Вагинитът е възпаление на влагалището. Симптомите, характеризиращи заболяването са:
- зачервяване или сърбеж на лигавицата на влагалището;
- промяна в цвета и мириса на вагиналния секрет;
- болка по време на полов акт;
- затруднение в уринирането;
- леко кървене извън менструалните дни.
В зависимост от причинителя на инфекцията, различаваме няколко вида вагинит:
- бактериална вагиноза- секрета има сиво-бял цвят; с мирис на риба, който е по-силно изразен след полов акт;
- инфекция, предизвикана от Candida albicans – гъсто течение с консистенция на извара; силно изразен сърбеж;
- трихомониаза –причинява се от микроорганизмите трихомонади; секрета е пенлив с жълтеникаво-зелен цвят и неприятен мирис;
- атрофичен вагинит – след менопаузата нивото на естрогените намаля и това води до изтъняване на вагиналните тъкани, което предизвиква сърбеж и най-вече болка при полово сношение.
За да се предпазите от вагинит е необходима профилактика. Поддържайте добра хигиена, най-вече на интимните органи. Не използвайте ароматни сапуни, интимни гелове. Ако смятате, че не ви е достатъчно измиването само с вода-ползвайте сода бикарбонат. Избягвайте обществените бани, вани, джакузита. При избърсване, внимавайте с посоката-отпред-назад, за да не попаднат във влагалището фекални бактерии. По възможност, носете памучно бельо. Правете секс с презерватив за да се избегне предаване на инфекции. Яжте по-често кисело мляко, което съдържа Lactobacillus.
Въз основа на опити правени с животни се приема, че оплождането става в първите часове след овулацията. Понеже жената овулира приблизително около 14 ден преди първия ден на следващата менструация, съгласно теорията на Ogino и Knaus оплождането може да настъпи между 11-я и 17-я ден при 28 дневен цикъл. В такъв случай половите сношения, от които може да се очаква забременяване, трябва да станат на 12-я, 13-я, 14-я, 15-я и 16-я ден от цикъла. Ако обаче жената има по-кратък цикъл, например 21-дневен цикъл, овулацията ще стане пак 14 дни преди 1-я ден на следващата менструация или около 7 ден от цикъла. След многобройни опити с животни и наблюденията при извънматочно забременяване се приема, че срещата между сперматозоидите и яйцето става в ampulla tubae и именно там става оплождането. Само 1 сперматозоид прониква в яйцеклетката и я опложда. Останалите загиват. Оплождащият сперматозоид прониква през zona pellucida в протоплазмата на яйцеклетката. Главичката му набъбва, приближава се до ядрото на яйцеклетката и се слива с него. Шийката и опашката се сливат с протоплазмата на яйцеклетката и се разтапят в нея. В този момент се образува спермовиумът- резултат от сливането на сперматозоида с яйцеклетката. Спермовиумът започва да се развива усилено, а също така да се придвижва от мястото на оплождането към маточната кухина. Спермовиумът не е в състояние да извършва активни движения и транспортирането му се дължи на перисталтиката на тръбата и на движението на ресничестия епител. Приема се, че придвижването на оплоденото яйце трае 8-11 дни , и че до момента на имплантацията то не оказва никакво влияние върху матката. Сегментацията на оплоденото яйце започва веднага след оплождането и се осъществява чрез кариокинетично делене. Оплоденото яйце най-напред се дели на 2 клетки, после всяка от тях се дели пак на 2 и т.н., докато зародишът се оформи като купчина от клетки. Получените клетки се наричат бластомери или зародишеви части. Първите бластомери са най-големи. Колкото повече се делят бластомерите и колкото повече се увеличава броят им , толкова големината им намаля и те се приближават до обикновените по големина човешки клетки. Първите деления стават, без да се разкъсва zona pellucida, докато зародишът се придвижва през тръбата към кухината на матката. Този стадий се нарича morula- черничев плод. Тогава зародишът е по-голям от зрялата яйцеклетка. Клетките на morula оформят външния граничен слой на зародиша. В последствие се появява течност, която избутва клетките на ембриобласта към единия полюс на яйцето. По този начин ембрионът добива вид на мехурче. Най-отвън то е покрито с трофобласта и пълно с течност, а в единия му полюс са струпани клетки на зародишевия възел. Този стадий се нарича blastula – мехурче. Следващият етап от развитието е gastrula или гаструлация, при който вече става оформянето на зародишевите пластове. Приблизително в този стадий яйцето достига до маточната кухина. Чак тогава се разкъсва zona pellucida и зародишът започва да нараства по-силно и външната повърхност на зародиша се заема от трофобласта. През това време маточната мукоза се намира в края на секреционната фаза – в предменструално набъбване. Трофобластът съдържа протеолитични ферменти, които разтапят набъбналия ендометриум и зародишът постепенно потъва в него. Лигавицата се затваря отново над влязлото яйце, като на имплантационното място остава една запушалка от фибрин. От момента на имплантацията лигавицата на матката претърпява значителни промени.
