Хипофизата е централен орган на ендокринната система при гръбначните и човека. Разположена е в основата на черепа и свързана с главния мозък. Състои се от 2 дяла- преден(аденохипофиза) и заден (неврохипофиза). Клетките на аденохипофизата отделят хормони, регулиращи дейността на надбъбречните жлези, щитовидна жлеза, полови жлези.
Хипопитуитаризъм е заболяване, при което има намалена функция на хипофизната жлеза. Заболяването може да е вродено или да настъпи вторично. При родилка с обилно кръвотечение след раждането може да настъпи обезкървяване и исхемия на мозъка и хипофизата – синдром на Шихан. Резултатът е отпадането на нейната ендокринна функция , който е така нареченият „диригент на жлезите с вътрешна секреция”.
След обилна кръвозагуба при родилка клиничната картина е- слабост, отпадналост, липса на кърма и менструация, ниско кръвно налягане, загуба на тегло и либидо.
Пролактинът е хормон, който се отделя също от хипофизата. Основно е отговорен за образуване на мляко в периода на кърмене. При различни състояния, включително и доброкачествен тумор на хипофизата(пролактином), се отделят високи концентрации от този хормон – хиперпролактинемия. Среща се при млади жени със секреция от гърдите, липсва менструация(аменорея), без да са бременни и не могат да забременеят. При тумор на хипофизата има силно главоболие и нарушение на зрението. Диагнозата се поставя след като се изследва кръвта и се установят високи стойности на пролактина. Лечението е медикаментозно и оперативно.
При заболяването гигантизъм се отделят от хипофизата много големи количества растежен хормон. Диагнозата може да се постави на пръв поглед- пациентите са с много висок ръст(над 2 метра). След спиране на растежа на организма, повишеното отделяне на растежния хормон води до заболяването акромегалия. Тези хора са с грубоват вид, гротескно увеличение на носа, ръцете, краката, обиколката на главата. Лечението е трудно.
От задния дял на хипофизата се отделя антидиуретичния хормон вазопресин. Той играе роля при концентрирането на урината и задържане на необходимата вода от бъбреците за нуждите на организма. При липса на този хормон или резистентност на бъбреците към него, организмът губи огромни количества вода- безвкусен диабет. Пациентите с това заболяване са винаги жадни, пият огромни количества течности, уринират на всеки 20-30 минути. Количеството на отделената урина може да достигне 10 литра дневно.
Акромегалията(големи крайници) е заболяване, което се дължи на хиперсекреция на соматотропния хормон (хормон на растежа) от предния дял на хипофизата. Най- честата анатомична причина за тази хиперпродукция е еозинофилният аденом на предния дял на хипофизата. Боледуват мъже и жени след 20 годишна възраст, когато епифизните хрущяли са вече вкостени. Болестта започва бавно и постепенно. Болните се оплакват от главоболие, болки в крайниците, обща слабост, отслабване на половата потенция у мъжете и смущение в менструалния цикъл при жените. Понякога се получават смущения в зрението. Постепенно се оформят и основните симптоми на болестта – нарастване на крайниците, главно на ширина, изменение в скелета на лицето. Болните придобиват характерен вид – нос, уши, устни, скули се увеличават. Долната челюст изпъква напред, в следствие на което зъбите от 2-те челюсти не се срещат точно. Поради нарастването на челюстите зъбите се разреждат. Езикът се уголемява, лигавицата на ларинкса и гласните връзки става груба и гласа става нисък и груб. Тази промяна е особено обичайна за жените. Китките на ръцете и стъпалата се увеличават главно на ширина. Кожата е суха и груба, засилва се окосмяването, като при жените може да придобие мъжки тип. Често при болните се наблюдава кифоза – извиване на гръбначния стълб назад и разширяване на гръдния кош. Вътрешните органи също се увеличават- спланхномегалия- увеличават се сърцето, черния дроб, дебелото черво. Могат да се наблюдават уголемени и разширени вени на долните крайници. Еозинофилният аденом причинява притискане на съседните мозъчни тъкани. Притискането на зрителните нерви води до различни разтройства на зрението, може да се стигне до пълно ослепяване.
Поради намаленото отделяне на гонадотропния хормон при мъжете се развива атрофия на тестисите и полова импотенция, а у жените- атрофия на яйчниците с последваща аменорея.
Акромегалията има бавно протичане – 10-20 години, но излекуване не може да се постигне. От усложненията най-важни са развитието на сърдечна недостатъчност или захарен диабет,интеркурентни инфекции, ослепяване. За лечение най-често се прилага рентгеново облъчване на хипофизната жлеза. При големи тумори с опасност за ослепяване се предприема хирургическа интервенция.