Всеки е страдал от любовно терзание и му е познато това състояние. Ако сте твърде млади- подгответе се. Сърцето се къса не само на изоставените, но и на тези, които са сложили край на безперспективната връзка.
Любовта е преходна- идва и си отива, за да бъде сменена с нова. Всяка си има своето очарование. За да е дълготрайна, трябва да се грижите за нея, но в никакъв случай с цената на много компромиси. Ако все пак я загубите, важното е да съумеете да контролирате емоциите си. Над чувствата си нямате власт! Можете само да контролирате поведението си, породено от тях. Опитайте се да пропъдите мрачните си мисли и не допущайте да изпаднете в депресия. Най-добрият начин да преживеете болката е ….да се потопите изцяло в нея. За да се възстановите бързо ще ви помогнат следните стъпки:
- не потискайте чувствата и страданието. Дайте воля на насъбралите се емоции. Поплачете си. След всеки взрив на болка, настъпва облекчение. Най-много сълзи са пролети над сбъднати молитви. За напред не искайте неща, които не са ви съвсем ясни;
- овладейте омразата към бившия си партньор. Опитайте се да заличите насъбралата се обида. Намерете отдушник за нея, иначе ще отровите целия си живот. Дайте воля на омразата си. Напишете на бившия си партньор гневно писмо, в което да изложите всичко, което ви тежи. Излейте цялата насъбрала се болка върху лист хартия. Никога не изпращайте това писмо! Накъсайте го на малки парченца или го изгорете. След това ще се почувствате възродени;
- започнете усилено да спортувате, посещавайте различни школи, образовайте се. Няма значение какво ще правите, важното е да се натоварвате физически и психически. Така няма да имате време да мислите за раздялата. Умората при натоварването ще притъпи душевната болка;
- не търсете вина и не се самообвинявайте. Не анализирайте случилото се за да не се самонаранявате. Опитайте се да го приемете. Подкрепете се. Кажете си, че винаги сте постъпвали така, както сте смятали за правилно. Кажете си, че връщане назад няма- залепеното не е като новото, винаги остават следи;
- приемете раздялата не като провал или наказание, а като добро решение. Ако по този начин подходите към проблема, ще се почувствате доволни, че отново сте свободни.
Не жертвайте живота си за любовта- по-добре пожертвайте любовта за свободата си!
Студените и мрачни зимни дни са изключително тежки за хората, които изпитват сезонни емоционални разтройства. Те се характеризират с тъга, обезверяване, прекалена сънливост, повишен апетит за въглехдрати, преяждане. Научното название на това заболяване е фотозависима депресия и се причислява към психологическите разтройства. Зимната депресия е цял комплекс от ярко изразени изменения на душевното състояние, поведение, интензивност на общуване, продължителност на съня, ниво на физическа и полова активност. За болните са характерни униние, печал, чувство за безизходица, равнодушие, подтиснатост, раздразнителност, повишена тревожност. Всичко това се дължи на намаления синтез на серотина- хормона на щастието и равновесието, поради намалената слънчева светлина. През дългите нощи и мрачните дни се произвежда повече мелатонин, който прави хората сънливи и апатични. При болните се забелязва повишаване на нивото на хидрокортизона, който способства за изхвърлянето на солите от организма. Това вреди на костите. През зимните дни организмът не получава достатъчно витамин D. Депресията е симптом и за дефицит на витамин B12.
Зимната депресия се повлиява добре от лечение със светлина. При светлинната терапия се използва целия спектър на флуоресцентната светлина. Препоръчва се и промяна в начина на хранене- в менюто да се включат повече храни, съдържащи скорбяла и сладки неща. Физическите упражнения облекчават състоянието, дори по-добре от антидепресантите. Нивата на вит.D могат да се стабилизират като се ядат повече риба, яйца, мляко, овесени ядки. Може да приемате хранителни добавки. Мастните киселини омега-3 повишават настроението.
Психоневроимунологията обединява съзнание(психология), мозък(неврология) и естествените лечебни сили на организма(имунология). Всеки човек притежава естествен капацитет за самолечение, чрез който има възможност да възстановява пълнотата и равновесието си. Лечението се състои от две части- осъзнаване и саморегулация. За да разберем осъзнаването е нужно да знаем повече за това как работи съзнанието.
Съзнанието има две основи дейности- вътрешен диалог и осъзнаване. Те не могат да се проявят едновременно, само едната е активна в даден момент.
Вътрешният диалог е обичайния мисловен процес. Състои се от 4 части- мисли, чувства, представи, усещания. Те могат да бъдат активни поединично или заедно във всеки момент. Вътрешният диалог е крайния резултат от взаимодействието на нашата сетивна система и външния свят. Сетивната система записва и предава към съзнанието преживените гледки, звуци, миризми, вкус, допир. Тя е посредника между нас и всичко външно. Събраните части от информацията се складират в мозъка ни като спомени. Мозъкът складира тази информация в две основни категории- фактическа и психологическа информация. Двата типа информация могат да останат спящи и неактивни или да бъдат активирани чрез събития и факти, които отключват паметта ни. Непрестанното задействане и набиране на фактическа и психологическа информация и свързаните с тях мисли, чувства, представи и усещания изграждат духовната дейност, която наричаме вътрешен диалог. Вътрешният диалог почива на складираната информация. До голяма степен нашите минали преживявания програмират мозъка ни. Когато нашето съзнание е обсебено от вътрешен диалог, ние забравяме за настоящия момент и потъваме в паметта- не можем да усетим красотата на една разходка когато сме се съсредоточили върху финансовите си проблеми. Постоянната ни погълнатост от вътрешен диалог потиска нашия живот, тъй като ние несъзнателно носим условностите и обичаите на нашите семейства и култура и обръщаме малко внимание на това кои и какви сме. Когато се издигнем от вътрешния диалог и обърнем внимание на сегашния момент, започваме да си спомняме къде сме и какво се случва. Това е осъзнаване- важната и за много хора непозната дейност на съзнанието.
