Здравеопазване » Детско здраве

аутизъм

Славея — Wed, 30 Sep 2009 17:37:01 +0000

Аутистичния спектър представлява група разстройства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен стереотипен повтарящ се репертоар от интереси и дейности. В повечето случаи развитието е абнормно от ранно детство и само с малки изключения се проявява още в първите пет години. Според международните болестни класификации абнормното функциониране трябва да е налице до 3г. възраст. Повече от две трети от децата с аутистично разстройство имат и умствена изостаналост.
Аутистичния спектър включва следните заболявания:
- синдром на Рет – среща се само при момичета. Характеризира се с нормално развитие през първите шест месеца последвано от регрес. Обикновено детето започва да показва стереотипни движения и загуба на целенасочените движения на ръцете, лоша двигателна координация, намалена употреба на речта;
- дезинтегративно разстройство на развитието- обикновено през първите две години има период на явно нормално развитие. След това детето показва загуба на овладени от преди умения в две или повече от следните области – социално, комуникативно, поведенческо функциониране, контрол на тазови резерворани, двигателни умения;
- синдром на Аспергер – състояние, при което детето показва значително нарушение на социалните взаимоотношения, както и ограничен, стереотипен повтарящ се репертоар на интереси и дейности. Паметовите способности и адаптивните умения са в норма, няма закъсняване в развитието на речта и езика.
В повечето от случаите аутизма започва преди 3г. възраст, но разстройството може да остане неразпознато от родителите, тъй като долавянето зависи от тежестта на разстройството и сензитивността на родителите. Статистиката сочи, че на всеки 10 хил. деца под 12 г., около 20 страдат от аутизъм в различна степен.Среща се по-често при момчетата, но момичетата с аутизъм са по-сериозно засегнати; по-често имат фамилна анамнеза за когнитивни нарушения. Първите проучвания показали, че при семейства с висок социален и икономически статус по-често имат деца с аутистично разстройство. През последните 25 г. все по-често се установяват случаи и в групи с нисък социо-икономически статус.
Какво представлява ранния детски аутизъм?
През 1943г. Лео Канер в негова статия въвежда термина “инфантилен аутизъм” и дава ясно и задълбочено описание на този синдром. Описва деца, които показват:
- екстемна социална изолираност;
- откъснатост;
- забавяне в развитието в говора и речта;
- при наличие на реч монотонно повтарят звукове или срички, не използуват “Аз-формата” ;
- добра дългосрочна памет;
- ограничен репертоар на спонтанни дейности и интереси ;
- стереотипни движения, маниерничене ;
-предпочитание към неодушевени предмети.
Канер предположил, че този синдром е често срещан и погрешно класифициран в много от случаите като умствена изостаналост или шизофрения. Дълго време се е спорило дали аутистичното разстройство е ранна изява на шизофренията, но сегашните доказателства показват, че аутизма и шизофренията са отделни групи заболявания.
Хипотези за възникване на разстройството:
- фамилни фактори – в своята начална статия Канер отбелязал, че малко от родителите на аутистични деца са истински топлосърдечни и в по-голямата си част били твърде ангажирани с интелектуални и абстрактни занимания. Показвали по-малък интерес към децата си. В последващите проучвания тези резултати обаче не са доказани.
Другите теории за етиологията на аутизма като тази за родителския гняв и отхвърляне, родителска подкрепа за затвържданане на аутистични симптоми, също не са потвърдени.Скорошни изследвания, сравняващи родители на аутистични деца и родители на нормални деца не откриват значителни разлики във възпитанието и уменията за отглеждане на детето в двете групи. Няма доказателства, които да сочат, че определен тип фамилно функциониране или психодинамична констелация от фактори водят до развитие на аутизъм. Независимо от това, някои от аутистичните деца реагират на някои психосоциални фактори като например раждане на второ дете или преместване в нов дом с обостряне на симптомите;
- неврологични и биологични фактори – аутистичното разстройство и аутистичните симптоми се свързват с неврологични увреждания – вродена рубеола, фенилкетонурия, туберозна склероза. Децата с аутизъм по-често имат усложнения по време на бременността и раждането;
- генетични фактори – при 2-4 % от братята и сестрите на деца с аутизъм също се установява наличие на аутистично разстройство. Това показва 50% по-висок риск в сравнение с риска за общата популация. Синдрома на Х-чуплива хромозома се свързва с аутистичното разстройство. Броят на индивидите имащи едновременно аутизъм и синдом на х-чуплива хромозома остава неясен.
- имунологични фактори – съществуват доказателства, че имунологичната несъвместимост между майката и ембриона или плода могат да допринесат за аутистично разстройство. Лимфоцитите на плода реагират с майчините антитела като повишават вероятността за увреждане на невралните връзки по време на бременността;
- проблеми по време на бременността – кървенето по време на бременността (след 3 месец), наличие на мекониум в амниотичната течност са явления по-често описвани при деца с аутизъм. В периода на новороденото се съобщава за повишен брой случаи на респираторен дистрес синдром и неонатална анемия.

