Здравеопазване

Стафилококите са грам-положителни бактерии с кълбовидна форма и големина 0,5 – 1,5 микрона в диаметър. Те са неподвижни и са разположени в групи под формата на грозд на повърхността на кожата. При благоприятни за тях условия бързо се размножават и водят до тежки инфекции, които трудно се поддават на лечение. Срещат се над 20 вида стафилококи.

Златистият стафилокок (Staphylococcus aureus) е един от най-често срещаните(около 50% от населението) и най-опасните видове, поради резистентността му към антибиотиците.Открива се трудно, най-вече при напреднал стадий на инфекцията. Предава се чрез контакт. Наранената кожа се превръща във входна врата за проникване на вредните микроорганизми в тъканите и развитие на инфекция. Особено податливи на инфектиране от стафилокок са болните в специализираните лечебни заведения, хората с отслабнал имунитет, малки деца, родилки.

Златистият стафилокок основно уврежда кожата, но може да засегне и вътрешни органи и да порази целия организъм.Обикновено се изразява чрез инфектиране на кожата във вид на пъпки и загнояване на рани. При инфектиране на наранени участъци на кожата се образуват повърхностни кожни лезии. При отслабнал имунитет и предразположеност стафилококите проникват в тъканите и предизвикват локални възпаления като фурункулоза, ечемик и др. При инфектиране на рана възстановяването на болния е по-продължително.
Стафилококите могат да причинят инфекции на пикочните пътища, половите органи, устната кухина, дихателните пътища, очите. При размножаването си могат да навлязат в органи като бял дроб и да причинят стафилококова пневмония, което заболяване е едно от честите усложнения след преболедуване от грип.
Стафилококите могат да причинят мастит, флебит (възпаление на стените на съдовете), менингит (възпаление на мозъчните обвивки), дълбоки инфекции като остеомиелит (възпаление на костите) и ендокардит.
Инфектирането на хирургична рана крие риск от инфектиране на кръвта и последващо сериозно усложнение сепсис, до пренасяне на стафилококите до други органи и тъкани и възникване на нови възпалителни огнища и абцеси.
Инфекцията може да попадне в организма и чрез заразена храна, която причинява хранително отравяне.
Лечението срещу стафилококовите инфекции е антибиотично. Терапията се назначава след антибиограма, като се спазват точно дозите, интервалите и продължителността на приема на медикаментите. Съществува риск инфекцията да рецидивира.

Профилактиката се свежда до поддържане на отлична хигиена. Не позволявайте да ви ползват личните вещи. При висока температура микроорганизмите се размножават с ускорени темпове. През летните дни често измивайте ръцете си с вода и сапун. Ако нараните кожата си, слагайте превръзки до възстановяване на кожата. Препоръчва се други хора да нямат контакт до наранените участъци на кожата и превръзките. Особенно внимавайте за стерилността в козметичните салони, които посещавате.

Хранителният режим при захарен диабет е не само част от лечението, а и ефективно средство при терапията на заболяването. Диабето-болните трябва да се придържат към следните основни правила в храненето:
- редовно хранене, поне 3 пъти на ден;
- приемане на храни богати на влакнини, поне 20-30 мг на ден с високо съдържание на нишесте – пълнозърнест хляб, фасул, грах и леща. Този вид храна води до незначително повишаване на захарта в кръвта, тъй като влакнините забавят процесите на усвояване на глюкозата;
- ограничаване до минимум напитките и продуктите, които съдържат захар;
- консумиране на колкото се може повече пресни плодове и зеленчуци. От тях осигурявате на организма влакнини и витамини. Не бива да се приемат големи количества сладки плодове(грозде, манго), сухи плодове могат да се хапват, но в малко количество;
- да се следи количеството погълнати мазнини. Само 10 % от калориите, които се поглъщат през деня, трябва да се придобиват от мастни вещества;
- да се ограничат мазнинините от животински произход и да се включат мазнини от растителен произход – олио от рапица, зехтин;
- 2 пъти седмично да се консумира мазна риба – скумрия, сьомга. Сьомгата е богата на мастните полиненаситени киселини омега-3, които имат важна роля за понижаване риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания;
- да се пие алкохол в умерени количества (има свойството да понижава нивото на захар в кръвта под допустимия минимум – 3,3 ммол/л). Ликьора, сладките и полусладките вина са забранени. Допустимите количества алкохол са- концентриран алкохол 50 мл; полусухи и сухи вина 250 мл;
- 1/5 от дневния порцион трябва да съдържа белтъчини- месо, риба, сирене, яйца и соя;
- да се намали употребата на сол – тя води до повишаване на артериалното налягане;
- супите да са по-бистри, без застройка и с повече зеленчуци, отколкото ориз, картофи и фиде.

