Здравеопазване

„Умирам от страх”- колко пъти сте произнасяли тази фраза или пък сте я чували от близък човек! Може ли наистина да се умре от страх?
Медицинската практика показва, че в екстремни ситуации хората действително могат да получат разрив на сърцето. Под влиянието на страха възниква така наречения рефлекс за „бягство” или за „сражение”. Именно той осигурява оцеляването при критични обстоятелства. Целият организъм започва да работи с повишена интензивност. За привеждането на организма в такова състояние на „бойна готовност” е отговорен адреналинът. Той се разпространява бързо в организма и въздейства на нервната система. Но в големи количества е вреден за тялото и може да увреди основни вътрешни органи.
Най-често причината за „смърт от страх” е нарушение в работата на сърцето, към което първо се насочва произведеният адреналин. Под негово въздействие в клетките проникват калиеви йони, които на свой ред заставят сърцето да се съкращава по-интензивно. Ако количеството адреналин е твърде голямо, се появява лация – патологично по своя характер сърцебиене. Ако ритъмът не се нормализира своевременно- това може да стане причина за смърт.
Така че, страховете ни не са безообидни и не са за пренебрегване.

Спомените у хората започват да се сформират още от самото им раждане и тяхната трайност се увеличава с напредването на възрастта. През първата година от живота си бебетата запомнят нещо, но след това много бързо го забравят- детска амнезия. Това е причината за неспособността да имаме ясни спомени от най-ранно детство(до 4 години).
Изследователите смятат, че способността за формиране на спомени зависи от цялата мрежа в мозъка, а някои нейни части се развиват в по-късно време. Пълноценна мрежа се създава между 6-18 месец от раждането, с която се оформят краткосрочната и дългосрочната памет. Паметта е способността на мозъка да приема, обработва и съхранява информацията, която сме получили. Тя пази образите и мислите натрупани за всичко, което ни заобикаля, а заедно с това емоциите, които са предизвикали. Паметта е хранилище на индивидуалния опит, който сме натрупали. Има няколко вида памет:
- първична памет- включва запаметяването на факти, образи, думи от няколко секунди до няколко минути. Тя е краткотрайна. До всички данни от нея се стига много бързо, но също така лесно се заместват от нова информация;
- вторична памет- включва натрупаната информация, която може да бъде”извикана” след продължителен период от време(години). За синхронизирането на тези данни могат да са нужни няколко минути. Това е необходимо за да се активират последователно различни мозъчни области, в които е складирана нужната информация. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайна памет от съществено значение е периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат;
- сензорна памет- началния период на запаметяване. Сензорните белези на обекта се запазват за няколко стотни от секундата, след което се заместват от нови сигнали.
От значение за добра памет е своевременното доставяне на кръв към мозъка чрез физическа активност. Четенето също подобрява паметта.

Паническото разтройство е състояние, характеризиращо се с многократни появи на панически атаки. Паническата атака преставлява заливаща вълна от непреодолим страх, която идва без предупреждение и не е предизвикана от обективни причини. Пристъпите обикновено траят няколко минути, но може и по-дълго. Могат да се повтарят с различна честота, без определена периодичност. Когато човек загуби възможността чрез волята да оправлява вниманието, концентрацията и дишането, той губи контрол и изпитва силен ужас. Съществуват доказателства за генетична предразположеност, но най-често заболяването се проявява при жени до 24 годишна възраст.
Болните развиват агорафобия(страх да се стои на многолюдно място), страх от попадане на място или ситуация, от която не биха могли да излязат без чужда помощ. Мястото, където получат атаката се превръща във фобийно място. Честите и непредвидими пристъпи на паника водят до чувство на страх от оставане сам или отиване на публични места. Много от пациентите се ужасяват да не колабират на публично място. За това те често избягват да напускат дома си. Паническата атака често бива последвана от траен страх от нова атака. В последствие, избягването на застрашаващата ситуация се превръща в основен проблем, който води до социална изолация.