Осъзнаване- избран, самоактивиращ се процес в съзнанието. Той не се проявява автоматично или естествено, а изисква съзнателни усилия. Състои се от 3 части – внимание, концентрация, медитация. Тези аспекти се появяват последователно- вниманието предшества концентрацията, която предшества медитацията.
Осъзнаването се разгръща, когато вътрешния диалог е престанал да заема нашето съзнание автоматично. То е съзнателно избрано, преднамерено внимание към преживяването в настоящия момент, без обръщане към миналото. Осъзнаването ни дава възможност да се установим, да се успокоим, да видим и преживеем това, което става в живота ни сега, за разлика от това, което става в нашите съзнания. Вниманието дава възможност да осъзнаем и преживеем без интерпретации и изопачаване от вътрешният диалог настоящия момент. Ако сте в състояние да задържате вниманието без разсейване, ще достигнете втората част от осъзнаването- концентрацията.
С натрупването на опит става възможно да се задържа вниманието и концентрацията за по-дълги периоди от време. Тогава съзнанието ни се успокоява и вътрешния диалог престава да ни ангажира. Ако сте решили да влезете в състояние на медитация, обектът на концентрация трябва да напусне мисълта ви, да изпразните съзнанието си.
Саморегулация- способността да въздействаме и променяме преживяванията си. Тя е насочена към собствения организъм и почива на вътрешните ресурси. Има за цел не да поправи грешките,а да разширява и обогатява живота ни. Саморегулацията има 2 елемента- съзнателен живот и ежедневна практика. За разлика от живот на автопилот, съзнателният живот е изборът да мислиш и действаш по здравословен начин. Това означава да бъдеш по-скоро буден, отколкото заспал; по-скоро предугаждащ, отколкото реагиращ. Съзнателният живот тренира разума като се опира на естествената му наклонност да създава навици. Помага ни да регулираме мисленето си по 3 начина:
- потиска проявяването на противоположностите;
- затвръждава добрата воля и хармонията с околните и заобикалящите ни;
- тренира съзнанието в осъзнаване.
За да се живее по здравословен начин се изискват едновременно усилие, непрестанно внимание, подкрепа от околните, воля, желание. Това не е никак лесно.
Необходимо е:
- да започнем мислене и действие, различно от това в продължение на години;
- да се разделим с някои неща, близки за нас, но непотребни вече;
- да започнем да мислим и действаме по начин, различен от този на семейството ни и на общоприетите норми.
Пробуждането за новите възможности, волята и желанието за съзнателен живот, обикновенно идват след големи сътресения в живота ни- болест, загуба на любим човек, голямо вълнение, постоянна умора. Твърде често трябва да се разболеем, за да осъзнем желанието си и да добием волята да бъдем здрави.
Вторият аспект на саморегулацията е ежедневната практика- определени дейности като тренировки по осъзнаване, контрол на дишането, аеробика, приемане на здравословна храна. Всяка една от тях е насочена директно към регулиране на специфични страни от работата на съзнанието и тялото. Новата практика изисква време, усилие и за това е важно да се подбере тази, която е най-подходяща за вас. В определена фаза от живота да се подбира такава ежедневна практика, която да е едновременно навременна и подходяща. Трябва да се разпределя през деня и упражнява с упоритост и постоянство. Постепенно тя ще се превърне в нов навик. Не е нужно винаги да започваме с радикално нова практика. Важното е да правим това, което можем и то с максимално старание. Най-важните аспекти на саморегулацията са адекватност, своевременност, измеримост.
Kогато отчаяно преследваме нещо, то ни убягва!
Когато приемеме положението, в което сме, и това, което имаме– ще получим желаното! За да имаме хармонични взаимоотношения с другите, първо трябва да се погрижем за собствените си потребности. Не можем да приемем нечия любов, преди да осъзнаем,че заслужаваме да бъдем обичани! Ние правим за другите това, което сме се научили да правим за себе си-приемаме, подкрепяме, прощаваме, въздържаме се от осъждане, освобождаваме се от ненужното, когато е необходимо. Хармоничните отношения се харaктеризират с взаимно уважение и проявление на доброта спрямо себе си и спрямо другия.
Ако любовта е съпътствана от уважение и доброта, значи е дълбока и истинска.
Пълноценните взаимоотношения предполагат доверие приемане, общуване, истинска привързаност и воля за компромиси на моменти. Добрите взаимоотношения не означават непрекъсната близост, непрекъснато споделяне и съгласие- тези връзки се превръщат в задушаващи и отегчителни.
Ако не обичаме себе си, към нас се ориентират индивиди, които също не се обичат. Ако търсите някой да се погриже за вас, да ви дари щастие, този който ще привлечете ще търси същото.
Несполучливите връзки са емоционално изтощителни и убиват духа. Пречат ни да разгърнем способностите си и ни отвличат от реалния живот. ”Изпиват “силите и енергията ни и ни пречат да бъдем съзидателни- по- добре – сами!
Единствената разумна причина да желаем връзка с някой е да споделяме себе си с някого.
Ако не се чувстваме значими и смятаме, че не заслужаваме любов, не бива да очакваме от партньора повече, отколкото сме готови да получим.
Когато сме несигурни в собствената си личност се влюбваме в хора, които не ни обичат.
Връзките ни отразяват начина, по който се отнасяме към себе си!
За да открием любовта на своя живот, трябва да сме съвместими със самите себе си. Необходимо ни е да се научим да се чувстваме добре без връзка!
Фактът,че заобичате себе си не означава, че всеки друг ще ви обича!
От момента, в който се почувствате добре в собствената си кожа, ще ви бъде много по-лесно да приемете, че някой не ви обича! Както Вие не обичате всеки, който познавате, така и другите имат същото право по отношение на вас.