Конюнктивитът представлява възпаление на конюнктивата. Конюнктивитите са често срещано заболяване. Всеки трети в даден етап от живота си страда от това заболяване. Обикновено няма разлика в честотата и начина на протичане на заболяването при мъжете и жените. Освен това възрастта и расата също не са фактори, определящи разпространението на конюнктивитите.
Обикновено конюнктивитът сравнително рано води до появата на симптоми, което кара пациента навреме да потърси лекарска помощ. Най-често оплакванията са доста неспецифични и се изразяват в появата на глождене или чувство на чуждо тяло в окото. В началото човек смята, че в окото му има чуждо тяло, поради което започват активни мигателни движения или обилно навлажняване на очните булбуси. Тези мерки обикновено обаче не водят до подобряване на симптоматика. Освен това често оплакванията са съпроводени и с парене и сърбеж, което само по себе си подсказва възпалителната генеза на състоянието. Самият сърбеж в повечето случаи насочва не само към заболяването, но определя и неговия вид – най-често в тези случаи се касае за алергично обусловен конюнктивит.
Понякога особено в случаите на бурна възпалителна реакция окото отделя секрет, който в зависимост от причинителя е различен по количество и качество. През нощта този секрет води до слепване на миглените ръбове и прави невъзможно отварянето на окото рано сутрин. В тези случаи често освен конюнктивата се засяга и самият миглен ръб, който изглежда оточен, зачервен, с налеп по повърхността му. Нерядко поради силният сърбеж пациентите, разчесвайки мигления ръб, способстват за разпространение на инфекцията.
Твърде често единственият симптом на конюнктивита може да е зачервяването на окото. В някои случаи то може да обхване и двете очи, друг път възпалението може да засегне само едното око. Зачервяването се дължи на възпалително-обусловеното изпъкване и разширяване на малките кръвоносни съдове в областта на склерата (бялото на окото), в резултат на което те изглеждат подчертано червеникави. В някои случаи зачервяването се съпровожда с лека болезненост, друг път на преден план изпъква подчертаната неприязън на пациента при излагането на светлина (светлобоязън).
Независимо от многообразието на симптоми и оплаквания, които съпровождат конюнктивита, заболяването никога не води до намаление на зрителната острота или до чувството на болка. Има случаи, при които конюнктивитът има самоограничаващ се ход на развитие и постепенно възниква самоизлекуване.
Има конкретни симптоми и признаци, които подсказват съществуването на конюнктивита и улесняват диагностицирането му. По-важните от тях са:
- конюнктивална инекция (хиперемия) – дифузното зачервяване на конюнктивата по цялата и повърхост(най-често с яркочервен цвят). Тя трябва да се различава от т.нар. цилиарна инекция, която представлява зачервяване само в областта по контура на роговицата;
- оток на конюнктивата (хемоза) – обикновено този оток се проявява най-често в областта на булбовата конюнктива, която не е плътно прилепена към склерата. Дължи се на циркулаторни смущения в оттичането на венозната кръв и лимфната течност. В редки случаи отокът е така силно проявен, че оточната конюнктива надвисва над роговицата в областта на лимба, което налага и оперативното и отстраняване;
- фоликули – дребни, зърнести образувания, които се появяват като реакция на конюнктивата към различни видове възпаления; — фликтена – сивкаво полупрозрачно възелче, което най-често се появява в хода на туберкулозния конюнктивит;
- папили –разраствания на конюнктивата, които се появяват най-вече по клепачната повърхност и са проявени в различна степен при отделните видове конюнктиви;
- секреция – това е един от най-важните симптоми на възпалението на конюнктивата. В зависимост от състава си секрецията бива серозна, серозно-гнойна, гнойна, фибринозна и кръвениста. По вида, лекарят може да се насочи и към причинителя на заболяването. Ако секрецията е предимно серозна, най-често се касае или за вирусен, или за алергичен конюнктивит. Серозно-гнойната или чисто гнойната секреция, съпроводена с често слепване на миглените крайща рано сутрин, насочва към наличието на бактериална инфекция. При обилна гнойна секреция трябва да се мисли и за инфекция с гонорея.
В зависимост от вида на секрета, който се наблюдава при конюнктивита, се различават следните видове:
- катарален;
- мукозно-гноен;
- гноен;
- фибринозен.
В зависимост от хода на протичане и водещата клинична картина конюнктивитите биват:
- остри и подостри;
- хронични – често те възникват в хода на блефарити (възпаление на мигления ръб), синдрома на сухото око, дълготрайна употреба на очни медикаменти, контактни лещи или офталмалогични разтвори и други ;
- хламидийни конюнктивити – най-често става въпрос за трахомата;
- алергични и автоимунни конюнктивити;
- конюнктиво-роговични увреждания в хода на кожни заболявания;
- други конюнктивити.
В зависимост от вида на причинителя възпаленията на конюнктивите биват:
- бактериални – стафиликокови, гонококови, стрептококови, пневмококови, менингококови и други;
- вирусни – херпесни, аденовирусни и други;
- хламидийни – най-често става въпрос за трахомата;
- алергични и автоимунни – полинозен, лекарствен, пролетен катар, пемфигус и други;
- токсични;
- химични.

