Здравеопазване

„Не е важно какво ти се случва; важно е ти какво правиш в този случай.” У. Митчел
Основен принцип на холистичното здраве е, че множество физически заболявания идват поне частично в резултат на емоционално, психологическо и духовно претоварване и безпокойство. Това претоварване е точното определение на токсичния стрес.
Законът за устойчивост на стреса гласи, че трябва да имаме положително отношение към стреса и да не допускаме до себе си дистреса. Липсата на стрес всъщност означава смърт, тъй като по дефиниция стрес е готовността на организма за действие. Дистрес е стрес, преминал границата на възможностите на организма, поради което настъпват т.нар. стресорни увреждания.
Стресът е неразделна част от живота. Проблемът не е в стреса, а в отношението ни към себе си и към живота. Проблемът е в дистрес-а(токсичен стрес). Той е двупосочна улица- стресорните увреждания могат да настъпят както при много силни негативни, така и при много силни позитивни изживявания. Човек трябва да знае границите на своите възможности.
Всеки има своите симптоми, с които организмът го предупреждава за настъпването му. Законът за устойчивост на стреса включва разпознаването на предупредителните сигнали. Да се научиш да слушаш организма си е може би едно от най-важните условия за постигане на Съвършено здраве. Второто най-важно нещо е промяната. Без осъзнаване на необходимостта от промяна и нейното реализиране няма изцеление. Не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но винаги можем да контролираме реакцията си спрямо обстоятелствата. Съзнателно избиране на активна позиция е третото, най-важното нещо при прилагането на Закона за устойчивост на стреса:
Законът за устойчивост на стреса има две изисквания към всеки един от нас:
- да променим начина, по който възприемаме проблемите;
- да променим начина, по който приемаме самите себе си.
Ефектът от изпълнението на тези две изисквания се проявява на малки стъпки, без парадност.
Ако приемем проблема като предизвикателство, с което можем да се справим – ние сме осъществили промяната. Ако приемем проблема като заплаха, която ни парализира и с която мислим, че не можем да се справим, предстои ни да вземем важно решение: да останем жертва на обстоятелствата или да се превърнем в активна личност, умееща да се справя с обстоятелствата.
Законът за устойчивост на стреса предлага напълно естествен начин за извършване на промяната, като залага на вроденото ни любопитство. Каквато и да е ситуацията, ние проявяваме вроденото си любопитство. Това активно любопитство ни подтиква да вярваме, че можем да се справим със ситуацията, като й въздействаме. За да го направим, ние пускаме в ход силата на собствената си личност. И изведнъж се оказва, че обстоятелствата и ситуациите не са чак толкова голяма заплаха, а нещо, което може дори да бъде от полза за развитието на личността. В резултат се получава устойчивост към токсичния стрес. Единственото, което правим, е че приемаме ситуацията като предизвикателство и залагаме на силата в себе си. Характерните черти на човека, устойчивост на стреса са:
- контрол;
- предизвикателство;
- ангажираност.
А това означава, че развитието на тези качества участва в промяната ни към стресоустойчива личност. Променяйки личното си отношение към ситуацията, ние придобиваме контрол над нея. От заплаха стресът се превръща в предизвикателство. Когато се ангажираме с действие, стресиращата ни ситуация става подвластна на нашето въздействие. Най-точно го е казал Дон Хуан: „Основната разлика между обикновения човек и воина е, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие.”
Най-ценното качество на личността, устойчива на стрес, е способността й да упражнява контрол.
Типичната реакция спрямо стреса е страх. Особено силно се проявява при животозастрашаващите болести. Страхът завладява, страхът демобилизира; не контролираме повече живота си; не виждаме за какво да се хванем. Психологигическият портрет на болния от рак включва липсата на контрол върху собствения си живот – присъдата е изречена, болният може единствено да чака нейното изпълнение, без да е в състояние да направи каквото и да е. Но има оцеляващи раково болни, които се отличават по това, че запазват чувството за контрол върху собствения си живот.
Когато става дума за контрол, това не е контрол над ситуацията или обстоятелствата. Става дума за контрол над собствените ни реакции. Ние не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но когато контролираме реакциите си, ние контролираме собствения си живот. В това се състои Законът за устойчивост на стреса.

Много хора смятат, че основните предпоставки за постигане на съвършено здраве са две: дисциплина на доброто хранене и редовно правене на гимнастика. Това не е вярно.
Законът за одухвореността повелява да живееш живота си с радост. Съвършеното здраве е способността да се самозареждаме с радостно отношение към живота всеки ден.
Ако животът ни представлява непрекъсната борба с килограмите, сизифовско усилие да се поддържаме в добра форма, кариера, изпълнена с битки, брак затънал в отровна атмосфера – това е живот без радост.
Законът за одухотвореността приема, че това, което желаем и очакваме- определя това, което получаваме. За да постигнем равновесие в живота, трябва да се съсредоточим върху :
- удовлетвореност, тъй като тя превръща живота в приятно преживяване;
- съзидателност, тъй като тя прави живота интересен и ни кара да искаме още;
- мъдрост, тъй като тя е възнаграждението за един добре изживян живот.
Хората, които фокусират вниманието си върху трудните обстоятелства, получават от живота неудовлетвореност, отчаяние и дисхармония.
Законът за одухотвореността се основава на това, че ние искаме от живота максимално удоволствие, съзидателност и мъдрост. Резултатът е радост, която прелива във всички области на живота ни. От къде да се снабдим с одутвореност? Тя е навсякъде. Достатъчно е да насочим вниманието си към малките, но безценни неща – тайнството на изгрева; благодарността, че сме живи; дъждовната капка или невероятната способност на природата да се грижи за всичко живо.
По своята същност одухотвореността е всепроникваща любов към живота. Тя ни позволява да изживеем пълноценно мига, да изпитаме радост от това, което имаме Тук и Сега и да продължим нататък.
Когато изместим своето внимание от големите към малките радости, ние си осигуряваме перманентна одухотвореност. Големите радости се получават по-рядко, през по-големи интервали от време, през които обикновено ни се налага да живеем без радост. Малките радости имат преимуществото да ни зареждат с непрекъсната одухотвореност, за да приемаме живота такъв, какъвто е, Тук и Сега, и да го приветстваме.
„Някои хора – пише Уолт Уитмън – са просто слънчеви’’. Това е одухотвореността – човек, който излъчва сиянието на радостта от живота.