Не си губете времето и енергията си за тези, които не ви приемат! Има достатъчно други хора наоколо, които се интересуват от вас.
Ако някой не ви обича, длъжни сте да се погрижете още по- добре за себе си.
При сърдечните връзки всичко е въпрос на баланс, а не на права и задължения. Най-сполучливите връзки са тези, при които всеки оставя другия да бъде самия себе си!
Хората се променят непрекъснато. Никой обаче не е в състояние да промени другия. Най-многото, което бихме могли да направим е да бъдем достатъчно търпеливи и да ги насърчаваме в усилията им. Можем да осигурим подходяща среда, подтикваща към обрат, но нищо не ни гарантира, че ще постигнем желаната промяна. Другият решава дали да се промени!
Научете се да приемате първо себе си, а после своя избранник. Ако той не показва склонност и стремеж за промяна- напуснете го! Вие решавате дали да поддържате тази връзка.
Когато се отдадем на собствената си личност, у нас изчезва жаждата да се харесваме на околните.
Знайте, че имате стойност, че сте добри, че заслужавате да бъдете обичани!
Честит празник на всички влюбени!
Морал – съвкупност от норми, правила които регулират, определят поведението на членовете на дадено общество, духовни и душевни качества на отделния човек.
Моралът в тесен смисъл на думата е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. Моралът в широк смисъл включва в себе си и нравствеността. Моралните норми се явяват вид социални норми.
Формирането на социални норми и поведение, съобразено с тях, започва от първия миг на появата на новия човек на света. Още от първите часове и дни новороденото се подлага на хранителен и хигиенен режим, чиито правила с времето засилват своята императивност.
За морални норми можем да говорим на по-късен етап от развитието на детето. Изследвания показват, че децата на 5-7-годишна възраст, макар и да не могат да дефинират понятието, разбират негативния ефект на „несправедливостта“ и реагират силно емоционално.
Моралните норми, вградени в поведенчески модели, доказват не само степента на овладяване на нормите, но и реалното отношение към членовете на собствената група, към хората изобщо, животинския свят и природата. Моралът е мерило (мяра) за социалността като човечност (хуманност) и любов към всичко извън себе си. Ако социализацията е формиране и усъвършенстване на индивида в съответствие със собствените цели и социалните очаквания, то тогава светът ще представлява тоталност от индивидуалности, т.е. индивидуални различия. Така се стига до другата съществена функция на социализацията, респ. морала – формиране на принципи на толерантност към различията като гаранция за съвместното съществуване н индивидуалното оцеляване и развитие. Толерантността корелира толкова силно и положително с любовта, колкото с уважението (зачитането) на другия като социална реалност и индивидуалност. Моралът е не идентифициране на другостта, а нейното уважение. В света на хората моралът винаги е бил толкова важен за оцеляването им, колкото хлябът. Липсата на морал е вземала и взема повече човешки жертви от липсата на хляб.
Обикновено в проблема за моралното развитие и неговите стадии се разграничават три аспекта: 1) морално мислене или съждение, морален избор – как оправдаваш, интерпретираш, обосноваваш своя морален избор “защо си постъпил така”; 2) морално поведение – какво си извършил, вече консумираната постъпка; 3) морални чувства – удовлетвореност или неудовлетвореност от извършването на една или друга постъпка – проблемът за качеството на емоциите, за култура и социализация на чувствата, насочващи към едно или друго деяние.
Ж. Пиаже пръв изследва представите за морала в ранното детство и определя два стадия на моралното развитие: 1.МОРАЛЕН РЕАЛИЗЪМ, когато детето приема правилата за абсолютни, изначално присъщи; оценката на постъпките е според техния резултат, а наказанието — според нанесената вреда; думите на авторитета определя кое е справедливо; 2.МОРАЛЕН РЕЛАТИВИЗЪМ, когато правилата се осъзнават като договорени. Детето осъзнава наличието и на вътрешни променливи, затова оценката на постъпките взема предвид и мотивите и намеренията, а справедливостта се осъзнава като променяща се от ситуация в ситуация.
Теорията на Колберг. — На тази основа Л. Колберг обрисува по-детайлна картина на моралното развитие. Той разграничава 6 нива на аргументирането и способността за морални съждения (а не действия).
ПРЕДКОНВЕНЦИОНАЛЕН МОРАЛ: децата обикновено реагират според представите за добро и лошо, които са възприети в дадената култура. Те мислят в материален план (награди и наказания), като отчитат силата на авторитета.
1. „ще го направя, за да избегна наказанията“ — ориентиран е към физическото наказание и подчинението — детето не отчита интересите на другите, то следва наложените от авторитета правила, защото иска да избегне наказанието. 72% от съжденията на децата до 7 г. обикновено са такива.
2.“ще го направя, ако и ти направиш нещо за мен“ — това е мотивацията за просоциалното поведение на децата. Инструментално-релативиствка ориентация; първата прагматична децентрация и обръщане към другия. 32% от съжденията на децата до 7г.
КОНВЕНЦИОНАЛЕН МОРАЛ: личността се идентифицира с общността и интернализира правилата и очакванията на референтните други, на социалната система. Осъзнава се значението на социалния ред, моралността му има предимство пред всички други съображения.
3. „ще го направя, за да съм добър, да ме харесаш“ — съобразява се с междуличностните конвенции за доброто дете, важното е да го приемат, да поддържа позитивен образ. Нарастват от 8та до 10та година.
4. „ще го направя, защото го изисква законът, редът“ — истински конвенционален морал. Юношите мислят на това ниво.
!!! Ограничението е, че индивидуалните човешки ценности са в конфликт с правилата.
ПОСТКОНВЕНЦИОНАЛЕН МОРАЛ: субектът осъзнава, че социалните норми не са наложени, а са резултат на социален договор. Освен това човек осъзнава релативизма на моралните ценности. Става способен да отграничи основните човешки права и задължения, нещо, което е общо за всички култури. На този етап човек може да конструира универсални морални принципи, като диференцира своята морална екзистенциална гледна точка от правилата и очакванията на значимите други и общо от социалната система.