Може да облекчите състоянието си, докато потърсите специалист със следните способи:
-предпазване на очите от различни дразнещи или замърсени предмети чрез редовно миене на ръцете и отбягване на контакта им с нечисти предмети;
- премахване на контактните лещи и заменянето им с очила;
- поставянето на студени компреси на окото, които се сменят през 10 минути;
- измиване на лицето и на очите само с вода без използването на каквито и да е козметични средства;
- да се избягва търкането на очите, тъй като това спомага за разпространението на инфекцията;
- Ако само едното око е инфектирано, да не се пралагат капки от една и съща опаковка. Често при слагането на капките се докосва конюнктивалната повърхонст, което води до замърсяване на тестера, в резултат на което при използването му върху здравото око се предава инфекцията.
Лечението на конюнктивитите е многообразно. Обикновено не съществува единна схема, по която да може да се осъществи терапия на повечето възпалителни изменения на конюнтивата.
Преди започването на каквото и да е лечение е необходима преоценката на следните основни елементи:
- причинител на възпалението;
- стадий на болестта;
- субективни оплаквания;
- обективни критерии;
- възраст на пациента;
- състояние на имунната система на пациента;
- дали конюнктивитът е първично или вторично заболяване .
Най-често лечението на конюнктивитите включва прилагането на различни антибиотични капки или мазила и поддържането на добра очна хигиена.

Хипофизата е ендокринна жлеза, разположена в основата на черепа.Тя отделя хормони, които оказват важно регулаторно действие върху всички функции на организма и на останалите ендокринни жлези.
Хипофизната жлеза представлява овално тяло, разположено в ямка на черепната основа, наречена „турско седло“. Посредством краче се свързва с областта на главния мозък наречена хипоталамус. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм, ширина 12-15мм, височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г. Към хипофизната жлеза се отнасят и части на хипоталамуса.
Двата дяла на хипофизата имат различен клетъчен строеж и произвеждат различни хормони.
Цялата субстанция на жлезата се разделя на две части: аденохипофиза(предна част) и неврохипофиза(задна част).
Аденохипофизата произвежда:
- соматотропен хормон – хормон на растежа ;
- пролактин – регулира развитието на млечната жлеза и образуването на кърма (лактация);
- фоликулостимулиращ хормон – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа;
- лутеинизиращ хормон – при жената предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, а при мъжа – отделянето на тестостерон;
- тиреотропен хормон – стимулира функцията на щитовидната жлеза;
- адренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони в надбъбречната жлеза;
Неврохипофизата произвежда:
- вазопресин – антидиуретичен хормон, стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява, свива кръвоносните съдове, в резултат на което кръвното налягане се повишава;
- окситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката, стимулира нейното съкращение.

