Здравеопазване

Ние живеем едновременно в два свята – два напълно различни и независими един от друг отделни свята:

• Външен свят – обстоятелства и ситуации, които ни се случват;
• Вътрешен свят – изпълнен  с нашите мисли и реакции.

Нещата в живота ни се случват във външния свят, а ние реагираме във вътрешния свят, следствие на подтика, който идва от външния свят. Ние живеем във вътрешния свят, реагирайки на външния свят. Постоянно откликваме на това, което се случва във външния свят. Ние подхранваме и подсилваме реалността на външния свят, чрез това, което става във вътрешния ни свят. Поемаме мисълта и я прекарваме през ума си постоянно във вътрешния си свят и в резултат на това губим вътрешната си сила, защото животът ни е постоянна реакция.

Двата свята са отделни един от друг. Имат собствени закони, своя собствена динамика и възможност, своя собствена реалност:

• Увереността не съществува във външния свят;
• Няма тревога във външния свят; ние интерпретираме живота си чрез нашето съзнание и ставаме разтревожени; както няма и страх във външния свят;
• Няма щастие вън от мислите ни; то не съществува във външния ни свят; то е част от вътрешния ни свят.

Повечето хора прекарват живота си в реагиране. Каквото и да се случва във външния свят, те го вземат и го пренасят във вътрешния си свят. Така съзнанието се превръща в огледало, в отражение. Всичко, което правим отразява това, което ни се случва в живота. Каквото и да се случи отвън, ние го вземаме и го прекарваме отново и отново през вътрешния си мир. В резултата на това губим вътрешната си сила.

Нашата сила идва в момента когато разберем, че в съзнанието си не сме ограничени от външния свят. Можем да имаме каквито си поискаме мисли.

Когато разберем, когато осъзнаем, че живеем в два напълно различни и независими свята, трябва да започнем да работим във вътрешния си свят независимо от това, което ни се внушава отвън.

Всичко във Вселената е подвластно на закони.

Най-важният закон е, че ние сме причина за това, което ни се случва. Животът ни е отражение на нас самите. Ние сме създателя на всичко това, което ни се случва. Животът винаги ни отговаря следствие на нашите собствени вибрации.

Няма да постигнете напредък в живота си, ако вярвате, че животът ви няма нищо общо с вас. И обратно – ще усетите светкавичен напредък, ако поемете отговорността за собствения си живот.

Когато повярвате, че”аз съм причината, за това, което ми се случва”, щом приемете това, вие ще усетите огромен прилив от лична сила, огромно количество сила.

Ние притежаваме силата да управляваме живота си! Силата не е във външния свят, а в съзнанието ни. Силата на живота е в енергийните вибрации. Ние трябва да ги създадем- наши собствени енергийни вибрации.

До сега само сме реагирали на живота. Време е да поемем контрола, да поемем отговорността за живота ни!

Когато душата започва да се преражда в своите физически въплащения, тя е наясно,че никой не определя края на житейския и път.

Във Вселената всяко прераждане е свързано с възможност да се обогатим с нови знания, за които сме дорасли или които не сме успели да получим в предишното си въплащение. Нашето физическо тяло е само средството, дрехата, чрез която душата трупа опит в своя безкраен живот.
След като душата е осъзнала задачите, които има да изпълнява в следващото си въплъщение – тя е готова да изживее дълъг и пълноценен живот, а не само кратък миг на неясен престой във физическото си тяло.
Ранната смърт(веднага след раждането) се корени в неспазена забрана за брак на родителите. Причината може да е и погрешното въплъщение на душата- осъзнаване, че няма да изпълни мисията си.
Всеки човек идва в поредното си прераждане със своята мисия. Ако въплъщението е в съзвучие със законите на кармата, душата изживява един дълъг (колкото си поиска) живот в своето физическо тяло. Деня на смъртта определяме сами – защото не ни се живее. Причините са, че или не сме в състояние да се борим с трудностите, или сме изпълнили успешно житейската си мисия и очакваме ново прераждане. Човек живее толкова, колкото му е необходимо и умира, когато се съгласи.
Денят на смъртта не може да се предвиди, изчисли или прогнозира. Всеки опит за неговото определяне е създаване на мисъл-форма и предизвикване на преждевременна и насилствена смърт.
Евтаназията утежнява кармата. Тя увеличава броя на преражданията на човека, съзнателно избрал пътя да бъде умъртвен, за да си спести безсмислието на едно обречено бъдеще. Ако лекар е предизвикал смъртта на пациент, следвайки собствените си разбирания за хуманност( жал, осъзната невъзможност за излекуване на болния) – то последиците, които ще понесе, ще бъдат свързани с кармичното наказание, че без право е променил съдбовния път на друг човек. Ако на лекаря е заплатено за да прекрати живота на неизлечимо болния – кармичните му задължения се утежняват, все едно,че е предизвикал насилствена смърт.

