Здравеопазване

Древните владетели винаги са се вълнували дали ще имат син, който да наследи престола. Според легендата китайските императори са знаели начин как да определят пола на бъдещата си рожба, избирайки момента на зачеването. Те определяли месеца, през който да правят любов по специална таблица, която в продължение на векове била пазена в дълбока тайна. Според нея, ако жената е на 18 или 19 години, вероятността да забременее с мъжка рожба през нечетен месец от годината е много по-голяма. При 20-годишните жени- лятото било най-благоприятното време за зачеване на момче, а през зимата се сдобивали с женска рожба.

Авицена забелязал следната закономерност – жените на възраст 22 години най-често раждали момиче. След 28 годишна възраст, шансовете жена да зачене момче се редували през два месеца – януари, февруари, май, юни, септември, октомври.

Съществува и метод, според който полът на бебето може да се предопредели от кръвта на единия родител. Основно биоенергията и кръвта при мъжа се сменя на всеки 3 години, а при жената на 4 години. Според метода, този който има „по-нова кръв” определя и пола на детето. Трябва да се има предвид, че ако е имало голяма кръвозагуба(операция, аборт, кръводаряване и др.) – броенето започва от годината на кръвозагубата.

Френският учен и естествоизпитател Мишел Гоклен изтъква факт, че между хороскопите на родителите и децата съществува астрологическа връзка, подобна на генетичната. При предизвиканите раждания, това правило се нарушава. Секцио може да се направи в рамките на 2 седмици преди термина. Това е прекалено голям времеви диапазон, в който планетните позиции, най-вече на „бързите планети”(Луна, Меркурий, Венера) се променят значително, което рефлектира върху съдбата на детето.

Яйчникът е чифтен орган, разположен върху страничната стена на малкия таз в специална ямка. Големината и формата му се изменят с възрастта и зависят от функционалното състояние на органа. Средните размери са – тегло 6-8 гр., дължина 3-4 см., ширина 1,5-2 см., дебелина 1-1,5 см. По правило десният яйчник е малко по-голям и по-тежък от левия.
Яйчникът притежава два полюса – единият е насочен към тялото на матката, а другият е насочен нагоре към края на маточната тръба.
Яйчникът е покрит от един слой кубични клетки наречени герминативен епител. От тях по време на вътреутробното развитие се образуват първичните яйчникови фоликули -при раждането са около 400 000. От тези фоликули само малък брой се развиват и достигат пълна зрялост – около един на хиляда. През време на активния полов живот на жената (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула годишно, останалите фоликули претърпяват обратно развитие и дегенерация.
В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване – наричат се Граафови фоликули. На всеки 28 дни един от тези фоликули достига пълна зрелост и освобождава една зряла яйцеклетка , способна за оплождане.
Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация.
Оплождането на освободената яйцеклетка става в маточната тръба. Смята се, че тя запазва способността си към оплождане в продължение на не повече от 24 часа след овулацията, но по всяка вероятност този срок е значително по-малък. Оплодената яйцеклетка достига матката след 3 дни и се имплантира напълно в нейната лигавица след още 3 дни. В случай на неоплождане тя дегенерира и се разпада.
Оплождането се извършва в една от маточните тръби (в зависимост от това кой яйчник е произвел яйцеклетката) и само от един сперматозоид – най-активния.
Жълтото тяло се развива на мястото на пукнатия Граафов фоликул и, ако яйцеклетката бъде оплодена, продължава да се развива и да произвежда хормона прогестерон по време на бременността.
В случай, че освободената от яйчника яйцеклетка не бъде оплодена , жълтото тяло се развива до края на първата седмица след овулацията – тогава се нарича менструално жълто тяло.
Основните хормони, секретирани от яйчника, са естрогените и гестагените (прогестеронът).
Нивото на яйчниковите хормони не е постоянно и показва колебания, зависещи от цикличната хормонална секреция на яйчниковите клетки в хода на развитието и регресията на фоликулите.
Естрогените определят развитието на първичните и появата на вторичните полови белези у жената през време на пубертета. Редица промени в женските гениталии и организма по време на кварталния цикъл също зависят от нивото на естрогените в кръвта. Под действието на естрогените, гениталиите (матка, маточни тръби, влагалище, вулва) у момичетата достигат развитие и размери, характерни за продуктивната възраст. Подчертан е техният ефект върху матката, чиято мускулна маса и възбудимост се увеличава. Това действие е особено важно към края на бременността, във връзка с акта на раждане на плода.
Естрогените имат значение за стимулиране растежа на млечните жлези и подготовката им за лактация (производство на майчина кърма).
Основното действие на прогестерона е подготовката на маточната лигавица (ендометриум) и на маточната мускулатура за имплантацията на оплодената яйцеклетка. Същевременно той понижава възбудимостта на маточната мускулатура и с това предотвратява опасността от преждевременно изхвърляне на плода. Прогестеронът симулира развитието на алвеолите в млечните жлези, като последните увеличават размера си.
Под въздействието на прогестерона в организма се образува повече топлина, с което се обяснява наблюдаваното умерено повишаване на базалната телесна температура след овулацията.