адипозо-генитална дистрофия

Славея — Fri, 14 Aug 2009 23:23:22 +0000

Адипозо-гениталната дистрофия е заболяване не само на хипофизата, но и на близко лежащата диенцефална област на мозъка. В тази област паталогоанатомично се намират възпалителни изменения (менингоен цефалит, туберкулоза, сифилис), кисти или тумори. Често обаче не се установяват анатомични изменения нито в хипофизата, нито в диенцефалона. В тези случаи се приема, че се касае за функционални смущения.
Болестта се развива в детска възраст и се характеризира с два главни симптома: затлъстяване и смущения в половото развитие.
Затлъстяването има особен характер – локализира се предимно в тазо-бедрената област, корема и гръдните жлези. Болните запазват детски черти; имат ’’лице на кукла”. Кожата им е нежна и слабо окосмена, мускулатурата е недостатъчно развита.
Вторият главен симптом е хипогенитализмът, изразяващ се в недоразвитие на външните полови органи, както и липсата на вторични полови белези и у двата пола. При момчетата обикновено има крипторхизъм, при момичетата липсва менструация.
Умственото развитие на болните изостава – те са апатични, пасивни, изостават в училище. Когато адипозо-гениталният синдром е причинен от тумор, налице са усилен апетит или жажда, полиурия, смущения в съня и терморегулацията, зрителни смущения.
Рентгеновото изследване на черепа в някои случаи дава изменения в турското седло.
Протичането на болестта е дълготрайно. Лоша е прогнозата при злокачествен тумор в диенцефалона.
Диагнозата се поставя по характерния вид на болните и недоразвитието на половите органи. Диферренциална диагноза се прави с инфантилизъм, хипотиреоидизъм и др.
При лечението се дават гонадотропни и полови хормони. При доказани тумори лечението е хирургично.

морбили (дребна шарка,брусница)