1.имайте впредвид, че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.
2.когато губите не губете и урока.
3. спазвайте правилата: уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички действия.
4. помнете,че когато не получавате нещо, което искате понякога е голям късмет.
5. научете правилата за да знаете как порядъчно да ги нарушавате.
6. не позволявайте малък спор да руши голямо приятелство.
7. когато осъзнаете,че сте направили грешка, предприемете действия да я поправите.
8. всеки ден прекарвайте известно време сам със себе си
9. бъдете отворен за промени, но не се отказвайте от ценностите, в които вярвате .
10. помнете, че понякога тишината е най-добрия отговор
11. живейте добър, ценностен живот. Когато остареете и се върнете назад във времето, ще се насладите отново на преживяното.
12. нека атмосферата на любов в дома Ви е в основата на Вашия живот.
13. в споровете с хората, които обичате, говорете само за конкретната ситуация. Не намесвайте миналото.
14. споделяйте знанията с другите по този начин ще достигнете безсмъртие.
15. бъдете внимателен със земята.
16. веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди.
17. помнете,че най-добрата връзка е тази, при която любовта Ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.
18. съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете при постигането му.
19. приемайте любовта и готвенето безрасъдно.

Лао Дзъ казваше:
Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.
Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.
Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:
- Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест;
- Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест;
- Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест;
- Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест;
- От ненавист да желаеш нечия смърт – това е болест;
- Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки – това е болест;
- Да ругаеш хората, хвалейки себе си – това е болест;
- Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си – това е болест;
- Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш – това е болест;
- Да се радваш, преследвайки сгрешилия – това е болест;
- Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест;
- Използвайки властта си, да вършиш произвол – това е болест;
- Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест;
- Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните – – това е болест;
- Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест;
- Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест;
- Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест;
- Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш – това е болест;
- Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност – това е болест;
- С прямотата си да вредиш на хората – това е болест;
- Да не обичаш хората, а само себе си – това е болест;
- Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв – това е болест;
- Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест;
- Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка – това е болест;
- Да намираш недостатъци на известните хора – това е болест;
- Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш – това е болест;
- Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест;
- Да се радваш на чуждите грешки – това е болест;
- Да се гордееш пред хората със своето богатство – това е болест;
- Да бъдеш аристократ и да презираш хората – това е болест;
- Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите – това е болест;
- Да си плебей и да говориш лошо за аристократите – това е болест;
- Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение – това е болест
- Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест;
- Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение – това е болест;
- Да нарушаваш справедливостта – това е болест;
- От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест;
- Да запазиш своята безопасност за сметка на другите – това е болест;
- Да си ревнив – това е болест;
- Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните – това е болест;
- Много да ненавиждаш и малко да обичаш – това е болест;
- Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест;
- Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест;
- Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното – това е болест;
- Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите – това е болест;
- Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци – това е болест;
- Да помагаш на хората, надявайки се награда – това е болест;
- Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал – това е болест;
- Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това – това е болест;
- Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест;
- Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари – това е болест;
- С магьоснически методи да нанесеш някому вреда – това е болест;
- Да обиждаш и порицаваш талантливите – това е болест;
- Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест;
- Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест;
- Ако няма хармония в сърцето – това е болест;
- Да си спомняш за старите обиди – това е болест;
- Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест;
- Да не възприемаш увещания и критики – това е болест;
- Използвайки официални жалби, да победиш някого – това е болест;
- Да спориш с глупака – това е болест;
- Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация – това е болест;
- Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест;
- Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест;
- Много да се съмняваш и малко да вярваш – това е болест;
- Да се надсмиваш над лудите и болните – това е болест;
- Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите – това е болест;
- Грозни думи и зли слова – това е болест;
- Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата – това е болест;
- Злобно отношение и некрасиво поведение – това е болест;
- Да си непостоянен – това е болест;
- Привързаност към веселието и шегите – това е болест;
- Да обичаш да разграничаваш хората – това е болест;
- Хитрост и ласкателство – това е болест.
- Да желаеш да получиш нещо чрез измама – това е болест;
- Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания – това е болест;
- Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян – това е болест;
- Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда – това е болест;
- Да желаеш да убиеш заради лоши думи – това е болест;
- Да подтикваш към прекъсване на бременността – това е болест;
- Да се бъркаш в чужди дела – това е болест;
- Да надничаш и послушваш скришом – това е болест;
- Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя – това е болест;
- Да не се вслушаш в противоположното мнение – това е болест;
- Да харесваш резкия отказ – това е болест;
- Настойчиво да преследваш жените – това е болест;
- Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг – това е болест;
- Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата – това е болест;
-мДа убиваш зародиш и да режеш плът – това е болест;
- Да причиняваш беди чрез огън и вода – това е болест;
- Да се смееш над слепите, глухите и немите – това е болест;
- Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест;
- Да учиш хората да правят провокации – това е болест;
- Да учиш хората да вършат зло – това е болест;
- Да променяш отношението си към попадналия в беда – това е болест;
- Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест;
- Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш – това е болест;
- Насила да отнемеш вещите на хората – това е болест;
- Да действаш с користни подбуди – това е болест;
- Да нямаш собствено мнение – това е болест.