Ако има каквато и да е причина да се подозира рак на гърдата е необходимо да се направят някои тестове. След като ви разпита добре и извърши пълен клиничен преглед (включително и клинично изследване на гърдите), освен мамографията, вашият лекар може да предложи извършването на следните диагностични процедури:
- ултразвуково изследване на гърдите – звукови вълни, посредством които се разграничават различните части на тялото. Ехото от тези вълни се улавя от компютър, който съставя познатия образ от екрана на ехографа;
- биопсия – това е единствения сигурен начин да се потвърди или изключи наличието на заболяването. По време на процедурата, клетки или тъкани се вземат от гърдата и се изследват с помощта на микроскоп в лаборатория.
Има няколко вида биопсии. Лекарят ще прецени, коя е най-подходяща за вашия случай:
- тънкоиглена аспирационна биопсия(ТАБ) – използва се много тънка игла за извличане на течност от „бучката“;
- широкоиглена биопсия – иглата, използвана при тази биопсия е по-широка и с нея се взимат цилиндри от поразената тъкан;
- хирургична биопсия – понякога с хирургични манипулации се изрязва лимфен възел, част или цялата „бучка“.
Биопсичния материал се преценява под микроскоп дали е доброкачествен или злокачествен. Ако е доброкачествен, не се налага по-нататъшно лечение.
Взетия материал се изследва също така и за чувствителност към определени рецептори на хормони като – естроген и прогестерон.
Хормоночувствителните видове рак имат по-добра прогноза, тъй като могат да се подложат на терапия със съответните хормони.

Mенструацията е циклично физиологично изхвърляне на кръв и лигавична тъкан през влагалището от незабременялата матка.
Обикновено в първите години на пубертета продължителността на менструалния цикъл е различна. Често явление е да се прескача месец. След време цикълът се нормализира.
Първата менструация може да е много различна от следващите. Тя може, както да е много обилна, така и обратното. Същото се отнася и за продължителността й.
Обикновено след периода на пубертета менструацията при жените е с по-различна характеристика, отколкото през първите години. При много жени при започване на редовен полов живот цикълът става точен.
Има жени, при които менструацията предизвиква силни болки, бърза умора и нервност. Болката се появява в резултат на съкращаването на матката. Благодарение на това съкращаване се получава отделяне на лигавицата.
Понякога болката се облекчава от топъл душ, но най-доброто решение е да се вземе обезболяващо средство.
Няколко дни преди менструацията се забелязва т.нар. предменструален синдом. Той се свързва с нарушена обмяната на веществата в организма. Възможно е тогава жените да изпитват главоболие, болка в гърба, чувстват се нервни, раздразнителни и бързо сменят настроенията си. Не всички жени страдат от предместруален синдром. При всяка той е изразен с различна интензивност и оплаквания. За този период е характерно отичане на тялото, наддаване на тегло(до 3 кг), по-висока чувствителност на гърдите, както и да се изпитва чувство за уязвимост и беззащитност. Препоръчително е в този период да се намали консумацията на сол и солени продукти, което ще облекчи състоянието.