Миомата на матката е доброкачествен тумор и се среща при 35-45 годишните жени, които имат цикли без овулация; при стерилни и много рядко при млади жени. Причина е продължителното задържане на естрогените. Забелязва се фамилна обремененост, обилна менструация(сасиреци) повече от 10 дни. Има главоболие, анемия, късна менопауза. Миомата се образува, ако свободния поток на енергията на линията на черния дроб е увредена. Това претоварва черния дроб и задържа циркулацията на кръвта в долната част на тялото. При миома се забраняват алкохола и кафето – натоварват черния дроб. Да се приемат по-малко белтъци и мазнини от животински произход. Големите миоми предизвикват силно и продължително кръвотечение(гъсто), болезнени спазми, постоянни позиви за уриниране, запек. Миомите могат да бъдат в стената, вътре в матката, или да “израснат”от вън на матката. Ако се намира в стената на матката, тя не може да се свива нормално при менструация, за да изхвърли старата лигавица. Това предизвиква силни и продължителни кръвотечения. Ако миомата е вътре – настъпват междинни кръвотечения извън цикъла(може да се повтарят на 2 дни).Когато миомата е от външната страна на матката- може да притиска други съседни органи- пик.мехур, черва. Тогава се чувстват постоянни позиви за уриниране, болки в кръста или в долната част на корема. Миомите се лекуват само, ако предизвикват смущения.
Менопауза – мено(месец); пауза(край).
Менопаузата настъпва към 47-48 години и трае 1,5-2 години. За ранен климакс говорим към 38-40 години, а за късен- след 55 години. Причини за ранен климакс: стрес- причинен от смърт на близък, загуба на работа, болест; депресия- угнетеното психично състояние влияе отрицателно на нормалното производство на хормони и по-конкретно- естрогена; наследственост- генетичен дефект на ген-а FOXO- 3;след продължителни, изтощителни диети. Спадът на хормони се отразява зле на биохимичните показатели на кръвта. Това от своя страна спомага за различни заболявания- хипертония, исхемична болест, инфаркт, остеопороза, наддаване на тегло. Налага се хормонозаместваща терапия. В периода на менопауза да се приема по 1500 мг калций, vit.D. Да се спортува 4 пъти седмично по 40 минути. При жени, живеещи над 3000 м надморска височина, менопаузата настъпва с 1,5 години по-рано. Жени, живеещи на височина под морското равнище-климакса закъснява с 1,5 год. Пушачките са в рисковата група за ранен климакс. Противозачатъчните го отлагат
При климактерични оплаквания да се използват полиетиленови ивици – пластири, покрити с 1 или 2 хормона. Те проникват през кожата и осигуряват стабилно хормонално ниво. Пластирите действат добре и в/у костите. Използват се след направено изследване на млечните жлези(2 пъти седмично). Матката предпазва жената от инфаркт. През менопаузата жената да консумира соя – предпазва я от рак на гърдата.
В климакса жената да избягва кафе, силен чай, мазни меса, тестени изделия. Да се яде подсладено кисело мляко, джинджифил, пиле, рохки яйца. При топли вълни помага торбичка лед поставена в областта на черния дроб.
По време на менопауза, лицето на жената се окосмява поради нарушения в хормоналния баланс- увеличава се мъжкия хормон андроген, а намаля ендроген-а.С намалянето на естрогените се получават чести инфекции на пик.пътища. Тъканта на пик.мехур и уретера става тънка, еластичността намаля – “изпускане” при бягане, смеене, кихане, кашляне.
Спонтанните аборти в началните месеци от бременността се дължат на „грешки” в генетичния материал на плода, а не на състояния на майчиния организъм. Все пак наличието на кървене от половите органи през бременността в повечето случаи изисква болнично наблюдение. При наличие на плод с видима на ехограф сърдечна дейност прогнозата като цяло е добра – кървенето и болките спират, покоят е достатъчен. У нас широко се използват инжекциите с медикаментите Папаверин и Но-Шпа, но те могат единствено да намалят болката. На практика никога не е доказвано със сериозни проучвания полезността от приложението им – например като намаление на броя загубени бременности. С различна степен на успех се използват препарати на базата на естествения хормон поддържащ бременността – прогестерона или медикаменти стимулиращи отделянето му. Ако ползата от рутинното им приложение е спорна, то поне със сигурност не са вредни.
