Здравеопазване » Психическо здраве

сънища и тълкуването им

Славея — Wed, 19 Jan 2011 16:33:01 +0000

По време на сън доминират два ритъма- тета-визуализация и бета-протичането на тези картини. По време на съня се проявяват всички ритми. Тази част от съня, в която ние сънуваме, а тялото е в състояние на пълен покой, се характеризира с т.нар.”бързо движение на очите”. Тогава изпитваме усещането, че вземаме активно участие в това, което сънуваме. В експерименти, при хора, които са лишени от сън за няколко дни, тяхното поведение варира от много раздразнително до лудост. Те реагират така, защото тази част от съня е решаваща за физическото, душевното и емоционалното здраве.

Вие трябва да се научите да разпознавате своите сънища, да разбирате какво става в тях и дори да запаметявате подсъзнателно тези преживявания. Сънищата могат да предсказват вашето бъдеще или бъдещето на ваш близък човек. Те осъществяват връзката с вашето вътрешно Аз, изразяват или Ви карат да осъзнаете вашите страхове или просто Ви освобождават от натрупаната в повече информация. Каквото и да значат, сънищата са заинтригуващи и Вие трябва да се научите да ги тълкувате – те изразяват нещо от вашия живот.

Когато сънувате нощем, или релаксирате през деня и вашите мисли са на границата между съзнанието и подсъзнанието, Вие може да почувствате присъствието на вашето вътрешно Аз. Ако живеете като в сън (постоянна замечтаност) се предполага, че Вие успешно балансирате между вътрешния си и външния свят. Ако водите динамичен живот, работите от сутрин до вечер, подложени сте на стрес и рядко сънувате или мечтаете – Вие очевидно не успявате да балансирате между тези два свята. Много често в подобни случаи е необходимо да се разболеете, за да получите почивката, от която отдавна сте имали нужда.

Когато животът на човек започне изцяло да бъде контролиран от материалния свят или от света на въображението, той може да се състари преждевременно, да изпита огромен физически и духовен стрес или объркване, понякога определено като невротично състояние или психоза. Тъй като хора с подобни проблеми не се възприемат добре от обществото, те често изпитват проблеми с общуването.

Не може да тълкувате сънищата, основавайки се изцяло на рационалността. Често нещата изглеждат странни и безсмислени или е невъзможно да бъдат разтълкувани. Един сън, изпълнен с насилие, може да бъде отражение на нашата потиснатост. Смъртта на близък или приятел в съня ни може да означава, че се опитваме да се откъснем от него, а не, че в действителност желаем смъртта му.

Сънищата могат да ни накарат да осъзнаем нашите вътрешни конфликти и скрити емоции. Може да се срещаме, дори да спорим с приятели или непознати в съня си и по този начин да получим ясни отговори на въпросите и проблемите, които имаме.

Съществува връзка между сънищата и нашето ежедневие. Те вероятно си влияят взаимно. От сънищата можем да почерпим повече вдъхновение и енергия за работа. Винаги дръжте лист хартия и химикалка близо до леглото си и записвайте с няколко думи съня, който Ви е събудил посред нощ. На сутринта тези няколко думи ще Ви помогнат да си го припомните изцяло. Ще се изненадате, ако прочетете тези сънища отново месеци по-късно и осъзнаете, че някои от тях наистина са се случили.

Приемете това като игра, която Ви доставя радост и удовлетворение.

мозъчни вълни

Славея — Tue, 18 Jan 2011 14:30:07 +0000

Дейността на мозъка може да бъде описана чрез мозъчни вълни, които се измерват чрез количеството електричество, излъчвано от различните части на мозъка. Има четири основни ритъма: алфа, бета, тета и делта. Бета-ритъмът описва синусоида с честота 12-24 цикъла за секунда и е свързан с напрегната умствена дейност и с емоционалното състояние. Алфа-ритъмът прави 8-12 цикъла за секунда и характеризира състоянието на физически и психически покой. Тета-ритъмът прави 4-8 цикъла за секунда. Характерен е за някои емоционални състояния, сън и умерена наркоза. Делта-ритъмът е най-бавният. Регистрира се по време на дълбок сън, дълбока наркоза и редица патологичесни състояния на мозъчните полукълба. Той прави от 0 до 4 цикъла в секунда.