Лао Дзъ казваше:
Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

„ Въобръжението е окото на душата” – Жозеф Жубер

Всичко се създава по два пъти : първо чрез мисълта, после във физически план. Първото съграждане става на нивото на ума, а после следва физическия резултат. В това се състои Законът за съзидателността : физическото изпълнение следва мисленния проект.
Ние използваме този закон непрекъснато, но рядко го правим съзнателно. Това е законът за съзидателността – всичко се създава по 2 пъти.
Този простичък, но изключително мощен принцип намира приложение във всичко в живота. Ние планираме без да осъзнаваме. Мисълта предшества действието. Законът за съзидателността се задейства или по погрешка, или по замисъл – случайно или нарочно. Проблемът е, че обикновено ние просто реагираме; че сме пасивни. Приемаме това, което е, без да помислим за това, което може да бъде. Позволяваме на другите да натискат собствените ни творчески бутони.
Да се върнем към Закона за личната отговорност. Всички притежаваме способност да реагираме и сила да създаваме. Това не е реакция- това е активна позиция, нещо, което е твърде тясно свързано със Закона за съзидателността.
Вижте как се развива личният живот на всеки от нас. Когато не поемем лична отговорност и не развием разбиране за изключително силния Закон за съзидателността, ние даваме възможност на други хора да ръководят живота ни.
Обстоятелствата като че оформят живота ни случайно, а не по наш избор.
По замисъл или случайно- това е ключовият критерий за разбиране на Закона за съзидателността. Например, сценарият за собствения ни живот може да ни е връчен от нашите родители. Ние реагираме по навик, по задължение и дори по принуда. Случайно, без съзнателна умисъл, ние се озоваваме в живот, изборът на който е направен не от нас, а от някой друг.
Може баща ни да има своя мечта за нашия живот. Ние можем да я приемем или да я отхвърлим. Може да живеем живота , който той иска, може да изберем да изживеем собствения си живот, сами написвайки „дневния ред”, който ще следваме. Изборът е наш. Дали ще преодолеем съпротивата на другите и ще отстоим себе си – изборът е наш.
Законът за съзидателността ни кара да се противопоставяме на сценариите, с които непрекъснато се сблъскваме в живота. Независимо дали го виждаме или не, във всеки миг става някакво първоначално създаване на нещо. Какви сме ние и какво преживяваме, е второстепенно създаване на физическо ниво. То е продукт на собствен замисъл или е резултат на чужда програма, продиктувано е от случайни обстоятелства или от неосмислени лични навици.
Законът за съзидателността ни показва начина, по който да оформим това, което искаме да преживеем в живота си.
Схващането на Робърт Шулър за „възможното мислене” е причина за промени в живота на много хора по целия свят. Самата дума „възможност” осигурява умствен климат, който води до съзидателност. Антонимът на „възможно” е „невъзможно”. Изречете „невъзможно” и ефектът е опустошителен. Мисленето спира. Прогресът се забавя. Вратите се затръшват.
Уилър преживял трудова злополука – дърво паднало върху него и счупило гръбнакът му. Лекарите му казали, че никога повече няма да ходи. Но Уилър чувствал, че е напълно възможно да се бори за своето възстановяване – „виждах се в мислите си как ходя отново. Виждах се в мислите си как всеки ден правя упражнения. Виждах се щастлив, допринасящ за доброто на семейството и на обществото.”