Витамин C(аскорбинова киселина) се намира главно в зелените части на растенията и плодовете. Богати на витамин C са лимоните, портокалите, плод шипка, доматите, пиперките, картофите и др. При варене и печене съдържанието на витамин C рязко се намалява. Дневната нужда на възрастен човек от витамин C е 50-100 мг.
Липсата на витамин C в организма води до дезорганизация на колагена и до увеличена пропускливост на съдовете.
Различават се първична и вторична C-авитаминоза и хиповитаминоза. Първата се дължи на недостиг на витамина в храната, а втората се обуславя от смущения в усвояването му – хроничен гастрит и ентерит, стеноза на стомаха и червата и др. Съществуват състояния на увеличена потребност на витамин C(тежък физически труд, бременност, остри и хронични инфекции, тиреотоксикоза и др.), при които може да се развие релативен недостиг на витамина.
Авитаминозата C (скорбут) е болест, позната на хората още от Средните векове, когато е била широко разпространена между мореплавателите, в обсадените градове и сред бедното население. По настоящем скорбутът в изразената си форма се среща рядко в мирно време. Сега се приема, че в патогенезата му освен липсата на витамин C играе роля липсата и на витамин Р (цитрин), който също се среща в пресните зеленчуци и плодове.
Началните симптоми на болестта са – обща отпадналост, лесна умора, болки в краката, нервна раздразнителност. По-късно се явява склонност към кървене. По кожата се установяват петехиални кръвоизливи, разположени около космените фоликули. Кръвоизливи може да има и от носа, матката, в мускулите и др.
Характерни са измененията в устната кухина. Първоначално венците набъбват, стават синкавочервени и кървят при най-малък допир. По-късно венците се разявяват, зъбите се разклащат и изпадат.
Наблюдава се още остеопороза със склонност към фрактури на костите. В напредналите случаи се установяват повишена температура, анемия, кръвоизливи в ставите с последващи анкилози и др.
В днешно време по-често се срещат проявите на хиповитаминозата C. Те се изразяват в бърза умора, намалена работоспособност, неопределени болки по тялото, подуване и кървене на венците, склонност към кървене от лигавицата на стомаха и червата.
Прогнозата на хиповитаминозата C e добра. Тя се подобрява бързо след лечение. Нелекуваният скорбут завършва със смърт. Диагнозата на скорбута е лесна – масовост на заболяванията, еднообразно и оскъдно хранене, характерни клинични прояви. По-трудна е диагнозата на хиповитаминозата C. За поставянето и е важно намаленото съдържание на витамин C в кръвта и урината. Диференциална диагноза на хиповитаминозата C се прави с другите гингивити и особено с някои кръвни заболявания, които също дават язвено-хеморагични прояви в устата – остра левкоза, агранулоцитоза и др.
Лечението се състои в даване на пресни зеленчуци и плодове. Допълнително се предписва аскорбинова киселина в доза 0,5 – 1 г дневно.
Профилактиката се свежда до рационално хранене, включващо пресни зеленчуци и плодове. Профилактично при бременни, кърмачки, при остри и хронични инфекции се дава по 50-100 мг дневно витамин C.
Витамините са органични вещества, които в минимални количества са абсолютно необходими за нормалното протичане на жизнените процеси. В организма те играят ролята на катализатори и коферменти. Витамините се приемат главно чрез храната. Съществува и ендогенна биосинтеза на някои от витамините, осъществявана от чревната микробна флора, но тя не е достатъчна за задоволяване на нуждите на организма, поради което главният източник на витамини е храната.
При липса на витамини в организма се развива авитаминоза, а при недостига им – хиповитаминоза. Както авитаминозата, така и хиповитаминозата могат да настъпят екзогенно(при намален внос с храната), и ендогенно(нарушено усвояване на витамините в храносмилателния тракт, увеличеното им излъчване или повишените нужди на организма от тях).
Основните причини, които водят до витаминна недостатъчност са следните:
- едностранчиво и непълноценно хранене- употреба на храна бедна на зеленчуци, плодове и на пълноценни белтъчини, употреба на консервирана храна и др. Витаминен недостиг може да настъпи и при налагане на много строги диети. При изключително млечна диета могат да се наблюдават прояви на скорбут;
- неправилно съхраняване и кулинарно обработване на храните, при което се губи значителна част от съдържащите се витамини. Например зеленчуците при дълъг престой и продължително варене загубват значителна част от съдържащия се в тях витамин C;
- дълготрайно недохранване вследствие на лоши социални условия, безапетитие и др.;
- при продължително повръщане вследствие на пилорна стеноза, хроничен гастрит, хроничен нефрит и др.;
- при възпалителни, секреторни, атрофични и други смущения в стомашно-чревния тракт, които пречат на правилната резорбция на храната;
- при препятствие в изливането на жлъчката в червата, при което се смущава резорбцията на мастноразтворимите витамини A, D, K;
- повишено излъчване на витамини от организма при усилено потоотделяне, повишена диуреза(захарен и безвкусен диабет, нефросклероза), при чести плеврални и коремни пункции;
- усилено изразходване на витамини при усилена физическа работа, бременност, при фебрилни състояния, инфекции, интоксикации, при диабет, Базедоба болест и други ендокринни нарушения;
- при недостатъчно натрупване и използване на витамините при болести на черния дроб(остър и хроничен хепатит, чернодробна цироза). Черният дроб е депо на почти всички витамини. В него някои провитамини се превръщат във витамини – напр. каротинът се превръща във витамин А;
- намалено ендогенно образуване на витамини – някои витамини (В и К) се синтезират от нормалната бактериална флора на дебелото черво. При унищожаване на тази флора, вследствие употребата на антибиотици и сулфонамиди се получава хиповитаминоза.
В днешно време авитаминозите се срещат рядко, по-чести са хиповитаминозите.