мозъчно развитие

Славея — Fri, 14 Jan 2011 22:49:40 +0000

На симпозиум в Лондон, неврологът Сара-Джейн Блейкмор обяви откритието, че мозъчното развитие продължава до средна възраст. Досегашните твърдения бяха, че при навършване на 21 години, човек съзрява напълно.

Изследванията проведени в Лондонския университетски колеж от Блейкмор разкриват, че през 30-те и 40-те години префронталната кора( зоната точно зад челото) продължава да се променя. Префронталната кора е ключова зона на мозъка. Учените смятат, че именно тя ни определя като хуманоиди. Тя участва в процеса на социално взаимодействие, в процеса по вземане на решения и много други черти от характера. Затова откритието е от особена важност.
Префронталната кора е зоната на мозъка, която преминава през най-продъжително развитие.
Тя има отношение и към разбирането на другите. Развитието на тази зона започва още в ранно детство, преорганизира се в късното юношество и завършва през 30-те и 40-те години, обяснява още Блейкмор По думите и, допреди 10 години учените са смятали ранното детство като краен етап за развитие на мозъка. Новото изследване обаче установява, че неговото развитие не спира десетилетия след това.

стрес и високо кръвно налягане

Славея — Fri, 14 Jan 2011 21:53:26 +0000

Въпреки че има стотици проучвания за връзката между стреса на работното място и опасността от инфаркти и инсулти, малко изследвания са правени дали грижите за домакинската работа и семейството имат подобен ефект.Стресът и безпокойството от съвременния начин на живот не приключва, след като си тръгнем от работа. Напротив, напрежението продължава, когато се върнем у дома, казват авторите на ново проучване, публикувано в сп. Psychosomatic Medicine. Домакинските задължения, от почистването и приготвянето на храна до извършването на ремонти, могат до повишат нивата на стрес, както и кръвното налягане.

Учените от университета в Питсбърг проследяват 113 мъже и жени, работещи на пълен работен ден. Всеки един предоставя подробности по колко часа работи и какво е нивото на отговорността, която поема за управлението и грижите за домакинска работа вкъщи.

Изследователите, от своя страна, следят редовно кръвното налягане на участниците в продължение на три седмици, за да установят промените в стойностите на работното място и у дома.Резултатите показват, че действително тези, които смятат, че поемат повече отговорности по отношение на домакинската работа, са по-застрашени от високо кръвно налягане. Причината се дължи най-вече на стреса от натоварването с твърде много ангажименти и справянето с тях, уточнява екипът от учени. Според тях, „усещането за отговорност за домакинството, а не времето, прекарано в извършване на дейността, е най-изтощително“.

Оказва се, че почистването, готвенето и пазаруването са сред домакинските задължения, които са най-честата причина за повишаване на кръвното налягане. Следват рискови фактори като поддръжката и ремонта на колата, плащането на сметки и поддържането на семейния бюджет.

Много родители могат да не се съгласят, но отглеждането на деца няма отрицателно влияние върху кръвното налягане, уточняват изследователите. Любопитно е, че жените се грижат за домашните любимци, докато мъжете се стресират от тази отговорност.

може ли да се умре от страх

Славея — Sat, 16 May 2009 22:55:50 +0000

„Умирам от страх”- колко пъти сте произнасяли тази фраза или пък сте я чували от близък човек! Може ли наистина да се умре от страх?
Медицинската практика показва, че в екстремни ситуации хората действително могат да получат разрив на сърцето. Под влиянието на страха възниква така наречения рефлекс за „бягство” или за „сражение”. Именно той осигурява оцеляването при критични обстоятелства. Целият организъм започва да работи с повишена интензивност. За привеждането на организма в такова състояние на „бойна готовност” е отговорен адреналинът. Той се разпространява бързо в организма и въздейства на нервната система. Но в големи количества е вреден за тялото и може да увреди основни вътрешни органи.
Най-често причината за „смърт от страх” е нарушение в работата на сърцето, към което първо се насочва произведеният адреналин. Под негово въздействие в клетките проникват калиеви йони, които на свой ред заставят сърцето да се съкращава по-интензивно. Ако количеството адреналин е твърде голямо, се появява лация – патологично по своя характер сърцебиене. Ако ритъмът не се нормализира своевременно- това може да стане причина за смърт.
Така че, страховете ни не са безообидни и не са за пренебрегване.