Симптомите са различни при различните пациенти. Ключовият симптом на паническото разстройство е постояният страх от бъдещи панически атаки. Най-често срещаните са:
- учестен пулс;
- затруднено дишане, чувство за недостиг на въздух;
- болки в гръдния кош;
- топли и судени вълни;
- треперене и потене;
- замаяност и гадене;
- изтръпване на крайниците;
- парализираш ужас;
- страх, че полудяваш или умираш;
- загуба на контрол над тялото и разума;
- чувство за нереалност.
Причините за появата на паническото разтройство са:
- физиологични- мозъкът изпраща лъжливи сигнали за липса на кислород и болните изпитват задушаване; при хормонален дисбаланс, следствие на някакво еднокринно заболяване; при употреба на кофеин;
- психологични- след тежък стрес, причинен от смърт или загуба на близък човек; след развод; загуба на работа.
Прекаленото физическо натоварване също може да отключи паническото разстройство.
По своята същност самите панически атаки не са опасни, но изживяването може да бъде ужасяващо, поради временната загуба на контрол. Болните често изпадат в депресия. Голяма част от тях се пристрастяват към алкохол, наркотици.
Паническото разтройство е лечимо! Когато успеете да анализирате симптомите и да научите какво точно се случва с вас, вече сте направили първата крачка в борбата с паническите атаки. Ако пристъпите са леки и редки, може да си помогнете сами, приемайте:
- мултивитамини и минерали- те доставят всички необходими вещества на организма, които се изчерпват в стресово състояние;
- билки- жълт кантарион, мента, маточина, лайка- възстановяват емоционалната стабилност;
- витамини от група B- намалят напрежението и спомагат за доброто функциониране на нервната система;
- есенциални мастни киселини- въздействат върху правилните функции и развитието на мозъка.
Когато човек промени отношението към това, което го плаше- то престава да го вълнува. Често трябва да си повтаря-безпокойството е нормално чувство. Защо трябва да се страхувам толкова от него? Необходимо е да контролирам чувствата си с отпускане, успокояване, отвличане на вниманието и тогава те ще се разсеят. Аз съм спокоен. Аз съм любвеобвилен. Аз трябва да вярвам в себе си. Аз ще работя върху себе си и ще ставам все по-силен. Радвам се, че живея! Изпълвам се с енергия, вълнение и ми прави удоволствие да бъда сред близки и приятели. В състояние съм да решавам проблемите си. Силата ми е по-голяма от проблемите! От тях мога да извлека поуки за по-нататъчното си развитие. Чувствам се спокоен. В ума ми вече цари мир!
При по-сериозни атаки, потърсете компетентна лекарска помощ. Специалистът ще ви предпише подходящите медикаменти, предназначени за облекчаване и пълно премахване на пристъпите. Веднъж излекувано, паническото разстройство не води до никакви усложнения.

Всеки различно реагира на стреса. Някои в резултат на силния стрес могат да получат инфаркт, други стават по-силни. Така е защото всеки различно тълкува станалото. Не е важно какво ни се е случило, а е важно какво правим след това! За да продължим е необходимо да приемем фактите. Доказано е, че стресът се премахва по-лесно по двойки.
Необходимо е да изберете човек, на който може да доверите болката си. Споделяйки, вие сваляте част от напрежението. Човекът, който е до вас в този труден момент не трябва да се оплаква, но в никакъв случай и да ви успокоява. Той трябва да се присъедини и преживява заедно с вас случилото се. Необходимо е да ви задава провокативни въпроси, а не такива, на които се отговаря с да или не. Трябва да се убедите, че може да е и по- зле. Когато сам стигнете до утешителната мисъл ще получите по-голямо облекчение. Задължително си научете урока, за да не изпитвате отново болката за напред.
Представете си неприятностите като картини. Може да ги скицирате, ако нямате талант да рисувате- напишете страховете си върху лист хартия. Затворете за няколко минути очи. След това накъсайте листа на малки парченца или го изгорете. Изхвърлете отпадъците и … забравете за случилото се.
В моменти на силен страх се опитвайте да се отпуснете. Ако активната памет успее да се разтовари с приятни спомени, всичко неприятно ще бъде изтласкано навън от съзнанието. За няколко минути се отдайте на приятни спомени или мечти и обезателно ще се отпуснете.
При наличие на стрес може да се намали общото напрежение с медитация, чрез любима музика, чрез особена дихателна техника. Много помага и тежкото физическо натоварване- не ви остават сили да мислите за проблемите си.