Първата група лекари му казвали, че ще се движи единствено с инвалидна количка. Но те не го познавали, не знаели какво го мотивира. Уилър знаел, че е изпълнен с възможности. Представял си как действат краката му, как ги движи ритмично, за да не забравят мускулите му да се движат. С помощта на терапевта си измайсторил уникален велосипед. Лежат на гръб и въртял педалите с ръце, представяйки си как краката му ходят. Скоро вече можел да сяда. Не след дълго се качил на неподвижно колело. Измислил релса, по която да се придържа с ръце, за да е стабилен, докато е на колелото. Прикрепял краката си с каиши към педалите. Отделял време за воден масаж, упражнявал се с тежести върху краката и правел упражнения за горната част на тялото. Днес той върви с помощта на патерици. Убеден е, че до 1 година ще мине на бастун.
В случая с Уилър действат много принципи, но Законът за съзидателността ръководи всички тях. Мисълта предхожда реалността. Изобилстват възможности, когато умът е свободен да създава.
Ако мислите, че нещо е невъзможно, мечтите се забравят, проектите се изоставят, надеждата за добро здраве се торпилира. Но достатъчно е някой да изрече:
„Възможно е ’’и възможности, за които не сме подозирали, прииждат, за да ни помогнат в търсенето. Всички притежаваме неограничен потенциал от ум и съзидателност, но само ако повярваме в него, можем да се възползваме от собствените си възможности.
Ние можем да променим живота си. Прилагайки Закона за съзидателността, ние се превръщаме в първия творец на самите себе си.
Питър искаше да свали килограми, и то много – 60. Първо се огледа, осъзна проблема си и потвърди пред себе си, че да живее добре, е дар, на който би искал да се радва, докато е възможно.
Питър осъзна, че многото ядене е начин да удовлетворява незадоволените си емоционални потребности. Като преяждаше, той подражаваше на майка си, която чрез храната бе решавала емоционалните си проблеми. Живееше по чужд сценарий. Питър осъзна, че може да се промени и да реши своя живот, вместо непрекъснато да изживява спомена за това, как майка му се е справяла с нейния живот. За 7 месеца Питър свали 45 килограма. Режимът му е вегатарианска храна и упражнения. Живее по сценарий, който сам измисля, представяйки си неограничения потенциал от възможности, които разполага. Отказа се да живее в ограниченото си минало. Превърна се в пръв създател и творец на самия себе си.
Това е същността на Закона за съзидателността – представата предхожда действителността.
Способността да си представяме нещата е творческа способност. Трябва да си представим всяка идея, преди да я осъществим.
Законът за съзидателността изисква да не издаваме декрети за бъдещето, а да търсим Божествения замисъл в своя живот.
Мисля, че човек не трябва да си налага визуализации. Това води до разочарования. Трябва да се оставим Божественият замисъл да се прояви естествено и интуитивно. Ако се вслушаме в себе си, той ще е там.
И Моцарт и Бетовен казват, че в главите им звучали симфонии и те просто ги записвали. В действие е Законът за съзидателността, а той не търпи външно насилие. Не трябва да се намесваме в Божия замисъл!
Ние се съобразяваме със закона на съзидателността, не той с нас. Не е възможно да упражняваме натиск върху съзидателната сила, нито да я ръководим.
Божественият замисъл, разгледан като Закон за съзидателността, включва неща като здраве, изобилие, любов и пълна себереализация. От нас се иска да не пречим, да оставим Божественият замисъл да се случи.
Законът за съзидателността изисква не аз да прокарам своето или ти –твоето, а да се намери най-доброто. Това е представата, идеята, която да открием и към която да се придържаме без колебание.
Представата предхожда факта. Всяко нещо се създава 2 пъти. Най-напред се създава в мислите ни и след това се проявява на физическо ниво – това е неоспоримият Закон за съзидателността.