паметта се увеличава с възрастта

Славея — Fri, 03 Apr 2009 22:08:23 +0000

Спомените у хората започват да се сформират още от самото им раждане и тяхната трайност се увеличава с напредването на възрастта. През първата година от живота си бебетата запомнят нещо, но след това много бързо го забравят- детска амнезия. Това е причината за неспособността да имаме ясни спомени от най-ранно детство(до 4 години).
Изследователите смятат, че способността за формиране на спомени зависи от цялата мрежа в мозъка, а някои нейни части се развиват в по-късно време. Пълноценна мрежа се създава между 6-18 месец от раждането, с която се оформят краткосрочната и дългосрочната памет. Паметта е способността на мозъка да приема, обработва и съхранява информацията, която сме получили. Тя пази образите и мислите натрупани за всичко, което ни заобикаля, а заедно с това емоциите, които са предизвикали. Паметта е хранилище на индивидуалния опит, който сме натрупали. Има няколко вида памет:
- първична памет- включва запаметяването на факти, образи, думи от няколко секунди до няколко минути. Тя е краткотрайна. До всички данни от нея се стига много бързо, но също така лесно се заместват от нова информация;
- вторична памет- включва натрупаната информация, която може да бъде”извикана” след продължителен период от време(години). За синхронизирането на тези данни могат да са нужни няколко минути. Това е необходимо за да се активират последователно различни мозъчни области, в които е складирана нужната информация. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайна памет от съществено значение е периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат;
- сензорна памет- началния период на запаметяване. Сензорните белези на обекта се запазват за няколко стотни от секундата, след което се заместват от нови сигнали.
От значение за добра памет е своевременното доставяне на кръв към мозъка чрез физическа активност. Четенето също подобрява паметта.