При стрес е полезно да се смени местоработата, жилището, обичайното обкръжение. Когато излезнете от стереотипа, вие ще успеете да оставите неприятностите в миналото, ще сте ангажирани с приспособяването си към новата среда.

Шизофренията представлява биологично разтройство на мозъка. При болните се наблюдават отклонения в мисленето и възприятията, погрешно тълкуване на събитията. Симптомите се появяват между 16-39 години, не изглеждат сериозни и не им се обръща нужното внимание. Младежите започват да странят от приятелите си, занемаряват външния си вид, напрегнати са и им липсва концентрация, имат проблеми със заспиването. Мъжете развиват заболяването в по-ранна възраст в сравнение с жените. Установено е, че пациентите принадлежат към ниските социоикономически групи.
В началото болестта има периоди на ремисия и рецидиви. Понякога заболелите спокойно изпълняват задълженията си и успешно се вписват в обществото. В друг период се наблюдават безразличие, затваряне, заблуди, халюцинации. Често чуват гласове, имат чувството,че някой им пуска мисли в главата. Факта, че се засилват и отслабват симптомите говори за автоимунно заболяване. Има доказателства за шизофренията, че е генетична. Понякога няколко члена от семейството страдат от нея. При изследване на мозъка се забелязва недоразвитост или необичайна функционалност на частта от мозъка, която контролира мисълта и поведенческата дейност. В определени пространства на мозъка течността е по-голяма в сравнение със здравите хора. Познати са няколко типа шизофренни разтройства:
- параноидна шизофрения- характеризира се с неоснователен страх от преследване, болните са напрегнати, объркани с дезориентирано поведение. Споделят, че чуват, виждат, и усещат неща, странни за околните. Доста са агресивни когато се чувстват застрашени;
- кататонна шизофрения- при нея има двигателни смущения. Едни от болните остават в неподвижно състояние, други са превъзбудени и свръхактивни. Забелязва се и редуване на застиналост и възбуда;
- хебефренна шизофрения- проявява се преди 25-годишна възраст. Характеризира се със значителен регрес и дезорганизирано поведение. Болните са свръхактивни, гримасничат и се смеят без причина;
- проста шизофрения- при нея началото е бавно, незабележимо. Постепенно болните намалят контактите с околните и се затварят в себе си. Стават апатични и ги завладява безразличие. Липсва им мотивация и губят желание за пълноценен живот.
При различните пациенти заболяването протича различно, но се класифицират няколко типа:
- прогресивно- забелязва се изолиране, непрекъснато, прогресивно обогатяване на симптомите, нарастващ дефицит на личността;
- пристъпно-прогресивно – болестният процес протича непрекъснато, като се забелязват пристъпи, завършващи с пълни ремисии, без дефицит на личността;
- еднотипна шизофрения- остър пристъп, завършващ с пълно оздравяване; или остър пристъп завършващ с недълбок дефицит на личността.
При лечение се приемат лекарства, които нормализират химичния баланс в мозъка и спомагат за премахването на заблудите и халюцинациите, но за жалост имат и странични ефекти. Основните средства прилагани при лечението на шизофренията са невролептиците. Много полезна е и психотерапията, особено са другите членове на семейството. Специалистът обеснява как по-лесно да се справят с проблемите, как да направят живота си по-малко стресиращ.
При правилна терапия, при връщане на пациента към обичайната му среда(преди да започне болестта), може да се постигне едно прилично качество на живот.

Щастието е позитивна емоция. То е радост, задоволство, удоволствие, проявени, чрез поведението. Според Фридрих Ницше то е неделима част от инстинктите, стига живота да е във възход. Може де се употребят още много термини, които да характеризират щастието, като проява на някакво задоволство. За различните хора то изглежда различно. За едни щастието е знание, за други – израз на любов, за трети – кариера и т.н.
От своя страна „нещастието” е другата крайност. То е проява на негативна емоция, подтиснатост, тъга, страдание, загуба, липса на нещо, което доставя удоволствие. Всичко определено като – гибел.
