Здравеопазване

Отокът е важен симптом при бъбречните заболявания. В патогенезата на бъбречните отоци играят роля много фактори, най-важните от които са :
- Задръжка на натриев хлорид – здравият човек приема дневно около 10-15 г готварска сол и толкова излъчва през бъбреците. При заболяване на бъбреците, натриевият хлорид не се излъчва достатъчно и се задържа в тъканите. С многобройни опити е установено, че задръжката на натриев хлорид и по-специално на натриевия йон се съпровожда и със задръжка на вода. Задръжката на натрия в организма може да се дължи на намалена бъбречна филтрация или на усилената му реабсорбция в каналчетата. Често съществуват и двата процеса едновременно. Реабсорбцията на натрия в тубулите се усилва от хормона на надбъбреците - алдостерон;
- Понижено колоидо-осмотично налягане на кръвната плазма – при бъбречните заболявания, при които в урината се отделя белтък, се получава хипопротеинемия – намаление на белтъците в кръвната плазма. При хипопротеинемия колоидо-осмотичното налягане на кръвната плазма се намалява, поради което част от водата напуска кръвоносните съдове и преминава в тъканите;
- Повишена пропускливост на капилярите – при гломерулонефритите стената на капилярите може да бъде увредена и да пропуска течности. Това увреждане се дължи вероятно на алергичен възпалителен процес (капилярит) – или на токсично увреждане на капилярите.
Бъбречните отоци могат да се образуват за много кратко време(за една нощ) или постепенно. Отичат главно тези части на тялото, където има рехава съединителна тъкан – клепачите, лицето, подбедриците. Характерно за бъбречно болните е отичането на лицето и клепачите сутрин след събуждане. Бъбречните отоци са меки и кожата над тях има блед цвят.
Оточната течност може да се събере и в серозните кухини – коремната, плевралната, перикардиалната. Понякога бъбречните отоци не личат ясно, а са скрити (тъканни). В такъв случай системното измерване на тялото показва немотивирано повишение с няколко килограма.
От бъбречните заболявания с отоци протичат нефритите и особено нефрозите.

Бъбреците се намират от двете страни на гръбначния стълб в ретроперитонеалното пространство между 12-гръден и 2-3 лумбален прешлен. Десният стои малко по-ниско от левия. Всеки бъбрек има дължина 10-12 см, широчина 5-6 см и тегло 120-160 грама. Бъбреците са покрити със съединителнотъканна капсула, а отвън са обвити с мастна тъкан, която способства за фиксирането им.
При разрез в бъбреците се виждат две зони – кортикална и медуларна. Образувалата се урина се излива в бъбречното легенче, а от там през уретерите се събира в пикочния мехур, откъдето се излива навън.
Основна морфологична и функционална единица на бъбрека е нефронът. Състои се от Малпигиево телце и каналчета.
Малпигиевото телце от своя страна се състои от гломерул и обвиващата го капсула на Шумлянски – Бауман. Гломерулът представлява конволут от капилярни съдове, съединени с две по-големи артериоли. Едната от тях носи кръв в гломерула, а другата поема преминалата през капилярите кръв.
Основната функция на бъбреците е отделянето на урината. Чрез това се постигат главно две задачи:
- отделят се отпадните продукти на обмяната на веществата;
- запазва се постоянният състав на вътрешната среда на организма- хомеостаза. Това се постига чрез възможността на бъбрека да отлъчва в по-голямо или по-малко количество кисели или алкални соли, електролити и др.
Бъбреците отговарят бързо и точно на всяка промяна във вътрешната среда на организма. Тяхната функция се регулира по нервен и хуморален път. Например при постъпване на по-голямо количество течност в организма осмотичното налягане на кръвната плазма намалява. Това посредством осморецепторите, заложени в стените на кръвоносните съдове, води до намалено отделяне на антидиуретичния хормон на хипофизата, вседствие на което реабсорбцията на водата в тубулите се намалява и се отделя по-голямо количество урина. Обратното става при намалено приемане на течности – в този случай осмотичното налягане на кръвната плазма се повишава, антидиуретичният хормон се отлъчва в по-голямо количество, става усилена реабсорбция на вода в тубулите и намалено отделяне на урина.
За отделянето на солите(главно на натрий и калий) в урината регулираща роля играе хормонът на надбъбреците – алдостерон. Под негово действие натриевият йон се абсорбира в тубулите. Усиленото отделяне на алдостерон е причина за усилена реабсорбция на натрий в бъбреците и натрупването му в тъканите. Така се обяснява образуването на отоците, тъй като задържаният натрий води вторично до задържането на вода. Хормонът на щитовидната жлеза – тироксин, подтиска реабсорбцията на водата в тубулите.
В резултат на многостранната дейност на бъбреците се запазва физико-химичното и киселинно-алкалното равновесие в организма и се поддържа постоянният електролитен състав на кръвта.
Бъбрено болните често се оплакват от болки в лумбалната област. Болките могат да бъдат тъпи, например при остър нефрит. В този случай те се дължат на разтягането на бъбречната капсула вследствие на хиперемията и увеличаването на обема на бъбрека. Тъпи болки може да има и при пикочокаменната болест в извънпристъпните периоди.
При нефролитиазата, когато конкрементът навлезе в уретера, както и при запушването на уретера с кръвен коагулум, слуз и др. се появява силна болка в едната половина на кръста с пристъпен характер и излъчване надолу към пикочния мехур. Това е така наречената бъбречна колика. Болка и парене при уринирането са характерни за възпалението на пикочните пътища.
Освен местни, бъбречно болните могат да имат и общи оплаквания – главоболие, липса на апетит, повръщане, отслабване и др. Често имат блед цвят на кожата. Това може да се дължи на анемия или на спасъм на малките артериални съдове на кожата. Характерни за тях са и отоците, локализирани най-често по клепачите на очите, по подбедриците, бедрата, скротума. При болестите на бъбреците, които протичат с азотна задръжка, езикът е обложен, често има стоматит. Дъхът на тези болни е неприятен. Някои от бъбречните заболявания протичат без болка – хроничен нефрит, нефроза, нефросклероза.