На всяко намерение и желание са присъщи механизми за тяхното осъществяване. Намерението и желанието в полето на чистата потенциалност имат безкрайна организираща сила. И когато внасяме едно намерение в плодородното поле на чистата потенциалност, ние впрягаме тази безкрайна организираща сила да работи за нас.
Законът за намерението и желанието се базира на факта, че енергията и информацията съществуват навсякъде в природата. Всъщност на нивото на квантовото поле няма нищо друго освен енергия и информация. Квантовото поле е просто още едно название за полето на чистото съзнание или чистата потенциалност. То се влияе от намеренията и желанията.
Сведени до своите основни съставни части, цветето, дъгата, дървото, стръкчето трева и човешкото тяло са само енергия и информация. Цялата Вселена по същество е движение на енергия и информация. Единствената разлика между вас и дървото е информационното и енергийното съдържание в организмите ви.
На материално равнище и вие, и дървото сте направени от едни и същи рециклирани вещества: главно въглерод, водород, кислород, азот и минимални количества от други елементи. Бихте могли да ги купите в магазина. Следователно разликата между вас и дървото не е във въглерода, водорода или кислорода. На практика вие и дървото осъществявате непрекъснат взаимообмен на въглерод и кислород. Истинската разлика между вас е в енергията и информацията.
В програмата на природата хората сме привилегирован вид. Имаме нервна система, която е в състояние да възприема енергията и информационното съдържание на онова локализирано поле, което поражда нашето физическо тяло. Субективно ние възприемаме полето като свои мисли, усещания, чувства, желания, спомени, инстинкти, импулси и убеждения. Обективно то се възприема като физическо тяло, а чрез физическото си тяло ние възприемаме същото това поле като свят. Но няма никаква разлика. Не случайно древните мъдреци са казвали: „Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго.“
Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични нива няма ясно очертани граници. Вие сте като някакво раздвижване, като вълна, колебание, конвулсия, завихряне, локализирано смущение в голямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено тяло.
Нервната ни система не само притежава способността да възприема информацията и енергията на собственото ни квантово поле. Тъй като благодарение именно на тази чудесна нервна система човешкото съзнание е безкрайно гъвкаво, ние сме в състояние съзнателно да променяме информационното съдържание, пораждащо физическото ни тяло. Ние можем съзнателно да променяме енергията и информационното съдържание на собственото си квантово механично тяло и следователно да влияем върху енергията и информационното съдържание на разширеното си тяло (своята обкръжаваща среда, своя свят) и да караме нещата да се материализират в него.
Тази съзнателна промяна се предизвиква от двете присъщи на съзнанието свойства: внимание и намерение. Вниманието енергизира, а намерението трансформира. Всяко нещо, към което насочите вашето внимание, ще засили присъствието си във вашия живот. Всяко нещо, от което оттеглите вниманието си, ще избледнее, ще се разпадне и ще изчезне. Намерението от своя страна предизвиква трансформация на енергията и информацията. Намерението организира собственото си осъществяване.
Свойството намерение към обекта на внимание може да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да се осъществи, при условие че човек спазва и останалите духовни закони на успеха. Това е така, защото в плодородната почва на вниманието намерението има безкрайна организираща сила. Безкрайна организираща сила означава силата да се организират безкрайност от пространствено-временни събития, всичките едновременно. Ние виждаме проявлението на тази безкрайна организираща сила във всяко стръкче трева, във всеки ябълков цвят, във всяка клетка от тялото си. Виждаме я във всичко, което е живо.
В програмата на природата всяко нещо е взаимосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет. В определено време на годината птиците мигрират в определена посока. Природата е симфония. И тази симфония мълчаливо се оркестрира в първичното пространство на сътворението.
Човешкото тяло е друг добър пример за тази симфония. Отделната клетка в човешкото тяло извършва около шест трилиона операции в секунда и е длъжна да знае какво върши в същото време всяка друга клетка в организма. Човешкото тяло може в едно и също време да музицира, да унищожава микроби, да създава бебе, да рецитира поезия и да следи движението на звездите, защото полето на безкрайната взаимозависимост е част от неговото информационно поле.
Забележителното в нервната система на човека е, че тя може да командва тази безкрайна организираща сила посредством съзнателно намерение. При човека намерението не е фиксирано или затворено в неизменна схема от енергия и информация. То притежава безкрайна гъвкавост. С други думи, ако не нарушавате останалите закони на природата, чрез намерението си вие можете буквално да наредите на всеки един от тях да изпълнява собствените ви мечти и желания.
Във ваша власт е да накарате космическия компютър с неговата безкрайна организираща сила да заработи за вас. Вие можете да влезете в първичното пространство на сътворението, да внесете намерение и само с внасянето на това намерение да активирате полето на безкрайната взаимозависимост.
Намерението полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството. Когато сте в крак със седемте духовни закона на успеха, това става спонтанно.
Намерението е истинската сила зад желанието. Само по себе си то е много мощно, защото представлява желание, необвързано с резултата. Желанието само по себе си е слабо, защото при повечето хора то е внимание с обвързаност. Намерението е желание в строго съответствие с всичките други закони, но особено със закона за необвързаността, шестия духовен закон на успеха.
Намерението, съчетано с необвързаност, води до насочено към живота отчитане на настоящия момент. А когато действието се извършва с отчитане на настоящия момент, то е извънредно продуктивно. Вашето намерение е адресирано към бъдещето, ала вниманието ви е в настоящето. А щом като вниманието ви е в настоящето, вашето намерение за бъдещето ще се осъществи, защото бъдещето се създава в настоящето. Трябва да приемете настоящето такова, каквото е. Да приемете настоящето и да отправите намеренията си към бъдещето. Бъдещето е нещо, което винаги можете да създадете чрез необвързано намерение, ала никога не бива да се борите срещу настоящето.
Миналото, настоящето и бъдещето са все свойства на съзнанието. Миналото е спомен, памет; бъдещето е очакване; настоящето е възприемане. Ето защо времето е движение на мисълта. Както миналото, така и бъдещето са родени във въображението ни; само настоящето, което е възприемане, е реално и вечно. То е. То е потенциалността за пространство-време, материя и енергия. То е безкрайно поле на възможностите, изразяващо се в абстрактни сили, като светлина, топлина, електричество, магнетизъм или гравитация. Тези сили не са нито в миналото, нито в бъдещето. Те просто съществуват.
Нашата интерпретация на тези абстрактни сили ни дава познанията за конкретните явления и форми. Запомнени интерпретации на абстрактни сили създават опита от миналото, очаквани интерпретации на същите абстрактни сили създават бъдещето. Те са свойства на вниманието като част от съзнанието. Когато тези свойства са освободени от бремето на миналото, действията ни в настоящето се превръщат в плодородна почва за създаване на бъдещето.
Намерението, основаващо се на необвързаната свобода на настоящето, служи като катализатор, с помощта на който от правилно дозираната смес материя, енергия и пространствено-временни събития се получава всичко, каквото поискате.
Ако имате насочено към живота, отчитащо настоящия момент съзнание, имагинерните спънки (каквито са над деветдесет на сто от срещаните спънки) се разпадат и изчезват. Останалите по-малко от десет процента могат да бъдат преобразени във възможности посредством еднопосочно намерение.
Еднопосочно намерение е свойството на вниманието да се фиксира неотклонно в целта. Еднопосочно намерение означава да съсредоточите вниманието си в очаквания резултат с такава непреклонна целенасоченост, че да не позволявате спънките да го изтощават и разсейват. На лице е тотално изключване на всякакви спънки от вашето съзнание. Вие сте в състояние да поддържате непоклатимо спокойствие, бидейки отдадени страстно на своята цел. Това е силата на необвързаното съзнание и същевременно на еднопосочното, фокусирано намерение.
Научете се да използвате силата на намерението и ще можете да създавате всичко, каквото пожелаете. Резултати се постигат и чрез труд и усилия, ала помислете за цената. Тя е стрес, инфаркти и нарушена функция на имунната ви система. Много по-добре е да изпълните следните пет изисквания на закона за намерението и желанието. Ако спазвате тези пет условия за осъществяването на вашите желания, намерението ви ще генерира своя собствена сила:
1. Влезте в пролуката. Това означава да се съсредоточите в тихото пространство между мислите, да навлезете в тишината – онова ниво на съществуване, което е вашето основно състояние.
2. Веднъж установили се в това състояние на съществуване, освободете намеренията и желанията си. Когато наистина сте в пролуката, там няма мисъл, няма намерение, ала вие внасяте намерението на излизане от пролуката, на мястото, където тя се съединява с мисълта. В случай че имате поредица от цели, можете да ги запишете и да фокусирате намерението си върху тях, преди да влезете в пролуката. Ако желаете успешна кариера и влизате в пролуката с това намерение, то вече ще е там като леко потрепване в съзнанието ви. Да освободите в пролуката своите намерения и желания, означава да ги засадите в плодородната почва на чистата потенциалност и да очаквате те да разцъфнат, когато настъпи подходящото време. Вие не искате да изравяте семената на своите желания, за да видите дали са покълнали, или да се обвързвате твърдо с начина, по който те ще се развият. Искате само да ги освободите.
3. Останете в състояние на самоориентиране. Това означава да останете установени в съзнанието за истинската си същност (вашия дух, вашата връзка с полето на чистата потенциалност). Означава също да не гледате на себе си през очите на света, т.е., да не допускате да бъдете повлиявани от мненията и критиките на другите. По-лесно ще поддържате състоянието на самоориентиране, ако запазите своите желания за себе си; не ги споделяйте с друг, освен ако той няма съвсем същите желания като вашите и не е тясно свързан с вас.
4. Откажете се от своята обвързаност с последствията. Това означава да се откажете от твърдата си обвързаност с определен резултат и да живеете с мъдростта на съмнението. Означава да се радвате на всеки миг от своето пътуване през живота, макар и да не знаете какво ще стане.
5. Оставете Вселената да се занимава с подробностите. Освободени в пролуката, вашите намерения и желания имат безкрайна организираща сила. Доверете се на тази безкрайна организираща сила и тя ще подреди всички детайли вместо вас.
Помнете, че истинската ви природа е чисто духовна. Където и да отидете, носете съзнанието за своя дух; внимателно освобождавайте желанията си и Вселената ще се заеме с детайлите вместо вас.
Приложение на закона за намерението и желанието