„ Ако искаш да си щастлив цял живот, помогни на следващото поколение” – китайска поговорка

Търсенето на лично благополучие без ангажимент за благополучието на всички и на цялата Вселена е илюзия. Ние не сме сами. Хората от нашата планета са взаимозависими във всяко отношение.
В това се състои законът за доброто стопанисване и той ни кара да разберем взаимозависимостта на всичко. Всяко нещо, което вършим, има последствия – добри или лоши, както за нашето благополучие, така и за благополучието на цялата земя. Той ни приканва да живеем така, че да зачитаме и другите.
Последствията от спазването или неспазването на този закон са огромни, а прилагането му е и просто, и сложно, тъй като той ни приканва да правим не какво да е, а да пробуждаме съвестта си, за да разберем как сме свързани с всичко, което ни заобикаля.
В действителност, ние нищо не притежаваме. Временно сме на тази земя и само сме ползватели на неща, които са много по-дълговечни от нас. Нищо не е наше в абсолютния смисъл на думата. Дори собствената ни кола не е наша- ние я ползваме известно време, после я продаваме и тя преминава в ръцете на друг, който също си мисли, че я притежава. Можем да живеем в къщата си цял живот. Може тя да се ползва от няколко поколения от семейството. После – рано или късно ще премине в други ръце или ще бъде съборена. Нищо не е вечно; нищо не е на никого.
Понятието за собственост издребнява на фона на доброто стопанисване. Доброто стопанисване е идея, при която се набляга на отговорността на всеки един от нас да оставим този свят по-добър, отколкото сме го заварили или наследили.
Старата мъдрост: „ Яж, пий и се весели” вече не върши работа. Сега е на дневен ред: „Яж, пий и се весели, като използваш мъдро ограничените природни ресурси.”Но понятието „околна среда” включва не само природата. „Околни” са ни семейството, съседите, училището, фирмата, държавата…
Законът за доброто стопанисва изисква промяна на ценностната ни система. Когато съчетаем закона за доброто стопанисване със закона за личната отговорност, нашите дребни житейски действия ще създадат енергия, която ще повлияе не само на нашето благополучие, но и на благополучието на Земята. Всяко нещо, което вършим, има въздействие върху всичко останало.
Законът за доброто стопанисване изисква от нас да осмисляме в перспектива решенията си, преди да престъпим към изпълнението им. Законът изисква от нас да предприемаме действия, замисляйки се за другите хора и дори- за идните поколения. За съжаление, философията на Луи 14 – „след мен и потоп”, е и философия на много наши съвременици.
Законът за доброто стопанисване не е лукс- той е необходимост. Ние сме тук за да оставим планетата в по-добро състояние, отколкото сме я заварили. И това важи в еднаква степен както за въздуха, водата и горите, така и за икономиката,образованието или атмосферата в отделното семейство. Защото следващите поколения се учат от нас и дали светът ще върви нагоре или надолу, зависи от това, което всеки един от нас прави Тук и Сега.

„Не се опитвай да бъдеш преуспял човек; опитай се да бъдеш достоен човек.” А.Айнщайн