Славея — Thu, 26 Mar 2009 11:31:01 +0000

Дребната шарка е силно заразно заболяване, причиняващо се от неустойчив вирус, който бързо загива в околната среда. Заразяването става по въздушно-капков път. Източник на заразата е болният човек, но може да се прихване и от вдишване на прах, съдържащ вируса. Обикновено забаляването възниква през зимата и пролетта. Инкубационният период е около 10 дни. Най-често боледуват деца от 2 до 10 годишна възраст. Кърмачета до 3 месеца са предпазени, поради придобития имунитет от проболедувалата майка. Болестта протича през 3 стадия:
- скрит- вирусът е в организма, но не предизвиква никакви прояви;
- катарален – трае 3-4 дни. Характеризира се с общо неразположение, безапетитие, висока температура, обилна хрема, суха лаеща кашлица, сълзене и парене на очите. При някои от болните се наблюдават болки в корема, повръщане, диария, главоболие, раздразнителност, безсъние. На 2-3 ден от този период се появяват специфичните за морбили петна на Филатов- Коплик- малки бели петънца върху зачервена основа, локализирани върху лигавицата на бузите срещу долните кътници. След като избият петната, температурата рязко се понижава за около 1 ден;
- период на изриване- през този период температурата наново се повишава и се влошава общото състояние на болния. Избива ситен обрив с розово-червени петна или леко надигнати пъпчици. Обривът се появява най-напред зад ушите, обхваща лицето и шията. На другия ден се разпространява по ръцете и трупа, а в следващите дни обхваща и долните крайници. Дланите и ходилата остават чисти. Обривът се задържа до 5 дни. Кожата става суха и се лющи, има сърбеж. След това кожата започва да избледнява. На мястото на обрива остават кафеникави петна, които могат да се запазят по-продължително време;
- период на възстановяване- нормализиране на температурата, изчезване на обрива, подобряване на общото състояние.
При леки и средно тежки форми лечението се провежда при домашни условия. Препоръчва се течно-кашава диета, повече течности, витамини, температуропонижаващи лекарства. При настъпила вторична бактериална инфекция се приемат антибиотици.
При болните с тежки и усложнени форми се провежда болнично лечение. Най-честото усложнение при дребната шарка е отита. Не са изключени усложнения и в белите дробове- бронхиолити, бронхопневмонии, плеврити.
Профилактиката се заключава в изолация на болния за 5 дни от появата на обрива, а при по-тежки форми до 10 дни. Ако няма противопоказания за ваксиниране, след 13-месечна възраст се поставя подкожно или мускулно моноваксина или 3-валентна ваксина на морбили. На 12 години се прави реимунизация.
В повечето случаи прогнозата е благоприятна. Проболедувалите дребна шарка придобиват пожизнен имунитет. Деца прекарали заболяването в ранна възраст в скрита форма, след няколко години могат да се разболеят отново.

как да подсилите имунитета на детето си

Славея — Wed, 25 Mar 2009 21:22:31 +0000

Отглеждането на здраво и добре развито дете е съкровена мечта на всеки родител.
Детския организъм е силно податлив на различни заболявания, които могат да прерастнат в хронични. Резките температурни промени през сезоните и най-вече есента, зимата и пролетта благоприятстват развитието на различни простудни заболявания. Ако в дома си имате домашни любимци, възможно е те да доведат до различни алергични реакции и обриви. Недоизградената имунна система при децата се оказва силно податлива към промяна на обстановката, битови условия, екологични замърсявания.
Най-добрия начин за преодоляване на тези все по-чести здравословни състояния е засилването на имунната система. Именно тя е основния фактор, който би могъл да попречи на развитието на различни простудни заболявания и алергии. Ето някой съвети, които ще ви помогнат:
- закалете детето си- извеждайте го навън при температура на въздуха около 20 градуса. Едночасова разходка сред природата поне три пъти седмично действа на организма тонизиращо, повишава имунитета и укрепва защитните сили на организма. В случай на поява настинка в не особено тежка форма не е необходимо да се преустановяват процедурите по закаляването;
- научете децата си да консумират повече плодове и зеленчуци. Ако детето ви се съпротивлява, бихте могли да направите сок ябълки в комбинация от предпочитани от вашето дете плодове. Наред с плодовете не пренебрегвайте силата на зеленчуците. Моркова например е изклчотелно полезен за човешкия организъм, той обаче е труден за консумиране, защото в натурален вид човек може да изяде един или два, а пък сока от моркови е по-скоро тежък за консумация и не до толкова приятен. Комбинацията обаче от ябълки и моркови е едва ли не най-предпочитана за малките палавници и освен това се отличава с приятен вкус и аромат. Запомнете, че плодовете никога не могат да бъдат в повече и особено ябълките. Не бива обаче да прекалявате с морковите, защото консумирането им в по-големи количества може да доведе до леко краткотрайно пожълтяване на кожата.
- Задължително водете детето си поне веднъж (или по възможност два пъти) на утвърдени балнеосанаториуми като Сандански или Велинград. Дори без да обременявате детето си с различни процедури, самия въздух ще окаже благоприятно въздействие върху укрепващия детски организъм и ще спомогне за засилване на имунната му система.
- Ако детето ви няма непоносимост към слънцето, използвайте лятото, за да го заведете на море. От дълбока древност сутрешните морски пари се използват за лечение на различни дихателни проблеми. Избягвайте обаче излагането на детето на пряка слънчева светлина в интеревала 11-18 ч. Най-доброто време за плаж е преди обяд. Морето благоприятства развитие на стомашно-чревни инфекции, които се проявяват чрез разстройство, повръщане и температура. За да избегнете този неприятен момент се опитайте през време на почивката ви детето да консумира само минерална вода и храни в чийто произход сте сигурни. Задължително използвайте за вашето дете слънцезащитни масла и кремове.

