на този, който получава любовта, и на този, който я дарява.
Да живеем, без да осъзнаваме какво мислим, чувстваме, обичаме и творим, е заплаха за здравето и благополучието ни. Да се научим да живеем и обичаме съзнателно, да развиваме ума и прозрението, ни освобождава от потребността да се изживяваме като жертви на живота, както и от мисълта, че обстоятелствата контролират съдбата ни. Любовта е индивидуална сила. Любовта превръща съзнанието на отделния човек в сила, която променя света край него.
Безусловната любов е непредубедена- тя не осъжда; тя те е приела завинаги такъв, каквото си. Хората, чийто дух е посветен на любовта, съзнават истината, че те са сътворци заедно с Твореца- Бог.
Пътят на безусловната любов не е лесен, но затова пък прави живота съдържателен. Пътят на любовта не е интелектуално упражнение. Той е животрептяща необходимост, постоянно предизвикателство; непрекъсно се променя; неизменно изисква дисциплина и предварително обмисляне. Ако изберем пътя на любовта, трябва да го следваме неизменно, до края. Ако не го изберем, не живеем пълноценно.
Не е лесно да се съблюдава Законът за безусловната любов. Може да се отклоним един или два пъти, но никога няма да освободим съзнанието си от безусловната любов, щом веднъж сме я приели. Тя става наша завинаги, но тя има и своите изисквания:
1. Законът за безусловната любов изисква от нас да познаваме всички останали закони за Съвършеното здраве. Те са нашите инструменти. Колкото повече знаем, толкова по-силни ставаме.
2. Законът за безусловната любов е благополучие в най-широкия смисъл. Той е връзката с останалите правила. Безусловната любов е практическата същност на подхода към съвършеното благосъстояние на тялото и духа.
3. Безусловната любов не ни позволява повече да обвиняваме другите. От обвинението полза няма; то ни отнема възможността за промяна. Да обвиняваме другия, означава да обвиняваме себе си. Да правим равносметка -да, но – не на обвиненията.
4. Безусловната любов ни принуждава да изследваме всички изкуствени бариери в живота и да ги премахваме. Поставянето на граници между народи, раси, религии;“лепенето на етикети“; убедеността ни, че сме независими от другите – това са остарели понятия. Те повече не важат. Те служат единствено да разделят хората. Животът, съобразен със Закона за безусловната любов, не познава ограничения.
5. Законът за безусловната любов е отвъд пределите на времето и пространството. Любовта се предава за миг. Тя минава през всякакви граници – и действителни, и въображаеми. Тя е вечна. Тя изисква непрекъснато да внимаваме за собственото си състояние. Ако усетим и най-лекия негативизъм, трябва незабавно да се изцерим.
6. Пътят на безусловната любов не минава през джунглата на насилието. Тя минава през отношения, подхранващи душата.
7. Законът за безусловната любов изисква да се освободим от противоетествените си навици – наркотици, алкохол, отрицателни привички, страхове – всичко, което ни кара да губим способността си да обичаме. Непрекъснато трябва да правим избор, освобождавайки се от низките страсти и търсейки по-висши нива на духовно израстване.
8. Законът за безусловната любов изисква от нас да вършим всичко това с благост спрямо себе си и спрямо другите. Необходима е всестранна дисциплина. Да обичаш, налагайки волята си, чрез решимост и без състрадание, е форма на самоналожено насилие. Ценете съвършеното здраве на тялото и духа си. Уважавайте се и бъдете нежни към себе си.
9. Безусловната любов изисква да запазим концентрацията си. Това означава да се сравняваме единствено със себе си, а не с другите. Собствената ни ангажираност е единствената мярка за напредък.
10. Над всичко, Законът за безусловната любов изисква непрекъснато да проявяваме любов. Трябва да правим това всеки ден, всеки час, всяка минута.
Следвайки този път, ние изпитваме великата радост на висшия порив и жънем плодовете на съвършеното здраве. Прилагайки Закона за безусловната любов в живота, човек получава богато възнаграждение – физическо здраве, мъдрост, състрадание и става оръдие на мира.