Акромегалията(големи крайници) е заболяване, което се дължи на хиперсекреция на соматотропния хормон (хормон на растежа) от предния дял на хипофизата. Най- честата анатомична причина за тази хиперпродукция е еозинофилният аденом на предния дял на хипофизата. Боледуват мъже и жени след 20 годишна възраст, когато епифизните хрущяли са вече вкостени. Болестта започва бавно и постепенно. Болните се оплакват от главоболие, болки в крайниците, обща слабост, отслабване на половата потенция у мъжете и смущение в менструалния цикъл при жените. Понякога се получават смущения в зрението. Постепенно се оформят и основните симптоми на болестта – нарастване на крайниците, главно на ширина, изменение в скелета на лицето. Болните придобиват характерен вид – нос, уши, устни, скули се увеличават. Долната челюст изпъква напред, в следствие на което зъбите от 2-те челюсти не се срещат точно. Поради нарастването на челюстите зъбите се разреждат. Езикът се уголемява, лигавицата на ларинкса и гласните връзки става груба и гласа става нисък и груб. Тази промяна е особено обичайна за жените. Китките на ръцете и стъпалата се увеличават главно на ширина. Кожата е суха и груба, засилва се окосмяването, като при жените може да придобие мъжки тип. Често при болните се наблюдава кифоза – извиване на гръбначния стълб назад и разширяване на гръдния кош. Вътрешните органи също се увеличават- спланхномегалия- увеличават се сърцето, черния дроб, дебелото черво. Могат да се наблюдават уголемени и разширени вени на долните крайници. Еозинофилният аденом причинява притискане на съседните мозъчни тъкани. Притискането на зрителните нерви води до различни разтройства на зрението, може да се стигне до пълно ослепяване.

Поради намаленото отделяне на гонадотропния хормон при мъжете се развива атрофия на тестисите и полова импотенция, а у жените- атрофия на яйчниците с последваща аменорея.

Акромегалията има бавно протичане – 10-20 години, но излекуване не може да се постигне. От усложненията най-важни са развитието на сърдечна недостатъчност или захарен диабет,интеркурентни инфекции, ослепяване. За лечение най-често се прилага рентгеново облъчване на хипофизната жлеза. При големи тумори с опасност за ослепяване се предприема хирургическа интервенция.