Според Зигмунд Фройд „инстинкта за удоволствието” е част от „То”( несъзнаваното), което определя нашите мисли, чувства, желания и поведение. Сексуалността е една от проявите на човешката същност. Какво е сексуалността? Животински инстинк, постредством, който се възпроизвеждаме или неописуемо свръхудоволствие, което ни дарява със заряд и жизнена енергия?
Безспорно, чрез секса се продължава човешкия род. Но в древните учения като „Кама сутра” например, сексуалността е върховно удоволствие, за което не е нужно непременно да има полов контакт. Това е любовта, която се изпитва, чрез докосването, чрез галенето, чрез любовната игра. Сексуалостта е божествена, защото, тя е проява на вибрациите на сърцето, които стимулират мозъка да отчита щастието и да изпраща нервни импулси към половите органи за достигане на „оргазъм”, дори без наличието както казахме на физически полов контакт. Сексуалността е проява на онази любов, която носи върховното щастие. Вероятно поради тази причина, Фройд отдава на сексуалността такова значение.
При липса на сексуални контакти, зрелият човек търпи изменения в психиката. При нарушения на сексуалността, се проявяват поведенчески, а следователно и физически отклонения. От там се нарушава способността за общуване, за логическо мислене, за правилни решения и т.н. В този смисъл „сексуалният инстинкт” действително е мощен наместник в когнитивните процеси на индивида.
При налични вече проблеми в сексуалността, човек започва да изтласква мислите и чувствата, които предизвикват негативна емоция. За да се компенсира липсата, мисленето се насочва към нещо, което ще запълни празнотата. Но така или иначе „кръпката” си остава. И за да се възстанови първоосновата е необходима „нова дреха”, т.е. промяна на мисленето, на начина на живот при новите условия, които ни предоставя реалната действителност именно за да се възстанови чувството за удоволствие.
Щастието не се определя само в задоволяване на сексуалните желания и потенции. Радост изпитаме когато общуваме, когато постигнем успех в някакво начинание, от раждането на дете, от сдобиване с материално богатство и др. Това също се отчита от разума като задоволство, следователно като щастие. Именно поради тази причина, човек неминуемо се стреми към всичко, което му предоставя положителна емоция и избягва всичко, което му носи негативна емоция.
Да се върнем към въведението и да си припомним мисълта, че „човек не е нито толкова щастлив, нито толкова нещастен, колкото си въобразява”. Дали това е така?
Ако се замислим, отговорът ще е ДА. Защо ли?
Ще вземем за пример отношенията между двама влюбени. В началото на тяхното запознанство, възниква пламенна любов. Всичко в битието на влюбените се променя мигновенно. Света започва да става по-красив. Мнението на другите вече е без значение. Всеки един от двамата е готов да жертва живота за другия. Чувството на щастие прелива във върховната любов. Засилва се чувството за сигурност и със невероятна смелост те се борят за тази любов. Едва ли има човек, който да не е изпитвал такова щастие.
Това щастие обаче притъпява способността да се „видят” грешките на другия. И идва момента, в който единият първи сваля „розовите очила” и прозрява истината, която е, че другият има недостатъци. И настъпва пълният обрат. Напира чувството на недоволство, на взискателност, което бавно но сигурно може да се превърне в ненавист или в омраза. Вземе ли превес тази страна, предимствата на любимия се превръщат в недостатъци. Това вече е нещастието.
Разумът вече е отчел и едната и другата крайност на връзката между двамата влюбени. В началото на тази връзка, в моментите на прелюдията на щастието и единия и другия са проявявали своите недостатъци, но те са били отчитани като такива само от околните, не и от влюбените. В края на връзката и двамата са проявявали своите добродетели, но те вече са забулени от мисълта за болката и страданието, което причинява другия. И дори единия да изпрати сигнал изпълнен с добри намерения, то другия ги възприема като враждебни.
Изводът е, че щастието се съдържа в нещастието и обратно. Едното може да вземе превес над другото, но това не означава, че последното е изключено. То просто си седи и чака, да се прояви.

Всеки е страдал от любовно терзание и му е познато това състояние. Ако сте твърде млади- подгответе се. Сърцето се къса не само на изоставените, но и на тези, които са сложили край на безперспективната връзка.