Ще се възползвам от закона за намерението и желанието, като обещая пред себе си следното:

1. Ще направя списък на всичките си желания. Ще нося този списък със себе си, където и да отида. Ще поглеждам този списък, преди да се впусна в мълчание и медитация. Ще го поглеждам, преди да заспя вечер. Ще го поглеждам, щом се събудя сутрин.
2. Ще освободя този списък на своите желания и ще го предам в утробата на сътворението, вярвайки, че когато нещата сякаш не вървят, както аз искам, за това си има причина и космическият план ми е отредил роля, много по-значима от тази, която съм си представял.
3. Ще си напомням да практикувам възприемане на настоящия момент във всичките си действия. Няма да позволявам спънките да ангажират и разсейват вниманието ми в настоящия момент. Ще приемам настоящето такова, каквото е, и ще материализирам бъдещето чрез най-дълбоките, най-съкровените си намерения и желания.

В необвързаността се крие мъдростта на неустановеността…в мъдростта на неустановеността се крие освободеността от нашето минало, от известното, което е затворът на старите обусловености. И в своята готовност да навлезем в неизвестното, в полето на всички възможности, ние се предаваме на съзидателния Разум, оркестриращ танца на Вселената.

Законът за необвързаността гласи, че за да постигнете каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажете от своята обвързаност с него. Това не означава, че се отказвате от намерението да осъществите своето желание. Вие не се отказвате нито от намерението, нито от желанието си. Отказвате се от своята обвързаност с резултата.
Това е много силна стъпка. В мига, в който се откажете от своята обвързаност с резултата, обединявайки в едно и също време еднопосочното намерение с необвързаността, вие ще получите онова, което желаете. Всичко, каквото искате, може да бъде постигнато чрез необвързаност, защото необвързаността се основава на безусловната вяра в силата на вашата истинска същност.
Обвързаността, от друга страна, се основава на страха и съмнението, а нуждата от сигурност произтича от непознаване на собствената истинска същност. Източник на богатството, на изобилието, на всичко във физическия свят е духът; той е съзнанието, което знае как да изпълни всяка необходимост. Всичко друго е символ: коли, къщи, банкноти, дрехи. Символите са преходни; те идват и си отиват. Да преследваш символите, е все едно да завоюваш картата вместо територията. Това поражда безпокойство и в крайна сметка те кара да се чувстваш кух и празен отвътре, защото си разменил своята същност срещу символи на своята същност.
Обвързаността идва от съзнанието за бедност, защото само символите обвързват. Необвързаността е синоним на съзнанието за богатство, защото при нея има свобода на съзиданието. Човек получава радост само от необвързаното участие. Символите на богатството се създават спонтанно и с лекота. Без необвързаност ние сме затворници на безпомощността, безнадеждността, светските потребности, всекидневните тревоги, тихото отчаяние и сериозността – отличителни черти на посредственото делнично съществуване и съзнанието за бедност.
Истинското съзнание за богатство е способност да получаваш всичко, каквото поискаш, винаги, когато поискаш, и с най-малко усилие. За да я придобиете, трябва да усвоите мъдростта на съмнението. В съмнението ще откриете свободата да създавате всичко, каквото пожелаете.
Хората непрекъснато се стремят към сигурност, но вие ще разберете, че стремежът към сигурност всъщност е нещо твърде ефимерно. Дори обвързаността с парите е признак на несигурност. Може би ще кажете: „Ако имах толкова и толкова милиони долари, щях да се чувствам сигурен. Тогава щях да бъда финансово независим и нямаше повече да работя. Щях да се занимавам с всичко онова, с което винаги съм мечтал да се занимавам.“ Но никога не става така, никога.
Онези, които се стремят към сигурността, я преследват цял живот, без изобщо да я намерят. Тя остава неуловима и ефимерна, защото не може да дойде единствено от парите. Обвързаността с парите винаги ще създава несигурност, каквито и капитали да имате в банката. В действителност някои от хората с най-много пари се чувстват най-несигурни.
Търсенето на сигурност е илюзия. Древните мъдреци са виждали решението на цялата тази дилема в мъдростта на несигурността, или мъдростта на съмнението. Това означава, че търсенето на сигурност и увереност всъщност е обвързаност с известното. А какво е известното? Известното е нашето минало. Известното не е нищо друго ос¬вен затворът на старите ни представи. Там няма никаква еволюция, абсолютно никаква. А когато няма еволюция, има застой, ентропия, безпорядък и разложение.
Съмнението, напротив, е плодородна почва за чистата съзидателност и свободата. Съмнение означава да навлизаме в неизвестното във всеки миг от своето съществуване. Неизвестното е полето на всички възможности, вечно свежо, вечно ново, винаги открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера. Без съмнението и неизвестността животът е просто безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертва на миналото и мъчителят ни днес е наследеното от вчера наше собствено аз.
Откажете се от своята обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности. В готовността си да прекрачите в неизвестното, ще получите в добавка мъдростта на съмнението. Това означава, че във всеки миг от живота ви ще има силни усещания, приключения, загадки. Ще познаете радостта от живота – магията, тържеството, възторга и ликуването на собствения си дух.
Всеки ден ще ви очаква вълнението от онова, което може да ви се случи в полето на всички възможности. Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте. Не ви е нужно да имате пълна и твърда представа за онова, което ще правите другата седмица или следващата година, защото ако имате съвсем ясна представа какво ще се случи и се обвържете твърдо с него, ще изключите цяла поредица възможности.
Една от характерните черти на полето на всички възможности е безкрайната взаимообвързаност. Полето е в състояние да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да осъществи възнамерявания резултат. Ала когато сте обвързани, вашето намерение се затваря в непоклатима настройка на мисълта и вие губите течливостта, съзидателността и спонтанността, свойствени на полето. Когато се обвържете, вие замразявате своето желание и от безкрайно течливо и гъвкаво го превръщате в неподатлива рамка, която спъва процеса на съзидание като цяло.
Законът за необвързаността не противоречи на закона за намерението и желанието, на набелязването на целта. Вие все още имате намерението да тръгнете в определена посока, все още имате цел. Но между точка А и точка Б съществува безкрайност от възможности. С придобитото съмнение вие всеки момент можете да смените посоката, ако откриете по-висок идеал или нещо по-вълнуващо. По-малко е вероятно и да налагате решения на проблемите, а така съзнанието ви остава открито за благоприятните възможности.
Законът за необвързаността ускорява процеса на еволюцията като цяло. Когато разбирате този закон, не се чувствате длъжни да налагате решения. Налагайки решения на проблемите, вие само създавате нови проблеми. Ала когато насочите вниманието си към съмнението и изпитвате съмнение, докато очаквате решението да се появи от хаоса и бъркотията, тогава оттам ще изникне нещо наистина приказно и вълнуващо.
Това състояние на будно внимание (вашата готовност в настоящето, в полето на съмнението) се обединява с вашата цел и вашето намерение и ви позволява да се възползвате от благоприятната възможност.
Що е благоприятна възможност? Тя се съдържа във всеки проблем, който срещате в живота си. Всеки един проблем съдържа семето на благоприятна възможност за постигане на още по-голяма полза. Веднъж започнали да възприемате нещата по този начин, вие се отваряте за цяла поредица възможности и с това вдъхвате живот на загадките, чудесата, силните усещания и приключенията.
Можете да гледате на всеки проблем в живота си като на благоприятна възможност за постигане на по-голяма полза. Можете да държите вниманието си будно за благоприятните възможности, усвоявайки мъдростта на съмнението. Когато вашата готовност срещне благоприятната възможност, решението ще се появи спонтанно.
Онова, което се получава в крайна сметка, често бива наричано „късмет“. Късметът не е нищо друго освен обединяване на готовността с благоприятната възможност. Когато двете са съче¬ани със зорко следене на хаоса, ще се появи решение, което ще е от еволюционна полза за вас и за всички онези, с които общувате. Това е идеалната рецепта за успеха и тя се основава на закона за необвързаността.