Фитоестрогените са вещества с растителен произход, стимулиращи действието на женските полови хормони. Попадайки в организма на жената, фитоестрогените са способни да регулират синтеза и да компенсират липсата на естрогени до нивото, от което зависи външния вид и здравето на жената. Те нямат хранителни свойства, защото липсата на прием не води до дефицит.
Редица проучвания показват, че съдържащите се в соята фитоестрогени намаляват риска от онкологични заболявания.
Учените предполагаха, че освен от онкологични заболявания, растителните естрогени могат да намалят риска от остеопороза при жените в менопауза.
Ново изследване, направено от американски учени, обаче развенча тази хипотеза, доказвайки, че ефекта от фитоестрогените за поддържане и възстановяване на костната плътност е незначителен.
Резултатите се основават на проучване на 255 жени на възраст между 46 и 65 години. Доброволките били разделени на три групи. Жените в първата група приемали по 80 мг соеви протеини на ден, тези от втората – по 120 мг, а на доброволките в третата било давано плацебо в комбинация с калций и витамин Д.
Събраните данни показали, че соевите добавки не оказват никакъв ефект върхе костната плътност. При част от жените, приемали по 120 мг от фитоестрогена се забелязала по-малко изтъняване на бедрените кости, но резултатите били минимални и пренебрежими.
Авторите на проучването не отричат полезните качества на соята, но само приемането на фитоестрогени не може да осигури здравината на костите.

Целулитът представлява натрупване на отпадъчни продукти, вода и мазнина в подкожния клетъчен слой. Той може да раздуе тъканите до 5 пъти.
Ако бъбреците не функционират правилно водата се връща отново в кръвообръщението. Няма ли възможност за потене тя остава в кожата. Тази застояла вода задържа отпадъчните вещества. Престоявайки повече, се превръща в слуз. Когато тази слуз стане достатъчно твърда се появява целулита. С разрастването си той притиска кръвоносните и лимфни съдове.
Целулитът обикновено засяга жените, много рядко се среща и при мъжете. Появява се през пубертета, но може да се яви и при вземане на контрацептивни хапчета, по време на бременност и след менопаузата. По-често срещана е леката му форма. Вижда се при притискане или свиване на тъканите на бедрата и седалището, когато жената е седнала, най-вече с кръстосани крака. Тогава кожата на тези участъци придобива вида на портокалова кора. Доста по-тежък вариант е когато кожата е нагъната дори при изправено положение на тялото.
Причините за появата на целулита са:
- наследствена предразположеност;
- хормонален дисбаланс- завишен естроген;
- заседнал начин на живот;
- наднормено тегло;
- рязка промяна в теглото;
- неправилно хранене- приемане на голямо количество животински мазнини и въглехидрати;
- цигарите и алкохола;
-възрастта.
За премахването на целулита е нужно много търпение. Посетете лекар за да установите дали нямате лошо храносмилане, бъбречна недостатъчност, ендокринни смущения. Консултирайте се с гинеколог кои са подходящите за вас контрацептиви. Опитайте се да спазвате хранителен режим, който да включва зеленчуци, плодове, фибри. Движете се повече- спортувайте поне 2 пъти седмично. Посещавайте козметични салони където се прилагат антицелулитни процедури. Всеки ден у дома, в продължение на 3 месеца, по 10 минути правете дълбок масаж на засегнатите места. Намажете ги с антицелулитни кремове и лосиони. Правете дълбок масаж все едно, че искате да изтискате целулита. Ако не можете да си позволите скъпите продукти, намажете се с масло от розмарин или сусам. Не чакайте светкавични резултати. Постоянствайте! Така след известно време отново ще възвърнете самочувствието си.