рахит

Славея — Fri, 30 Jan 2009 22:34:00 +0000

Рахитът се среща най-често в първата година на живота. Причини за развитието му могат да бъдат:
- недостатъчно постъпване на вит.D чрез храната;
- недостатъчно излагане на децата на слънце;
- лоши битови условия – тъмни, претрупани, непроветрени жилища;
- проблеми в резорбцията на вит.D.
Липсата на вит.D причинява разстройство във фосфорно-калциевата обмяна в организма. Получава се увеличено излъчване на фосфор от бъбреците и намаляне на съдържанието му в кръвта. Поради намаленото образуване на калциев фосфат се получават смущения в образуването на костна тъкан. Във връзка с намалението на фосфор в организма настъпва намаление на окислителните процеси с натрупване в кръвта на голямо количество междинни продукти с кисела реакция – развива се ацидоза.
Началните белези на рахита при кърмачетата са неспокойствие, плачливост, неспокоен сън, обилно потене. По-късно се установяват изменения на черепа и другите кости. Затварянето на фонтанелите закъснява. Децата имат блед вид. При пипане костите на черепа са меки. Установява се закъснение в никненето на зъбите, дефекти в емайла, зъбите са склонни към кариес. Ребрените хрущяли задебеляват, често има изкривявания на гръбначния стълб и долните крайници. Мускулатурата е отпусната, коремът е подут поради метеоризъм. Нерядко черният дроб и слезката са увеличени.
Протичането на заболяването е благоприятно, но болните деца са по-малко устойчиви на инфекции. При лечението се дава храна богата на вит.D, децата се облъчват на слънце или с кварцова лампа. Допълнително им се дава рибено масло или вит. D.
Профилактиката се състои в кърменето на децата от майката, изнасянето им на чист въздух и слънчева светлина.