5.“ще го направя, защото се споразумяхме, така е най-добре за всички“ — обществен договор, съжденията в конституциите.
6. „ще го направя, защото такава е универсалната, общочовешка справедливост“ — постигнат е баланс между справедливостта и индивидуалните човешки права. Човек се съобразява не с написаните правила, а с вътрешно етичните норми, които намира за универсални.
Установяват се множество междукултурни различия (тези етапи са характерни за западните общества), както и междуполови.
Моралното развитие се осъществява в морални ситуации. Моралната ситуация е зададена от другия. Отговорността за другия е началото на моралността. Моралността не може да бъде сведена само до разума, емоциите или действията. Моралните ситуации изправят пред дилеми, които Аз-ът трябва да разреши и с това да защити своята същност.
Съществуват различни типове ситуации, в които моралността изявява себе си:
– Ситуации, в които Аз-ът е неволен свидетел на страданието на другия.
– Ситуации, в които Аз- ът е автор на постъпки, нараняващи другия.
– Ситуации, в които Аз-ът трябва да избира на кого и как да откликне, да избира между различни морални норми и правила.
Във всеки един от тези типове ситуации не е трудно да се открие присъствието на емпатията не само като преживяване на състоянието на другия, но и като мотив, задаващ постъпките на Аз-а.
Емпатията е непосредствен емоционален отговор в ситуации, в които Аз-ът е свидетел на страданието на другия; В ситуации на нараняване на другия емпатията се трансформира във вина;в ситуациите на избор емпатийната вина може да се допълни с емпатийно преживяване на несправедливостта, със симпатия, с емпатиен гняв и да повлияе на избора, с който Аз-ът ще изрази своята отговорност. Емпатията създава сигурност, усещане за взаимна принадлежност, за заедност, защото това е начин да се преживее и разбере това, което се случва с другия; или да се “Навлезе” във вътрешния свят на другия – чрез тези доближавания, другият получава възможност да премине зад своята граница, да схване себе си като нещо различно от себе си. Тя създава особено пространство, запълнено с взаимно признаване; със сигурност – другият може да изрази своите преживявания свободно – без безпокойство; доверие и обич, подтикващи към разбиране и саморазбиране, което е условие за самопреодоляване; емпатията е начин да бъда с другия, начин за непрекъснато изграждане на заедността. Емпатията е основана на близостта в опита, което прави възможно преживяването на чуждите преживявания. Чрез завръщане в преживяванията си, Аз разбирам преживяванията на другия в дадена ситуация. Моите преживявания не се преживяванията на другия, но изпитаните от мен преживявания ми дават възможност да разбера какво изпитва или може да изпита другия. При участието си в емпатията Аз–ът запазва съзнание за своите преживявания, като различни от преживяванията на другия. Аз–ът не загубва себе си в другия. Изпитваните емоции се преживяват от Аз–а като отговор на емоциите на другия. Чрез емпатията Аз засвидетелствам признание на другия. Емпатията засилва доверието. Другият осъзнава своите преживявания, остава открит за тези преживявания, предизвикан е да се отправи без страх към тяхното преосмисляне, да улови и най – нежните емоционални движения. Емпатията придава на постъпките на Аз–а смисъл чрез:
-изтръгването от безразличието към другия;
-поставянето на другия в ситуация, в която Аз–ът е отговорен, в която вече е отишъл отвъд безразличието;
-освобождаването на другия от света на баналното, всекидневното и поставянето му в ситуация на неповторимост, където другият е забелязан, отделен, обграден от външните посегателства. В срещите лице в лице емпатията изразява:
-засилена чувствителност към чувствата на другия; настроеност към нюансите на смислите;
-непосредствено преживяване на чуждото преживяване – емпатията не е знание за чуждото преживяване, а приживяване, което е отговор на това преживяване.
Аз–ът може да изпита чувства, които:
- са близки до чувствата, изпитвани от другия;
-са отдалечени от чувствата на другия; тези чувства издават по – дълбока съпричастност; моето преживяване не е като преживяването на другия; в моето преживяване другият няма да открие това, което е преживял – няма да открие отново безизходността на своя живот; моето преживяване е обогатяващо преживяване; тези чувства могат да се изразят като – притеснение, гняв, вина, безпокойство, обич, симпатия и др.
- другият не изпитва.
Всички тези чувства са емпатийни, защото са отклик на ставащото у другия, защото са свързани със ситуацията, в която се намира другият. Обвързаността на емпатийната съпричастност с жизнения път на другия се открива особено силно в две ситуации:
- когато другият не осъзнава своята жестока участ – ситуация на неизлечимо заболяване; при срещата с участта на другия Аз–ът може да изпита тъга и състрадание, независимо че другият може да не страда и да не подозира предстоящото страдание, което ще бъде неизбежно в оставащия му живот; тъгата и страданието за другия са причинени не от случващото се в тяхната среща, а от трагизма на живота, от неговата безизходност;
- когато другият е изправен пред смъртта – срещата със смъртта напомня за битието, за отговорността да живея малкото останал живот, да завърша делото на моя живот; в тази ситуация емпатийната съпричастност се изразява в споделянето на радостта, но това е радост, която никога не забравя тъгата от трагичната участ; това е радост, която е изпълнена с любов, която подкрепя другия в изпитваната радост като отговор на желанието да живее, радост, която напомня за живота, а не за смъртта, която крещи: аз никога няма да те изоставя сам в последното ти пътуване. Чрез емпатията Аз–ът запазва достойнството на другия. В ситуациите на неизлечимо страдание другият страда не само от своето страдание, но и от страданието, което причинява, измъчен от болката и тъгата, която открива в моите очи. В тези ситуации другият не иска да страдам, защото моето страдание напомня за изпитваното страдание и засилва угнетеността на ситуацията. Чрез радостта и любовта аз мога да освободя другия от страданието и да събудя жаждата за живот и спомените за отминалите щастливи дни. В тези ситуации емпатийната съпричастност достига до много сложни форми, в които страданието и тъгата се редуват с любовта, топлината и радостта, които напомнят на другия, че не е сам, че не е изоставен, че неговият живот не е бил напразен.