При бременностите с кървене, при които няма видим ембрион прогнозата е по-лоша. В тази група попада т.нар. кухо яйце – става въпрос за запазен плоден сак, в който зародишът е загинал в ранен стадий от развитието си и е невъзможно да се види дори и с добър апарат. Най-голямата опасност в случая е да се приеме за кухо яйце нормална бременност, която не съответства на последната менструация (по-малка е – например при жени с по-дълъг от 28 дена цикъл или просто забременели по-късно). За това златно правило е, при най-малкото съмнение да се изчака и след няколко дни да се повтори ехографията, за предпочитане от същия лекар и на същия апарат.
Ролята на генетичните аномалии с напредване на срока на бременността намалява, за сметка на всички фактори водещи до по-голяма маточна активност (т.нар. маточни контракции) За това в по-късните срокове на бременността се използват най-вече медикаменти целящи „успокоение” на маточната мускулатура. Такива са магнезиевият сулфат, стимулаторите на бета рецепторите (напр. Гинипрал), лекарства от групата на калциевите антагонисти (нямат официално одобрено приложение). Отново трябва да се подчертае, че сама по себе си болката не е достатъчно основание да поставим диагнозата заплашващ спонтанен аборт. Необходимо е и друга, обективна находка. Особено важна е дължината на маточната шийка (определена с гинекологичен преглед или ехограф), наличието на разширение или регистрирани с апарат регулярни маточни контракции. При жени с безболезнено разширение на маточната шийка, особено, ако преди това са имали късни спонтанни аборти лечението е серклаж – частта от маточната шийка намираща се във влагалището се пристяга с конец – той се сваля няколко седмици преди очакваното раждане. При пациентки с аномалии в развитието на матката – например двурога матка лечението също е в успокояване на мускулатурата. В случай на неуспех остава утешението, че всяка следваща бременност се развива по-дълго от предходната. Хирургичното лечение на двурогата матка е с лоши резултати и трябва да се избягва. Обратно – в случаите на маточна преграда, миомни възли към кухината на матката или полипи – хирургичното им отстраняване извън бременността е ефикасна профилактика на последващи аборти. Операцията се извършва с хистероскоп без отваряне на корема.
В случаите на доказана тромбофилия (повишена съсирваемост на кръвта при майката) за лечение се използва аспирин в ниска доза в комбинация с хепаринови препарати. Лечението започва от най-ранна бременност. При заподозрени имунологични причини се правят вливания със специални серуми и други продукти, но въпросът е доста дискусионен. При изолиране на явно болестотворни микроорганизми, те следва да се лекуват, до колкото съществуват подходящи медикаменти за това. Все пак това са от редките случаи и посочването на инфекция (вирусна или бактериална) като причина за аборт трябва да става само след изключване на други фактори и прецизна диагностика.
Болните от общи заболявания (особено диабет и заболявания на щитовидната жлеза) трябва преди забременяването да са в стабилно състояние и с възможно най-близки до нормалното показатели.
При вече развиващ се аборт (прогредиентен) няма какво друго да се направи, освен да се ускори и завърши по медицински път процеса, с цел по-малка кръвозагуба и по-малко усложнения. В този случай, както и при непълния аборт, процедурата завършва с кюретаж (абразио) – под краткотрайна обща упойка се отстраняват остатъците от бременността от матката, защото те причиняват кръвотечения и са добра среда за развитие на бактерии. Приемането на антибиотици е задължително.
Пълният аборт е състояние, при което спонтанно организмът се е освободил напълно от бременността. По-рядък от непълния, диагнозата му се поставя с преглед и вагинална ехография и по принцип не изисква лечение. Мнозинството лекари у нас предпочитат винаги да извършват абразио след спонтанен аборт, което не е грешка, стига да се прави внимателно и не прекалено енергично.
Абортът в началните месеци на бременността почти винаги започва с кървене. Само след преглед от лекар и направена ехография може да се определи степента на развитие, както и да се даде ориентировъчна прогноза. Няма лечение, което по безспорен начин да е с доказан по-добър ефект от обикновения покой (с изключение на някои особени форми на повтарящи се аборти). От друга страна няма никакви доказателства, че продължителното приковаване на легло на бременната води до по-добри крайни резултати.