Любовта е преходна- идва и си отива, за да бъде сменена с нова. Всяка си има своето очарование. За да е дълготрайна, трябва да се грижите за нея, но в никакъв случай с цената на много компромиси. Ако все пак я загубите, важното е да съумеете да контролирате емоциите си. Над чувствата си нямате власт! Можете само да контролирате поведението си, породено от тях. Опитайте се да пропъдите мрачните си мисли и не допущайте да изпаднете в депресия. Най-добрият начин да преживеете болката е ….да се потопите изцяло в нея. За да се възстановите бързо ще ви помогнат следните стъпки:
- не потискайте чувствата и страданието. Дайте воля на насъбралите се емоции. Поплачете си. След всеки взрив на болка, настъпва облекчение. Най-много сълзи са пролети над сбъднати молитви. За напред не искайте неща, които не са ви съвсем ясни;
- овладейте омразата към бившия си партньор. Опитайте се да заличите насъбралата се обида. Намерете отдушник за нея, иначе ще отровите целия си живот. Дайте воля на омразата си. Напишете на бившия си партньор гневно писмо, в което да изложите всичко, което ви тежи. Излейте цялата насъбрала се болка върху лист хартия. Никога не изпращайте това писмо! Накъсайте го на малки парченца или го изгорете. След това ще се почувствате възродени;
- започнете усилено да спортувате, посещавайте различни школи, образовайте се. Няма значение какво ще правите, важното е да се натоварвате физически и психически. Така няма да имате време да мислите за раздялата. Умората при натоварването ще притъпи душевната болка;
- не търсете вина и не се самообвинявайте. Не анализирайте случилото се за да не се самонаранявате. Опитайте се да го приемете. Подкрепете се. Кажете си, че винаги сте постъпвали така, както сте смятали за правилно. Кажете си, че връщане назад няма- залепеното не е като новото, винаги остават следи;
- приемете раздялата не като провал или наказание, а като добро решение. Ако по този начин подходите към проблема, ще се почувствате доволни, че отново сте свободни.
Не жертвайте живота си за любовта- по-добре пожертвайте любовта за свободата си!

Студените и мрачни зимни дни са изключително тежки за хората, които изпитват сезонни емоционални разтройства. Те се характеризират с тъга, обезверяване, прекалена сънливост, повишен апетит за въглехдрати, преяждане. Научното название на това заболяване е фотозависима депресия и се причислява към психологическите разтройства. Зимната депресия е цял комплекс от ярко изразени изменения на душевното състояние, поведение, интензивност на общуване, продължителност на съня, ниво на физическа и полова активност. За болните са характерни униние, печал, чувство за безизходица, равнодушие, подтиснатост, раздразнителност, повишена тревожност. Всичко това се дължи на намаления синтез на серотина- хормона на щастието и равновесието, поради намалената слънчева светлина. През дългите нощи и мрачните дни се произвежда повече мелатонин, който прави хората сънливи и апатични. При болните се забелязва повишаване на нивото на хидрокортизона, който способства за изхвърлянето на солите от организма. Това вреди на костите. През зимните дни организмът не получава достатъчно витамин D. Депресията е симптом и за дефицит на витамин B12.
Зимната депресия се повлиява добре от лечение със светлина. При светлинната терапия се използва целия спектър на флуоресцентната светлина. Препоръчва се и промяна в начина на хранене- в менюто да се включат повече храни, съдържащи скорбяла и сладки неща. Физическите упражнения облекчават състоянието, дори по-добре от антидепресантите. Нивата на вит.D могат да се стабилизират като се ядат повече риба, яйца, мляко, овесени ядки. Може да приемате хранителни добавки. Мастните киселини омега-3 повишават настроението.

Психоневроимунологията обединява съзнание(психология), мозък(неврология) и естествените лечебни сили на организма(имунология). Всеки човек притежава естествен капацитет за самолечение, чрез който има възможност да възстановява пълнотата и равновесието си. Лечението се състои от две части- осъзнаване и саморегулация. За да разберем осъзнаването е нужно да знаем повече за това как работи съзнанието.
Съзнанието има две основи дейности- вътрешен диалог и осъзнаване. Те не могат да се проявят едновременно, само едната е активна в даден момент.