Настъпването и протичането на климактериума е свързано с наследствено-конституционални особености, соционално-поведенчески фактори и намесата на човека. Шансът на дъщерите да наследят от майките си времето на настъпване на менопаузата надхвърля 50%, а близначките при сродни условия на живот, достигат менопаузата на една и съща възраст. При пушачките, броя на изпушените цигари определя ранната менопауза. С една година по-рано настъпва менопаузата при пушещите над 20 цигари дневно, с две години по-рано при тези, които пушат по 2 кутии цигари .
Всяка година 50-60 000 българки преминават прага на спонтанната менопауза. Други около 4 000 я получават по изкуствен начин(хирургична менопауза), най-често вследствие на гинекологични операции или онкологично лечение. Между 1-5 % навлизат в климактериума преди 40 годишна възраст- неблагоприятно биологично явление, което наричаме преждевременен климактериум.
Хирургичната менопауза възниква след оперативно отстраняване на яйчниците при гинекологични заболявания при полово зряла жена. Симптомите възникват 2-3 седмици след операцията остро и са по-силно изразени.
Краткосрочните симптоми са пременопаузалните(функционални) маточни кръвотечения, нервно-вегетативните оплаквания и нервно-психичните смущения. Най-често са проявени невро-вегетативните(топли вълни)- срещат се при около 80% от жените с максимална продължителност до 5 години.
При средносрочните изяви измененията са предимно в пикочно-половата система. Изразяват се в атрофични промени с различна клинична картина. Кожата също реагира. Всяка година постменопаузалната жена губи 2% от колагена си поради липсата на естрогени.
Към дългосрочните последствия са остеопорозата и дължащите се на нея остеопоротични фрактури. Поради липсата на протективните хормони(естрогени) настъпват неблагоприятни изменения в мастната обмяна с краен резултат атеросклеротични процеси и сърдечно-съдови заболявания.Възникват сериозни здравни последствия- хипертония, затлъстяване. Като най-дългосрочно последствие на естрогенен дефицит след менопаузата е болестта на Алцхаймер.
Днес терапевтичната ефективност на хормоналното лечение при патологичния климактериум е извън всякакво съмнение. Принципите са прости- замества се функцията на яйчниците.
През климактериума се използват само естествени хормони- естрогени. Когато жената не е оперирана, заедно с естрогените се прилагат и гестагени за профилактика на ендометриума.
След хирургична менопауза, ако са отстранени матката и яйчниците, могат да се използват само естрогенни препарати. Съществуват няколко възможности за приложение на хормоните- чрез таблетки, пластири, гелове, импланти. Всеки метод има своите преимущества и недостатъци.
Противопоказанията на хормонално-заместващата терапия са неизяснено генитално кървене, тежки чернодробни заболявания, острите тромбоемболични състояния и венозните тромбози, както и някои хормоналнозависими тумори(млечната жлеза) или на ендометриума.
Всички жени, които нямат тези контраиндикации и имат климактерични смущения, биха могли да провеждат хормонозаместителната профилактика.
Положителният ефект на хормоналното заместване е многостранен върху различни органи и системи, притежаващи съответните хормонални рецептори. При жените в пременопауза, хормоните регулират менструалния цикъл и предпазват от тежки кръвотечения. След менопаузата те ликвидират невро-вегетативните и невро-психичните прояви, изчезват атрофичните промени в уро-гениталната система, задържа се стареенето на кожата. Изключително ценен е ефектът на хормоналното заместване в профилактиката на остеопорозата и тежките фрактури. С него за една година може да се повиши костната плътност с повече от 2% и да се намалее фрактурния риск. Навременното започване на заместването довежда до подобряване на мастната обмяна, което е свързано с профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. Хормоналната профилактика довежда до запазване на здравето и значимо повишаване качеството на живот. Добрият стандарт на живот не включва само повече години живот, но и повече живот в годините.

Учени от университета на Гьотеборг анализирали здравето и начина на живот на 1500 жени. Те били наблюдавани в продължение на 34 години. Специалистите установили, че умерената консумация на вино намалява с 50% опасността от развитие на деменция за жените на средна и зряла възраст. Изследването показало,че употребата на водка, джин и други концентрати увеличава риска от появата на деменция с 50%.
След направените изследвания, шведските учени стигнали до извода, че виното помага на по-възрастните жени да запазят остротата на ума си, докато другите алкохолни напитки имат обратен ефект.