От анализа на алтруистичното поведение Хофман развива идеята за когнитивната основа на моралното поведение и обвързаността на когнициите с афективннте процеси. Емпатията, симпатията и вината са тясно свързани с когнитивното развитие и ролевото поведение, което също е когнитивно детерминирано. Когнитивното развитие обаче не е „чувството за Другия“, а представата за него. Чувството е афективно образувание.
Емпатията е афективна реакция спрямо дистреса на другия, аналогия на преживявания от самия индивид дистрес в подобна ситуация. Трансформацията на емпатията в симпатия протича на три етапа, свързани с трите равнища на когнитивното възприемане на Другия. Реакциите на първия етап се характеризират като „примитивни“, „пасивни“, „неволеви“, дори „неадекватни“. На втория етап вече може да се говори за адекватност на поведението. И едва на третия етап се формира симетрията, която мотивира разгърнатата и адекватна реакция, насочена към Другия. Нарастването на когнитивните способности помага първоначалното емоционално отношение към Другия да се трансформира в поведение към него. Социалната роля определя алтруистичните мотиви на поведение.
Когнитивните способности са предпоставка, по недостатъчно условие за морално развитие. Достигнатото равнище на когнитивно развитие обаче определя възприемчивостта на индивида за социални послания, защото според Дж. Аронфрид експерименталната парадигма за социализацията не може да внуши по-комплексни и автономни морални принципи у детето, което няма необходимия когнитивен капацитет. Тежките вродени или придобити психични разстройства препятстват включването на индивида или го изваждат от социалния контекст. От когнитивната готовност зависи кое социално въздействие е по-ефективно – забраната или поощрението, оценъчното съждение, правилата или принципите на поведение. И на трето място – когнитивното развитие е необходимо условие за усвояване на социалната информация, която в процеса на социалното учене непрекъснато се обогатява, преструктурира и преорганизира в съответствие с външните изисквания и вътрешните принципи, за да се постигне съгласуваност между индивидуалното поведение и социалните шаблони. Саморегулацията на личността, нейната самооценка и оценката на очакваните последици изискват определено равнище на когнитивно развитие. В същото време то не е достатъчно условие за морална реализация. Много често хората знаят нормите, но не ги спазват по различни индивидуални или произтичащи от груповата принадлежност причини.
Развиването на емпатийността е предпоставка за моралното развитие , тъй като емпатийната участност е предизвикателство към моралността на Аз-а – Аз съм изправен пред собствената си отговорност и пред разбирането, че аз не мога да бъда загрижен единствено за себе си. Едновременно с това осъзнавам , че моята емпатийна отзивчивост не е неизбежна и задължителна, че аз съм този, който избира дали да откликна, дали защитавайки себе си да поема отговорност за другия. Аз избирам дали да легитимирам себе си като морален – аз в срещата си с другия.
Времената на промени често пораждат чувството за криза и почти винаги – чувството за морална криза. Дезориентацията се проявява или като желание за връщане към традиционния порядък и норми(консервативно авторитарна нагласа), или като некритичен релативизъм („времената са такива”).И двата вида нагласи игнорират факта, че успешната морална социализация и трайното интернализиране на морални ценности минават през утвърждаването на рационалността, самостоятелното мислене и способността за оценка и самооценка. Многократно е посочвано, че моралната дидактика, неподкрепена от адекватни поведенчески модели и рационална аргументация, е не просто безплодна, а направо противопоказна.
Сънят е времето когато тялото преминава етап на клетъчно обновление и чрез имунната система се унищожава всяка ненормална клетъчна дейност. Късното заспиване намаля имунитета и способността на организма да се бори с инфекции. Недоспиването състарява- малкото сън затормозява метаболизма на въглехидратите в ендокринната с-ма, а точно тези функции страдат при стареене на организма. Трябва да се спи на дясната страна. При заспиване на лявата страна пилорния свинстер се намира отгоре и стомаха не може да изтласка храната към 12-пръстника. Спейки на лявата страна дишането става с дясната ноздра, което прегрява мозъка и причинява безсъние. Студът намаля ефективността на съня и за да се наспи човек на студено му е необходимо повече време. Не трябва да се спи по-корем- натоварват се шийните прешлени и се получава главоболие. Спящите по корем са недоволни от професията си, а спящите по гръб- силни и преуспяващи личности. Свитите на кравай и притискащи към себе си възглавницата се нуждаят от нежност, склонни са към мрачни настроения. Завитите през глава- песимисти. Спящите повече от 9 часа са емоционални личности, раними души, склонни към мъчителен самоанализ. Те са творчески надарени, намират нестандартни решения. При глава обърната на север при спане кръвното налягане е най-ниско и сънят е най-дълбок. С глава, обърната на изток също е здравословно. Ако главата е обърната на юг- нервност, на запад – мрачни мисли и кошмари. Човек, който не сънува е нервен и напрегнат- той и в съня си не може да намери реализация на мечтите си. Сънищата в началото на годината и в началото на месеца дават повече предсказания за по-голям период от време. Сънищата срещу понеделник- лъжат; срещу вторник- научават се тайни; срещу сряда- финансови възможности; срещу четвъртък- съдбовни сънища; срещу петък- сбъдват се любовни пророчества; срещу събота- делови; срещу неделя- семейни. Повтарящите се сънища могат да подсказват за скрит проблем със здравето. Сънуването е опит на организма да привлече вниманието ви към проблемите . Ако сутрин човек се събужда спокоен и си спомня съня- това е знак за добро физическо и психическо здраве. Съмненията и тревогите натрупани през деня оставят следи в подсъзнанието и отново се появяват в съня като по този начин позволяват да се избавим от тях. Повечето от тях са решето, с което мозъкът сортира натрупаната информация и оставя само необходимата. Изкуствено предизвикания мрак стимулира отделянето на мелатонин действащ преспивателно. Мелатонинът и серотинът са молекули на съня. Преди лягане се приема 2 суп.л. захар. Тя бързо стига до мозъка- превръща се в глюкоза; която става съставна част на белтъка триптофан- от него се изработва серотин, а в щитовидната жлеза от триптофона се изработва мелатонин. Срещу безсъние помагат 1 ч.ч топло мляко с 1 суп.л. мед; 1 ч.ч. затоплена бира; потапяне на ръцете до китките в студена вода за 10-30 секунди; масажиране на главата за 1 минута. Безсънието покачва теглото – недостигът на енергия води до преяждане.