как влияе семейството върху агресивното поведение при децата

Славея — Thu, 22 Jan 2009 22:45:12 +0000

Семейството е един от най-важните фактори влияещи върху агресивността. От него в най-голяма степен зависи наличието или липсата на агресивно поведение в детето. Когато семейството прилага неправилни методи на възпитателно въздействие (прекалена родителска амбициозност, свръхизисквания, ограничаване на самостоятелността, незачитане на детските интереси), то оказва негативно влияние върху поведението на детето.
Независимо, че много от родителите съзнателно ограничават агресивността и то с вътрешна убеденост, в малкото изключения на съзнателно подкрепяне на агресивността – в случаите когато детето трябва да се защити, те могат несъзнателно да формират агресивно поведение. Формирането може да стане по няколко начина:
– чрез собствения модел на поведение, с оценките към различни форми на насилие и тяхното изразяване или чрез собствените си предрасъдъци;
-чрез непълноценни емоционални отношения – недостатъчното познаване на детето, нeчувствителност към това което прави, незнание за връзките му с другите деца, за поведението му. Както студеното, неприемащо отношение, така и безразличното, намаляват чувството за безопасност у детето и са източник на агресивно поведение.
-чрез неефективния родителски контрол или непоследователността на действията на контрол.Тя би могла да бъде:
– вътрешна непоследователност – когато родителят реагира различно на едно и също неприемливо поведение на детето. Така то се научава да използва агресивното поведение като манипулативно средство.
– външна непоследователност – когато различията са в поведението на самите родители и другите участници във възпитанието на детето.
Ранните жизнени преживявания и опит са определящи за агресивността. Подтиснатите, бити или малтретирани деца израстват след това често като родители, които малтретират собствените си деца.
При несполучливите бракове страхът, депресията и тревожността пораждат безпокойство и създават пропаст между членовете на семейството. Най-често изкупителните жертви в такива семейства са децата, в които родителите буквално се хващат като „удавник за сламка”. В семейство, където липсва хармония и сигурност,а преобладават прекалена взискателност, властност или бързо отстъпване пред детската агресия, детето противодейства с агресивни прояви. Тези прояви най-често са бягство от дома, явна омраза към родителите, лицемерие и др.
Ако разгледаме основните подбуди за проявата на агресия от гледна точка на семейството ще се окаже, че то може да влияе на всяка една от тях.
Наличието на значими модели за подражание. Родителите са такива модели , особено за децата в по-ранна възраст, и ако са склонни да проявяват агресия, децата имитират това поведение, смятайки го за успешно.
Неприятно, негативно поведение. Например строгия, деспотичен модел на възпитание или менторското отношение. Колкото повече такива провокации получава детето, толкова по голяма е вероятността то да реагира агресивно.
Външни стимули. Ако например детето е заплашвано с нещо( пръчка или друг предмет) и той присъства в дома, макар и никога да не се използва, той се възприема в агресивен контекст.
Инструкции от страна на авторитети. Авторитета, в този случай –родителя поема отговорност за агресивните действия.
Ексцентрични убеждения. Ако родителите демонстрират някакви изкривени тълкувания на моралните норми – дискриминационни например, детето ги приема за свои.
По мнението на Ленард Бърковиц, един от най-изтъкнатите американски специалисти по въпросите на човешката агресивност, тя може да бъде подбудена дори и сама от наблюдението на агресивни модели. У хората агресивността е функция на сложно взаимодействие между вродените склонности и заучените реакции. Децата следват заучените от родителите си „ролеви модели”.
В изследване направено от представители на МК за БППМН в гр.Панагюрище са установени следните зависимости между възрастта , влиянието на семейството и агресивността при децата:
По- малките деца обичат семейството и живота в него и показват висок процент на вина след агресия.Това е времето, в което ако детето е обект на насилие или наблюдава насилие в семейството, то оказва огромно влияние върху формирането на личност с висока агресивност.
Във възрастта около 12 години децата започват да се затварят в себе си и да се отнасят по- недоверчиво към родителите си. Започват да търсят авторитети извън семейството.
На 13- 14 годишна възраст децата стават раздразнителни, но и по- общителни. Често критикуват родителите си и имат нужда да утвърдят независимостта си. Показват средно ниво на обща агресивност.
На 14 -15 години децата проявяват апатичност, но и потребност от вербално разтоварване, поради което се наблюдават високи стойности на вербална агресия както при момичетата, така и при момчетата. Отдалечават се от родителите си.
При 15- 16 годишните нивото на агресивност спада до умерено.
В края на пубертетния период – 16- 17 години се отчита отново високо ниво но агресивност, като най – висок е процента на агресивното недоверие и раздразнителност. Демонстрираната в този период агресия е свързана със строгостта, която родителите са проявявали десет години по- рано.
