Здравеопазване

- всяка сутрин на гладно се пие 1 с.л. мед, разбъркан с 1 гр нишадър;
- 1 с.л. нарязани на ситно корени от малина се заливат с 200 мл вряла вода. Варят се на слаб огън 20 минути. Кисне 1 час и се прецежда. Пие се 3 пъти по 1 с.л.;
- пие се чай от живовляк и мед;
- издълбават се 2 репи и се напълват с мед. Сокът им се изпива за 1 ден в продължение на 1 седмица;
- смесват се по 1 ч.л. копър, мащерка, босилек, подбел, дилянка и се варят 3 минути в 1ч.ч вода. Кисне 20 мин.и се прецежда. Пие се 3 пъти по 1 к.ч. преди ядене;
- 1 с.л. босилек се запарва с 1 ч.ч вряла вода за 10 минути. Изпива се на 3 пъти преди ядене;
- счукват се на прах 1 индийско орехче и 2 пакетчета карамфил и се добавят към 500 гр мед и 1 пак.канела. Взема се 3 пъти по 1 к.л.- 30 мин. преди ядене;
- счукват се на прах 20г мед.дъвка и 5 гр бял тамян. 3 лимона се смилат със семките и корите. 14 листа индрише се нарязват на ситно. Всичко това се смесва с 500 гр мед. Взема се 3 пъти по 1 ч.л.;
- взема се 1 гол охлюв и се поставя в чаша. Посипва се със сол и се залива до половината с вода. Престоява 1 нощ и се стопява. Течността се изпива на глътки.
- счукано синапено семе се смесва с 2 пресни жълтъка и се поставя на гърдите;
- в стъклен буркан се редят пласт настърган лук, пласт мед. Завършва се с мед. Престоява на хладно 24 часа. Взема се 3 пъти по 1 с.л. преди ядене;
- 1 с.л. дюлеви семки се накисват в 1,5 ч.ч. вряща вода. Прецежда се като изстине, подслажда се с мед и се взема 3,4 пъти на ден;
- смесват се по 200 г мед, зехтин, гроздова ракия. Пие се 3 пъти по 1 к.ч.
- 200 г алое(без бодли) се реже на парченца с ширина 5 мм и се поставя в бутилка. Залива се с 200 мл оцет и престоява 1 ден. Взема се 2 пъти по 2 с.л. разредени с вода в съотношение 1:5 ;
- шепа изсушени цветове или листа глог се заливат с 2 ч.ч. вряла вода. Кисне 2 часа. Пие се 3 пъти по 1 винена чаша преди ядене;
- 250 г алое(да не е поливано 2 седмици). Листата се избърсват от прахта, без да се мият. Поставят се в стъклен буркан, заливат се с 500 мл сладко червено вино и 350 гр незахаросан мед. Оставя се на хладно за 9 дни и се прецежда. Първите 2 дни се взема 3 пъти по 1 с.л., а след това 3 пъти по 1 ч.л. – 6 месеца;
- 500 г мед, 100 г масло,1 с.л синапено брашно, 1 пакетче счукан исиот, 100 г тахан се смесват. Пие се 3 пъти по 1 с.л.- 20 мин. преди ядене;
- на гладно се пие 50 г сок от кромид лук и 1 ч.л. счукан небет шекер;
- 1 л вода, 3 глави кромид лук, 500 г мед, 2 ч.л. анасон се варят, докато сместа остане 500 мл. Пие се 3 пъти преди ядене;
- 1 бира, 150 г небет шекер, 1 лимон(с кората) се варят на водна баня. Пие се 3 пъти по 1 ч.ч.;
- 6 глави кромид лук(с люспите) се варят 15 мин. в 1 л вода. Прецежда се. В 100 мл от сместта се разтваря 100 г мед. Изпива се на 2 пъти-сутрин и вечер;
- настъргва се пресен хрян и се смесва с равно количество мед. Лечението се провежда през пролетта и есента по 30 дни. В началото се взема по 1 ч.л. – 60 мин преди закуска и постепенно се стига до 4 ч.л.;

- редовно се плакне устата с р-р от сода бикарбонат. Пият се много течности. Правят се сухи, топли компреси на околоушните жлези. Не се консумират сладки неща, яйца, млечни продукти;
- сварява се 1 гулия, пасира се и се размесва с 2 с.л мас. Със сместа се прави компрес в/у отока;
- счукват се 20 маслини с костилките, смесват се с 1 с.л олио и със сместа се прави компрес – 3 пъти дневно – 6 дни;