Приложение на закона за необвързаността
Ще се възползвам от закона за необвързаността, като обещая пред себе си следното:

1. Днес ще се посветя на необвързаност. Ще позволя на себе си и на хората около себе си свободата да бъдем такива, каквито сме. Няма да налагам неотстьпчиво своята представа за това какви трябва да бъдат нещата. Няма да налагам решения на проблемите и с това да създавам нови проблеми. Ще участвам във всичко, без да се обвързвам с резултата.
2. Ще включа съмнението като най-важна съставна част от своите преживявания. Благодарение на моята готовност да приемам съмнението, решенията ще възникват спонтанно от проблема, от объркването, от хаоса. Колкото по-съмнителни изглеждат нещата, толкова по-сигурен ще се чувствам, защото съмнението е моят път към свободата. Чрез мъдростта на съмнението ще постигна своята сигурност.
3. Ще вляза в полето на всички възможности и ще очаквам онова, което би могло да ми се случи, ако остана открит за безкрайността от избори. В полето на всички възможности ще преживея всички радости, приключения, вълшебства и загадки на живота.

Вселената функционира посредством динамичен обмен. Отдаването и получаването са различните аспекти на енергийния поток във Вселената. Със своята готовност да дадем онова, към което се стремим, ние поддържаме непрекъснатата циркулация на вселенското изобилие в живота си.
Този закон би могъл да бъде наречен и закон за даването и получаването, защото Вселената функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамично с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия.
Потокът на живота не е нищо друго освен хармонично взаимодействие на всички елементи и сили, изграждащи полето на битието. Това хармонично взаимодействие на елементи и сили във вашия живот се изразява чрез закона за даването, защото вашето тяло, вашият дух и Вселената са в постоянен и динамичен взаимообмен. Спирането на енергийната циркулация е като спиране на кръвообращението. Когато кръвта спре да тече, тя започва да се съсирва, да се разлага. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на богатството, изобилието и всичко, което желаете.
Английската дума за изобилие „affluence“ идва от френското „affluere“, което значи „тече към“. Думата „affluence“ означава „тече в големи количества“. Парите действително са символ на жизнената енергия, която обменяме, и жизнената енергия, която потребяваме в резултат на услугата, която правим на Вселената. Друга дума за парите е валута, на английски тя е „currency“ и също отразява флуидното естество на енергията. Думата „сиггепсу“ идва от латинското „currere“, което означава „тича“ или „тече“.
Ето защо, ако спрем циркулацията на парите, ако единственото ни намерение е да се вкопчим в тях и да ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към своя живот, тъй като те са жизнена енергия. За да запазим притока на тази енергия към себе си, трябва да поддържаме нейната циркулация. Също както реката и парите трябва непрекъснато да текат, в противен случай започват да застояват, да се спарват, да задушават присъщата си жизнена сила. Циркулацията ги държи живи и действени.
Всички взаимоотношения се изграждат от даване и получаване. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
Във всяко семенце е скрито обещание за хиляди гори. Но то не бива да бъде скътвано; то трябва да предаде своята информация на плодородната почва. Чрез даването неговата невидима енергия се излива в материално проявление.
Колкото повече даваш, толкова повече ще получиш, защото по този начин позволяващ изобилието на Вселената да циркулира в живота ти. Всъщност, когато се дава, всяко нещо, което има някаква стойност в живота, само се мултиплицира. Онова, което не се мултиплицира чрез даване, не заслужава да бъде давано нито получавано. Ако чувствате, че чрез акта на даване сте загубили нещо, то това не е истински дар и няма да предизвика мултипликация. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия.
Най-важно е намерението, с което е подплатено даването или получаването. Намерението винаги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мултипликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на даването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост – разположението на духа трябва да е такова, че да изпитвате радост от самия акт на даване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.
Да се прилага законът за даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, корпорации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.
Дори мисълта за даването, мисълта за благополучието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тяло, сведено до своето основно състояние, е лока¬лизирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Ние сме локализирани натрупвания от съзнание в един съзнателен свят. Думата „съзнание“ означава нещо повече от енергия и информация, тя означава енергия и информация, които живеят като мисъл. Ето защо ние сме натрупвания от мисъл в един мислещ свят. А мисълта има силата да преобразява.
Животът е вечен танц на съзнанието, изразяващ се в динамичен обмен на информационни импулси между микро- и макрокосмоса, между човешкото тяло и Вселенското тяло, между човешкия разум и Космическия разум.
Когато се научите да давате онова, към което се стремите, вие задействате и хореографирате танца в съзвучие с прекрасното, мощно и жизнено движение, представляващо вечния пулс на живота.
Най-добрият начин да пуснете в действие закона за даването е, като вземете решение всеки път, когато влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материални неща; може да бъде цвете, комплимент или молитва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложите, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благословите, като му пожелаете щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие голяма сила.
Никога не се отива в нечий дом, без да се занесе нещо – никога не отивайте на гости без подарък. Вероятно ще кажете: „Как да давам на другите, когато в момента и аз самият нямам достатъчно?“ Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на която е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва.
Вземете решение да давате, където и да отидете, когото и да видите. Докато давате, ще получавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното действие на този закон. И тъй като ще получавате повече, възможностите ви да давате също ще се увеличат.
Истинската ни природа се отличава с богатство и изобилие; ние сме богати по природа, защото природата подкрепя всяка необходимост и всяко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето защо трябва да знаете, че богатството ви е присъщо, без значение дали имате много или малко пари, защото източник на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнанието, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, любов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стремите преди всичко към тези неща, не само за себе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.
Приложение на закона за даването
Ще се възползвам от закона за даването, като обещая пред себе си следното:
1. Където и да отида, когото и да срещна, ще нося подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радостта, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите.
2. Днес ще приема с благодарност всички дарове, които животът има да ми предложи. Ще приема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или първия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва.
3. Ще поема задължението да поддържам циркулацията на благосъстоянието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна някого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, радост и веселие.