Тиквените семки могат да се използват като средство за поддържане на имунитета и профилактика на заболявания, особено в сезона на грипа, както и при други бактериални и вирусни инфекции. Олиото, което се съдържа в тиквените семки, поддържа мембраната на клетките, което ги прави по-устойчиви и като цяло повишава защитните сили на организма
Освен чрез хапване на семки този ефект може да се постигне чрез използване на олио от тиквено семе, получено чрез студено пресиране. Тази технология запазва биологично активните вещества, съдържащи се в тиквените семки.
Тиквените семки и особено олиото от тях може да се използва при профилактика на простатит, аденом на простатата и намалено полово влечение при мъжа. В тези случаи се препоръчва по 1 чаена лъжичка от олиото три пъти дневно. Олиото се използва и за масаж на простатата.
Тиквените семки стимулират кръвоносната, храносмилателната, репродуктивната, опорно-двигателната система и подпомагат доброто зрение. Този ефект се дължи на богатия комплекс от витамини, минерали и други полезни вещества, които съдържат. Те са богати на цинк, витамин С, витамини от В групата, калциеви, калиеви, магнезиеви, фосфорни соли и други.
Полезните вещества в тиквените семки подхранват мозъка и стимулират функциите му. Препоръчват се при усилена умствена дейност, по време на обучение. Полезни са и за хората от третата възраст.
Тиквените семки са едно от най-добрите и безвредни средства срещу чревни паразити. Те за разлика от другите средства не съдържат токсични вещества и нямат странични ефекти. Срещу глисти е необходимо на гладно да се приемат смесени с мед 75 г обелени семки за 3-4-годишни, 150 г за 10-годишни деца и 250-300 г за възрастни. Подобен ефект се постига и при редовната им консумация.
Олиото от тиквените семки има силно жлъчогонно и леко слабително действие. Полезно е при жлъчнокаменна болест и за нормализиране състава на жлъчния сок и обмяната на веществата. Може да се приема и при цироза и честа употреба на алкохол.
Тиквените семки са полезни за физически слабите хора.
Маслото е полезно при суха кашлица и суха лигавица на носа. Препоръчва се и при възпалителни заболявания на леките дробове и дихателните пътища, включително и катаракта, както и при стоматит и парадонтоза.
Намалява болките и паренето при цистит – необходимо е да се приема като поддържаща терапия вътрешно по 5-10 капки олио три пъти на ден в продължение на 4 седмици.
Може да се използва в профилактиката срещу атеросклероза и хиперлипедимия.
Нанесено върху кожни изяви при дерматит, екзема, псориазис, както и при изгаряне, спомага бързото възстановяване на кожата.

Британски учени доказаха, че шампанското е полезно за сърцето и за мозъка. Според експертите, полезните му свойства се дължат на високото съдържание на полифеноли.

Полифенолите увеличават нивата на азотен оксид в кръвта, който разширява кръвоносните съдове, отслабвайки напрежението върху сърцето и мозъка. Полифенолите се срещат в относително големи количества в червеното вино, но не и в бялото.

Според изследователите, не само скъпите марки шампанско, но и по-евтините алтернативи имат здравословен ефект върху кръвоносните съдове.

Изследванията на учените от университета в Рединг се основават на откритието, направено преди няколко години, според което две чаши червено вино на ден са полезни за сърцето.

При снемането на анамнезата на болен с предполагаемо заболяване на задстомашната жлеза трябва да се обърне внимание на нялко симптома. Болката от панкреатичен произход се локализира в епигастриума и се излъчва наляво към лявата ребрена дъга или лявата плешка. Болките могат да имат тъп характер или да бъдат остри и много силни ( при остър панкреатит ). Много силни и постоянни болки в епигастриума с ирадиация към гръбначния стълб се срещат при рак на тялото на задстомашната жлеза. Те се предизвикват от натиска, който туморът упражнява върху слънчевото сплетение. Друг характерен признак на панкреатичните заболявания е диарията. Често се срещат диспептични явления – безапетитие, усилена саливация, метеоризъм, непонасяне на тлъсти храни и др.
При снемане на анамнезата трябва да се установи дали болният не страда от други заболявания, които водят до увреждане на панкреаса, като болести на жлъчния мехур и жлъчните пътища, стомашно-чревни разтройства и др.
Обективното изследване рядко дава типични изменения. Задстомашната жлеза лежи дълбоко в корема и не е достъпна за палпация. В редица случаи при наличие на големи панкреатични кисти или тумори, палпацията може да даде положителни резултати. Панкреатично болните поради честите диарии и лошото усвояване на храната често измършавяват значително. При рак на главата на панкреаса с притискане на жлъчния проток и развитие на жълтеница може да се установи жълто оцветяване на кожата и склерите.
Рентгеновото изследване в някои случаи може да подпомогне диагнозата чрез чрез установяване на сенки, дължащи се на камъни или калцификации в панкреаса. При тумори в главата на панкреаса рентгенологично може да се установи изместване и притискане на съседните органи – стомах, дуоденум, дебело черво. Ценни сведения дава сцинтиграфията на панкреаса.
От значение за диагнозата на заболяванията на задстомашната жлеза са някои лабораторни изследвания:
- изследване на дуоденалния сок – в получения чрез дуоденално сондиране сок се изследват панкреатичните ферменти;
- изследване на панкреатичните ферменти в кръвта и урината. В кръвта се изследва главно диастазата. Нормалните и стойности са 8 – 32 Волгемутови единици. При механична задръжка на панкреатичния сок диастазата постъпва в кръвта, където се открива в повишено количество. В такъв случай тя преминава в по-голямо количество и в урината. Нормалното съдържание на диастазата в урината е 8 – 64 Волгемутови единици;
- изследване на изпражненията – при инсуфициенция на задстомашната жлеза изпражненията стават обилни, със сивкавожълт цвят, имат гнилостна миризма и съдържат голямо количество мазнини. Микроскопски в тях се откриват несмлени мускулни влакна (креаторея) и голямо количество мастни капки (стеаторея).