В изследването са включени и деца от дом за деца без родители. При тях е установено доста по-високо ниво на обща агресивност – 72% при момичетата и 59% при момчетата, което е още едно доказателство за решаващата роля на семейството. Единствено при тези деца се проявява и висок процент на ревност и омраза. Това се обяснява с факта, че те са лишени от родителско внимание, чувстват се отхвърлени и затова използват агресията като вид защитна реакция.
Като цяло резултатите от това изследване показват средно ниво на агресивност, като изразено в проценти при момичетата то е по- високо – 58%, отколкото при момчетата – 54%. Може да се направи извода, че момчетата са все по-зависими емоционално от майките си, а момичетата все по-често се проявяват като мъжкарани.
Според Арънсън намаляването на човешката склонност към агресия е цел, която си заслужава усилията. В семейна среда могат да се прилагат различни методи:
Разумът – използването на логични аргументи за опасностите, свързани с агресията и с това, до какво може да доведе тя.
Наказанията – родителите, които използват сурови наказания, най- често възпитават крайно агресивни деца. В някои случаи наказанието може да бъде полезно, ако се прилага мъдро, в атмосфера на сърдечност и грижовност.
Наказване на агресивните поведенчески модели –агресивността на детето би могла да се намали, като му се показва агресивен модел, който свършва зле.
Награждаване на алтернативни поведенчески модели –похвала и награда за всяко неагресивно поведение. Така децата разбират, че не е необходимо да бъдат агресивни, за да им се обърне внимание.
Личния пример на родителите –детето започва да разбира духа на взаимоотношенията в семейството твърде рано. Резултатите от изследванията показват, че още на 7-месечна възраст то долавя характера на вътрешносемейните отношения. Ако детето привикне да схваща агресивността като поведение, което помага в постигането на успех и разрешаването на различните междуличностни проблеми, тогава то не би се променило. Но ако в семейството се наблюдава едно възприемане на агресивността като недостойно поведение, нараняващо и оскърбяващо другите, тогава тя би могла да се ограничи по няколко начина:
-чрез заместване на агресивните поведения с неагресивни- или изразяване на гнева в приемлива форма;
-чрез промяна на атрибуцирането – непрекъснатото приписване на враждебност в действията на другите се заменя с доброжелателност;
- чрез проявата на емпатия. Норма и Симор Фешбах откриват отрицателна корелация между емпатията и агресивността у децата. Колкото повече човек е способен на емпатия, толкова по-рядко прибягва до агресивни действия. А най-лесния начин да се научат на това е, когато в семейството цари атмосфера на емпатийност.
Върху просоциалното поведение на децата влияние оказва алтруистичното поведение на техните родители, а така също и отношението им към тях.
В изследване на Арънфрийд и Паскал (1965) се доказва, че деца могат да бъдат обучени на алтруистични действия, носещи удоволствие за друг и имащи за последица лична загуба за тях самите.
В своята теорията за социалното учене А.Бандура твърди, че агресивния модел може да се усвои чрез наблюдаване на такива прояви, които не се наказват и се награждават. Но той не е ригидно господстващ, а може да бъде изоставен и да се усвои друг, който да бъде социално приемлив. Тук се открива и решаващото влияние на семейството върху социализацията на агресивното поведение.
В съвременните икономически условия у нас се променя структурата и типологията на семействата, засилват се и процесите на отчуждение поради материални затруднения и липса на валидни за обществото ценности. Конфликтността в семействата също нараства. Типичната за миналото патриархална семейна атмосфера със силна междуличностна привързаност се губи. Намалява времето за контакти между родители, деца и по-далечни родственици. Нетипични за нашата култура начини за комуникация заемат свободното време на подрастващите. При това върху него не се упражнява достатъчен обществен и родителски контрол. Като резултат от съществуващите тенденции се наблюдава ескалираща агресия в поведението на децата, в отношенията помежду им и към възрастните. Как да се противодейства на тези тенденции? Един от най-сигурните начини е чрез взаимоотношенията в семейството. Те са пръв образец на междуличностни отношения. Именно заради това детето пренася в други житейски ситуации начина на общуване, който е възприело от своите родители. Как детето ще общува по-късно с другите хора, със своя бъдещ съпруг или съпруга- това до голяма степен зависи от семейството, в което расте. Мнозина психолози са стигнали до извода,че характерните особености на семейните взаимоотношения се вкореняват в поведението на детето и създават модел за неговите по–нататъшни отношения с околните. Макар, че върху социализацията на агресивното поведение влияние оказват и други фактори –училището, обществото, медиите и др., семейството си остава най- мощния от тях.