Всеки човек има цел на живота. Уникална дарба или особен талант, който да подари на другите. И когато съчетаем своята уникална дарба със служене на хората, ние изпитваме екстаза и възторга на собствения си дух, което е най-висшата от всички цели.
Дхарма е санскритска дума, която означава „цел на живота“. Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във физическа форма, за да изпълним дадена цел. Полето на чистата потенциалност е Бог в своята същност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.
Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволяват също толкова уникални потребности. Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, която създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.
Законът за дхармата съдържа три компонента. Първият гласи, че всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност, да проумеем сами, че истинската ни същност е духовна, че сме най-вече духовни същества, приели проявление във физическа форма. Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни преживявания, а тъкмо обратното: духовни същества, които понякога имат човешки преживявания.
Всички сме тук, за да открием своето по-висше аз или своята духовна същност. Това е първото условие на закона за дхармата. Трябва сами да открием, че във всеки от нас се крие бог или богиня в зародиш, който или която иска да се роди, за да можем да проявим своята божественост.
Вторият компонент е проявяването на нашите уникални таланти. В закона за дхармата е казано, че всяко човешко същество притежава уникален талант. Вие имате дарба, която е уникална в своето проявление, дотолкова уникална, че няма друг жив човек на тази планета, който да притежава същата дарба или да проявява тази дарба по същия начин. Това означава, че можете да правите едно нещо по-добре от всички и по начин по-добър от всеки друг на цялата Земя. Когато правите това нещо, вие губите представа за времето. Проявяването на уникалния ви талант (а в много случаи той не е само един) ви води до усещането за вечност.
Третият компонент на закона за дхармата е служенето на човечеството. Това означава да служите на своите събратя и да си задавате въпроса: „Как мога да помогна? Как мога да помогна на всички онези, с които влизам в допир?“ Когато съчетавате своята способност да проявявате уникалния си талант със служене на човечеството, вие се възползвате в пълна мяра от закона за дхармата. А присъедините ли към тях и съзнанието за собствената си духовност, за полето на чистата потенциалност, несъмнено ще получите достъп до безгранично изобилие, защото тъкмо това е пътят за постигане на истинско изобилие.
Тук не става дума за нещо преходно: изобилието е постоянно, благодарение на вашия уникален талант, на вашия начин да го проявявате и всеотдайното ви служене на вашите събратя човеци. Ще се убедите в това, когато вместо да се питате „Каква полза ще имам?“, започнете да си задавате въпроса „Как мога да помогна?“.
Въпросът „Каква полза ще имам?“ е вътрешният диалог на егото. Питането „Как мога да по¬могна?“ е вътрешният диалог на духа. Духът е онова пространство във вашето съзнание, в което възприемате своята принадлежност към Вселената. Достатъчно е да изместите своя вътрешен диалог от „Каква полза ще имам?“ към „Как мога да помогна?“, за да се издигнете автоматически над егото и да навлезете в пространството на своя дух. Медитацията е най-ефикасният начин за навлизане в пространството на духа, но простото изместване на вашия вътрешен диалог към „Как мога да помогна?“ също ви осигурява достъп до духа, до онова пространство във вашето съзнание, където усещате своята принадлежност към Вселената.
Ако желаете да се възползвате максимално от закона за дхармата, трябва да си обещаете няколко неща:
- ще търся своята по-висша същност, която е над егото ми, чрез практикуване на духовност;
- ще се стремя да открия своите уникални таланти и когато ги открия, ще изпитвам удоволствие, защото чувството на удоволствие ще дойде, когато започна да усещам вечността – когато съм в състояние на блаженство;
- ще си задам въпроса как ми приляга най-много да служа на човечеството. Ще намеря отговора на този въпрос и ще го приложа на практика. Ще използвам уникалните си таланти, за да обслужвам потребностите на своите събратя; ще съчетавам техните потребности със своите желания, за да помагам и служа на другите.
Седнете и направете списък на отговорите към следните два въпроса. Ако парите не бяха проблем и разполагахте с колкото искате време и средства, какво бихте направили? В случай, че бихте се занимавали със същото, с което се занимавате и сега, вие сте в дхарма, защото много обичате онова, което вършите: вие проявявате своите уникални таланти. След това се запитайте: „Как ми приляга най-много да служа на човечеството?“
Намерете отговора на този въпрос и го приложете на практика.
Открийте своята божественост, намерете уникалния си талант, поставете го в услуга на човечеството и ще можете да генерирате цялото богатство, което желаете. Когато творческата ви проява съответства на потребностите на вашите събратя, благосъстоянието ще потече спонтанно от незримото към зримото, от сферата на духа към света на формите. Вие ще започнете да възприемате живота си като вълшебен израз на божественото – не само понякога, а постоянно. И ще познаете истинската радост и истинския смисъл на успеха: екстаза и възторга на собствения си дух.
Приложение на закона за дхармата или целта на живота:
Ще се възползвам от закона за дхармата, като обещая пред себе си следното:
1. Днес ще отглеждам с любов бога или богинята в зародиш, скрит(а) дълбоко в душата ми. Ще се отнасям с внимание към духа вътре в себе си, който дава живот както на тялото, така и на душата ми. Ще се пробудя за дълбоката тишина в сърцето си. Насред обвързания с времето живот ще нося съзнанието за безвременно, вечно съществуване.
2. Ще направя списък на уникалните си таланти. След това ще запиша всички неща, които обичам да върша, проявявайки уникалните си таланти. Когато проявявам уникалните си таланти и ги използвам в услуга на човечеството, аз губя представа за времето и създавам изобилие в своя живот, както и в живота на другите.
3. Всеки ден ще се питам: „Как да служа?“ и „Как да помагам?“ Отговорите на тези въпроси ще ми позволят да помагам и служа с любов на събратята си човеци.

дхармата или целта на живота

Закон за кармата( за причината и следствието)

Карма е вечното утвърждаване на човешката
свобода… Нашите мисли, нашите думи и дела са
нишките на мрежата, която хвърляме около себе си.
Свами Вивекананда