паническо разсройство

Славея — Wed, 18 Mar 2009 22:01:27 +0000

Паническото разтройство е състояние, характеризиращо се с многократни появи на панически атаки. Паническата атака преставлява заливаща вълна от непреодолим страх, която идва без предупреждение и не е предизвикана от обективни причини. Пристъпите обикновено траят няколко минути, но може и по-дълго. Могат да се повтарят с различна честота, без определена периодичност. Когато човек загуби възможността чрез волята да оправлява вниманието, концентрацията и дишането, той губи контрол и изпитва силен ужас. Съществуват доказателства за генетична предразположеност, но най-често заболяването се проявява при жени до 24 годишна възраст.
Болните развиват агорафобия(страх да се стои на многолюдно място), страх от попадане на място или ситуация, от която не биха могли да излязат без чужда помощ. Мястото, където получат атаката се превръща във фобийно място. Честите и непредвидими пристъпи на паника водят до чувство на страх от оставане сам или отиване на публични места. Много от пациентите се ужасяват да не колабират на публично място. За това те често избягват да напускат дома си. Паническата атака често бива последвана от траен страх от нова атака. В последствие, избягването на застрашаващата ситуация се превръща в основен проблем, който води до социална изолация.
Симптомите са различни при различните пациенти. Ключовият симптом на паническото разстройство е постояният страх от бъдещи панически атаки. Най-често срещаните са:
- учестен пулс;
- затруднено дишане, чувство за недостиг на въздух;
- болки в гръдния кош;
- топли и судени вълни;
- треперене и потене;
- замаяност и гадене;
- изтръпване на крайниците;
- парализираш ужас;
- страх, че полудяваш или умираш;
- загуба на контрол над тялото и разума;
- чувство за нереалност.
Причините за появата на паническото разтройство са:
- физиологични- мозъкът изпраща лъжливи сигнали за липса на кислород и болните изпитват задушаване; при хормонален дисбаланс, следствие на някакво еднокринно заболяване; при употреба на кофеин;
- психологични- след тежък стрес, причинен от смърт или загуба на близък човек; след развод; загуба на работа.
Прекаленото физическо натоварване също може да отключи паническото разстройство.
По своята същност самите панически атаки не са опасни, но изживяването може да бъде ужасяващо, поради временната загуба на контрол. Болните често изпадат в депресия. Голяма част от тях се пристрастяват към алкохол, наркотици.
Паническото разтройство е лечимо! Когато успеете да анализирате симптомите и да научите какво точно се случва с вас, вече сте направили първата крачка в борбата с паническите атаки. Ако пристъпите са леки и редки, може да си помогнете сами, приемайте:
- мултивитамини и минерали- те доставят всички необходими вещества на организма, които се изчерпват в стресово състояние;
- билки- жълт кантарион, мента, маточина, лайка- възстановяват емоционалната стабилност;
- витамини от група B- намалят напрежението и спомагат за доброто функциониране на нервната система;
- есенциални мастни киселини- въздействат върху правилните функции и развитието на мозъка.
Когато човек промени отношението към това, което го плаше- то престава да го вълнува. Често трябва да си повтаря-безпокойството е нормално чувство. Защо трябва да се страхувам толкова от него? Необходимо е да контролирам чувствата си с отпускане, успокояване, отвличане на вниманието и тогава те ще се разсеят. Аз съм спокоен. Аз съм любвеобвилен. Аз трябва да вярвам в себе си. Аз ще работя върху себе си и ще ставам все по-силен. Радвам се, че живея! Изпълвам се с енергия, вълнение и ми прави удоволствие да бъда сред близки и приятели. В състояние съм да решавам проблемите си. Силата ми е по-голяма от проблемите! От тях мога да извлека поуки за по-нататъчното си развитие. Чувствам се спокоен. В ума ми вече цари мир!
При по-сериозни атаки, потърсете компетентна лекарска помощ. Специалистът ще ви предпише подходящите медикаменти, предназначени за облекчаване и пълно премахване на пристъпите. Веднъж излекувано, паническото разстройство не води до никакви усложнения.

как да се преборите със стреса

Славея — Sat, 07 Mar 2009 23:24:00 +0000

Всеки различно реагира на стреса. Някои в резултат на силния стрес могат да получат инфаркт, други стават по-силни. Така е защото всеки различно тълкува станалото. Не е важно какво ни се е случило, а е важно какво правим след това! За да продължим е необходимо да приемем фактите. Доказано е, че стресът се премахва по-лесно по двойки.
Необходимо е да изберете човек, на който може да доверите болката си. Споделяйки, вие сваляте част от напрежението. Човекът, който е до вас в този труден момент не трябва да се оплаква, но в никакъв случай и да ви успокоява. Той трябва да се присъедини и преживява заедно с вас случилото се. Необходимо е да ви задава провокативни въпроси, а не такива, на които се отговаря с да или не. Трябва да се убедите, че може да е и по- зле. Когато сам стигнете до утешителната мисъл ще получите по-голямо облекчение. Задължително си научете урока, за да не изпитвате отново болката за напред.
Представете си неприятностите като картини. Може да ги скицирате, ако нямате талант да рисувате- напишете страховете си върху лист хартия. Затворете за няколко минути очи. След това накъсайте листа на малки парченца или го изгорете. Изхвърлете отпадъците и … забравете за случилото се.
В моменти на силен страх се опитвайте да се отпуснете. Ако активната памет успее да се разтовари с приятни спомени, всичко неприятно ще бъде изтласкано навън от съзнанието. За няколко минути се отдайте на приятни спомени или мечти и обезателно ще се отпуснете.
При наличие на стрес може да се намали общото напрежение с медитация, чрез любима музика, чрез особена дихателна техника. Много помага и тежкото физическо натоварване- не ви остават сили да мислите за проблемите си.
При стрес е полезно да се смени местоработата, жилището, обичайното обкръжение. Когато излезнете от стереотипа, вие ще успеете да оставите неприятностите в миналото, ще сте ангажирани с приспособяването си към новата среда.