Вътрешният диалог е обичайния мисловен процес. Състои се от 4 части- мисли, чувства, представи, усещания. Те могат да бъдат активни поединично или заедно във всеки момент. Вътрешният диалог е крайния резултат от взаимодействието на нашата сетивна система и външния свят. Сетивната система записва и предава към съзнанието преживените гледки, звуци, миризми, вкус, допир. Тя е посредника между нас и всичко външно. Събраните части от информацията се складират в мозъка ни като спомени. Мозъкът складира тази информация в две основни категории- фактическа и психологическа информация. Двата типа информация могат да останат спящи и неактивни или да бъдат активирани чрез събития и факти, които отключват паметта ни. Непрестанното задействане и набиране на фактическа и психологическа информация и свързаните с тях мисли, чувства, представи и усещания изграждат духовната дейност, която наричаме вътрешен диалог. Вътрешният диалог почива на складираната информация. До голяма степен нашите минали преживявания програмират мозъка ни. Когато нашето съзнание е обсебено от вътрешен диалог, ние забравяме за настоящия момент и потъваме в паметта- не можем да усетим красотата на една разходка когато сме се съсредоточили върху финансовите си проблеми. Постоянната ни погълнатост от вътрешен диалог потиска нашия живот, тъй като ние несъзнателно носим условностите и обичаите на нашите семейства и култура и обръщаме малко внимание на това кои и какви сме. Когато се издигнем от вътрешния диалог и обърнем внимание на сегашния момент, започваме да си спомняме къде сме и какво се случва. Това е осъзнаване- важната и за много хора непозната дейност на съзнанието.
Осъзнаване- избран, самоактивиращ се процес в съзнанието. Той не се проявява автоматично или естествено, а изисква съзнателни усилия. Състои се от 3 части – внимание, концентрация, медитация. Тези аспекти се появяват последователно- вниманието предшества концентрацията, която предшества медитацията.
Осъзнаването се разгръща, когато вътрешния диалог е престанал да заема нашето съзнание автоматично. То е съзнателно избрано, преднамерено внимание към преживяването в настоящия момент, без обръщане към миналото. Осъзнаването ни дава възможност да се установим, да се успокоим, да видим и преживеем това, което става в живота ни сега, за разлика от това, което става в нашите съзнания. Вниманието дава възможност да осъзнаем и преживеем без интерпретации и изопачаване от вътрешният диалог настоящия момент. Ако сте в състояние да задържате вниманието без разсейване, ще достигнете втората част от осъзнаването- концентрацията.
С натрупването на опит става възможно да се задържа вниманието и концентрацията за по-дълги периоди от време. Тогава съзнанието ни се успокоява и вътрешния диалог престава да ни ангажира. Ако сте решили да влезете в състояние на медитация, обектът на концентрация трябва да напусне мисълта ви, да изпразните съзнанието си.
Саморегулация- способността да въздействаме и променяме преживяванията си. Тя е насочена към собствения организъм и почива на вътрешните ресурси. Има за цел не да поправи грешките,а да разширява и обогатява живота ни. Саморегулацията има 2 елемента- съзнателен живот и ежедневна практика. За разлика от живот на автопилот, съзнателният живот е изборът да мислиш и действаш по здравословен начин. Това означава да бъдеш по-скоро буден, отколкото заспал; по-скоро предугаждащ, отколкото реагиращ. Съзнателният живот тренира разума като се опира на естествената му наклонност да създава навици. Помага ни да регулираме мисленето си по 3 начина:
- потиска проявяването на противоположностите;
- затвръждава добрата воля и хармонията с околните и заобикалящите ни;
- тренира съзнанието в осъзнаване.
За да се живее по здравословен начин се изискват едновременно усилие, непрестанно внимание, подкрепа от околните, воля, желание. Това не е никак лесно.
Необходимо е:
- да започнем мислене и действие, различно от това в продължение на години;
- да се разделим с някои неща, близки за нас, но непотребни вече;
- да започнем да мислим и действаме по начин, различен от този на семейството ни и на общоприетите норми.
Пробуждането за новите възможности, волята и желанието за съзнателен живот, обикновенно идват след големи сътресения в живота ни- болест, загуба на любим човек, голямо вълнение, постоянна умора. Твърде често трябва да се разболеем, за да осъзнем желанието си и да добием волята да бъдем здрави.