Карма е както действието, така и резултатът от това действие; тя е едновременно причина и следствие, защото всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид. В закона за кармата няма нищо непознато. Всеки е чувал поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш.” Очевидно е, че ако искаме да създадем щастие в своя живот, трябва да се научим да засяваме семената на щастието. Ето защо кармата включва действието правене на съзнателен избор.
По същество всички ние правим безброй избори. Във всеки момент от съществуването си сме в онова поле на всички възможности, където имаме достъп до неограничен брой решения. Някои от тези решения вземаме съзнателно, а други несъзнателно. Но най-добрият начин да разберем и използваме максимално кармичния закон, е като започнем да възприемаме съзнателно избора, който правим във всеки момент.
Харесва ли ни или не, всичко което става в момента, е резултат на някакъв избор, който сме направили в миналото. За съжаление мнозина от нас го вършат несъзнателно и затова не мислят, че са имали избор, но определено са имали.
Ако някой ви каже нещо обидно, вие най-вероятно ще направите избора да се обидите. Ако ви направи комплимент, най-вероятно ще направите избора да бъдете зарадвани и поласкани- всеки има право на избор.
Независимо, че имаме неограничени възможности за избор, повечето от нас са се превърнали в куп условни рефлекси, които непрекъснато се задействат от хора и обстоятелства в посока на предсказуеми поведенчески реакции. В резултат на условните си рефлекси повечето от нас имат повтарящи се и предсказуеми реакции на дразнителите в своето обкръжение. Понякога реакциите ни се задействат автоматично от хора и обстоятелства и ние забравяме, че въпреки всичко става дума за избор, какъвто правим всеки миг от своето съществуване. Просто изборът ни е несъзнателен.
Много стимулираща е процедурата на съзнателен избор и самонаблюдение, когато за момент се отдръпнете и погледнете отстрани своя избор.
Когато правите някакъв избор, какъвто и да е той, можете да си зададете два въпроса: преди всичко, „Какви ще са последствията от избора, който правя?”, и след това, „Ще донесе ли изборът, който правя, щастие на мен и на хората около мен?” Ако отговорът е положителен- спокойно го направете. Ако отговорът е отрицателен, ако този избор носи нещастие на вас или на хората около вас, не го правете.
Измежду безкрайните възможности за избор, с които разполагате всяка секунда, има само един, който ще създаде щастие за вас и заобикалящите ви. И ако направите този единствен избор, той ще доведе до вид поведение, наречено спонтанно правилно действие. Спонтанното правилно действие е правилно действие в подходящия момент. То е правилната реакция на всяка ситуация в момента на възникването й. То е действието, което се отразява благоприятно на вас и всички останали, повлияни от него.
Вселената притежава много интересен механизъм, с който ви помага спонтанно да правите правилен избор. Той е свързан с усещанията във вашето тяло. Вашето тяло изпитва два вида усещания: чувство за комфорт и чувство за дискомфорт. В момента, в който съзнателно правите своя избор, обърнете внимание на тялото си и го попитайте: „Какво ще стане, ако направя този избор?” Ако тялото ви изпрати сигнали за комфорт, това е правилният избор. Ако изпрати сигнали за дискомфорт, изборът не е сполучлив.
При някои хора сигналите за комфорт и дискомфорт се получават в областта на слънчевия сплит, но при повечето те се усещат в сърдечната област. Съзнателно насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора – физически отговор във формата на усещане. То може да е едва доловимо, ала е там, във вашето тяло.
Само сърцето знае верния отговор. Повечето хора мислят, че то е меко и сантиментално. Но не са прави. Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената). То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи сметка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява далеч по-вярно и точно от всичко, затворено в границите на рационалното мислене.
Вие можете да използвате закона за кармата, за да създавате пари и благополучие и да насочвате към себе си потока от всички добри неща винаги, когато пожелаете. Ала първо трябва да осъзнаете и осмислите факта, че бъдещето ви се генерира от избора, който правите във всеки миг от живота си. Ако винаги помните това, вие се възползвате в пълна мяра от закона за кармата. Колкото повече извеждате своя избор на осъзнато и осмислено равнище, толкова по-често изборът, който правите, ще бъде спонтанно правилен както за вас, така и за заобикалящите ви.
Как стоят нещата с предишната карма и какво е влиянието й върху вас сега? Има три неща, които можете да направите във връзка с предишната карма. Едното е да платите кармичните си дългове. Повечето хора предпочитат да постъпят именно така – несъзнателно, разбира се. Може би и вие ще направите този избор. Понякога изплащането на тези дългове е свързано с големи страдания, ала според закона на кармата на света няма дълг, който остава неплатен. В тази Вселена има съвършена счетоводна система и всичко е постоянен обмен на енергия „за и от”.
Второто нещо, което можете да направите, е да видоизмените или преобразувате своята карма в по-привлекателно преживяване. Това е много интересен процес, при който, плащайки своя кармичен дълг, вие се питате „Какво мога да науча от това, което се случва с мен? Защо става та¬а и какво е посланието, което ми изпраща Вселената? Как да направя опита си полезен за своите събратя?”
Постъпвайки по този начин, вие търсите семето на благоприятната възможност и после обвързвате това семе със своята дхарма, със своята цел на живота. Това ще ви позволи да видоизмените кармата в ново проявление.
Например, ако счупите крака си при спортуване, може да се запитате: „Какво мога да науча от случилото се? Какво послание ми изпраща Всеената?” Може би посланието е, че трябва да понамалите темпото и следващия път да бъдете по-предпазлив и внимателен към своето тяло. И ако дхармата ви е да учите другите на онова, което знаете, след като се запитате „Как да направя опита си полезен за своите събратя?”, може би ще решите да споделите поуките и ще напишете книга за безопасния спорт, ще конструирате специални обувки или някаква опора за краката, която да предпазва от наранявания като вашето.
Така, плащайки кармичния дълг, вие ще се облагодетелствате от злополуката, ще извлечете от нея пари и удовлетворение. Ето това означава да видоизмениш своята карма в положително преживяване. Вие всъщност не сте се избавили от кармата, ала сте успели да приемете кармичния епизод и да създадете от него нова и положителна карма.
Третият начин да се справите с кармата е да излезете извън обсега й. Да излезеш извън обсега на кармата означава да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с пролуката, с Бога, с Духа. То е като да переш мръсно парче плат в реката. При всяко изпиране няколко от петната изчезват. Продължаваш да го переш отново и отново и всеки път то става малко по-чисто. Като влизате в пролуката и отново излизате от нея, вие изпирате постепенно своята карма или напускате нейния обсег. Това, разбира се, се прави посредством упражняване на медитация.
Всички действия са кармични епизоди. Изпиването на чаша кафе е кармичен епизод. Това действие генерира памет, а паметта има свойството или потенциала да генерира желания. Желанията пък генерират нови действия. Оперативната система на вашата душа се състои от карма, памет и желание. Вашата душа е струпване от съзнание, което пази семената на кармата, паметта и желанието. Когато си дадете сметка за присъствието на тези зачатъци на проявление, вие започвате съзнателно да генерирате действителността. Научавайки се да правите съзнателно своя избор, вие започвате да генерирате действия, които са еволюционни за вас и за хората около вас. И не е необходимо да вършите нищо повече.
Щом като кармата е еволюционна, плодът й ще бъде щастие и успех както за истинската ни същност, така и за всички, повлияни по някакъв начин от нея.

Приложение на зокона за кармата

Ще се възползвам от закона за кармата, като обещая пред себе си следното:

1. Днес ще наблюдавам всеки избор, който правя. И чрез самото наблюдение на избора ще го въвеждам в активното си съзнание. Ще помня, че най-добрият начин да се подготвя за който и да било момент от бъдещето, е да съм с будно съзнание днес.
2. Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: „Какви ще са последствията от избора, който правя?” и „Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, които засяга?”
3. После ще помоля сърцето си за напътствие и ще се ръководя от неговите сигнали за комфорт или дискомфорт. Ако изборът създава чувство на комфорт, ще се хвърля безрезервно към него. Ако създава чувство на дискомфорт, ще спра и ще отправя вътрешния си взор към последствията от действията си. Напътствието на сърцето ще ми помогне да направя спонтанно правилен избор за себе си и хората около себе си.