шизофрения

Славея — Fri, 06 Mar 2009 18:28:57 +0000

Шизофренията представлява биологично разтройство на мозъка. При болните се наблюдават отклонения в мисленето и възприятията, погрешно тълкуване на събитията. Симптомите се появяват между 16-39 години, не изглеждат сериозни и не им се обръща нужното внимание. Младежите започват да странят от приятелите си, занемаряват външния си вид, напрегнати са и им липсва концентрация, имат проблеми със заспиването. Мъжете развиват заболяването в по-ранна възраст в сравнение с жените. Установено е, че пациентите принадлежат към ниските социоикономически групи.
В началото болестта има периоди на ремисия и рецидиви. Понякога заболелите спокойно изпълняват задълженията си и успешно се вписват в обществото. В друг период се наблюдават безразличие, затваряне, заблуди, халюцинации. Често чуват гласове, имат чувството,че някой им пуска мисли в главата. Факта, че се засилват и отслабват симптомите говори за автоимунно заболяване. Има доказателства за шизофренията, че е генетична. Понякога няколко члена от семейството страдат от нея. При изследване на мозъка се забелязва недоразвитост или необичайна функционалност на частта от мозъка, която контролира мисълта и поведенческата дейност. В определени пространства на мозъка течността е по-голяма в сравнение със здравите хора. Познати са няколко типа шизофренни разтройства:
- параноидна шизофрения- характеризира се с неоснователен страх от преследване, болните са напрегнати, объркани с дезориентирано поведение. Споделят, че чуват, виждат, и усещат неща, странни за околните. Доста са агресивни когато се чувстват застрашени;
- кататонна шизофрения- при нея има двигателни смущения. Едни от болните остават в неподвижно състояние, други са превъзбудени и свръхактивни. Забелязва се и редуване на застиналост и възбуда;
- хебефренна шизофрения- проявява се преди 25-годишна възраст. Характеризира се със значителен регрес и дезорганизирано поведение. Болните са свръхактивни, гримасничат и се смеят без причина;
- проста шизофрения- при нея началото е бавно, незабележимо. Постепенно болните намалят контактите с околните и се затварят в себе си. Стават апатични и ги завладява безразличие. Липсва им мотивация и губят желание за пълноценен живот.
При различните пациенти заболяването протича различно, но се класифицират няколко типа:
- прогресивно- забелязва се изолиране, непрекъснато, прогресивно обогатяване на симптомите, нарастващ дефицит на личността;
- пристъпно-прогресивно – болестният процес протича непрекъснато, като се забелязват пристъпи, завършващи с пълни ремисии, без дефицит на личността;
- еднотипна шизофрения- остър пристъп, завършващ с пълно оздравяване; или остър пристъп завършващ с недълбок дефицит на личността.
При лечение се приемат лекарства, които нормализират химичния баланс в мозъка и спомагат за премахването на заблудите и халюцинациите, но за жалост имат и странични ефекти. Основните средства прилагани при лечението на шизофренията са невролептиците. Много полезна е и психотерапията, особено са другите членове на семейството. Специалистът обеснява как по-лесно да се справят с проблемите, как да направят живота си по-малко стресиращ.
При правилна терапия, при връщане на пациента към обичайната му среда(преди да започне болестта), може да се постигне едно прилично качество на живот.