- смехът разхлабва мускулите; отпускат се врата, раменете, тила;
- да се фантазира- особено любовни преживявания;
- запарва се 1 с.л джинджифил с чаша вряла вода за 15 мин;
- пие се чай от лайка, липов цвят;
- краката се потапят ту в топла- ту в студена вода, докато болката изчезне. Последно се потапят в студена вода;
- изпива се малко вода, в която е разтворено малко лимонтузу;
- смесват се равни части мента, мащерка, индрише. 2 с.л от сместа се залива с вряла вода и киснe 40 минути. Пие се по 1 винена чаша след ядене;
- няколко конски кестена, 10 аспирина и 10 аналгина се заливат с ракия. Слагат се в стъклен съд на слънце за 15-20 дни. Прецежда се и със сместа се масажират слепоочията;
- сухи ментови листа(1 част)престояват 8 дни във водка(2 части). Прецежда се, като листата хубаво се изстискват. С настойката се разтриват челото, тила, областа зад ушите;
-прясна лимонена кора с диаметър 2 см се поставя на слепоочията;
- 5 капки ментолово масло се капват в/у бучка захар и се смуче бавно;
- пие се отвара от листа на райска ябълка;
- 4 големи лимона се нарязват заедно с корите, счукват се ядките на 20 ореха и 20 бадема, 14 листа индрише, 14 листа здравец, 1 тинктура валериана, 1 екстрат глог, 1 пак. канела, 500 г мед се смесват. Взема се 3 пъти по 1 с.л – 30 мин. преди ядене;
- смесват се равни части иглика и медицинска дъвка. Варят се 10 мин. в 1 л вода. Пие се 3 пъти по 1 каф.чашка преди ядене;
- счукват се 4 големи глави червен лук и се смесват с 1 с.л сол и 100 мл зехтин. Вечер се налагат челото и слепоочията;
- натопяват се цветовете от бъз в оцет или вино. Вечер се налагат в/у челото;
- главата се измива с топла настойка от риган и се увива с хавлия;
- от удар – мястото се налага с маслини;

Хипофизата е ендокринна жлеза, разположена в основата на черепа.Тя отделя хормони, които оказват важно регулаторно действие върху всички функции на организма и на останалите ендокринни жлези.
Хипофизната жлеза представлява овално тяло, разположено в ямка на черепната основа, наречена “турско седло”. Посредством краче се свързва с областта на главния мозък наречена хипоталамус. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм, ширина 12-15мм, височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г. Към хипофизната жлеза се отнасят и части на хипоталамуса.
Двата дяла на хипофизата имат различен клетъчен строеж и произвеждат различни хормони.
Цялата субстанция на жлезата се разделя на две части: аденохипофиза(предна част) и неврохипофиза(задна част).
Аденохипофизата произвежда:
- соматотропен хормон – хормон на растежа ;
- пролактин – регулира развитието на млечната жлеза и образуването на кърма (лактация);
- фоликулостимулиращ хормон – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа;
- лутеинизиращ хормон – при жената предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, а при мъжа – отделянето на тестостерон;
- тиреотропен хормон – стимулира функцията на щитовидната жлеза;
- адренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони в надбъбречната жлеза;
Неврохипофизата произвежда:
- вазопресин – антидиуретичен хормон, стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява, свива кръвоносните съдове, в резултат на което кръвното налягане се повишава;
- окситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката, стимулира нейното съкращение.

Орнитозната пневмония се причинява от вируса на орнитозата. Носители на този вирус са гълъбите, кокошките и други видове домашни птици. Вирусът се излъчва с изпражненията на птиците и оттам с праха се инхалира от човека.
Боледуват най-често птицегледачи и други хора, които имат контакт с птици. Установено е, че съдържащата вируса прах може да се разнася на значително разстояние. Така се обяснява боледуването от орнитоза на хора, които не са били в контакт с птици.
Орнитозната пневмония, както и другите вирусни пневмонии, се характеризира с интерстициалния характер на възпалението.
След инкубационен период от 6 до 14 дни болестта започва остро, с повишаване на температурата до 39-40 градуса. Болните се оплкават от главоболие, разбитост, болки в мускулите на гръдния кош и крайниците. Появява се суха кашлица с усещане на парене зад гръдната кост, по-късно се изваждат малко количество слузни храчки.
Физикалното изследване на белите дробове дава подобно на другите вирусни пневмонии оскъдни данни. При рентгеновото изследване се откриват линейни или мрежовидни засенчвания или инфилтрати с различна големина и форма. Често се наблюдава левкопения. РУЕ е умерено ускорена. Фебрилното състояние продължава обикновено 6-10 дни, след което температурата спада литично в течение на 2-3 дни. Реконвалесценцията може да продължи дълго време. При съмнение за орнитозна пневмония диагнозата се поставя чрез изолиране на вируса от храчките или чрез серологична реакция за свързване на комплемента.
В някои случаи от орнитозна пневмония става позитивиране на серологичните реакции за сифилис. Тогава се говори за Васерман- положителна вирусна пневмония.