Този закон е в пряка връзка със закона за мисията. Мисията оживява само чрез служене – идеята да се грижиш за другите.
Можем да си стоим сами, лутащи се в съмнения или затънали в самосъжаление, затрупани от грижи. И в този момент звъни приятел, който има нужда от помощ. Помагаме, приятелят си отива облекчен, а ние се чувстваме добре. Подкрепяйки другите, всъщност ние подкрепяме себе си. В сила е законът за предназначението да служим.
Най-добрият начин да постигнем съвършеното здраве, всъщност, единственият начин, е като служим на другите. Успехът в живота не се изразява в дълголетие, богатство, почести или власт. Хората, поели пътя към съвършеното здраве, измерват успехите си чрез служене, чрез това, в каква степен са помогнали на другите.
Бенджамин Франклин е изразил закона за предназначението да служим по следния начин :,,Най-приемливото служене на Бога е да направиш добро на някого”.
Без значение какво е нашето призвание, ако не подхождаме към задълженията си с дълбоко осъзнаване на смисъла на това, което правим- никога няма да изпитаме удовлетворение. Всяка работа трябва да е свършена като за Бога. Мисълта, че служим на живи същества, че се грижим за Божии създания- озарява. И тогава се изпитва удовлетворение от свършената работа.
Законът за предназначението да служим изисква да обмислим мотивацията си за служене. Той не изисква от нас да служим на всяка цена. Този закон не се задейства от заповеди. Тук действа не „трябва да служа” , а „искам да служа”.
Законът изисква да превърнем в навик помощта, която оказваме на другите, тази помощ да се превърне в естествен начин за изразяване на състрадание. Защото по този начин ние помагаме на себе си – „ти не можеш да помагаш искрено на друг човек, без да помагаш на себе си’’ – Емерсън.
Законът за предназначението да служим е двупосочна улица – първо намираме смисъла да служим на другите; второ, чрез служенето удължаваме и обогатяваме собствения си живот. Законът ни задължава да освободим състраданието към другите и да го оставим да се проявява спонтанно, защото за нас като човешки същества това е естествено. Това е нашата човешка природа.
Смисълът на живота е в служенето, а служенето трябва да се предлага безусловно. Никакви условия !
Законът за предназначението да служим ни кара да преосмислим личната си мотивация. Нека възнаграждението е в самото служене, не в психологическата отплата.
Има хиляди начини да служите – те се крият както в големите цели, така и в дребните неща от ежедневието. Трябва само да искате да служите.
Законът за предназначението да служим е прекрасен и много силен закон. Помагаме на друг – помагаме и на себе си. Намираме смисъл. Задоволството ни расте. В ход е законът за предназначението ни да служим.

„ Човек, който води нецеленасочен живот, с всеки ден умира по малко.” – Пиерар Пуле

Конвенционалната мъдрост гласи: „Ако имаш здраве, имаш всичко.” Това не е вярно. Не че здравето не е необходимо; само здраве не е достатъчно.
Законът за мисията в живота гласи : „Ако имаш цел в живота, имаш всичко.” Той изисква да осмислим причината, заради която сме дошли на този свят.
Всеки има своята уникална мисия. Да намерим своята реализация е задача, която никой друг не може да изпълни; това е нещо специфично за всеки от нас. Това е личната ни съдба.
Проблемът е, че повечето хора нямат ни най-малка представа каква е мисията им в живота. Милиони хора се лутат, без да стигнат до себереализация. Те не получават удовлетворение от живота, защото не познават себе си, своите възможности, своята мисия.
Законът за мисията в живота изисква всеки от нас да отприщи гения в себе си. Ако се задоволим с по-малко от гения в себе си, ще бъдем разочаровани от начина, по който сме преживели живота си.
Законът за мисията в живота притежава сила, която не осъзнаваме, и от която непрекъснато се отказваме : родителите ни определят по кой житейски път да тръгнем; консултираме се с приятели или психолога си какво решение да вземем; натиск и икономически съобръжения определят бъдещето ни…. Трудно е да се промени веднъж установен живот. Но нарушим ли законът за мисията, ще си отидем нереализирани от този свят. Законът за мисията е компас, който винаги ни показва вярната посока.
Законът за мисията обхваща всички области: здраве, богатство, любов и съвършена изява на потенциала на всяка отделна личност.
Много хора вярват, че нещастията, включително и животозастрашаващите болести съдържат някакво послание – призив да започнем да търсим и намираме смисъла на собствения си живот, своята мисия. Всяко заболяване може да се окаже призив за промяна, за завръщане към предназначението на собствения ни живот. Всъщност, това е посланието на нещастията и болестите, които ни сполетяват – да живеем живота си според предназначението си, изпълнявайки своята житейска мисия. Думата „мисия” не е синоним на „цел”. Мисията не се избира и не се постига- тя е заложена в нас. Тя се изпълнява непрекъснато, всеки момент. Не я ли изпълняваме, усещаме физически и душевен дискомфорт: каквото и да имаме, колкото и да имаме, все нещо не ни достига. Целите, които си поставяме и постигаме, са само спирки по пътя, който отразява мисията ни в живота.
Как да открием мисията в живота си?
Законът за мисията ни призовава да влезем в контакт с вътрешния си център, с вътрешното си аз, с вътрешната си мъдрост. Хората рядко се вглеждат навътре в себе си; най-често ние съграждаме живота си около други центрове – център на кариерата, на семейството, на хобитата, на целите, на здравето, на парите, на властта, на познанието, на приятелите, на враговете, на църквата, на личността … ако твоят център е кариерата, ще си принуден да работиш за сметка на здравето, личните връзки и други важни области в живота.
Всеки има своя център или своите центрове на живота. Може да е удоволствието; може да са забавленията; може да е страданието . .. Откъснете се за малко от превърналия се в навик живот и го огледайте, за да намерите истинския си център. Коя е силата, която ни движи? Кое е важното за вас ?
Искреният отговор на тези въпроси е най-важната част от работата, която трябва да свършите по пътя към съвършеното здраве.
Да се изживее пълноценно един човешки живот е най-голямата мисия, която можем да си изберем. Каква е твоята мисия – да отгледаш едно дете в атмосфера на любов; да служиш на другите чрез музикалния си талант; да коригираш потисническа обществена система …
За повечето от нас не е необходима коренна промяна. Мисията ни е там, където са нашите корени. Необходимо е само да схванем призванието си, да усетим, че правим това, за което сме предназначени. Призивът идва отвътре. Търсете мисията. Истината е, съвършеното здраве зависи от това, да даваме и да споделяме. Мисията не е нещо, което се връща обратно; тя е нещо, което излиза от нас. Обърнете внимание на това, което давате. То е разковничето за успешното прилагане на неоспоримия закон за мисията в живота.