Кората на надбъбречната жлеза секретира кортикостероиди, алдостерон и полови хормони. Кортикостероидите са едни от хормоните, които се отделят при стресови ситуации, участват в обмяната на веществата, регулирането на сърдечно-съдовата система, имунитета и др.
Алдостеронът е хормон, участващ в обмяната на водата и електролитите, отделяни от бъбреците.
При Адисонова болест, надбъбречната жлеза е разрушена от различни причини – инфекции, тумори, автоимунни процеси. Така отпада отделянето на хормоните, секретирани от нея. Пациентите са със засилена пигментация по кожата и лигавиците, особенно венците. Имат гастро-интестинални оплаквания- коремни болки, гадене, повръщане, разтройство. Много са чувствителни на дехидратация и лесно им спада кръвното налягане, поради загуба на вода и електролити с урината. Склонни са към синкопи- загуба на съзнание и хипогликемия. Характерната симптоматика е слабост, депресия, импотентност, загуба на менструация при жените, отслабване. Особено опасни са стресовите ситуации и инфекциите, които засилват оплакванията и могат да станат фатални. До края на живота е наложителна заместителна терапия с кортикостероиди, аналози на алдостерона и половите хормони.
Болестта на Кушинг е ендокринно заболяване, при което надбъбреците отделят по-голямо количество кортикостероидни хормони. Тези пациенти са с характерно затлъстяване с отлагане на мастна тъкан по лицето, врата – под формата на бизонова гърбица. Имат пълно туловище и тънки крайници- пациентите се описват като картоф с клечки. Червените стрии по тялото, характерното лице като луна, високото кръвно налягане, остеопорозата, нарушения глюкозен баланс са белезите, по които може да се разпознае заболяването. Лечението на тези болни е много трудно. Най-често е оперативно с отстараняване на тумора. Колкото по-рано се открие заболяването, толкова по-успешно е лечението, преди още да са настъпили увреждания на вътрешните органи.
Феохромоцитомът е заболяване следствие на тумор на сърцевината на надбъбрека. Той отделя в кръвта големи концентрации на адреналин и норадреналин. Характерно е внезапно пулсиращо главоболие, високо покачване на кръвното налягане(хипертонична криза), напрегнатост, изпотяване, сърцебиене с всички възможни усложнения. Оперативното отстраняване на тумора води до отшумяване на оплакванията.