Хипнозата е будно състояние на физическа и психическа релаксация, при което се променя контролът над възприятията и начинът на обработка на информацията.
Прилагането на хипноза с лечебна цел е най-интересното немедикаментозно, неинвазивно, евтино и природосъобразно психично лечение на нашата епоха. Хипнотични методи се използват още от асиро-вавилонските лечители-жреци, египетските гадатели и древноеврейските равини. В древна Гърция Хипократ и Платон използват подобни на хипнозата методи за лечение на психични нарушения. Стотиците Асклепиеви лечебни храмове, създадени около 500 г.пр.н.е. в Гърция и навсякъде из Римската империя, имат стая за „лечение чрез сън”. По това време този начин на лечение се смята за най-добрия. След като анализират сънищата на пациентите, свещенослужителите ги довеждат до състояние на дълбока релаксация и с помощта на направлявани образи и сугестия(внушение) лекуват симптомите.
Франц Месмер е първият представител на Запада, който изследва употребата на хипнотичното състояние за лечебни цели. Подобно на жреците на Асклепий, той буквално изтрива с едно докосване на ръката симптомите на болестта.
За баща на съвременната хипноза се смята д-р Джеймс Брейд. Той въвежда термина хипноза през 1889 г и е един от пионерите на лечебната хипноза, смятани от колегите си за шарлатани. По това време д-р Есдейл прави стотици тежки операции(включително и ампутации) като за анестезия използва единствено хипнозата. По същото време в Европа д-р Земелвайс е преследван и накрая затворен в лудница за това, че убеждавал колегите си хирурзи да си мият ръцете след аутопсия, преди операция и раждане.
През 1955г Британската медицинска асоциация най-сетне се изказва одобрително за хипнозата и съветва всички лекари и студенти по медицина да преминат основен курс по хипноза. Разбира се това не става, тъй като лекарствата се дават по-лесно и от тях се печели далеч по-добре. За жалост и съвременните лекари смятат, че е по-лесно и по-доходоносно да упоят пациента, отколкото да използват ефикасни, но неизванзивни форми на терапия. През 1958 г Американската медицинска асоциация препоръчва на медицинските училища да включат хипнозата в учебния си план. Днес хипнозата се използва най-често като единствено средство за анестезия при алергични пациенти. Прилага се още за контролиране на кръвообръщението, за ускоряване на възстановителните процеси и за облекчаване на болката.
Хипнозата се използва успешно при:
- всички психоматични заболявания;
- психиатричното лечение на амнезията;
- за овладяване на емоционалните причинители на астмата;
- за намаляване на теглото и преодоляване на зависимости;
- в спортната медицина;
- за анестезия и овладяване на слюнкоотделянето в зъболечението;
- за успокояване болките на раково болните;
- при сексуални нарушения, безплодие при жените;
- естественото раждане, за овладяване на гаденето и повръщането по време на раждане;
- за стимулиране на редовната менструация, облекчаване на спазмите и напрежението по време на цикъл;
- за промяна размера на гърдите;
- заекване при децата;
- тикове; гризане на нокти; нощно напикаване;
- за постигане на душевен мир, равновесие, увереност, самочувствие и щастие в живота.

Цялостното същество знае, без да отива, вижда, без да гледа, и постига без да прави – Лао Дзъ
Разумът на природата функционира без всякакво усилие… с безгрижие, хармония и любов. И впрягайки силите на хармонията, радостта и любовта, ние с лекота създаваме успех и благополучие!
Законът за най-малкото усилие се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението- следователно е принципът на хармонията и любовта. Научите ли този урок от природата, с лекота ще изпълнявате своите желания.
Когато наблюдавате природата в действие ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте-тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват-те просто плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Такава е присъщата им природа. Природата на бебета е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Човешката природа е да материализира мечтите си, леко без усилие.
Във философията на Индия, това е известно като принцип на пестене на усилията, или „прави по-малко и постигай повече”. В крайна сметка достигаш състояние, в което не вършиш нищо и постигаш всичко. Достатъчно е само да се появи някаква идея и тя се материализира без всякакви усилия. Онова, което наричаме „чудо”, всъщност е проявление на закона на най-малкото усилие.
Разумът на природата функционира без усилие, без съпротивление- спонтанно. Когато сте опознали добре истинската си същност, когато сте в хармония с природата- вие сте в състояние да се възползвате от закона за най-малкото усилие.
Най-малко усилия се изразходват, когато действията ви са мотивирани от любов. Това е така, защото природата се крепи от енергията на любовта. Когато се стремите към власт и контрол над другите, вие пилеете собствената си енергия. Когато се стремите към пари или власт(за да задоволите собственото си его), вие хабите енергия тичайки подир илюзията за щастие, вместо да се радвате на щастието в момента. Когато се стремите към парите само за лична облага, вие прекъсвате притока на енергия към себе си и пречите на разума на природата да се прояви. Но когато действията ви са мотивирани от любов, вашата енергия се умножава, натрупва и акумулираната енергия може да бъде насочена към създаването на нещо, което желаете, включително неограничено богатство.
Мислете за своето тяло като уред за регулиране на енергията. То генерира, натрупва и изразходва енергия. Ако знаете как ефикасно да генерирате, натрупвате и изразходвате енергия- вие ще сте в състояние да създадете произволно голямо богатство. Вниманието към егото консумира най-много енергия. Когато вътрешният ви ориентир е егото, когато се стремите към власт и контрол над други хора или очаквате одобрението на другите- вие прахосвате енергия. Ако тази енергия бъде освободена, тя може отново да бъде канализирана и използвана за създаването на всичко, каквото пожелаете. Ако вътрешният ви ориентир е вашият дух, ако сте неуязвими за критиките и не се боите от никакви предизвикателства, вие можете да впрегнете силата на любовта и да използвате творчески енергията в името на благоденствието.
Законът за най-малкото усилие има три компонента, три неща, които бихте могли да направите, за да задействате принципа: „прави по-малко и постигай повече”:
- ПРИЕМАНЕ – означава просто да вземете решение –„днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са”. Запомнете:”този момент е такъв, какъвто трябва да бъде”, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Този момент, който преживявате точно сега, е кулминация на всички моменти, преживени от вас в миналото. Той е такъв, какъвто е, защото цялата Вселена е такава, каквато е. Когато се противите на този момент, вие всъщност се противите на цялата Вселена. Вместо това можете да вземете решение днес да не се противите на Вселената, противейки се на момента. Това означава, че приемате този момент напълно и безрезервно. Приемате нещата такива, каквито са, а не такива, каквито бихте искали да бъдат в този момент. Важно е това да се разбере. Може да си пожелаете в бъдеще нещата да бъдат различни, но в този момент ще трябва да ги приемете такива, каквито са. Ако сте обезсърчени и разтроени от някого или от нещо, спомнете си, че не реагирате на човека или ситуацията, а на своите чувства по отношение на човека и ситуацията. Това са ваши чувства и за тях друг няма вина. Когато приемете и осъзнаете това напълно, вие сте готови да поемете отговорността за начина, по който се чувствате, и да го промените. А щом сте в състояние да приемате нещата такива, каквито са, вие сте готови да поемете отговорността за своето положение и за събитията, на които гледате като на проблем;
- ОТГОВОРНОСТ– да не обвиняваш никого и нищо за своето положение, най-вече себе си. Отговорност означава, приемайки дадено обстоятелство, дадено събитие, даден проблем, да си способен на градивна реакция към положението, такова, каквото е в момента. Всеки проблем съдържа възможности и съзнанието ви позволява да вземете момента и да го преобразите в нещо по-добро или в по-добра ситуация. Така всяка ситуация, минаваща за неприятна, ще се превърне във възможност за създаване на нещо ново и красиво и всеки, считан за тиранин, ще се превърне във ваш учител. Реалността е въпрос на интерпретация. И ако вие предпочитате да интерпретирате реалността по този начин, ще имате около себе си много учители и много възможности за развитие. Винаги когато се сблъскате с тиранин, учител, приятел или враг(по същество между тях няма разлика), напомнете си:”този момент е такъв, какъвто трябва да бъде”. Каквито и взаимоотношения да сте създали през живота си, те са тъкмо взаимоотношенията, които са ви нужни в този момент. Зад всички събития има скрит смисъл и този скрит смисъл служи на вашето израстване;
- НЕПРОТИВЕНЕ – вашето съзнание е настроено да не се противи и вие сте отхвърлили необходимостта да убеждавате другите в своята правота. Когато наблюдавате хората около себе си, ще установите, че те прекарват 99% от времето си, отстоявайки своите становища. Ако вие се отърсите от необходимостта да защитавате схващанията си, ще разполагате с огромни количества енергия, която сте прахосвали преди. Когато заемете отбранителна позиция, когато обвинявате другите, когато не приемате момента, когато не се примирявате с него- животът ви среща съпротивление. Винаги когато срещнете съпротивление, си давайте сметка, че ако насилвате ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава. Напълно се откажете да защитавате становището си. Когато престанете да се борите и съпротивлявате, ще изживеете напълно настоящето, което е подарък за вас. Ако прегърнете настоящето и се слеете с него, ще почувствате, че във всяко живо същество пулсира огън, светлина, искра на екстаза. Щом започнете да усещате това тържество на духа във всичко, което е живо, щом го възприемете напълно, във вас ще се зароди радост, ще отхвърлите ужасното бреме на противенето, възмущението, уязвимостта. Едва тогава ще станете весели, безгрижни, свободни. В тази радостна, проста свобода вие ще знаете без всякакво съмнение в сърцето си, че всичко, което искате, е достъпно за вас, когато и да го пожелаете. Вашето желание ще идва от нивото на щастието, не от нивота на тревогата и страха. Не е нужно да давате обяснения, просто заевете своето намерение пред себе си. Тогава ще изпитате удовлетворение, задоволство, радост, свобода и автономност във всеки момент от живота си. Обещайте си да следвате пътя на несъпротивлението. Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие.
Когато постигнете деликатната комбинация от приемане, отговорност и непротивене- животът ви ще потече без всякакво усилие. Ако бъдете открити за всякакви становища, ако не се придържате упорито само към едно- вашите мечти и желания ще се слеят с желанията на природата. Тогава ще можете да освободите намеренията си без остатък и просто да чакате подходящия момент, когато вашите желания ще се превърнат в реалност. Можете да бъдете сигурни, че ако моментът е подходящ- желанията ви ще се реализират. Това е законът за най-малкото усилие.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ
Ще се възползвам от закона за най-малкото усилие, като обещая пред себе си следното:
1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борейки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъдат;
2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще поема отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поема отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение, включително и себе си. Зная, че всеки проблем представлява скрита възможност и будният поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го преобразя в нещо по-полезно;
3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпитвам потребност да убеждавам другите, че трябва да приемат моето становище. Ще остана открит за всички мнения и няма да се придържам към никое от тях.