„Ние трябва непрекъснато да се променяме, да се обновяваме, да се подмладяваме. В противен случай закостеняваме.” – Гьоте

Всеки от нас – млад, стар, богат, беден, здрав, болен – абсолютно всеки, притежава способности да се променя, учи, развива, израства.
За съжаление, ние се поддаваме на културни вярвания, които класифицират и ограничават хората в роли, които ни дават какво ли не, но не физическо и духовно благосъстояние. Всеки ден, всеки миг ние сме свидетели на нарушаване на Закона за непрекъснатото развитие. Един много популярен пример е отношението към т.нар.”трета възраст” – щом си стар, значи вече не си продуктивен, значи си заслужил почивката си – почивай си на спокойствие и чакай смъртта.
Законът за непрекъснатото развитие е тясно свързан с любознателността, която ни тласка да търсим, да изследваме непрекъснато, защото ни е интересно какво още ще ни сервира животът.
Непрекъснатото израстване не е нещо, което се учи в училище. Той е заложен във всеки и дали ще го приложим в собствения си живот или не, зависи единствено от нас. Развитието винаги е възможно, независимо от възрастта, способностите или здравословното състояние. То е заложено в нас. Ние не уважаваме потенциалът, с който разполагаме до самия край на живота си.
Конституцията забранява дискриминация по отношение на раси и религия. Време е да се въведе закон срещу възрастовата дискриминация. Време е никой да не бъде насилван да се пенсионира или да се откаже от активния си живот само защото е навършил определени от правителството години. Докато правителството променени отношението си към Закона за непрекъснатото развитие, единствено в наша власт е да се ангажираме със собственото си развитие, докато сме живи.
Томас Алва Едисон е ходил на училище само 3 месеца – бил категоризиран като бавно развиващ се. На 21 години той патентова първото си откритие; последното патентова на 81 години. Общият брой на неговите открития, върху които всъщност се основава 21 –ви век са 1033. Поуката : заложбите и способностите, човешкият потенциал, не зависят от научни степени или от одобрението на другите. Законът за непрекъснатото развитие гласи : през целия си живот следвайте и развивайте талантите, с които Бог ви е дарил. Преодолявайте загубите; откривайте нови възможности; никога не се извинявайте със здравето си, обстоятелствата или възрастта. Продължавайте да търсите дори след поражението. Най-важното предстои. Култивирайте идеи; откликвайте на въпроси, които интригуват и мотивират; ежедневно се занимавайте с всичко, което подкрепя живота; открийте своята страст и и се отдайте; работете; давайте своя принос; намерете по-висша кауза; раздавайте се; посветете живота си на другите; никога не се отказвайте – освен ако не искате да спрете всичките си изблици на таланти.
Не спирайте. Променете разбиранията си за живота. Израствайте. Учете се. Давайте своя принос; наслаждавайте се на живота; ангажирайте се. И ще постигнете истинската си себереализация.
Това е законът за непрестанното развитие на човека, докато е жив, независимо от обстоятелствата, състоянието на здравето или възрастта. Защото този Закон е заложен във всеки един от нас и само от нас зависи какъв живот ще изживеем.