Хроничният панкреатит може да бъде последица на прекаран остър панкреатит, но в редица случаи се развива постепенно, без остро начало. От значение за появата му са заболяванията на жлъчните пътища, стомашно-чревните разтройства, прехранването, алкохолизмът и др. Ролята на инфекцията е ограничена.
Патогенично при хроничния панкреатит се касае за активиране на панкреатичните ферменти с настъпващо самосмилане и възпаление на жлезата, но процесите протичат по-бавно и са изразени в по-слаба степен.
Патологоанатомично задстомашната жлеза е уплътнена, повърхността и е неравна. Често се установяват сраствания с околните органи. Хистологично се открива атрофия на паренхима и разрастване на съединителната тъкан. На места в жлезата се откриват огнища на некроза, кръвоизливи, левкоцитна инфилтрация.
Симптомите на хроничния панкреатит са доста разнообразни. Най-характерни са болките в епигастриума, които се явяват 2-3 часа след нахранване, особенно след консумиране на тлъсти храни и алкохол. Болките са тъпи и се излъчват към лявото подребрие или назад към кръста. Много често са налице диспептични явления – понижение на апетита, усилена саливация, подуване на корема, запек, заменящ се с диария. Трудно се понасят мазнини и пържени храни. Някои болни не понасят сладки храни – сладкиши, захар, шоколад. Често се наблюдава значително измършавяване. Рядко се наблюдава жълтеница, обусловена от притискането на d.choledochus от главата на панкреаса.
При изследването на корема се установява болезненост при дълбока палпация в епигастриума. Понякога при силно измършавяване може да се напипа уплътнената задстомашна жлеза.
При хроничния панкреатит често се наблюдават характерните зловонни изпражнения, съдържащи голямо количество мазнини и несмлени мускулни влакна. При рентгеново изследване на стомаха и червата се откриват някои изменения, дължащи се на притискането им от изменената глава на панкреаса.
Хроничният панкреатит протича с периоди на подобрения и влошавания. Влошаване настъпва при нерационално хранене, консумация на алкохол и др. От усложненията най-сериозни са абсцедирането на жлезата, развитието на захарен диабет и на карцином.
Диагнозата на хроничния панкреатит е трудна, тъй като не съществуват сигурни методи за поставянето и. По-сигурна е диагнозата, когато хроничният панкреатит се е развил след боледуването от остър панкреатит. Диференциална диагноза се прави с хроничния гастрит, хроничния колит, дискинезиите и възпалителните заболявания на жлъчните пътища, рака на панкреаса и др.
Лечението на хроничния панкреатит е преди всичко диетично. Болните трябва да се хранят редовно и по-често, като поемат неголямо количество храна при единичното хранене. Ограничават се мазнините, забраняват се подправките и пържените храни. Медикаментозно се назначават панкреатични ферментни препарати, болкоуспокояващи средства.
Профилактиката се състои в своевременно лечение на болестите на стомаха, жлъчните пътища и червата.