ДА ЖИВЕЕШ, ОЗНАЧАВА ДА ПРАКТИКУВАШ – ЖИВОТЪТ Е ПРОЦЕС
Ако се стремите да станете уравновесени, да сте отговорни, да се научите да цените себе си – Вие сте от многото нещастни хора на този свят !
Стремежът да направим света справедлив води до самопоражение. Обикновено към това се стремят хора изтъкани от гняв, негодувание, завист, несигурност.
Когато разберем, че не можем да премахнем болката в света, собственната ни болка отслабва.
“Излишната болка “ е породена от несигурността ни! В живота има достатъчно истинска болка, която не може да бъде овладяна. Не бива да добавяме още !
Да се страхуваш е човешко и не означава, че си слаб и безпомощен. Това е усещане. Поведението ни определя характера.
Несигурността е частична или пълна липса на себеуважение.
Страхът е синоним на несигурността.
Смелостта не е липса на страх – означава да правиш нещо въпреки страха си.
Геройство е да се страхуваш от нещо и въпреки това да не го отбягваш. Колкото по-често се сблъскваме с това, което ни плаши, толкова по-малко се страхуваме. Да приемаш болката, осъзнавайки, че не можеш да я заличиш и въпреки това да даваш най-доброто от себе си е геройство.
Страхът създава порочен кръг: страх – вътрешна несигурност – страх от самия себе си – загуба на контрол – парализиращ страх – загуба на сигурност – страх !
Ако искаме да живеем пълноценен живот, не бива да допускаме вината и тревогата да ни обземат !
Ако човек е много отчаян може да се научи на всичко !
Не се нуждаем от вина, защото имаме съвест ! Тя ни е един внимателен учител , който ни казва, как да се развиваме и какво трябва да променим. От вината можем да се освободим, когато поемем отговорността за своето поведение.
Ако се чувстваме отговорни за всичко, което ни се изплъзва– ние не сме господари на живота си! Ако над дадено нещо нямаме контрол, ние не сме отговорни за него! Само над 2 неща имаме контрол :
-изборът как се възприемаме ;
-поведението ни в зависимост от това, как се възприемаме .
Какво изпитваме спрямо себе си е избор и е под наш контрол!
Чувствата не могат да бъдат контролирани. В състояние сме да контролираме избора, какво да чувстваме спрямо себе си !
Себеуважение –да цените себе си, да действувате с любов и грижовност към своята същност!
Себеуважението е човешко качество и стремеж за цял живот! То не е “бързо действащо “ хапче. То е начин на съществуване, позволяващ да опознаете и да се погрижите за себе си !
Тревогата ни откъсва от настоящето и това е губене на време !
Над миналото тегне вина. Бъдещето извиква тревога. Когато не сме сигурни за бъдещето изпадаме в паника. Оставайки в настоящето ние сме в състояние да контролираме нещата !
Представата ни за бъдещето е само представа, а не гаранция!
Колкото по-голямо значение придаваме на това, което имаме в настоящето, колкото повече се стараем да дадем най-доброто от себе си – толкова по- успешно ще бъде бъдещето ни !
Миналото ни е от голямо значение, за това, което сме сега, защото то ни е довело до тук! Ако често се връщаме към него, ние пропущаме настоящето. Престанете да се връщате към него, да го мразите, да го отричате. Приемете реалността. Важен е резултата, че сте стигнали до тука. Уважавайте го заради това, на което ви е научило !
Всяко развитие изисква промяна, а всяка промяна е болезнена!
Емоционалната болка е предизвикана от загуба. Да изгубим нещо, което сме ценили и да не изпитваме страдание не е нормална реакция. Да изпитваме болка, макар да не ни се иска е за предпочитане пред подтискане и отхвърлянето и. При самото и възникване ще ни бъде много по-лесно да я понесем, отколкото по-късно. Така или иначе, ние трябва да се справим с нея! Болката ни учи на търпение, на съчувствие към другите; учи ни да ценим моментите, в които не изпитваме болка.
Болката ще намалее, ако я приемете и осъзнаете, че тя ще отмине. Не се гневете че изпитвате болка. Отнасяйте се към себе си с повече любов и позволете на другите да ви помогнат. Когато болката достигне “кулминацията”, когато стане непоносима – тя започва да утихва. Използувайте болката за да подредите приоритетите в живота си като се съсредоточите върху това, което наистина си струва !
Страхът от болката е възпрял много хора да изживеят живота си пълноценно!
Ние не се променяме ако животът ни ни удовлетворява, а тогава когато нещо не е наред
Развитието означава освобождаване от всичко, което някога е било, ала вече не е в наша полза.
Ние чувстваме, че губим контрол над себе си когато не си вярваме, когато оставяме емоциите да ни завладеят и не поемаме отговорност за действията си! За да преодолеем объркването, най-напред е необходимо да се приемем такива, каквито сме.