12-годишната дъщеря на болният от рак на белите дробове Грег Андерсън му е дала повече уроци в живота, отколкото той самия на нея. Един от най-добрите и уроци е как да се използва времето. Тя има хиляди занимания и превключва от една дейност в друга с ентусиазъм. Никога не иска да си ляга, защото се страхува, че може да изпусне някоя възможност да изследва, да учи и да се забавлява. А когато си легне, заспива веднага. От сутринта е изпълнена с вълнение. У нея има хъс за живот, едно постоянно любопитство, радост от живота. Философията и за времето е подобна на „Животът е кратък. Най-напред си изяж десерта”. Това всъщност е философията да живееш за мига, защото има само едно време – Сега.
Повечето от нас, възрастните, сме склонни да приемем, че времето не може да тече само в момента – сега. Наблягаме ненужно на минали уроци и ги проектираме в бъдещето. Вършим нещата така, както сме ги вършили в миналото и сме решени по същия начин да ги правим и занапред.
Трудное е да отправим предизвикателство към собствените си отдавна наложили се стереотипни представи за минало, сегашно и бъдеще време. Склонни сме да вярваме, че миналото ще продължи да се повтаря в настоящето, а и в бъдещето независимо какво е, без промяна. Дъщерята на Грег Андерсън много рядко си прави труда да мисли за миналото. За нея то просто не съществува, защото живее Тук и Сега.
Бъдещето може да се окаже ограбено от настоящето, само защото сме свикнали да употребяваме условно наклонение :”Ами ако…”, „А какво ще стане…”. Тази безкрайна поредица от въпроси, отправени към бъдещето не носи щастие; тя блокира действията ни с преположения за евентуални лоши резултати, ако не спазим точно определени условия и ако не преодолеем естественото си чувство за страх пред пред всяко неизвестно, каквото е и бъдещето.
Лошото е, че докато обмисляме всички възможни варианти, които биха могли да ни се случат, ние забравяме да живеем – не ни остава време да живеем.
„Залепването”в миналото, което влачим и в настоящето; задръстването на настоящето с „Ако” и „Може би” по отношение на бъдещето, е най-сигурният път към отчаянието и безизходицата. Изходът е в Закона ”Живей Тук и Сега”.
Същността на този закон е: ако се занимаваме с мисли и действия, които НЕ подкрепят живота, а ни потискат и депресират, ние се впускаме в отрицателно мислене и пропускаме да живеем сега, в настоящето, в мига, в единственото време, с което наистина разполагаме.
Ако сме вглъбени в дейност, животопоощрителна, ако се наслаждаваме на това, което правим в момента, вместо да се самосъжаляваме, съдим, критикуваме или умуваме какво би било, „Ако” – тогава ние живеем в настоящето. Това е едно от измеренията на Съвършеното здраве, което никога не бихме познали, ако не култивираме у себе си душевната нагласа да живеем в настоящето. Ние всички сме склонни да се въздържаме да живеем истински, докато не решим някой проблем.
Започнете да живеете пълноценно сега.
Законът „Живей тук и сега” е пълна противоположност на отлагането. Отлагайки нещо, което не ни харесва, ние отлагаме и приятни неща, без дори и да подозираме, защото животът е комплекс от всичко – и хубаво, и лошо. Ние разпределяме на дажби удоволствията и радостите, като че наличието им е ограничено.
Истината е, че както болката, нещастието и страданието са неограничени, така е и с радостта, удоволствието и реализацията. Ние сме тези, които разпределяме всичко на дажби, за да си имаме „за после”.
Откажете се от начина, по който сте мислили до сега. Уловете мига. Защото той е всичко, което имаме. Изживейте го пълноценно.
В това се състои същността на неоспоримия закон „Живей Тук и Сега”.