Поради скритото положение на хипофизната жлеза изследването и с физически методи е невъзможно. Косвено обаче по измененията в скелета, кожата и др. може да се съди за изменената функция на жлезата.
При рентгеновото изследване се прави снимка на черепа и се търсят изменения в големината и формата на турското седло- то се деформира при увеличението на хипофизната жлеза.
Функционално изследване на хипофизата:
- определяне на гонадотропните хормони – гонадотропните хормони се излъчват чрез урината, в която могат да бъдат определени. При хипер функция на жлезата ( болест на Иценко-Кушинг, акромегалия) гонадотропните хормони в урината се увеличават, при хипофункция(болест на Симондс) се намаляват;
- определяне на 17-кетостероидите – въпреки, че 17-кетостероидите се продуцират от надбъбречните и половите жлези, тяхното определяне има значение за косвено преценяване функцията и на хипофизната жлеза, поради това, че тя отделя адренокортикотропния хормон, който стимулира функцията на надбъбречните жлези. При намаляване функцията на хипофизата, 17-кетостероидите в урината се намаляват;
- определяне на количеството на фосфора в кръвния серум – нормалното съдържание на неорганичния фосфор в кръвния серум е 3-5 мг %. При повишена продукция на соматотропния хормон, количеството на фосфора в кръвта се увеличава (акромегалия, гигантизъм);
- определяне на кръвната захар- соматотропният хормон увеличава количеството на кръвната захар и при заболявания, протичащи с увеличеното му отлъчване (акромегалия) се получава хипергликемия.

Противопелагрозният витамин( РР) представлява никотинова киселина , която се съдържа в житните растения, месото и др. В организма на животните и човека никотиновата киселина се превръща в никотиламид. При липсата на николамид се развива болестта пелагра.
Пелаграта е заболяване, което в миналото е било широко разпространено в някои страни – Румъния, Италия. Там населението се е хранело предимно с царевица. У нас пелагра се срещаше сред бедното население на някои планински области, но сега почти не се наблюдава.
За възникването на пелаграта освен липсата на витамин РР играят роля и други фактори. Има значение недостигът и на други витамини, специално от групата В, както и липсата в храната на някои белтъци. Специална роля в това отношение играе триптофанът, който е необходим за синтезата на никотиновата киселина и който липсва в царевицата.
Пелаграта се среща най-често през пролетта и есента. Тази особеност на болестта се свързва със смущения в обмяната на порфирините под влиянието на слънчевите лъчи.
Освен при недостиг в храната на противопелагрозните фактори, пелагра може да се наблюдава при заболявания на стомашно-чревния тракт(хроничен атрофичен гастрит, ентероколит), при които са смутени резорбцията и усвояването на тези фактори. Предразполагащи моменти за развитието на болестта са лошите социално-битови условия, алкохолизмът, тежкият физически труд и др.
Болестта се наблюдава обикновено през пролетта. Най-често боледуват жените, работещи земеделска работа. Началните признаци на заболяването са загуба на апетит, отпадналост, диарии, безъние. Изразената клинична картина на пелаграта се характеризира главно с три групи симптоми – кожни, стомашно-чревни, нервни.
Кожните изменения се локализират по откритите, изложени на слънце части на тялото – лице, шия, ръце, крака. Кожата първоначално се зачервява, леко отича и сърби. Понякога се образуват и малки мехурчета, изпълнени с жълтеникава серозна течност. Постепенно, в течение на няколко седмици, червенината изчезва – кожата загрубява и започва да се лющи. По-късно тя става суха, атрофична и тъмнокафяво оцветена. Космите опадат, ноктите стават чупливи.
Измененията от страна на храносмилателната система се състоят в следното – езикът се зачервява и става болезнен, по повърхността му могат да се наблюдават малки афти или ерозии (Хунтеров глосит). По-късно папилите се изглаждат и езикът става гладък, като полиран. По ъглите на устните често се наблюдават рагади. Изследването на стомашния сок дава намаление на солната киселина и пепсина до пълна ахилия като израз на развилия се атрофичен гастрит. В изпражненията има слуз.
От страна на нервната система отначало има явления на раздразнителност и лесна умора, по-късно се установяват полинефрит и психични смущения. Понякога се развива деменция.
В кръвта се открива анемия.
Протичането на пелаграта е хронично- с периоди на изостряния и влошавания. Влошаванията настъпват главно на пролет. При нелекуваните болни постепенно се развива кахексия. Болните могат да загинат и от някоя интеркурентна инфекция.
Диагнозата се поставя по типичната клинична картина. Диференциална диагноза се прави със слънчево изгаряне, еризипел, Адисонова болест, стомашно-чревни заболявания и др. Лечението се състои в даване на пълноценна храна, богата на белтъци и витамини. Допълнително се дава никотинова киселина по 50-100 мг- 2,3 пъти дневно.
Профилактиката се свежда до подобряване на храненето и бита на населението в застрашените райони.