човек не е нито толкова щастлив, нито толкова нещастен, колкото си въобразява

Славея — Wed, 04 Mar 2009 17:28:12 +0000

Щастието е позитивна емоция. То е радост, задоволство, удоволствие, проявени, чрез поведението. Според Фридрих Ницше то е неделима част от инстинктите, стига живота да е във възход. Може де се употребят още много термини, които да характеризират щастието, като проява на някакво задоволство. За различните хора то изглежда различно. За едни щастието е знание, за други – израз на любов, за трети – кариера и т.н.
От своя страна „нещастието” е другата крайност. То е проява на негативна емоция, подтиснатост, тъга, страдание, загуба, липса на нещо, което доставя удоволствие. Всичко определено като – гибел.
Според Зигмунд Фройд „инстинкта за удоволствието” е част от „То”( несъзнаваното), което определя нашите мисли, чувства, желания и поведение. Сексуалността е една от проявите на човешката същност. Какво е сексуалността? Животински инстинк, постредством, който се възпроизвеждаме или неописуемо свръхудоволствие, което ни дарява със заряд и жизнена енергия?
Безспорно, чрез секса се продължава човешкия род. Но в древните учения като „Кама сутра” например, сексуалността е върховно удоволствие, за което не е нужно непременно да има полов контакт. Това е любовта, която се изпитва, чрез докосването, чрез галенето, чрез любовната игра. Сексуалостта е божествена, защото, тя е проява на вибрациите на сърцето, които стимулират мозъка да отчита щастието и да изпраща нервни импулси към половите органи за достигане на „оргазъм”, дори без наличието както казахме на физически полов контакт. Сексуалността е проява на онази любов, която носи върховното щастие. Вероятно поради тази причина, Фройд отдава на сексуалността такова значение.
При липса на сексуални контакти, зрелият човек търпи изменения в психиката. При нарушения на сексуалността, се проявяват поведенчески, а следователно и физически отклонения. От там се нарушава способността за общуване, за логическо мислене, за правилни решения и т.н. В този смисъл „сексуалният инстинкт” действително е мощен наместник в когнитивните процеси на индивида.
При налични вече проблеми в сексуалността, човек започва да изтласква мислите и чувствата, които предизвикват негативна емоция. За да се компенсира липсата, мисленето се насочва към нещо, което ще запълни празнотата. Но така или иначе „кръпката” си остава. И за да се възстанови първоосновата е необходима „нова дреха”, т.е. промяна на мисленето, на начина на живот при новите условия, които ни предоставя реалната действителност именно за да се възстанови чувството за удоволствие.
Щастието не се определя само в задоволяване на сексуалните желания и потенции. Радост изпитаме когато общуваме, когато постигнем успех в някакво начинание, от раждането на дете, от сдобиване с материално богатство и др. Това също се отчита от разума като задоволство, следователно като щастие. Именно поради тази причина, човек неминуемо се стреми към всичко, което му предоставя положителна емоция и избягва всичко, което му носи негативна емоция.
Да се върнем към въведението и да си припомним мисълта, че „човек не е нито толкова щастлив, нито толкова нещастен, колкото си въобразява”. Дали това е така?
Ако се замислим, отговорът ще е ДА. Защо ли?
Ще вземем за пример отношенията между двама влюбени. В началото на тяхното запознанство, възниква пламенна любов. Всичко в битието на влюбените се променя мигновенно. Света започва да става по-красив. Мнението на другите вече е без значение. Всеки един от двамата е готов да жертва живота за другия. Чувството на щастие прелива във върховната любов. Засилва се чувството за сигурност и със невероятна смелост те се борят за тази любов. Едва ли има човек, който да не е изпитвал такова щастие.
Това щастие обаче притъпява способността да се „видят” грешките на другия. И идва момента, в който единият първи сваля „розовите очила” и прозрява истината, която е, че другият има недостатъци. И настъпва пълният обрат. Напира чувството на недоволство, на взискателност, което бавно но сигурно може да се превърне в ненавист или в омраза. Вземе ли превес тази страна, предимствата на любимия се превръщат в недостатъци. Това вече е нещастието.
Разумът вече е отчел и едната и другата крайност на връзката между двамата влюбени. В началото на тази връзка, в моментите на прелюдията на щастието и единия и другия са проявявали своите недостатъци, но те са били отчитани като такива само от околните, не и от влюбените. В края на връзката и двамата са проявявали своите добродетели, но те вече са забулени от мисълта за болката и страданието, което причинява другия. И дори единия да изпрати сигнал изпълнен с добри намерения, то другия ги възприема като враждебни.
Изводът е, че щастието се съдържа в нещастието и обратно. Едното може да вземе превес над другото, но това не означава, че последното е изключено. То просто си седи и чака, да се прояви.