Никой няма право да властва над нас. Както ние не сме в състояние да контролираме другите, така и те не могат да ни оправляват, освен ако не им позволим !
Ние сме податливи на злото, ако непрекъснато вредим на себе си и околните и отказваме да признаем, че нанасяме щети .
Приемайки чувството на гняв, щом той се появи, избягваме риска той да се наслои до степен на ярост. Да стихне е достатъчно да го признаем в момента, в който усещаме да се надига и да го приемем без да се осъждаме.
Депресията е състояние, при което гневът ни се насочва към нас самите! Хората изпадат в депресия когато не са насърчавани, подкрепяни, когато не са научени да вярват в своята доброта. Чувствителните хора реагират на всичко отрицателно в този свят, приемайки го като персонален крах и вина, която ги тласка към депресия. Депресията, предизвикана от загуба, както болката с времето преминава. Хроничната депресия не отшумява, а превзема живота ни – тя ни прави непоправими песимисти. Хронично депресираните са егоцентрици.
Егоцентричен – неподвижен, инертен; център, около който се движи всичко друго; концентриран само върху собствените работи.
Егоизъм – твърде голяма загриженост за собственото благополучие. Егоизъм = себе-любие, себе-уважение– характеризира връзката ни с нас самите. Себе-то не е центърът, около който се въртят останалите. Себелюбието е проявление засягащо нас самите. Можем да престанем да искаме да сме Слънцето, около което се въртят другите и да се задоволим да бъдем “само звезда “, светеща със собствена светлина! За да обичаме себе си, трябва да се познаваме. За да удовлетворим собствените си нужди, трябва да знаем от какво имаме нужда. Как може да стане това, ако не фокусираме вниманието върху себе си ?
Негодуванието покълва тогава, когато не си даваме достатъчно. То преставлява смес от гняв и тъга. Негодуванието се поражда у нас когато даваме твърде много от себе си на другите, а те злоупотребяват и се възползват от нас. Негодуванието възниква, ако не се грижем за себе си. След вината, той е най- саморазрушително усещане и представлява раково заболяване на духа .
Критикуването отразява собственото ни ниво на несигурност. Колкото сме по-неуверени в собствената си личност, толкова по-настойчиво търсим чуждите грешки. Често критикуваме околните за да се чувстваме по-сигурни, да се оправдаем за собствените си грешки .
Собственическото ни отношение към вещи или хора е белег на несигурност – това означава, че се опитваме да задоволим потребностите си чрез външни източници. За да се убедим в собствената си същност, ние се нуждаем от други индивиди или предмети.
Нищо извън собствената ни личност не ни принадлежи! Може да ни е на разположение известно време, ала не е наше !
Опитайте се да правите за себе си това, което очаквате от другите.
Плачем тогава, когато не вярваме, че можем да се погрижим за себе си!
Ако плачем непрекъснато, най-вероятно сме забравили причината, предизвикала болката ни. Примирили сме се и сме се предали, нямаме надежда и се чувстваме изгубени. Тези, които изобщо не плачат, не вярват на естествения процес- полагат твърде големи усилия да избегнат реалността на живота. Не се самообвинявайте, когато се разплачете. Вие сте направили вече нещо и така поставяте началото на процеса на приемането. Когато си позволите да се разплачете, започвате да се усещате все повече господари на себе си; разрешавате си да плачете и вече не се чувствате виновни за поведението си. Плачът е поведение, естествена реакция на нашите чувства, естествен процес и накрая те ще секнат. Сълзите не са признак на слабост, а само потвръждение, че сме човешки същества !
Този, който не заявява желанията си, създава доста проблеми, защото никой не знае в действителност какво искат; от какво се нуждаят; какво чувстват! Получава се емоционално или физическо отхвърляне.
Личното утвърждаване предполага себеизтъкване и себеизразяване. Вечно съгласните, със своята показна учтивост “заставят“ околните да поемат отговорността за техния живот, отказвайки да се справят с реалния живот.
Изразявайте ясно и открито чувствата си- това опростява живота и вашия, и на останалите. Научете се да казвате не- така ще изпитате задоволство, защото сте били искрени и сте се погрижили за себе си !
Към пристрастеност се подаваме за да заличим болката от живота или да избягаме от реалността !
Всички зависимости, злоупотреби със себе си са плод на вътрешна несигурност. Не е необходимо да сте силни, съвършени за да се освободите от зависимостта си. Необходимо ви е себеуважение. Приемайте се такива, каквито сте и се насърчавайте да проявите своя потенциал.
Никой не носи отговорност за възпитанието си. Не е наша вината, че са ни възпитавали лошо. Не е възможно да променим нещо- ние сме напълно невинни. Вината пада върху този, който ни е малтретирал. Трябва да приемете, че сте жертва и няма от какво да се страхувате! Не е необходимо да си прощавате за нещо, което не е ваша грешка. Повтаряйте си: ”вината не е моя”; след това осъзнайте, че сте добри, независимо от това, какво сте направили и какво са ви причинили. Добротата ни е вродена, освен ако не я отричаме и действаме противно своята природа.
Когато отчаяно преследваме нещо – то ни убягва!
Щом приемем положението в което сме, и това, което имаме- ще получим желаното. Желанието да умрем е признак на крайно обезсърчение –то е пълна противоположност на това да обичаме себе си.
Основно професионално правило е, психотерапевтът да не се заема с членове на семейството си– само аматьорите биха го сторили. Не може да се прояви обективност по отношение на тези, с които сме обвързани. Децата трябва да се обсипват с внимание и грижи. Те не са виновни, че зависят от нас ! Просто нямат избор- те не могат да се грижат сами за себе си !
Най-добрият начин да се справим с омразата е да разрешим на гнева да се прояви, да удовлетворим потребностите си и да осъзнаем болката. Приемете, че мразите и се постарайте да се освободите от това бреме. По-добре е да се чувствате нещастни и да вършите нещо, отколкото да сте нещастни и да бездействате !