защо бебето хапе?

Славея — Tue, 13 Jan 2009 15:37:28 +0000

Ако фонтанелата на новороденото остава мека по-продължително време , то това дете е надарено с повече духовност и енергия.
До 1 годишна възраст лигавицата на езика, устните и цялата устна кухина е много по-чувствителна от всяка друга част на тялото. Бебето хапе(ако има зъби) за да се запознае с нещото. Колкото по-късно проговори детето, толкова по-дълго ще хапе. В последствие тези, които са хапали , стават големи бъбривци. Детето обикновено престава да хапе до 3 год.възраст, когато вече свободно се изразява. Върхът на възприемане на информация при децата е м/у 1,5 – 3 годишна възраст. От биберона се отучват трудно деца, които страдат от липса на общуване с родителите си. Децата вземат непозволено пари от родителите си, когато искат да изразяват несъгласието си с тях. Децата стават зубрачи поради прекаленото старание да се харесат на възрастните. Имат проблеми с общуването. При тях липсва или е недостатъчно вниманието на околните към тях

хомеопатично лечение при деца

Славея — Fri, 09 Jan 2009 14:18:17 +0000

По голямата част от детските болести, като кашлица, настинка, треска, повръщане, диария, дизентерия, колики, тонзилит, бронхит, астма, шарки, проблеми с никненето на зъбите, могат да бъдат лекувани много ефективно, бързо и без абсолютно никакви странични ефекти. За разлика от антибиотиците и други алопатични лекарства, хомеопатичните не нарушават храносмилането и не засягат защитните сили на организма, не предизвикват алергии или други нежелателни ефекти, дори когато са приемани дълго време – това важи в случаите, когато лекарствата са правилно предписани от професионален хомеопат; самолечението с хомеопатия за сериозни или хронични заболявания е нежелателно. Хомеопатията е ефективна при поведенчески и емоционални проблеми, често срещани при децата, като раздразнителност, твърдоглавие, фобии и страхове, чести избухвания и „сцени“, деструктивност, смучене на палеца, гризане на нокти, нощно напикаване и др. Ефективна е също при умствено и физически изоставащи деца.

болест на Дюшен

Славея — Fri, 09 Jan 2009 07:09:16 +0000

Прогресивната мускулна дистрофия представлява наследствена болест, която се предава от майката. От всички видове мускулни дистрофии тя е най-тежката и най-разпространената.
Заболяването се проявява още в ранна възраст. Децата прохождат по-късно, вяли са и се наблюдава понижен мускулен тонус. Постепенно до към 4-годишна възраст се развива характерна патешка походка, наклоняваща се последователно вляво и вдясно. Мускулите на подбедрениците се уголемяват и стават по-плътни, но тонусът им е понижен. Мускулните рефлекси се понижават или изчезват. Двигателната мускулна маса е намалена. Увеличението на обема на засегнатата мускулатура се дължи на разрастването на фиброзна тъкан сред мускулилите. Към 16-18-годишна възраст болните са напълно обездвижени.
Обикновено заболелите умират от последващи усложнения като пневмония, дихателна и сърдечна недостатъчност. В около половината от случаите болестта протича с умствено изоставане.
Прогнозата е неблагоприятна.
Профилактиката се състои в диспансеризиране на всички жени, родили деца с прогресивна мускулна дистрофия. Такива жени подлежат на медико-генетично изследване с оглед на изясняване на прогноза за следващи раждания

плоскостъпие

Славея — Tue, 06 Jan 2009 20:11:32 +0000

Плоскостъпието води до претоварване на коленните и тазобедрените стави и до изкривяване на гръбначния стълб – разместване на междупрешлените дискове и защипване на нерви. При изкривяване на гръбначния стълб в областта на шията има вероятност да се появи главоболие, да заболее щит.жлеза; да се намалят слуха и зрението. Разместване на прешлените в гръдната област води до хронични заболявания на белите дробове- астма, бронхит. Разместване на прешлените в областта на кръста води до колит, цистит, гинекологични заболявания.

При плоскостъпие при деца не е необходимо да се носят специални стелки постоянно. То води до атрофия на мускулите и връзките на свода на стъпалото. Необходимо е да се носят маратонки години наред, а в къщи специално подбрани пантофи.