Ракът на червата се среща най-често в правото черво. Той заема трето място между неоплазмите на храносмилателния канал – след рака на стомаха и хранопровода. Засяга главно хора между 50 и 60 години, но се среща и при младите. Мъжете боледуват по-често от жените.
Етиологията на заболяването е неизвестна. Като предразполагащи моменти се сочат полипите на дебелото черво, язвеният колит, дивертикулите, хроничните възпалителни процеси в червата. За развитието на рака на правото черво имат значение хемороидите и различните видове проктити.
Макроскопски се различават главно три форми на рака:
- улцерозна – язвите са разположени напречно на червото, имат твърди надигнати ръбове и некротично дъно;
- полипозно- фунгозна – туморът има форма на цветно зеле;
- инфилтративна – обхваща циркулярно червото и го стеснява.
Хистологично най-често се касае за аденокарцином и по-рядко за солиден или слизест рак. Ракът на червата метастазира най-често в регионерните лимфни възли и черния дроб.
Клиничната картина зависи от локализацията на рака, големината и разпространението му. Поради бавния му растеж ракът на дебелото черво дълго време може да протече с оскъдни прояви. Първите признаци са болка в корема, тежест след нахранване, безапетитие. По-късно се развиват явления на чревна непроходимост, изразяваща се в упорит запек и усилване на болката. При разпадането на тумора се явява кръв в изпражненията.
Ракът на правото черво се характеризира с наличието на кръв и слуз в изпражненията, с редуващи се запек и диарии и болка при дефекация.
При изследването на корема в някои случаи може да се наблюдавачревна перисталтика. Понякога при палпация може да се напипа туморна маса с плътна, неравна повърхност. В напредналите случаи общото състояние на болните се влошава. Кожата придобива бледо-землист цвят, подкожната тлъстина и тургорът се намаляват. Изследването на кръвта показва хипохромна анемия, ускорена РУЕ, понякога левкоцитоза.
Голямо значение за диагнозата на рака на дебелото черво има рентгеновото изследване. Полипозната и улцерозната форма дават дефект в напълването с неравни, полициклични очертания. Скирозният рак дава пръстеновидно стеснение на лумена на червото.
Ракът на дебелото черво може да бъде установен с ректално туширане. Чрез ректороманоскопия могат да бъдат видени по-високо разположените тумори. В изпражненията при цитологично изследване понякога се намират туморни клетки.
Протичането на рака на червата е сравнително по-дълготрайно. Средната продължителност на живота на болните от първите клинични прояви до смъртта е от 1 до 3 години, а понякога и повече. Смъртта обикновено настъпва от някое усложнение – перфорация, кръвоизлив, чревна непроходимост или кахексия.
Разпознаването на рака на дебелото черво, особено в ранните му стадии, представлява значителна трудност. Често неговите прояви се тълкуват като обикновен колит. Трябва да се помни, че във всички случаи, когато у хора над 50 години се появят немотивирани нарушения на чревната функция заедно с отслабване- трябва да се мисли за рак. Най-голямо значение за диагнозата имат рентгеновото изследване и ректороманоскопията. Диференциална диагноза се прави с обикновения колит, доброкачествените тумори на червата, туморите на бъбрека, жлъчния мехур и др.
Лечението е хирургично. При неоперабилност се дават симптоматични лекарства или се прави рентгеново облъчване.