Естествена извисеност– това, което човек изпитва, когато е в пълна хармония с всичко и всички! Тя ни обзема след като осъзнаем собствената си доброта, добротата на хората и видим красотата, която изпълва този свят. Естествената извисеност Ви избягва когато сте фокусирани върху миналото или бъдещето. Тя не се подчинява на волята ни, не зависи от усилията ни! Най-сигурният начин да я постигнете е непрестанното практикуване на себеуважение и да се отърсите от навика да съдите и критикувате !
ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ, КОЕТО ИМА ИЗПИТАНИЯ ВЪЗХОДИ, ПАДЕНИЯ, ЧРЕЗ КОИТО УСЕЩАМЕ РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА И ОТКРИВАМЕ КОИ СМЕ И ЗАЩО ЖИВЕЕМ НА ТАЗИ ПЛАНЕТА !
Депресията е състояние, при което гневът ни се насочва към нас самите! Хората изпадат в депресия когато не са насърчавани, подкрепяни, когато не са научени да вярват в своята доброта. Чувствителните хора реагират на всичко отрицателно в този свят, приемайки го като персонален крах и вина, която ги тласка към депресия. Депресията, предизвикана от загуба, както болката с времето преминава. Хроничната депресия не отшумява, а превзема живота ни – тя ни прави непоправими песимисти
Депресията при жените се среща 3x по-често отколкото при мъжете. Омъжените жени страдат 3x по-често от самотните жени. Домакините страдат много по-често. Шетането в къщи е най-вредната работа за психиката на жената. До 28 годишна възраст мъжете и жените страдат еднакво.
Мъжете преживяват своята първа загуба на 5-6 годишна възраст. Тогава се”откъсват” от нежната закрила на майка си и се гмуркат в така наречената мъжка субкултура.
Жените съхраняват емоционалната си близост с майката и остават потопени в своята женска субкултура. За това мъжете приемат по-леко скъсването на всяка емоционална привързаност.
Обидата и гневът са абсолютно различни състояния. Преживяването на гнева ни отделя от човека, на който се гневим, предизвиквайки чувства на отчуждение от него и самота. Преживяването на обидата подчертава емоционалната ни близост с този, на когото сме обидени, всъщност тя ни сближава с човека, който ни е наранил. Обидата поставя ударението върху ние, а гневът на аз-а.
В състояние на хронична преумора, всяка травмираща психиката ситуация много лесно може да отключи депресията.
Тежките депресии, вечните неразположения, честите оплаквания са голям риск за получаване на кръвоизлив в мозъка. Лошото настроение влияе в/у кръвното налягане.
Професионалната реализация позволява правилна самоотценка и психологическа подкрепа!
Биологично смутено време – през месеците февруари, март, април и ноември в атмосферата навлизат въздушни маси с ниско атмосферно налягане и гръмотевични бури. През това време при някои хора(около 40%; метеоротопни) се проявяват метеотропни реакции- силна нервна възбуда, напрежение, безсъние, депресия, отпадналост, намалена работоспособност, виене на свят.
От земното ядро към Космоса излизат лъчи, които причиняват различни заболявания. Влиянието им се усилва на места, под които има подземни реки, кухини, рудни залежи. Кучетата усещат земните лъчи и не могат да ги понасят, а котките обичат да се заседяват там. Мравките”строят” мравуняци над силно излъчващи места.
Слънчевата активност е циклична и се променя през 11,1 години. Последния максимум бе през 2001г.
Магнитни бури – активно заредени частици, които след слънчеви изригвания попадат в земната магнитосфера и повишават магнитното поле. При максимума се увеличава потока заредени частици, които активират пълчища патогенни микроби, отслабващи имунната система- появяват се епидемии. Минимума настъпва след 5,5 години. Тогава няма опасност от епидемии, но значително нарастват клинично проявените случаи на рак.
При хора, които често се гневят състоянието на кръвоносните съдове е много по-лошо отколкото при спокойните хора. При страдащите от депресии риска от инфаркт е значително по-голям.
Всяко ненужно нещо, което ни идва в повече води до блокиране на енергията. Това затруднява функциите на вътрешните органи. Преживяното избледнява, ако го разкажем няколко пъти. Рано или късно, човек е длъжен да събере сили и да се изправи на крака. Това е продължителен период на психическо възстановяване. Не бива да се поддаваме на озлобление и самоунищожение.
Положителното мислене допринася за вътрешната хармония. Това води до укрепване на имунната с-ма. Положителната психическа нагласа привлича хората и успеха.
Психоматичните заболявания се проявяват от конфликтът м/у вътрешното влечение и външно поведение. Следствие от това са неотреагираните емоции. Получават се от неосъществени желания, поставяне на свръхзадачи, прекомерна самокритичност, голямо напрежение, конфликти. При по-активните и по-амбициозни хора е характерна известна агресивност, прибързаност, нетърпение, тревожност- слабо място е сърдечно-съдовата система. Склонност към инфаркти.
- дебело черво- болест на скъперничеството и злобата;
- тънки черва- болест на високомерието;
- черен дроб- болест на гнева;
- опорно-двигателен апарат- болест на лъжливите цели;
- депресия- болест на бързането;
Хора, които активно и творчески се занимават с любимата си работа, които реалистично и оптимистично гледат на живота се разболяват по-рядко. Мнимо болните са много самотни хора, на които им липсва внимание се стараят да привлекат вниманието на околните като припадат, вдигат рязко температура и т.н.
Прошката е душевно състояние, което ни превръща в свободни хора- загърбвайки обидите късаме порочния кръг от страх и омраза у себе си. Враждебно настроените са 4 пъти по-податливи на сърдечни заболявания и вероятността да умрат млади е 6 пъти по-голяма отколкото при уравновесените хора.