Вторият аспект на саморегулацията е ежедневната практика- определени дейности като тренировки по осъзнаване, контрол на дишането, аеробика, приемане на здравословна храна. Всяка една от тях е насочена директно към регулиране на специфични страни от работата на съзнанието и тялото. Новата практика изисква време, усилие и за това е важно да се подбере тази, която е най-подходяща за вас. В определена фаза от живота да се подбира такава ежедневна практика, която да е едновременно навременна и подходяща. Трябва да се разпределя през деня и упражнява с упоритост и постоянство. Постепенно тя ще се превърне в нов навик. Не е нужно винаги да започваме с радикално нова практика. Важното е да правим това, което можем и то с максимално старание. Най-важните аспекти на саморегулацията са адекватност, своевременност, измеримост.

Kогато отчаяно преследваме нещо, то ни убягва!
Когато приемеме положението, в което сме, и това, което имаме– ще получим желаното! За да имаме хармонични взаимоотношения с другите, първо трябва да се погрижем за собствените си потребности. Не можем да приемем нечия любов, преди да осъзнаем,че заслужаваме да бъдем обичани! Ние правим за другите това, което сме се научили да правим за себе си-приемаме, подкрепяме, прощаваме, въздържаме се от осъждане, освобождаваме се от ненужното, когато е необходимо. Хармоничните отношения се харaктеризират с взаимно уважение и проявление на доброта спрямо себе си и спрямо другия.
Ако любовта е съпътствана от уважение и доброта, значи е дълбока и истинска.
Пълноценните взаимоотношения предполагат доверие приемане, общуване, истинска привързаност и воля за компромиси на моменти. Добрите взаимоотношения не означават непрекъсната близост, непрекъснато споделяне и съгласие- тези връзки се превръщат в задушаващи и отегчителни.
Ако не обичаме себе си, към нас се ориентират индивиди, които също не се обичат. Ако търсите някой да се погриже за вас, да ви дари щастие, този който ще привлечете ще търси същото.
Несполучливите връзки са емоционално изтощителни и убиват духа. Пречат ни да разгърнем способностите си и ни отвличат от реалния живот. ”Изпиват “силите и енергията ни и ни пречат да бъдем съзидателни- по- добре – сами!
Единствената разумна причина да желаем връзка с някой е да споделяме себе си с някого.
Ако не се чувстваме значими и смятаме, че не заслужаваме любов, не бива да очакваме от партньора повече, отколкото сме готови да получим.
Когато сме несигурни в собствената си личност се влюбваме в хора, които не ни обичат.
Връзките ни отразяват начина, по който се отнасяме към себе си!
За да открием любовта на своя живот, трябва да сме съвместими със самите себе си. Необходимо ни е да се научим да се чувстваме добре без връзка!
Фактът,че заобичате себе си не означава, че всеки друг ще ви обича!
От момента, в който се почувствате добре в собствената си кожа, ще ви бъде много по-лесно да приемете, че някой не ви обича! Както Вие не обичате всеки, който познавате, така и другите имат същото право по отношение на вас.
Не си губете времето и енергията си за тези, които не ви приемат! Има достатъчно други хора наоколо, които се интересуват от вас.
Ако някой не ви обича, длъжни сте да се погрижете още по- добре за себе си.
При сърдечните връзки всичко е въпрос на баланс, а не на права и задължения. Най-сполучливите връзки са тези, при които всеки оставя другия да бъде самия себе си!
Хората се променят непрекъснато. Никой обаче не е в състояние да промени другия. Най-многото, което бихме могли да направим е да бъдем достатъчно търпеливи и да ги насърчаваме в усилията им. Можем да осигурим подходяща среда, подтикваща към обрат, но нищо не ни гарантира, че ще постигнем желаната промяна. Другият решава дали да се промени!
Научете се да приемате първо себе си, а после своя избранник. Ако той не показва склонност и стремеж за промяна- напуснете го! Вие решавате дали да поддържате тази връзка.
Когато се отдадем на собствената си личност, у нас изчезва жаждата да се харесваме на околните.
Знайте, че имате стойност, че сте добри, че заслужавате да бъдете обичани!
Честит празник на всички влюбени!