Хирзутизмът представлява прекомерно окосмяване(мъжки тип) при жената. Дължи се на наднорменото съдържание на мъжки полови хормони в женския организъм.
Ако сте разтревожени от окосмяването по лицето и тялото, ако имате покачване на теглото(въпреки, че спазвате диета и се движите достатъчно), ако имате нарушения в менструалния цикъл- задължително посетете гинеколог. Тези симптоми(не е задължително да се проявят всички заедно) могат да съпровождат развитието на поликистоза на яйчниците и да бъдат предпоставка за появата на безплодие, заболяване на сърцето, захарен диабет.
Потърсете съвет от специалист дори при наличието само на един от изброените симптоми. Своевременно откритата симптоматика се отстранява успешно. Ако диагнозата поликистоза на яйчниците вече е установена, не забравяйте редовно да посещавате ендокринолог и да тествате концентрацията на захар в кръвта, за да избегнете развитието на захарен диабет и последващите усложнения. Вашият гинеколог ще ви препоръча препарати, които са способни да намалят окосмяването и да нормализират състоянието на кожата. Паралелно с това може да приемате и билковите отвари:
- 50 г полски хвощ, 50 г кисел трън, 100 г мечо грозде, 40 г семе магданоз, 40 г бяло поддъбиче, 40 г плод хвойна се смесват добре. 2 с.л от сместа се варят в 500 мл вода- 10 минути. Прецежда се и се изпива на равни части;
- 50 г живовляк, 50 г шипка, 50 г глухарче, 60 г камшик, 60 г лайка, 80 г мента, 80 г черен оман се смесват добре. 2 с.л от сместа се варят 3 минути в 500 мл вода. Кисне 30 минути и се прецежда. Пие се 6 пъти по 1 виненч чаша, 30 минути преди ядене;
- 2 ч.л настърган корен от хрян се залива с 500 мл прясно мляко. Кисне 2 часа на студено. Разбива се много добре и се изпива наведнъж. Повтаря се 10 дни;
- 100 г маточина, 100 г червен кантарион, 100 г подбел, 100 г лавандула, 100 г седефче се смесват добре. 2 с.л от сместа се заливат с 500 мл вряща вода и се вари на бавен огън 5 минути. Кисне 30 минути и се прецежда. Пие се 4 пъти по 100 мл преди ядене;
- смесват се добре 50 г шипка, 50 г конопено семе, 50 г листа живовляк, 50 г листа червена боровинка. 2 с.л от сместа се заливат с 500 мл вряща вода и се вари на тих огън 10минути. Кисне докато изтине и се прецежда. Пие се по 100 мл преди ядене.

Болките по време на вагиналното раждане се дължат на дразнене на болковите рецептори от гениталиите. Болковите импулси идват от разширението на маточната шийка(разкритие), маточните контракции, разтягане на маточните връзки, дразненето на перитонеума, кръвонапълването в малкия таз и най-вече от емоционално-психически болков фон. Всички тези компоненти определят сложния характер на родилната болка. Често емоцоналният болков фон преобладава над самото болково усещане. От тук произтича и особенният характер на родилната болка- липсата на точна локализация, дифузността, неопределеният характер, връзката с отрицателните емоции(страх, безпокйство, несигурност).
В началото на раждането жената усеща теглене и болка ниско в гърба. По-късно болезнените усещания се засилват и отчасти променят локализацията си- в долната част на корема, към хълбоците, дори и към бедрата. Характерно за родилната болка е нейната зависимост от маточните контракции, от тяхната сила и продължителност. При увеличаване на разкритието се получават допълнителни болкови импулси от спускането на плода. Особено болезнен може да бъде периодът на изгонване на плода, когато жената се напъва и бебето се ражда. Силните болки по време на раждането водят до високи нива на адреналин и други стресови хормони. Те водят до нарушаване на ритмичността и интензивността на маточните контракции, спазъм на мускулатурата на тазовото дъно, обща напрегнатост и страх. Всичко това забавя нормалния ход на родовия процес и оставя отрицателен емоционален спомен на майката за раждането.
Епидуралната анестезия се използва широко за обезболяване на всички периоди на нормалното раждане както и при форцепс, епизиотомия. Анестетикът, болкоуспокояващит медикамент се инжектира в епидуралното пространство на гръбначния мозък в областта на поясните прешлени. Така се блокират сетивните нерви, по които тече болковата сигнализация от маточните контракции, като липсва опасност от парализа и блокиране на маточните контракции.
Преимуществата на епидуралната анестезия са, че родилката е със запазено съзнание и участва активно в раждането. Тя усеща маточните контракции, но те не са толкова болезнени, че да блокират двигателната активност. В епидуралното пространство се поставя катетър и като се метаболизира анестетикът се влива още упойващо вещество. Така жената се обезболява до завършване на раждането. Концентрацията на медикаментите е ниска и липсва опасност те да доведат до потискане на дишането и сърдечната дейност на плода.
Днес се смята, че епидуралната анестезия е оптималният метод за обезболяване на нормалното раждане. Тя контролира най-добре сърдечно болни жени, жени с белодробни уложнения, хипертония, тиреотоксикоза, бъбречни заболявания. Регионалната анестезия е най-безопасният метод за обезболяване на раждането при наличие на фетално страдание, недоносен плод, преносена бременост, многоплодна бременост, седалищно предлежание.