Днес българската православна църква чества денят на Свети Георги победоносец.
Пристъпваме прага на храма и запалваме малка восъчна свещ, с която започва нашето практическо християнство и приобщаване към обреда. Чистият восък означава чистотата на хората, които го носят. Той се пренася в знак на нашето разкаяние за упорството и самоволието ни. Восъкът на църковната свещ е мек и податлив и това говори за нашата готовност да се подчиним на Бога. Горенето на свещта означава превръщането на човека в ново създание под въздействието на огъня на Божествената светлина. Тя символизира пламъка на нашата любов към Господ, Божията майка, ангелите и светиите и затова се отнасяме с благоговение към нея. Не трябва да запалваме и поставяме свещта формално, със студено сърце. Външното действие трябва да бъде допълнено с молитва, макар и съвсем простичка, със свои думи.
Свещта е пълна със символични значения. Запалена свещ държат в ръце приемащите кръщение и съчетаващите се с тайнството на брака. Сред множество горящи свещи се извършва и опяването.
Няма задължителни правила къде и колко свещи да се запалят и поставят в храма. Голямата скъпа свещ в никакъв случай не е по-благодатна от малката. Поставят се свещи пред празничната икона в средата на църквата, пред иконите на Спасителя или Богородица- за здравето на своите близки, и в долната част на стоящите свещници- за успокоение душите на починалите. Свещ може да се запали и на всеки светец.
Според поверието свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през годината, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

Колкото организмът е по-здрав, толкова по-малко е зависим от промените във времето. Ако ви мъчи неприятно главоболие в тези периоди, може да отстраните мъчителните симптоми, спазвайки препоръките на специалистите:
- закалете тялото си- започнете с всекидневни обтривания на тялото с хавлиена кърпа, напоена със студена вода и добре изстискана. След няколко дни правете контрастни душове, като постепенно увеличавайте температурната разлика на водата;
- правете хвойнови вани- вечер се потопете за 15 минути във вана с температура на водата 35-37 градуса. Добавете хвойнов екстракт, който ще премахне напрежението и главоболието;
- подбирайте храната- ограничете месните, мазни ястия и тестените изделия. Наблегнете на млечните продукти, пресните зеленчуци и плодове;
- откажете се от кафето и алкохола;
- намалете физическата активност и при възможност отложете всички важни дела.

Най-добри месеци за сватбено тържество са май и юни. Те са под закрилата на богинята Юнона- дава плодородие и изобилие. Бракосъчетанието през септември ще носи на новото семейство благосъстояние и изобилие. Избягвайте да се жените през март и юли. Най-добрия ден за сватби е сряда. Подходящо е и в понеделник да се прави сватбено тържество. Часът на церемонията да е тогава, когато стрелките на часовника се движат нагоре; стрелката, която отмерва минутите да е от ляво- 10,45; 15,30. Не бива ритуалът да е по залез слънце.
Цветът на роклята на булката да бъде бял, бледогълобов, сребристо-бял или с перлен оттенък. Не се омъжвайте с зелена рокля- брак с побоища. Ако се омъжите с жълта рокля- завист, ревност. Роклята да не бъде и в розови нюанси. Тоалета, който ще облече булката след тържеството също да не бъде с тия цветове. Младоженецът да не вижда сватбената рокля преди церемонията. Роклята да не се шие доста време преди церемонията. В навечерието на тържеството да се направят няколко бода(свивки) по роклята.
Бъдещата булка да залепи ъгъла на огледалото в дома с лекопласт. Приятелките на булката да са елегантни, цветът на тоалетите им да е в тон с булчинската рокля. Преди да облече сватбената си рокля, булката трябва да вземе със себе си 3 предмета- нещо старо, нещо ново в сивата гама и нещо назаем. Да сложи монета в дясната си обувка, а в лявата обувка да сложи късче вкусотия и да се покани домашната котка да си похапне за да се умилостиви съдбата!
Букетът да има много ленти- символ на обвързване и трайност в чувствата.
В нощта преди церемонията, младоженците да спят в различни жилища.
Ако на сватбения ден вали- добър знак! Хубаво е младото семейство да постои под дъжда- носи късмет.
Много хубаво знамение е, ако булката намери перце от птичка в/у роклята си.
Булката трябва да влезе в обредния дом и църквата с десния крак. Ако по време на церемонията през прозорците се мернат или в залата влезе птичка- знак за щастие и траен съюз.
Ако по време на произнасяне на свещеното ”да”, очите се насълзят или се въздъхне- прекрасен знак- мъките остават зад гърба и на двамата.
На излизане от обредния дом или храма, добре е в/у младоженците да се хвърлят жито и ориз, цветя и дребни монети. Булката да събере от тях и да ги занесе в новия си дом.
Коктейла трябва да завърши с торта. Съпрузите заедно отрязват 1-то парче- заевяват готовността си заедно да делят всичко в съвместния си живот. Това парче да се замръзи във фризера и да се извади на 1-та годишнина от сватбата.
Младите трябва 1-ви да напуснат тържеството, без да се сбогуват с гостите. Така ще заблудят злите сили и завистливите духове. Когато стигнат дома, младоженецът да пренесе през прага булката , като внимава краката и да не докоснат прага.