Масажът бил смятан през Средновековието за дело на дявола, което разпалва страстта. Някои наистина усещат възбуда, докато ги масажират, но всички останали ги успокоява, дори приспива. Той е превъзходно лекарство срещу много страдания и великолепно козметично средство, което запазва младежкия вид на кожата, спомага за отслабване и предотвратява целулита. В древния Рим роб, който умело правел масаж струвал цяло състояние. Римляните придобили познанията за това изкуство от гърците, за които това било една от основните лечебни и козметични процедури. Привилегированите обитателки на арабските хареми примирали под сръчните пръсти на евнусите. Японските гейши били масажирани за да запазят гладката си кожа, но и те самите били изкусни масажистки.
За съжаление в наше време тази манипулация е доста скъпа и за това си струва да се научим да си го правим сами:
- снабдете се със спрециални ръкавици от естествени влакна(напр. сизал), четка с дълга дръжка за масажиране на гърба, малка четка с естествен косъм за стъпалата и дланите, подходящо етерично масло;
- масажът започва от стъпалата- намажете ги с етерично масло, а после масажирайте с четчицата- най-напред стъпалото на десния крак(от пръстите към петата), после вътрешната и външната страна на стъпалото, като винаги се започва от пръстите;
- сложете си ръкавиците и започнете да масажирате намазаната с етерично масло външна страна на десния крак от долу до горе, през бедрото минете към задните части, от там надолу по вътрешната страна на крака, накрая- отпред от стъпалото нагоре чак до слабините. Същото направете с левия крак;
- преминете към корема- започнете отдолу, откъм лявата страна и продължете нагоре. На височината на талията преместете дланите в дясно и се спуснете надолу. Повторете няколко пъти, като всеки път стеснявате кръга, по който плъзгате ръцете си;
- ръцете масажирайте в следния ред- външната страна на дясната длан, нагоре до рамото, после по вътрешната, като винаги започвате от пръстите. Същото се повтаря с лявата ръка;
- свалете ръкавицата, вземете голямата четка или колана за масаж и се масажирайте отзад от двете страни на гръбнака, а после минете встрани;
- съвсем нежно масажирайте гръдния кош, като втривате с кръгови движения етеричното масло. Започвайте винаги от външната страна, после се движете нагоре и чак тогава надолу;
- накрая задължително вземете контрастен душ- отначало с гореща, после със студена вода и втрийте в кожата си балсам.
Ето как да си подготвите етеричното масло за масажa: сипете в шишенце чаша сусамово масло, ½ ч.л течен витамин Е и няколко капки розмариново масло. Плътно затворете шишенцето за 20 минути за да се смесят добре съставките. Преди употреба, разклатете добре.
Когато придобиете опит, масажът няма да ви отнема повече от 20 минути. Освен това ще ви се прииска и на другите да покажете уменията си. Може да помогнете на близките, правейки им масаж с мед, който пречиства организма.
Външно медът се прилага за лекуване на рани, изгаряниия и кожни проблеми. В руската народна медицина медът се използва за извличане на токсините чрез втривания. Масажът с мед се извършва със специална техника само върху гърба- гърбът е арена на блокираните чувства и конфликти! Тази терапия освобождава схванатите мускулни групи и сухожилия на гърба и едновременно с това, криещите се в тях душевни конфликти. По този начин жизнената енергия отново протича безпрепятствено, премахват се истинските причини за болките и страданията. Масажът действа лечебно на отделните органи посредством разположените на гърба рефлексорни зони. Става въпрос за участъци от кожата, свързани с определени вътрешни органи. Когато те заболеят, участъците реагират чрез болка, свръхчувствителност или нарушаване на кръвоснабдяването им. Тези зони са открити от британския невролог д-р Хенри Хед (1861-1940г). Проблемите на вътрешните органи често се обаждат именно в тези зони на гърба във вид на напрежение и болка. Така се обясняват хроничните оплаквания от стомах и сърце, съпроводени от болки в гърба. Смущението възниква на основата на душевно-телесни напрежения в рефлексните зони, с които отделните органи си кореспондират.
Редица заболявания не се повлияват от лекарства. Според алтернативната медицина те могат да бъдат победени, ако се изолират и третират засегнатите точки в рефлексните зони. Меденият масаж активира отделните участъци по гърба, а оттам и функцията на отделните органи. За разлика от другите масажи, той се прави с цяла длан. Върху гърба се разтила не повече от 1 чаена лъжичка мед. Дланите на двете ръце се поставят една до друга и рязко се повдигат нагоре. По този начин се получава силно издърпване на кожата и отделни мускулни влакна, повлияват се и кръвоносните съдове. Масажът продължава около 15-20 минути. Постепенно медът побелява След това върху гърба се поставя хавлиена кърпа и така се преспива. На сутринта се взема душ. Токсините се отделят като дъвка във вид на лепкава маса. Това са шлаките, които се отделят върху кожата на гърба по време на масажа. „Дъвката” е най-много там, където са най-проблемните участъци.
При добро здраве, меденият масаж се прави веднъж месечно. При остри състояния го правете 2 пъти в седмицата. Хроничните си заболявания може да победите като правите медения масаж всяка седмица. По този начин ще възстановите естествената способност на организма да се самопречиства от отровите. С медения масаж лекувате тялото, душата, психиката. Той влияе тонизиращо и укрепващо на целия организъм. Силно укрепва имунната система. Възстановява съпротивителните сили на организма. Особено полезен е при болестите, засягащи сърдечно-съдовата, нервната, половата системи; опорно-двигателния апарат, стомашно-чревния тракт, дихателните пътища, кожата. Повлиява отлично ревматични заболявания, мускулни схващания, сексуални проблеми, безсъние, умора, депресия. И не на последно…подмладява.